Колин Фалконър
Разпъната от тайни (25)

25.

Милс шепнеше по телефона. Може би провеждаше поверителен разговор, а може би просто си поръчваше обяд. Милс винаги шепнеше, когато говореше по телефона; беше му стар навик. Бюрократът в него се показваше. Тайните са власт. Дори да се отнасят до такива несъществени подробности като това дали ще ядеш пиле със салата или авокадо с шунка.

Той остави слушалката и вдигна очи.

— Какво има, Мадлен?

Тя седна и го погледна мълчаливо. Нямаше нужда да казва каквото и да било.

— Виж, Мадлен, знаеш как е. Срещу ръжен не се рита, както има една приказка. Никой няма да спечели.

— Най-малко ти, особено когато ти предстои повишение.

Коментарът й беше доста предизвикателен, но на Милс явно не му правеше впечатление. Всъщност той дори призна, че е права, като вдигна леко рамене.

Фокс мразеше тези моменти, беше присъствала само на няколко такива ситуации, когато полицейската работа се преплита със сложните политически интриги на Скотланд ярд. Надяваше се разследването да не пострада, но откъде можеше да е сигурна?

— Значи Джеймс Карлтън е бил клиент на Кимбърли Мейсън.

— Всеки си има странности.

— Всеки ли?

— Карлтън е от Консервативната партия. Напълно е оправдано.

— Женен е.

— Самата добродетел говори с гласа на Мадлен Фокс.

— За мен това е лоша постъпка.

— Да, лоша, не прекалено лоша.

— Едно е да изневеряваш. Всеки може да си го позволи, дори в политиката. Това е друго.

— И какво, ще го осъдиш за анални нарушения?

— Просто си казвам мнението.

— Всеки има право на въображение.

— Да. Аз на няколко пъти съм си представяла как завирам нещо в задника на Ти Джей. Само че не го правя, защото не е нормално. За разлика от някои наши клиенти аз знам къде е границата между въображение и действителност. Ако арестуваха за това, което ни се е искало да направим, всички да сме в пандиза.

— Мисля, че Джим Карлтън просто е постъпил глупаво.

— Много успокоително. На следващите избори може да го включат и в правителството.

— Може би ще го направят министър на непорочността.

Тя не се засмя.

— Чу ли вица за Господ и Адам? — продължи Милс.

— По-смешен ли е от този за министъра на непорочността?

— Господ потупва Адам по рамото и казва: „Имам два големи подаръка за теб, синко“. Адам възкликва: „Чудесно. Това с жената много ми хареса. Какво друго ще ми подариш?“. Господ казва: „Ами, първото се казва мозък. Много хубав инструмент. Можеш да правиш с него каквото си поискаш: да решаваш задачи, да измисляш езици, да изобретяваш всякакви инструменти и игри, страхотно е“. „Фантастично, казва Адам. Ще го взема. Какво е другото?“ „Другото се казва пенис. Невероятно нещо. Ще ти доставя неописуемо удоволствие и с негова помощ ще можеш да множиш рода си. Има само една особеност при използването на тези два подаръка.“ „Каква е тя?“, пита Адам. „Не могат да се използват едновременно.“

Фокс се усмихна.

— Я виж, и ти си имала чувство за хумор.

— Кога ще се видим с Карлтън?

— Днес в четири. И не се тревожи, не я е убил той. Мога да заложа къщата си. Брадшоу е нашият човек. Затова давай по-спокойно, Мадлен. Това е бомба със закъснител, повярвай ми.