Брад Тор
Черният списък (12)

9

Тексас

На пръсти се брояха хората, за които Никълъс бе готов да рискува живота си, но Каролайн Ромеро бе една от тях.

Това не означаваше обаче, че се е втурнал да й помага, загърбвайки предпазливостта. Беше взел предпазни мерки. Първата и главната бе да избере щабквартира.

Ранчото „Трите възвишения“ се простираше на над двайсет хиляди акра и принадлежеше на богато тексаско семейство, оглавявано от Питър Найт. От животновъдство и въздухоплаване до рудодобив и биотехнологии, бизнес интересите на Найт надскачаха политическите граници и през годините Никълъс му бе съдействал за десетки сделки.

Ранчото беше основното място за отдих на семейството, поддържано целогодишно от щатен персонал. Освен че се грижеше за фамилията, когато беше тук, персоналът обслужваше и гостите й. Преди да се появи Никълъс, никой от служителите на господин Найт не знаеше какво да очаква. Господин Найт просто се беше обадил да им съобщи, че ще ги посети виден гост, който ще остане за неопределено време. Предупреди ги да изпълняват стриктно желанията му.

Първата молба на Никълъс го очакваше пред къщата за гости на другия ден — черен „Юкон Денали“, доставен от лизингова компания в Браунсвил, осигуряваща автомобили за инвалиди. Колата функционираше като всяка друга, но шофьорът управляваше педалите за газта и спирачката ръчно. По указание на Никълъс персоналът беше поставил тъмни стъкла и бе отстранил задните седалки, за да има достатъчно място за кучетата.

Той се качи на предната седалка, въоръжен с комплект инструменти, свали капака на таблото и сряза жиците, свързващи мобилния телефон и навигационната система на автомобила. После претърси целия автомобил, да се увери, че няма други устройства за комуникация и проследяване. Задачата беше трудоемка и се наложи да се провре под купето и да използва стол, за да огледа двигателя, но не искаше никой да узнава маршрута му.

Щом приключи проверката, Никълъс натовари кучетата вътре и с помощта на подвижна седалка, която специално си беше донесъл, подкара колата на пробна обиколка, за да се запознае с ранчото.

Семейство Найт го бяха населили с всякакви видове диви и екзотични животни. Ако не беше будувал по време на полета дотук, Никълъс щеше да си помисли, че са го приземили в африкански резерват. По пътя видя антилопи гну, адакс, орикс, куду и импала, водни бикове, зебри и газели. Кучетата, подали глави през отворените прозорци, също ги наблюдаваха.

Убеден, че ще успее да управлява автомобила и по нормални пътища, Никълъс реши да се върне в къщата за гости.

На стълбите седеше управителката на ранчото — привлекателна жена на около четирийсет, на име Маги Роуз, която му помаха дружелюбно.

Той паркира колата и изключи двигателя, слезе и с дистанционното отвори задния капак, за да пусне кучетата.

— Как работи колата? — попита Маги.

— Добре, благодаря — отвърна й.

Управителката на ранчото излъчваше ведрост, която му допадаше. Видеха ли го, хората често се стъписваха, но когато снощи го посрещна на частната писта, за да го доведе в имението, тя се отнесе с него като с най-обикновен гост. Държанието й беше професионално, с лек тексаски чар.

— Видях, че не си тук, и си позволих да внеса вътре покупките, които поръча. Надявам се, че нямаш нищо против.

Имаше нещо против. Стана му неприятно, че някой е влизал в къщата в негово отсъствие. Но стореното — сторено. Той беше гост и беше сигурен, че постъпката й е продиктувана само от любезност.

— Благодаря — отвърна.

— Няма защо — каза Маги и се усмихна на Аргос и Драко. — Снощи проведох кратко проучване за кучетата ти. Те са от удивителна порода.

Никълъс се усмихна.

— Не бих ги сменил с друга.

— Обзалагам се, че е много скъпо да ги изхранваш.

— Животни като тях са безценни.

— Може ли? — попита Маги и пристъпи към тях.

Никълъс кимна и тя протегна длан към кучетата да я подушат и после ги погали по главите.

— Ще си намалиш наполовина разходите за храна, ако ги даваш под наем за езда на детски партита.

Той се усмихна отново.

Жената отстъпи назад.

— Ако ти потрябва още нещо, позвъни ми. Номерът ми е записан до телефона в кухнята.

— Непременно — отвърна той.

Проследи я с поглед как се качва в колата си. Натисна клаксона, помаха му с усмивка и потегли. Никълъс й помаха в отговор.

Щом изчезна от погледа му, той изкачи стълбите с кучетата и влезе в къщата за гости. Кучетата бяха гладни, но първо искаше да провери оборудването си. Нямаше основание да подозира Маги, но нямаше причина и да й се доверява. Беше приятна жена, но през годините не една привлекателна жена се бе опитвала да забие нож в гърба му.

Отиде в главната спалня и прегледа багажа си. Всички куфари бяха заключени и изглеждаха непокътнати.

Той разопакова два, извади сателитната си антена и включи лаптопа. Докато чакаше машините да установят връзка, нахрани и напои кучетата. Когато приключи, беше готов да поработи онлайн.

Седна до масата в дневната и влезе в сайта, който Каролайн Ромеро използваше. Беше й оставил съобщение, че е пристигнал в Тексас. Отговорът го очакваше: „Тази вечер. 20:00. Каса де Палмас. Макалън. Закрит паркинг. Последен етаж. Благодаря за помощта.“

Предишният зов за помощ на Каролайн съдържаше съкровена информация, неща, които само те двамата знаеха, и той не се усъмни, че посланието е от нея и наистина я грози беда.

Прииска му се да я спаси незабавно, да я отведе на сигурно място, но трябваше да внимава. Не биваше да й казва за ранчото и къде е отседнал. Поне засега. Много време беше изтекло, откакто се срещнаха за последен път. Нищо чудно всичко да се е променило. Освен това имаше чувството, че нещо не е наред. Да се видят на обществено място беше по-добър вариант.

Допадаше му идеята да се срещнат на място, където няма да се налага да излиза от колата. Почувства се по-уверен, че пътуването до Макалън ще мине благополучие.

Проучи набързо „Каса де Палмас“. Научи, че е тризвезден хотел в центъра на града. Разгледа внимателно сателитната снимка на сградата и околността. Щом се запозна с разположението, започна да планира маршрути до и от хотела, както и вероятни места за засада. Не приемаше нищо за чиста монета.