Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маделин Фокс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Certainty of Doing Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фолконър

Заглавие: Разпъната от тайни

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Атика

Художник: "Атика"

ISBN: 954-729-105-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952

История

  1. — Добавяне

19.

Хайгейт

Карлтън се прибра рано от партийното събрание, изкъпа се, преоблече се. Мина покрай стаята на дъщеря си, през процепа се процеждаше бледа светлина. Той почука и надникна вътре.

— Даяна.

Тя седеше на бюрото си в ъгъла, все още в ученическа униформа, с химикалка в ръка.

— Домашно ли пишеш? — попита той. — Имаш ли нужда от помощ?

Тя се наведе и закри листа с ръце. Не, не беше домашно, даде си сметка той. Пишеше в дневника си.

— Нищо не правя — каза тя.

Той изведнъж се почувства неловко, засрами се.

— Добре ли мина в училище?

— Да.

Последва неловко мълчание. Той не се сети какво още да й каже, затова излезе и затвори вратата.

Докато слизаше на долния етаж, Джеймс Карлтън се запита какви тайни крие дъщеря му в дневника си. Тревожеше се, разбира се, но си даде сметка колко лицемерно се държи.

Луиза седеше в хола и пиеше чай, тъкмо се беше върнала от откриването на някаква изложба в селото. Канапета, шардоне, все френски неща, освен картините, разбира се, които без изключение бяха модернистични ужасии.

Той си наля чаша „Бушмилс“.

— Наред ли е всичко с Даяна?

— Скъсала е с гаджето — отвърна Луиза.

Продължи да прелиства „Селски живот“, навик, наследен от баща й. Никой от двамата дори веднъж не беше накалял обувките си, но тъй като притежаваха половината от земята в Бъркшир, те се самоизживяваха като фермери.

Карлтън замълча за миг, докато осъзнае току-що наученото.

— Не знаех, че има гадже — призна накрая, опитвайки да не звучи разтревожено.

— Едно шестнайсетгодишно момиче никога няма да сподели такова нещо пред баща си. Така или иначе не е това, за което си мислиш. Обикновено ухажване в училище. Сега я е зарязал и е малко тъжна.

— И на мен ми се стори малко… мълчалива.

— Нали знаеш как е на тази възраст. Момчета. Хормони. Такива ми ти работи.

Той отпи от уискито и се запита колко ли неща за семейството си не знае. Сигурно знаеше за тях не повече, отколкото те за него.

— А миналата седмица се скарала с една приятелка — допълни Луиза. — Лоши моменти преживява, бедното дете.

Как беше възможно толкова неща да не са му известни? Бедната Даяна. Да скрие толкова много от баща си.

— Добре ли си, Джеймс?

— Моля?

— Попитах те добре ли си. Изглеждаш малко уморен.

— Ами. Нищо ми няма. Леко главоболие. Нали знаеш. Много неща ми се събират на главата.

Тя го погледна над полукръглите стъкла на очилата си, сякаш търсеше признаци, че я лъже: да потърка нервно нос, да избегне погледа й, да оближе гузно устни. Уверената му усмивка скриваше всичко; доволна, тя отново се зае с книгата си.

Той се погледна в масивното огледало в коридора: добре облечен, уверен, с чаша искрящо златисто уиски в ръка, изобщо изтънчен мъж. А зад цялата тази фасада се криеше демон. Безупречно представление. Виртуозно. Ако можеше, щеше да стане на крака и да си ръкопляска сам.

Луиза не подозираше. Никой не знаеше. Почти никой. Да можеше само нещата да си останат така.