Брад Тор
Черният списък (51)

48

Макгрийви посочи един от столовете пред бюрото и покани Харват да седне.

— Трите ти минути започват да текат.

Харват реши да пропусне предисловията.

— Преди шест дни застреляха Райли Търнър в Париж.

— Да предположим, че знам коя е Райли Търнър и информацията ти ме интересува. Защо да ти вярвам?

— Защото бях там — отговори Харват, отбелязвайки си поредния издайнически жест, когато събеседникът му изрече името на Райли.

— Ти ли я застреля?

— Не, но аз убих мъжете, които я застреляха.

— Мъжете? — повтори Макгрийви.

Харват кимна.

— Да, бяха четирима. Изпълняваха мокра поръчка.

— И ти не само успя да разпознаеш, че са отряд за мокра поръчка, но и да ги избиеш до крак?

— Да.

— Не се казваш Кевин Кърк, нали?

— Да, не се казвам Кевин Кърк.

— И няма да ми кажеш истинското си име?

Той поклати глава.

— Прозвището ми е Викинга. Достатъчно ли е?

— Не съм го чувал — отсече Макгрийви.

Харват очакваше да реагира така и извади мобилния телефон на Майк Стрибър от джоба си. Бяха отстранили СИМкартата и я бяха сменили с онази, която Харват използваше в Париж. Той включи снимката на Райли и подаде телефона на Макгрийви.

— Исусе! — възкликна той, забравил, че не я познава. — Кой, по дяволите, го е направил?

— Надявах се ти да ми кажеш — отвърна Харват и прехвърли на следващата снимка. — Снимах всички стрелци.

Макгрийви разгледа всяка снимка по два пъти. Ако познаваше някого от мъжете, го прикриваше много добре. Върна му телефона с думите:

— Съжалявам. Не мога да ти помогна.

— Мисля, че можеш, и те моля за услуга.

— Явно си куражлия, щом се осмеляваш да ме молиш за услуга, след като ми показа онази снимка.

Харват разбра накъде бие.

— Ясно. Не ме познаваш. Но познаваше Райли Търнър, нали?

Мъжът понечи да възрази, но той вдигна ръка да го спре.

— За протокола — не си признал нищо. Сам стигам до заключението, което искам и ти да направиш.

— Тоест?

— Вече минаха три минути, а аз още съм тук. Значи си разбрал, че не те лъжа. Колебаеш се обаче дали съм от добрите или от лошите момчета.

Макгрийви се усмихна.

— Ще ми кажеш, предполагам, че си от добрите момчета и ще настояваш да ти се доверя.

— Не — отвърна Харват и вмъкна името на друга жена от „Проект Атина“. — Гретхен Кейси ще ти каже.

Усмивката на Макгрийви се стопи мигновено.

— Кой, по дяволите, си ти?

— Вече знаеш псевдонима ми. Обади се на Кейси. Ако не успееш да се свържеш с нея, набери Джули Ериксън, Мегън Роудс или Алекс Купър.

Макгрийви изглеждаше като ударен с чук по главата. Мъжът срещу него бе изредил имената на четири агентки от една от най-секретните програми в историята на американската армия.

— Не познавам никоя от тях, а дори да ги познавах, защо да ти казвам? Ти отказваш да ми кажеш дори истинското си име.

— Напълно основателно — отвърна Харват. — Хората, отговорни за убийството на Райли, се опитват да убият и мен. Доколкото знам, Кейси, Ериксън, Роудс и Купър вероятно също са в списъка им. Затова искам да говоря с тях.

Макгрийви се облегна назад и издиша шумно. Харват усещаше колко трескаво работи мозъкът му.

— Знам какво си мислиш — каза.

Другият повдигна вежди.

— Нима?

— Според мен се колебаеш. Професионалният ти дълг повелява да вдигнеш телефона и да се обадиш на някого от Частта. Разбирам го. Налага се да приемеш, че съм заплаха и имам лоши намерения. Не искаш да продадеш някого. Но няма страшно. Ние си пазим гърбовете.

— Ние?

Харват кимна.

— Участвал съм в операции с всички тези жени. Познават ме. Ще гарантират за мен. Свържи се с някоя от тях, опиши ме, кажи й псевдонима ми или ми дай да говоря с нея и всичко ще се изясни. Ако го направиш обаче, ще заобиколиш правилата и ще услужиш на мен — напълно непознат човек.

— Прав си. Ще ти направя голяма услуга, а аз не правя дори дребни услуги на непознати.

— В моя случай ще направиш изключение.

— Защо?

Харват се втренчи в лицето на мъжа, готов да изрече едно последно име. През лятото шест жени от „Проект Атина“ бяха назначени да му съдействат при разкриването на фанатична терористична организация. Когато хванаха натясно група атентатори камикадзета, единият се взриви. Навсякъде се разлетяха отломки и сградата, пред която се намираха, рухна.

Харват вдигна длани и ги показа на Макгрийви.

— Аз извадих Ники Родригес от сградата в Амстердам. И докато я изваждах, тя влачеше другиго, въпреки че от гърдите й стърчеше парче желязо, пробило десния й бял дроб.

Макгрийви разтърка носа си.

— Къде отиде после?

— Последвахме терористите и се върнахме в Щатите.

— По-точно?

— Чикаго.

— Защо не искаш да разбира ръководството? — попита Макгрийви. — Ако версията ти се потвърди, сигурен съм, че ще те свържат с когото пожелаеш. Дори ще ти помогнат, мътните го взели! Длъжен съм да се обадя!

Харват го беше спечелил за каузата. Усещаше го. Мъжът бе на крачка от неговия лагер. Трябваше му само основателна причина и той му я предостави:

— Ами ако обаждането ти предизвика верижна реакция, която излага на още по-голям риск Кейси и колегите й? Не е ли редно те сами да изберат следващата стъпка?