Колин Фалконър
Разпъната от тайни (66)

66.

Стаята се използва за склад: вътре има старо легло, няколко каси от бира в ъгъла, надупчена мишена за стрелички на едната стена, развален музикален автомат, зелена брезентова торба на пода.

Боб Хатън седи върху една каса и пуши.

Прокарва ръка по гладко избръснатото си теме. Носи фалшиви мустаци, анорак и кафяви кадифени панталони, закупени от различни магазини.

Играе си с нож, дълъг кинжал, спомен от службата му в САС. Прокарва леко пръст по острието и веднага му потича кръв. Той я облизва с наслаждение, сякаш е плодов сок. Сокът на живота.

Момичето лежи вързано на леглото, със завързани очи и запушена уста. Вече не прави опити да се освободи, изтощена е. Глезенът й се е надул, станал е двойно по-голям от обичайното, през посинялата кожа прозира бяло парче кост. Два пъти припада от болка. Когато Хатън започне да скучае, натиска раната с дръжката на ножа.

Сега я наблюдава мълчаливо, чуди се какво да прави с нея. Не може да я държи тук. На Нейлс никак няма да му хареса.

Всъщност ще побеснее, ако научи. Може би вече е време да си събере дължимото и да се омита. Вече нищо не го задържа тук.

Падингтън

Кантората се намираше над една туристическа агенция на „Пред стрийт“ близо до гарата. На една табелка на входа пишеше „Фирма за набиране на международни специалисти“, име, което не говори нищо на случайния минувач. Милс и Фокс се качиха по тъмното дървено стълбище. Фирмата заемаше една стая с бюро, телефон и факс, компютър и шкаф. Обзавеждане, което може да се премести лесно, без много шум.

Някакъв мъж говореше по телефона. Когато двамата се показаха на вратата, той закри слушалката с ръка.

— Мога ли да ви помогна? — попита.

Тук нищо не изглеждаше наред. Той беше прекалено изтупан, прекалено добре облечен за човек, занимаващ се с такава дейност: носеше двуреден костюм, копринена вратовръзка, скъпа риза. Косата му беше прошарена, подстригана късо, а тенът му — прекалено тъмен за работещ в затворено помещение чиновник. В маниерите му имаше нещо грубо, което не се връзваше с обстановката.

— Търсим Питър Робинсън — каза Милс.

Той ги изгледа тревожно.

— Мога ли да попитам кой го търси?

— Аз съм главен инспектор Милс, а това е инспектор Фокс от Столичната полиция. Вие сте Робинсън, нали?

Милс дойде направо на въпроса, не му беше до увъртания. Вече бяха направили малка справка за Робинсън. Бивш майор от армията, завършил в Сандхърст, с добри връзки. Беше се пенсионирал след войната в Персийския залив и в момента го разследваха за една нелегална пратка за кюрдските сепаратисти през 1997 г. Често пътуваше до Южна Африка и го подозираха, че организира изпращането и тренирането на бивши военни за въоръжени групировки в Чад и Нигерия.

— Ще ви се обадя пак — каза той в слушалката и затвори.

В стаята имаше само един стол. Милс и Фокс се спогледаха. Милс й кимна да седне тя. „Слабият“ пол. Тя предпочете да остане права.

Робинсън се изправи. Отиваше към метър и деветдесет, едър — Супервойник, само че с костюм.

— Може ли да видя документите ви? — попита.

— Разбира се.

Робинсън заразглежда внимателно служебните им карти — просто печелене на време, за да си събере мислите — после се паркира върху радиатора под прозореца.

— Може ли да попитам за какво сте тук?

— Мисля, че знаете — отвърна Милс.

Фокс му се усмихна чаровно.

— Четете вестници, гледате телевизия. Знаете за приятеля си Карлтън.

Робинсън вдигна рамене.

— Тъпак.

— И той се изказа доста ласкаво за вас.

— Казвах му да внимава.

— Твърди, че сте наели Боб Хатън да сплаши приятелката му.

Робинсън въздъхна и скръсти ръце.

— Така ли твърди?

— А вярно ли е?

Той се върна на бюрото и вдигна телефона.

— Извинете ме, мисля, че на тази среща трябва да присъства и адвокатът ми.