Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

35

Тексас

Беше късно. Седяха до бюрото в стаята на Никълъс пред недокоснатите си чинии с храна, а Нина спеше в спалнята в дъното на коридора. Бяха заобиколени от компютърно оборудване. Харват следеше три свързани монитора, докато Никълъс го запознаваше с информацията на Каролайн. Никълъс говореше, а дребната му ръка управляваше безжичната мишка, отваряйки файл след файл със статии и записки.

— Това е едно от най-любопитните неща, които открих — каза той и отвори файл, озаглавен „Хайка“ — Знаеш ли какво е „Главно ядро“?

— Само съм чувал — отвърна Харват. — Какво е?

— От осемдесетте години се носят слухове, че правителството на САЩ активно трупа архив за американски граждани, които смята за потенциална заплаха за националната сигурност. Някои твърдят, че списъкът съдържа над осем милиона имена. Предполага се, че архивът е част от строго секретен държавен план. Целта е „Главно ядро“ да послужи на правителството, ако държавата се изправи пред сериозна заплаха. В такъв случай правителството ще има готов списък с хора, които да постави под наблюдение, да подложи на разпити или да хвърли в затвора. Към всяко име е приложено подробно досие и базата с данни може да идентифицира и да локализира предполагаемите врагове на държавата почти незабавно.

— Значи става дума за списък с врагове на държавата?

— Точно така — отвърна Никълъс и посочи монитора. — Но освен „Главно ядро“ има нещо друго, нещо, което го предшества с десетилетия и не засяга извънредни положения. Нарича се „Черният списък“. Той не съдържа само граждани, които държавата следи, разпитва и хвърля зад решетките. „Черният списък“ е списък с хора, обречени на смърт, и влезе ли името ти в него, не излиза, докато не умреш.

— Разбрах какво е имал предвид агентът в Испания, когато спомена, че съм в списъка.

— Според информацията, която Каролайн е събрала, предателството е една от причините да те поставят в списъка.

— Без съдебен процес? Извън закона? Звучи безумно! — каза Харват. — Американското правителство не обвинява гражданите си в предателство и тероризъм ей така, камо ли да ги избива.

— Тези файлове твърдят друго.

— Тогава файловете грешат. Изисква се съдебно разрешение за преследване дори на американци, напуснали страната, за да работят за „Ал Кайда“ срещу Съединените щати.

— Вярно е — отвърна Никълъс, — но това е нещо различно. Ти самият си участвал в операции за елиминиране на врагове на САЩ. Всички ли бяха одобрени от висшите инстанции?

— Не коментирам.

— Виждаш ли! Знаеш как работи разузнаването. Прилича на шкаф с много чекмеджета. Програмите с контролиран и със специален достъп съществуват не само за да опазват в тайна информацията, но и за да държат в неведение политиците и надзорниците на агенциите. Дори малцината „посветени“ във Вашингтон с предполагаем неограничен достъп не знаят всичко, особено за света на тайните служби.

Харват поклати глава.

— Повечето операции, в които съм участвал, не са били срещу американски граждани. А операциите срещу американски граждани се провеждаха с изрично съдебно разпореждане.

— Обяснявам ти просто какво е открила Каролайн. Според нея „Черният списък“ наистина съществува.

— Кой го съставя? Кой взема окончателното решение за отстраняване на враговете?

— Според Каролайн са включени няколко отдела. Срещат се тайно и никой не знае кой участва в комисията.

— Хора от разузнаването ли са или от Министерството на правосъдието? Или от Белия дом?

— По-скоро са смесица.

— Имаш ли представа колко са? — попита Харват.

— Не. Каролайн не го уточнява.

— Когато решат, че някой е виновен, кой изпълнява присъдата?

— Ударен отряд — отвърна Никълъс. — Участват хора с военно обучение, подготвени за специални операции.

— Кой ги ръководи? Действащи военни ли са? Имаш ли представа къде се намира базата им?

Никълъс сви рамене.

— Не знам.

— Защо са ме взели на прицел?

— Доколкото разбирам, не става дума само за теб, а за „Карлтън Груп“.

— Много частни организации наемат бивши военни и разузнавателни кадри. Защо АТС са нарочили точно нас?

— Вашата е най-многобройна и най-опитна. Вие сте заплаха, защото действате извън системата и не могат да ви контролират.

— Нима контролират ЦРУ и ФБР?

— Те са част от системата и, да, контролират ги. В АТС разполагат с достатъчно влияние да насочват всичко във Вашингтон, в каквато посока пожелаят. Правят го тайно, зад кулисите, но го правят.

— Но ние сме незначителна група.

— Не сте. Вече не — възрази Никълъс. — Предотвратихте няколко международни терористични атаки, провеждате собствени тайни операции и навярно най-опасното — не отговаряте пред никого от правителството на САЩ. Знаят кои сте и какви неприятности сте способни да им създадете. „Карлтън Груп“ е единствената организация, спомената поименно във файла. Затова настоях да се върнеш възможно най-бързо и да действаш предпазливо. Не знаех нищо за Париж и Испания, преди да ми разкажеш.

— Учудвам се, че не са решили просто да ни погълнат.

— Опитали са се. На два пъти АТС е поискала да купи „Карлтън Груп“. И двата пъти Рийд Карлтън е отказал — обясни Никълъс и отвори документ, който Каролайн беше архивирала. — Компанията не останала доволна. Тук ще видиш как са описали организацията ти след това.

Харват се приведе към екрана и прочете на глас няколко заключения:

— „Излагат на опасност разузнавателната общност, не отговарят пред нито един орган на властта… сбирщина от ренегати с крайни националистически убеждения… значителен дипломатически риск и заплаха за националната сигурност… ако групата не бъде поставена под контрол, се налагат други мерки“. — При тези думи Харват спря да чете. — Тоест, тези мерки означават да ни унищожат?

— Не съм сигурен — отговори Никълъс. — Информацията на Каролайн оставя впечатление, че АТС и „Карлтън Груп“ са кръстосвали шпаги, но Карлтън не го е осъзнал. Твоята организация някак си е спънала част от начинанията на АТС.

— Например?

— Някаква операция. Каролайн се е опитвала да разбере, защото тя е била етап от цялостния план на АТС, но са я убили, преди да стигне до дъното на всичко.

— Знаеше ли Каролайн, че работиш за нас? — попита Харват.

— Не съм й казвал. Пазех го в тайна. Всъщност не съм споделял с никого. Каролайн дори не знаеше, че съм в страната. АТС обаче са знаели и името ми фигурира във файловете им, така че тя също е разбрала.

Харват изгледа изпитателно Никълъс.

— Възможно ли е да ти е поставила капан?

— Мина ми през ума, но не мисля.

— Защо е поръчала на Нина да донесе информацията на теб?

— Защото — отвърна той — с Каролайн бяхме приятели. Знаела е, че няма да злоупотребя с нея. Знаела е, че ще предупредя когото трябва и ще помогна да спрем АТС.

Отговорът звучеше правдоподобно. Нещо повече — основателно. Харват усети, че е засегнал Никълъс, и замълча. Разтърка си врата и погледна часовника.

— Почти полунощ е.

— Какво искаш да направим?

— Опита ли да се свържеш със Стареца?

— Не — отвърна Никълъс. — И след като разбрах колко бързо са те открили, се радвам, че не съм го направил.

— Значи не знаем със сигурност дали е жив или мъртъв.

— Да. Не знаем и колко още от организацията ти са убити. Но след като не си успял да се свържеш почти с никого, налага се да предположим най-лошото.

Никълъс беше прав, но Харват не искаше да мисли за това.

— Стареца използва форум за съобщения при спешни случаи. Ако намериш безопасен начин да вляза в мрежата, ще го проверя. Не знам дали файловете на Каролайн съдържат още бомби, но искам да си ги разделим и да ги прегледаме още веднъж.

— Ще сваря кафе — каза Никълъс и се смъкна от стола. Кимна към чинията на Харват и попита: — Да претопля ли яденето?

В същия момент лампите примигнаха и угаснаха. Поддържащите батерии на компютърното оборудване изжужаха и се включиха. Не се включи обаче генераторът, който Харват бе видял отвън, а това би трябвало да стане почти незабавно.

— Авария? — попита Никълъс.

Харват му даде знак да замълчи и изключи всички монитори. Кучетата спяха до тях, но усетиха, че нещо не е наред и се изправиха, ръмжейки. Никълъс им нареди да пазят тишина.

Понеже нямаше как да пренесе оръжието си през границата, Харват го бе оставил в Испания. Попита шепнешком Никълъс:

— Имаш ли оръжие?

Дребният мъж кимна.

— Донеси го. Бързо!