Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2018)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Черният списък

Преводач: Емилия Карастойчева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-236-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8277

История

  1. — Добавяне

30

Тексас

Харват подремна на канапето в служебната стая. В седем сутринта сестра Марта, този път облечена като монахиня от главата до петите, почука и го покани в трапезарията за закуска.

— Нали каза, че тук не спазвате стриктно формалностите? — попита я той.

— Да. Обикновено нося пола и сако. Снощи ме видя в неофициално облекло. Все пак съм човешко същество, особено след като децата си легнат и трябва да свърша това-онова.

— Но сега не е така?

— Ще те откарам до летището, а после ще пътувам по работа извън града. Картелите дебнат навсякъде. Пълни са с лоши мъже, но някои са вярващи. Да личи от пръв поглед, че си монахиня, има предимства, особено по пътищата.

Сестра Марта наистина беше умна жена. Трапезарията, която очевидно служеше и като класна стая, беше боядисана в ярки цветове. По стените бяха окачени плакати с буквите от азбуката и съответните картинки — „а“ за „агънце“, „б“ за бизон, „в“ за „вълк“.

— Късметлия си — каза сестра Марта и подаде един поднос на Харват. — Днес ще закусваме яйца.

Той взе подноса и застана зад нея да си чака реда. Детски гласове изпълваха стаята. Повечето деца бяха усмихнати. От време на време по-малките се счепкваха. Харват очакваше сестра Марта да ги скастри строго, но не се налагаше, защото винаги някое по-голямо дете се намесваше и търпеливо ги успокояваше.

— Открих — каза монахинята, — че всички деца, независимо в какво положение са, търсят обич, близост и съпричастност. И разбират, че правилата са израз на нашата обич.

Закуската се състоеше от малки порции ориз, боб и бъркани яйца. Предложиха им и кафе и Харват охотно прие.

Със сестра Марта седнаха до шумна маса с деца на възраст от пет до единайсет години. Няколко бяха братя и сестри и монахинята му обясни, че разделят децата само в краен случай. Когато всички се настаниха, произнесоха молитвата и започнаха да закусват. Харват забеляза как едно момченце следи дали по-малката му сестра има достатъчно храна и дори й отсипва от чинията си.

Децата бяха очаровани, че им гостува американец, и учениците на сестра Марта упражниха английския си. Невинните им грешки и опитите на Харват да им отговаря на испански предизвикваха шумния смях на сътрапезниците.

— Пожъна голям успех — каза сестра Марта, когато се качиха в престарелия й фолксваген, за да потеглят към летището. — Сигурна съм, че до края на седмицата ще говорят само за теб.

Харват се усмихна при мисълта за децата. Отдавна не беше се забавлявал така.

— Имаш ли деца? — попита го тя.

— Не.

— Умееш да общуваш с деца. Трябва да се замислиш.

Мислеше. Поне навремето се бе замислял.

— Женен ли си?

— Не съм.

— Защо?

Харват я погледна. Напомняше му Пейо. И той го заразпитва за личния му живот веднага щом се запознаха. Харват не обичаше да говори за себе си. Чувстваше се неловко. Повдигнеше ли се темата, или си правеше оглушки, или се опитваше да я смени, или го обръщаше на шега. При Пейо обаче това не минаваше и Харват се усъмни, че ще ударят на камък и при сестра Марта.

— Не ме бива много в сближаването, сестро.

— Не ми се вярва. Ти си добър мъж. Красив си, обичаш децата. Какъв е проблемът? — След кратко мълчание тя попита: — Не харесваш ли жени?

Той се засмя.

— Не, сестро, не е там проблемът. Харесвам жените.

— Какво има тогава?

— Ако не възразяваш, предпочитам да не говоря за това.

— Възразявам — отсече монахинята. — Ако се беше видял с тези деца, както аз те видях, ти също щеше да възразиш. Не успяваш да създадеш стабилна връзка? Това ли е проблемът?

Харват беше убеден, че някой във Ватикана провежда съревнование по сватосване на ергени. Нямаше нищо против, но му беше омръзнало да се налага да се оправдава.

— Проблемът не е в създаването на връзката.

— А в поддържането?

Харват кимна.

— Не всяка жена би се примирила с кариерата ми.

— Какво точно работиш?

— Да речем, че пътувам много.

— А жена ти не бива да те придружава?

Образът на Райли Търнър се появи пред очите му и той отвърна:

— За да ме придружава, трябва да е изключителна жена.

— Срещал ли си такава жена? — попита сестра Марта.

— Да.

— И какво се случи?

— Убиха я — отговори той и образът на Райли Търнър избледня.

— Много съжалявам.

— И аз.

— Поне е знаела, че държиш на нея.

— Всъщност, сестро, съмнявам се да е знаела.

Монахинята сви по по-оживена улица и пред тях се появи табелата за летището.

— Знаела е, повярвай ми.

— Защо си толкова сигурна?

— Трудно е да скрием чувствата си, когато сме щастливи с някого. Дори да се бе опитал, нямаше да успееш да прикриеш колко добре се чувстваш с децата.

Тя грешеше, но само защото нямаше представа кой седи до нея в колата. Харват бе обучен да прикрива всичко и да лъже, сякаш изрича най-съкровена истина. Поискаше ли, би съумял да убеди всекиго, дори сестра Марта, че децата са му напълно безразлични.

Това, разбира се, не беше вярно. Тя го бе видяла в рядък момент на откровение — нещо, което обикновено не допускаше с непознати.

— Аз съм не само монахиня — продължи сестра Марта, — но и жена. Жените забелязват много неща, които мъжете не виждат или предпочитат да не виждат.

Той се усмихна леко. Сестра Марта беше безпощадна.

— Какво виждаш у мен, сестро, което аз не забелязвам или не искам да забележа?

— Мисля, че си сложна личност, но това, за което наистина копнееш, не е сложно.

— И то е?

— Според мен ти искаш същото като децата, които Бог ни е поверил. Същото, което искаме всички. Да ни разбират. Да имаме семейство и човек, който да се грижи за нас.

— Освен това искам да спечеля от лотарията — отбеляза Харват.

— С чувство за хумор ли отбягваш проблемите? — попита сестра Марта.

Беше рефлекс. Дори не осъзна как думите се изплъзват от устата му.

— Смяташ, че шансовете са нищожни, но не си прав — продължи монахинята. — Необходима е само вяра. И най-хубавото е, че когато Бог най-после те срещне с подходящия човек, ще се почувстваш като спечелил от лотария.

На Харват не му се спореше с нея. Тя беше прекрасна, добронамерена жена.

— Знаеш ли какво, сестро? Ако обещаеш да се молиш за мен, аз ще продължа да търся. Споразумяхме ли се?

— И без друго ще се моля за теб — заяви тя точно когато стигнаха сектора за частни полети на летището.

Сестра Марта паркира фолксвагена и поведе Харват към терминала, където го представи, без да споменава името му. Пилотът явно не се впечатли и го попита само дали има паспорт. Харват потупа раницата и кимна. Беше оставил куфара в сиропиталището и бе казал на сестра Марта да го използва както намери за добре. Трябваше да изглежда като турист, пристигнал за еднодневна екскурзия в Тексас, а не като човек, канещ се да остане.

Докато пилотът проверяваше машината, а другите пътници — очевидно стари познайници — разговаряха, Харват благодари на сестра Марта и я предупреди да внимава. Поиска да си плати билета, но тя му каза да не се безпокои. Независимо кой бе поел разноските — тя или Никълъс — тези пари можеха да й послужат за сиропиталището. Опита се да я убеди, но тя го прекъсна:

— Отвори сърцето си — каза му с усмивка, сменяйки темата. — Когато Бог доведе отново някоя изключителна жена в живота ти, грабни я и не я пускай.

Харват се засмя. Опита се да сдържи смеха си, но не успя.

— Благодаря, сестро — каза той. — Вярата ти в способностите ми в тази област е малко необоснована, но въпреки това я оценявам.

— Вярата е моят занаят — отвърна тя и пилотът даде знак на пътниците да се качват. — Благословена съм с неограничени запаси.

Издигнаха се малко тромаво от пистата в Монтерей, но след като самолетът набра височина, полетът до Тексас мина гладко.

Месната се приземи на международното летище „Макалън Милър“ в Макалън и спря пред емиграционната служба. Пилотът разговаряше приятелски с персонала в тесния салон, докато проверяваха и подпечатваха паспортите на пътниците му. Щом подпечатаха и неговия паспорт, той ги поведе обратно към самолета, за да ги откара до главната сграда на летището.

Спря пред постройка със син покрив и надпис „Авиация «Макриъри»“ и жизнерадостните му клиенти слязоха. Харват вървеше в средата на тълпата. Изуми се колко много рехиос бяха русокоси и синеоки или зеленооки. Освен това компанията беше разнородна. Две жени водеха приятелките си от Германия, а трета — приятеля си от Испания, което го улесни при проверката в службата по емиграция. Италианският му паспорт не привлече никакво внимание.

Зад сградата чакаше цяла флотилия от лимузини. Шофьорите им държаха листове с имена: Мелендес, Касае, Кайеха, Ескивел и прочее, написани с черен маркер.

Харват обаче не търсеше име, а символ — три триъгълника, наподобяващи планински зъбери или челюсти на акула.

Когато няколко пътници се качиха в една от лимузините и тя потегли, Харват забеляза бял пикап „Форд Ф-150“. Върху бронята бяха нарисувани три триъгълника и надпис „Ранчо «Трите възвишения»“.

Тръгна към него, а очите му обхождаха паркинга, търсейки скрита опасност. Когато беше на петнайсетина крачки, вратата на шофьора се отвори и привлекателна жена с дълга руса коса, сини джинси и каубойски ботуши слезе от пикапа.