Брад Тор
Черният списък (48)

45

Анаполис

Мериленд

Информацията е познание, а познанието — власт. Благодарение на достъпа до всяко късче информация, Крейг Мидълтън притежаваше неограничена власт. Той и вътрешният кръг в АТС контролираха всичко — пари, политици, а когато се наложеше — и живота, и смъртта. Винаги се бе чувствал господар на положението. Винаги, тоест досега.

Всичко се развиваше гладко до Каролайн Ромеро. Допусна грешка, че изпрати собствения си охранителен екип по петите й. Те оплескаха нещата, тя умря и не успяха да открият чипа с информацията. Нямаше представа какво е научила, но се налагаше да предположи, че разкритията й вещаят гибел за него и АТС. Това не биваше да се случва. На всяка цена трябваше да сложат ръка върху чипа.

Откритието, че от магазина за дамско бельо бяха изпратили пакет на сестрата на Ромеро, беше голям напредък. За съжаление, когато Бремър възложи задачата на екипа си, сестрата бе изчезнала. Мидълтън беше убеден, че пратката не е съдържала само бельо. Каролайн бе изпратила на сестра си и чипа.

Сигурно я бе инструктирала и как да се скрие. Нина Дженсън бе напуснала апартамента и работното си място и не използваше телефона и кредитните си карти. Не се беше свързала с никой приятел или роднина. Съдейки по информацията, предоставена им от хората на Бремър в ранчото обаче, явно бе успяла да установи контакт с джуджето на Карлтън, както и със Скот Харват. Мидълтън никога не би предположил, че тези два потока ще се срещнат. Връзката несъмнено бе Каролайн, която явно познаваше Трола. Сестра й бе получила чипа с информацията и не след дълго тя бе попаднала в ръцете на дребния хакер. Сигурно той се бе свързал с Харват и го бе довел в Тексас. Фактът, че бяха успели да останат незабелязани, беше съществен. Ако не бяха засекли търсенето в „Гугъл“ на управителката на ранчото, Харват и джуджето вероятно щяха да се измъкнат от мрежата.

Бяха изпратили два екипа по следите на Харват, но и двата се провалиха. Този път Бремър бе инструктирал тексаския екип да остави на пост снайперист. Мидълтън настояваше за подробности, но полковникът му обясни само, че отрядът ще разузнае и ще разработи на място план за нападение. Не биваше да убиват момичето, преди да им даде флашката. Бяха упълномощени да я подложат на мъчения, ако се наложи. Щом се сдобиеха с чипа, трябваше да елиминират и трите обекта.

Предвиждаше се след операцията екипът да се отдалечи незабавно от ранчото и да докладва. После Бремър щеше да ги инструктира как да му предоставят устройството.

Мидълтън не успя да мигне. Знаеше, че нападението ще се осъществи през нощта. Нямаше начин да разбере дали сестрата не е скрила някъде чипа, но се съмняваше. Най-вероятно беше при тях в ранчото. Надяваше се третата атака срещу Харват да е успешна, но вече се зазоряваше, а от Бремър нямаше вест и Мидълтън се разтревожи.

Наля си още една чаша скоч и мислите му се насочиха към другия проблем — Рийд Карлтън. Възрастният шпионин беше хлъзгава риба. Как се бе измъкнал от огнения ад оставаше пълна загадка. Хората на Бремър дебнеха, готови да го елиминират, ако избяга от спалнята си, залостена по-сигурно и от сейф. Нито един от тях не бе забелязал някой да напуска къщата. Всички предполагаха, че пожарът е погълнал Карлтън. Ала когато димът се разнесе, не откриха Карлтън. Беше потънал вдън земя.

Мидълтън одобряваше идеята да го обявят за издирване, но се опасяваше доколко полицаите ще успеят да се справят с мъж, обучаван от най-добрите и оцелявал десетилетия наред във враждебни държави по цял свят.

Харват и Карлтън бяха замесени сякаш от едно и също тесто. И двамата се справяха с отрядите на Бремър. Да използват скайпа на Карлтън, за да разберат къде е Харват, беше умна идея, но сега Мидълтън се питаше дали не е било по-уместно да изчакат потвърждение, че старият агент е мъртъв. Тогава щяха да използват регистрацията му в Скайп, за да подмамят и двамата в клопка.

Да се самобичува беше излишно. Имаха достатъчно основания да смятат, че Карлтън е загинал при пожара. Харват се беше свързал с него по Скайпа и само глупак не би се възползвал от предоставилата се възможност.

Мидълтън се отпусна в един от кожените столове в кабинета си. Изтривайки всичко и започвайки начисто, той отново нарисува мислено веригата от взаимовръзки. Каролайн се бе свързала със сестра си, а сестрата се бе свързала с джуджето. Джуджето се бе свързало с Харват, който се опита да установи контакт с Карлтън. С кого обаче се бе свързал Карлтън?

Щом получиха доклада на патоанатома, Мидълтън зададе този въпрос на Шрьодер. Изглеждаше логично в критична ситуация Карлтън да се укрие на сигурно място и да се свърже с хората, способни да го защитят — агентите му.

Шрьодер провери предположението и не след дълго му докладва. АТС следеше мобилните телефони на агентите на Карлтън. По-малко от двайсет и четири часа след пожара всички получиха еднакво текстово съобщение. Не беше съвпадение. Явно беше някакъв код.

Телефонът, изпратил съобщението, продължаваше да излъчва сигнал и Шрьодер го откри на паркинг за камиони в Аризона. Алармира щатската полиция, която изпрати патрули да търсят Карлтън. Мидълтън обаче усещаше нещо гнило.

Когато сигналът започна да се движи отново, Шрьодер, представящ се за разузнавателен техник от ФБР, съдейства на служителите на реда да открият източника на сигнала. Оказа се ТИР, пътуващ към Бейкърсфийлд, Калифорния. Разпитаха шофьора и претърсиха камиона. Намериха мобилния телефон в найлонов плик, залепен с тиксо за долната част на каросерията. Карлтън беше умен кучи син.

Предполагаха, че телефонът е чист и няма да открият нищо, но Шрьодер все пак уреди да им го изпратят още на сутринта с първия полет.

Макар и неохотно, Мидълтън оценяваше коварството на стария шпионин, пратил ги за зелен хайвер. Следата обаче беше и издайническа. Карлтън очевидно знаеше, че ще го открият, и го бе използвал само веднъж. Мидълтън обаче се питаше какво ли е направил след това.

Отново преговори наум веригата от връзки — Каролайн установява контакт със сестрата, сестрата с Трола, Трола с Харват, Харват с Карлтън, а Карлтън с агентите си. Но когато те не откликват, кой е следващият в списъка му? Към кого би се обърнал за помощ?

Не само уловката с телефона, подхвърлен в камиона, пътуващ на запад, но и фактът, че изобщо е разполагал с чист телефон, подсказваха, че Карлтън е бил подготвен, че мисли тактически. Това не изненадваше Мидълтън, защото Карлтън бе врял и кипял в кариерата. Сигурно се досещаше, че ще проверят всичките му контакти. Но задължително щеше да се обърне към някого. Щеше да си задава въпроси, а за да разбере отговорите, се нуждаеше от помощ. Или се бе свързал с човек, неотбелязан в списъка, с който разполагаха, или като Каролайн — и като сестрата, Трола и Харват — бе намерил начин да се изплъзне от радарите на АТС.

Мидълтън стана и отиде до бюрото. Остави чашата и седна пред компютъра. Извади на екрана списъка с контактите на Карлтън и за стотен път го проучи до последната подробност. Усещаше, че отговорът е там; просто не го виждаше.

На кого се доверяваше Карлтън? И още по-точно — предполагайки, че всичките му агенти са мъртви, на кого би поверил живота си? Към кого щеше да се обърне, при условие че не знае кой враг се е обърнал срещу него? Ако е само един човек, кой бе способен да разнищи толкова сложна загадка с толкова висок залог?

Съсредоточен в схемата, очертаваща професионалната кариера на Карлтън, Мидълтън изключваше кандидат след кандидат. Сигурно беше местен човек с изключителни връзки във Вашингтон, който би съумял да опипа почвата, без да събуди подозрение. Една идея осени ненадейно Мидълтън — кой отговаряше съвършено на всички критерии, но изглеждаше най-невероятният кандидат.

Мидълтън започна да търси колеги, с които Карлтън се беше спречквал, хора, с които се бе сблъсквал в професионален и личен план. Имаше ги, но не бяха много. Записа си имената им.

Канеше се да изключи файла, когато реши да го огледа за последен път. Разсъждавайки отново кой е най-невъзможният кандидат, се натъкна на име, което привлече вниманието му.

Мидълтън отвори папката, посветена на ментора на Рийд Карлтън — Томас Карвър Банкс.