Брад Тор
Черният списък (43)

40

— Иди зад леглото, легни и не мърдай — нареди Никълъс.

— Защо не ми казваш какво става? — възропта Нина. — Това са хората, които убиха Каролайн, нали?

— Не знам какво става. Токът прекъсна за кратко преди малко. Вероятно няма нищо страшно.

— Затова ли си въоръжен и стоим тук с кучетата ти?

— Шшт! Не вдигай шум, Нина, моля те!

Младата жена го послуша и в стаята се възцари тишина. Кучетата усещаха, че нещо не е наред, взираха се в затворената врата на спалнята и с щръкнали уши душеха въздуха за непознати миризми. Дарко заръмжа пръв. Нещо бе привлякло вниманието му.

Заръмжа и Аргос и в същия момент два куршума влетяха през горния прозорец на спалнята. Нина изпищя, но бързо заглуши вика, запушвайки с длан устата си.

Никълъс изтича до нея.

— Промених си решението. Наведи се и отиди в банята. Влез във ваната и стой там. Не мърдай, докато не ти кажа.

Нина кимна. Насочи оръжието към вратата на стаята. Кучетата заръмжаха по-настървено. Явно имаше някого в къщата.

— Стой! — прошепна им той строго на руски. — Тихо!

Харват знаеше, че Никълъс е въоръжен. Не би влязъл без предупреждение. Беше някой друг.

Дребният мъж се озърна бързо и реши как да действа. Показа на кучетата къде да застанат и им нареди да пазят тишина. После зае позиция. Зрителното поле беше ужасно, но поне имаше укритие и се надяваше елементът на изненадата да му помогне. Прииска му се и пистолетът да е у него.

Стиснал миниатюрния M3, Никълъс усещаше как сърцето му бие като чук в гърдите. Опита се да го усмири, поемайки дълбоко дъх. Тъкмо се канеше да вдиша за четвърти път, когато порой от куршуми обсипа вратата и стената около нея. Заприпламваха искри, разнесе се пукот и съскане от компютрите, улучени от куршумите. Стрелбата секна внезапно, както бе започнала.

Никълъс знаеше, че трябва да диша, но не смееше от страх да не се издаде. Стисна по-силно оръжието и се помоли куршумите да не са уцелили Нина и кучетата.

Секундите отминаваха и той се запита дали нападателят не е тръгнал към друга стая. Не биваше обаче да се самозалъгва. И наистина — кръглата брава се завъртя бавно и вратата се открехна.

Никълъс се подготви, в случай че нападателят използва някакво средство за отвличане на вниманието. Беше чувал, че ефектът от зашеметяваща или заслепяваща граната намалява, ако си затвориш очите или си запушиш ушите, разтваряйки леко устни, за да компенсираш разликата в налягането. Това и направи.

Преброи до три и понеже нищо не се случи, отвори очи. Първо забеляза заглушителя, последван мигновено от част от цев и накрая от къс приклад. Скоро се появи цялото оръжие, както и собственикът му.

Нападателят се прокрадна предпазливо в стаята, насочвайки бързо дулото наляво и надясно.

„Още две стъпки — каза си Никълъс. — Още две стъпки.“

Нападателят пристъпи напред, но преди да продължи, нещо привлече вниманието.

„Не спирай. Още една крачка.“

Мъжът обаче се обърна и тръгна в друга посока — към банята. Никълъс трябваше да направи нещо.

Отмести капака на празния кашон, в който се криеше, и вдигна оръжието си. „Върни се насам“ — помоли се мълчаливо, но мъжът бе взел решение.

Още три крачки и Никълъс щеше да го изгуби от поглед. Изстрел от този ъгъл нямаше да е смъртоносен, но се налагаше да се примири. Застана неподвижно и се прицели.

Куршумите 22-калибър излетяха от миниатюрната пушка и улучиха нападателя по хълбока и задната част на левия крак. Той извика от болка и се извърна към Никълъс, който даде команда на руски на кучетата.

Те връхлетяха от банята. Аргос скочи във въздуха и се приземи върху гърба на мъжа, а Драко захапа ранения му крак. Повалиха го на земята и започнаха да го разкъсват.

Мъжът изпусна оръжието си. Никълъс изскочи от скривалището си и го забеляза да изважда нож. Опита се да се прицели, но кучетата закриваха тялото му. Не искаше да рани животните си.

Мъжът вдигна ръка да забие ножа, но Никълъс се втурна към него и парира острието с оръжието си. Чу се звънтене на метал и инерцията от сблъсъка запрати Никълъс на земята. Миниатюрната пушка излетя от ръцете му.

Аргос и Драко продължаваха да хапят мъжа, който пищеше от болка, но събра сили и замахна отново с ножа. Никълъс се оказа точно на пътя му. Пресегна се към оръжието си, за да блокира острието, но разбра, че няма да успее. Сграбчи все пак сгорещеното дуло на пушката, но в същия момент се разнесе приглушен пукот. Нападателят изпусна ножа и изкрещя още по-гръмогласно. От тялото му бликна кървав фонтан.

Никълъс отскочи от мъжа, вдигна миниатюрното си оръжие и видя Нина да стиска пистолета на нападателя с разширени от ужас очи.