Колин Фалконър
Разпъната от тайни (46)

46.

Отдел за особено тежки престъпления, „Хендън роуд“

Милс седеше в кабинета си, на бюрото му имаше отворен пощенски плик. Фокс надникна през отворената врата:

— Извинявай, шефе.

— Влизай, Мадлен.

— Мисля, че попаднахме на следа.

— Сядай. — Милс отмести встрани трите снимки, които беше разглеждал, преди тя да влезе. — Какво открихте?

— Току-що разпитвахме един от старите бойни другари на Хатън. Дейвид Юл. Искам да го поставим под наблюдение.

— Защо?

— Държеше се доста враждебно. Помислих, че може би просто не харесва полицаи. Твърдеше, че живеел сам, но на масата имаше две чинии и две чаши. Имаше и спален чувал зад дивана. Каза, че някакъв приятел отседнал за през нощта у тях. Този приятел може да е самият Хатън. Кроуфорд остана там да го наблюдава.

Милс се замисли.

— Добре. Ще го уредя. — Разстели снимките върху бюрото. — Между другото не е зле да ги погледнеш. Изпратиха ги от Херефорд.

Фокс ги заразглежда. Дванайсет мъже с камуфлажни облекла около един бронетранспортьор. Всички лица, с изключение на едно бяха зачернени. Снимката не беше хубава, но на другата лицето на Хатън бе увеличено два пъти, а на третата — десет.

Тогава сигурно е бил много по-млад, може би дори съседите му в Броудридж нямаше да го познаят. Косата му беше добре подстригана, брадата му — гладко избръсната; нищо общо с брадясалия рошав мъж, който им бе описал Брайън Маруик. Всъщност на тази снимка изглеждаше повече както го бе видяла тази сутрин… в асансьора.