Брад Тор
Черният списък (68)

65

„Така значи“ — рече си Харват. Нямаше значение как планират да го извършат, важното беше какво планират и сега всичко му се изясни.

Блокирането на интернет щеше да е смъртоносно — самолети и влакове щяха да катастрофират, електрическата мрежа щеше да излезе от строя, банките, финансовите институции и спешните центрове щяха да прекратят работа, доставките на гориво, храна и лекарства щяха да секнат. Хиляди, дори стотици хиляди щяха да загинат. И докато страната рухваше, Крейг Мидълтън и управителният съвет на АТС щяха да се излежават в безопасното си, добре заредено двестаакрово имение във Вирджиния. А после щяха да яхнат гребена на вълната. Харват обаче нямаше да им го позволи.

Дори да успееше да спре атаката, политическите последици щяха да са сериозни. Членовете на управителния съвет на АТС бяха влиятелни държавници. Политиката и дипломацията не му бяха стихия. В тази област се изявяваше Стареца. Което му припомни нещо.

Обърна се към Никълъс, посочи стената от монитори и попита:

— Ще отвориш ли връзка с интернет на един от тези?

Дребният мъж се настани върху стола на Шрьодер и запретна ръкави. След няколко секунди обяви:

— Готово!

Харват му продиктува уебстраницата, която искаше да провери. Никълъс го изгледа през рамо:

— Шегуваш ли се?

— Дълга история. Просто я отвори, моля те.

Никълъс го послуша. Когато страницата се появи на монитора, той стана и отстъпи мястото си на Харват.

Той грабна мишката и започна да прехвърля обявите. Накрая откри съобщението на Стареца. Имаше отговор! Не му се вярваше. Стареца го канеше в сектор за частни разговори. Харват реши да последва връзката.

Прочете съобщението и не се усъмни ни най-малко кой го е писал — Карлтън беше жив. Имаше и телефонен номер.

Предположи, че телефонът е чист и Стареца ще го захвърли с леко сърце, ако се наложи. Въпросът беше дали АТС знаеха за съществуването му? Дали едно обаждане до Стареца щеше да доведе хрътките им до жилището на Шрьодер?

Харват размисли дали да не слезе долу, да подкара събърбъна и да се обади в движение, но ако се опитваха да го открият, сигурно наблюдаваха градските камери и щяха да го проследят, когато се връща.

От друга страна, Шрьодер твърдеше, че Мидълтън е назначил само него да издирва Харват и Стареца. В АТС нямаше армия от анализатори, работещи денонощно.

Звучеше логично. Мидълтън действаше потайно. Колкото по-малко персонал знаеше, толкова по-добре. Шрьодер се бе оказал достатъчно способен. Бе проследил всички агенти от „Карлтън Груп“, както и Харват до Париж, Испания и Тексас. Включеше ли повече служители, независимо колко бегло информирани, Мидълтън рискуваше да го разкрият. Харват реши, че си струва.

На третото позвъняване Рийд Карлтън отговори. След бърза размяна на реплики, за да потвърдят самоличностите си, Стареца каза:

— Нямам думи да ти опиша колко се радвам да те чуя!

— Аз също — отвърна Харват. — Трябва да се срещнем. Имам да ти казвам много неща.

— В града ли си?

— Да. А ти?

— Не. Отидох да подишам чист въздух.

— Добре идея. Да дойда ли при теб?

Стареца се съгласи и щом приключиха разговора, му изпрати писмено съобщение с указания.

След час и половина двамата мъже се срещнаха на паркинг пред закусвалня, недалеч от апартамента под наем на Томи Банкс. Карлтън прегърна Харват.

— Мислех, че си мъртъв.

— И аз те мислех за мъртъв — отвърна Харват, щастлив, че Стареца е невредим. Настроението му обаче бързо се промени. Той се отдръпна назад и каза: — Случи се много внезапно, не успях да спася Райли.

Стареца поклати глава.

— Ще се погрижим тези кучи синове да си платят. Ще ми се само да имахме повече помощници.

— Не сме съвсем сами — отвърна Харват.

Извади фенерчето си, прихлупи с длан лампичката и светна два пъти.

Харват бе оставил двете жени от „Проект Атина“ на километър надолу по шосето и те бяха стигнали пеша дотук. Кейси излезе първа от мрака, следвана от Роудс, която носеше дълъг пластмасов калъф. В него беше далекобойната пушка „Ла Рю“, оборудвана с окуляр за нощно виждане, който Стрибър бе донесъл от Тексас „за всеки случай“.

Жените не се бяха срещали с Карлтън. След като се запознаха и се ръкуваха, той предложи да продължат разговора във фермата. Харват се съгласи и всички се качиха в автомобилите си. Стареца потегли по шосето, а Харват го последва от безопасно разстояние.

Във фермата Банкс пазеше Мартин Винън в апартамента над плевнята, а Карлтън им свари кафе в кухнята в главната къща. Томи го успокои да не се притеснява, щял да уреди въпроса с хазяите, когато се върнат.

Харват разказа на Карлтън всичко, което се бе случило. После Карлтън взе думата. Обясни защо е изпратил Райли в Париж, френски банкер помагал на няколко държави да заобикалят финансовите санкции и се замесил в нелегална търговия с оръжие. Съществували опасения, че централата на ЦРУ в Париж е компрометирана. Затова помолили Карлтън да изпрати свой екип. Преди да възложи задачата на Райли и Харват обаче, започнала „Нощта на дългите ножове“.

Стареца разказа на Харват и всичко останало. В характерния си стил разкри само фактите, които според него бе необходимо той да узнае, а другото запази за себе си. Кейси и Роудс слушаха мълчаливо.

След като приключи и обсъдиха отново ролята на АТС, Карлтън погледна Харват и каза:

— Прав си за политическите последствия. Обвинение без солидни доказателства няма да е достатъчно да ги сразим.

— А информацията на Каролайн?

— Не съм чел целия материал, но не съм сигурен, че ще ги убеди.

— А свидетелските показания? — попита Харват. — Ти имаш Винън, ние — Шрьодер. Ще уличим и Бремър.

— Заловили сме и тримата с непозволени средства. Ще откажат да свидетелстват, за да не се злепоставят. Ще проговорят само ако им осигурим имунитет. А за целта трябва да се обърнем или към президента или към главния прокурор и да им предоставим доказателства. Нещо наистина убедително и уличаващо.

— Не разполагаме с толкова време. Те ще атакуват й знаеш ли какво? Пет пари не давам за политическите последици. Искам да предотвратя атаката. После ще мислим за политиците.

Карлтън отпи замислено глътка кафе.

— Съгласен съм. Независимо какво ще предоставим на президента или на Министерството на правосъдието, заради замесените играчи те ще действат изключително предпазливо. Ще проведат обстойно разследване, преди да предприемат каквото и да е.

— С други думи, предвиждаш парализа.

— Не, не парализа. Ще се боят да не допуснат грешка, която да съсипе кариерите им. Ще следват педантично правилата и ще спазват буквата на закона.

— Няма проблем. Колкото повече обвинения повдигнат, толкова по-добре. Първата ми грижа обаче е да предотвратим атаката.

Стареца отпи отново от кафето. Никой не продума. Чуваше се само тиктакането на старинния часовник в коридора.

Накрая Карлтън погледна Харват и каза:

— Какво искаш да направим?

Харват не се замисли нито за миг.

— Искам да ги нападна. Тази нощ. Веднага.