Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маделин Фокс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Certainty of Doing Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фолконър

Заглавие: Разпъната от тайни

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Атика

Художник: "Атика"

ISBN: 954-729-105-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952

История

  1. — Добавяне

35.

Бащата на Стивън имаше пари, много пари; очевидно беше. Само богаташите могат да си позволят да живеят като Беатрикс Потър. Живееше със съпругата си в къща със сламен покрив, чийто ремонт и поддръжка явно възлизаха на баснословна сума. Имаха собствено езеро с живи патици, а преустроената конюшня даваше подслон на петстотин коня, всичките затворени в двигателя на червения „Мерцедес 500 SEL“. Малък оазис на старата английска романтика.

Приемът се състоя в градината, обширна ливада, която не би посрамила и уредника на „Уембли“. Върху малка сцена свиреше малък оркестър; ако можеше да ги чуе, Джон Ленън би се преобърнал в гроба си.

Както беше очаквала, малко лица й бяха познати. Родителите на Кери изглеждаха сащисани; баща й мълчеше като ням, под провисналата му гуша се подаваха рунтави косми, които прояденият от молци костюм, пазен само за специални случаи, не успяваше да скрие. Тук беше и братът на Кери, онзи, който веднъж опита да изнасили Фокс в кухнята им, мислейки, че си пада по миризма на пот и немити зъби.

Фокс си пое дълбоко въздух и се запъти към един келнер, разнасящ чаши с шампанско; изпитваше нужда от малко алкохол за кураж. Беше се подготвила за празни приказки с приятелките на Кери, но явно никоя не се беше появила. Една била в болница, друга се преселила в Индия. Кери бе изгубила още много в годините си на зависимост от наркотици и живот с ненормалници.

Фокс си проправи път към булката, която сякаш бе решила да заличи спомените за отминалите времена с алкохол. Беше хванала натясно келнера и изпразваше чаша след чаша, като дете, което граби бонбони с шепи, преди някой да му вземе кутията.

— По-спокойно — предупреди я Фокс. — Преди всичко не е добре за бебето. Освен това цялата вечер още е пред теб.

— Господи, колко напрегнато беше.

— Според мен всичко мина както трябва. От теб се искаше само да кажеш „да“. Не вярвам да си се затруднила.

Кери я изгледа сърдито, но не коментира.

— Всички ме зяпат. Чувствам се като експонат в музей.

И това да ти го каже жена със средновековна диадема на главата.

— Какво мислиш за службата?

— Идеална беше.

— Всичко сами сме го измислили. Стивън много си пада по средновековните церемонии.

— Личи си.

Фокс вдигна поглед и забеляза мъжа със зелените очи, когото бе видяла в църквата. Стоеше до момичето с розовата рокля и гледаше към тях.

— Кой е този? — попита Фокс.

— Не знам. Може би приятел на Стивън. Харесва ли ти?

— Като гледам, вече си има компания.

— Я, май идва насам. Хайде да те оставям.

„Кучка.“

 

 

— Здравейте.

— Здравейте.

— Нося ви чаша шампанско.

Той й подаде питието. Изглеждаше смутен и това някак си й се стори трогателно. Толкова младолик беше. В никакъв случай не можеше да е толкова млад, колкото изглеждаше.

Тя пое чашата.

— Благодаря.

— Казвам се Родни Ашкрофт. Приятел съм на Стивън. Наричат ме Аш.

— Аз съм Мадлен Фокс. Съученичка на Кери.

— Ако питате мен, мисля, че не сте добър избор за шаферка.

Той замълча, явно я чакаше да попита защо.

— Защо?

— Защото всички гледаха вас вместо булката. Поне аз.

— Да. Забелязах.

— Не можех да откъсна очи от вас… Какво мислите за сватбата?

— Много беше… средновековна.

— Ако кумът не произнесе хубава реч, разпъваме го на кръст. — Той се наведе към нея. — А когато младоженците излизат от черквата, ги пръскаме с вряло олио вместо с конфети. Наистина сте много хубава.

Каза всичко на един дъх и тя за малко да пропусне съществената част. Той говореше като опитен детектив — смесваше отделни теми, за да обърка заподозрения. Можеше да изглежда уверен или смутен, зависи как ще го погледнеш. Фокс обаче все си мислеше за младата му спътница. Кимна към розовото същество:

— Това там приятелката ви ли е?

Той се усмихна за пръв път, откакто се бяха заговорили:

— Сестра ми. Наистина. Още няма шестнайсет. За кого ме мислите? За Казанова?

— Наистина изглежда малко малка за вас.

— Да, за съжаление.

Той се нацупи.

Фокс се усмихна на шегата му. Може би сватбата нямаше да мине толкова зле, колкото се беше опасявала. Поне бяха доста далеч от Лондон и ако той не направи нещо много отвратително до края на тържеството, да повърне върху празничната торта например, тази вечер можеше да има по-интересни преживявания; поне веднъж малко да полудува.

— И така, Мадлен. С какво се занимавате?

Тя се подвоуми. Винаги бе мразила този въпрос.

— Специалист по системи за охрана.

— Интересно звучи — излъга той.

— Всъщност не е. Да поговорим по-добре за вас.

 

 

Сложиха ги в различни краища на празничната трапеза и Фокс бе принудена да води безсмислени разговори с едно полупияно двайсет и две годишно момиче, което работело като счетоводителка в рекламния отдел на някаква радиостанция, и с един шейсет и няколко годишен приятел на бащата на Стивън, който й произнесе дълга реч за унищожаването на горите.

След края на официалната част, когато започнаха танците, двамата отново се събраха и тя му позволи да я подкупва с шампанско до края на вечерта.

И така, след като младоженците отпътуваха с лимузината си и двамата с Аш останаха хванати за ръце сред развеселените сватбари, тя го попита дали би искал да я придружи до хотела за още едно питие. Кабриолетът му „Сааб“ бе една от „играчките“ за големи момчета, които бе видяла пред църквата. Когато седна до него, тя си даде сметка, че дори не знае какво работи. Имаше хубава кола — дано да не е наркотърговец. Не искаше нищо да разваля хубавата сватба.