Колин Фалконър
Разпъната от тайни (6)

6.

Районът около „Юстън роуд“, Сейнт Панкрас

От прозорците се откриваше гледка към Южен Лондон; лъчите на следобедното слънце с мъка си пробиваха път през гъстия смог, издигащ се над бетонните небостъргачи. В кабинета на Кимбърли Мейсън още се носеше лекият аромат на парфюма й, но това бе единствената следа от нея. Фокс огледа кремавите стени в очакване да види нещо, което да напомня за мъртвата, но за разлика от повечето хора, които се занимават с посредническа дейност, Кимбърли явно не смяташе за необходимо да се хвали с успехите си. Не видя снимки на младата жена в компанията на доволни клиенти, спомени с автографи от дребни знаменитости. В кабинета имаше само репродукция на картина на Хокни, голямо бюро — имитация на орехово дърво, масичка с табла от матово стъкло. Подвързаният с кожа бележник не разкриваше нищо от личния живот на Кимбърли Мейсън — клиентите й бяха главно средни фирми и благотворителни дружества; деловият й живот бе порядъчен и скучен. Фокс опита да се постави на мястото на мъртвата, която беше прокарала между професионалния и личния си живот толкова ясна граница, сякаш бе разделила мозъка си на две независими части.

Секретарката на Кимбърли се представи като Раянън Стръдуик. Сигурно не беше особено приятно да се казваш така, помисли си Фокс, освен ако не се занимаваш с бяла магия.

Раянън седеше на дивана пред кутия салфетки и плачеше тихо. Изглежда, обстойната полицейска проверка в офиса я натъжаваше не по-малко от загубата на работодателката й.

— Не мога да повярвам, че някой може да направи такова нещо — проплака тя.

Хората винаги говорят такива неща, сякаш убийството е нещо изключително невероятно. Фокс не спираше да се учудва на тази реакция. Да не би, когато гледат криминалната хроника по вечерните новини, снимки от трупове и кървави петна по паважа, да си мислят, че репортерите са си измислили всичко, за да възбудят интереса на зрителите, че тези кадри са режисирани като детективски филм? Или просто не могат да повярват, че такова нещо може да се случи и на тях?

Раянън Стръдуик беше млада и красива, с руса коса (естествено руса — нямаше черно в основата на космите) и необичайно големи гърди, които изпъкваха още повече в стегнатия черен пуловер. Фокс имаше опасения, че Ти Джей ще притесни младата жена с настойчивия си поглед, но за негова чест той не проявяваше (или се правеше, че не проявява) никакво внимание нито към нея, нито към прелестите й. Зачуди се дали Кимбърли Мейсън е наела момичето заради гърдите. Дори в бизнесотношенията жените знаят какво обича мъжката половина от клиентелата им.

Фокс седеше на дивана до секретарката, Ти Джей — от другата страна на масичката, на един стол с колелца; беше си придал съчувствено изражение. От време на време подаваше на Раянън по някоя чиста салфетка.

— Казват, че била удушена. — Раянън очевидно не беше чак толкова разстроена, че да не се интересува от клюките.

— Вярно е — отвърна внимателно Фокс.

— Къде я открихте?

— В мазето на къщата й.

Фокс реши да спести пикантните подробности. Полицията щеше да ги запази в тайна, за да идентифицират извършителя, ако евентуално получат самопризнания от някого. Освен това щяха да спестят на семейството срещата с хиените от пресата.

— В петък изглеждаше толкова… жива.

„Е, защото просто още не е била мъртва“ — помисли си Фокс и каза:

— Знам, че не ви е леко, но ще се наложи да ви зададем няколко въпроса.

— Не знам дали мога да ви помогна с нещо. — Раянън подсмръкна, стисна поредната мокра салфетка; поклати глава. — Просто изглеждаше толкова жива.

Фокс погледна Ти Джей. По изражението му личеше, че и на него му идва да удуши секретарката.

Раянън Стръдуик разказа, че работела за Кимбърли от осем месеца. По нейна преценка работодателката й се отнасяла добре с подчинените си, но секретарката очевидно малко й завиждаше. Бившата й шефка била в крак с най-новите модни тенденции, ухаела като богиня на скъп френски парфюм, спирала кабриолета си на забранени места пред най-реномираните лондонски клубове. Фокс се огледа. Богиня с малка посредническа фирма и екип от една-единствена служителка. Как е съумяла да си създаде целия този лукс? Явно Френското маце беше заработвало по-голямата част от средствата.

— Говорехте ли за личния й живот? — попита Ти Джей.

Раянън поклати глава:

— Никога. Гледаше на тази част от живота си като на нещо…

„Хайде — помисли си Фокс — изплюй камъчето.“

— … ами, лично.

— Някакви телефонни разговори?

— Освен служебните ли имате предвид?

Фокс започваше да губи търпение.

— Да. Освен служебните.

— Имаше мобифон. Предполагам, че е водила личните си разговори по него.

В гласа на секретарката прозвуча леко колебание.

— И през целите осем месеца, докато работите тук, никой не я е търсил по извънслужебни въпроси? Никой ли не се е обаждал на служебния телефон?

Секретарката взе нова салфетка и си издуха силно носа.

— На няколко пъти я е търсил господин Мейсън — отвърна. — Баща й. Също и онзи мъж…

— Какъв мъж?

— Не искам да навличам неприятности на никого.

— Ако не е извършил престъпление, няма да има никакви неприятности.

Секретарката пак си издуха носа.

— Казва се Гари.

— Не знаете ли фамилното му име? — попита Ти Джей; вдигна химикалката си, готов да записва.

— Не. Просто Гари. На няколко пъти я търси.

— Идвал ли е лично?

— Веднъж. Много симпатичен мъж. Не вярвам да го е направил той.

„А какво си мислиш — запита я мислено Фокс. — Че ще тикнем зад решетките първия мъж, за когото ни кажеш?“

— Трябва да научим повече за приятелите и познатите на госпожица Мейсън, за да си изградим представа за живота, който е водила. Дотогава не можем да подозираме никого.

Раянън явно й повярва. Подсмръкна и си избърса носа.

— Само веднъж идва тук. Госпожица Мейсън, изглежда, малко се притесни от него. Струва ми се, не й хареса, че е дошъл. Поскараха се. Бяха в кабинета й, но гласовете им се чуваха през вратата.

— Имате ли представа за какво са се карали?

Тя поклати отрицателно глава.

— Как изглежда? — поинтересува се Ти Джей.

— Има чаровна усмивка. И готин задник. — Секретарката се изкикоти като смутена ученичка. — Нали знаете какво имам предвид?

— Доста подробно описание — отбеляза с крайно сериозно изражение Ти Джей.

— Бихте ли ни казали нещо по-конкретно? — намеси се Фокс. — Каква коса има. Колко беше висок.

— Горе-долу ваш ръст — обърна се младата жена към Ти Джей. — Само че със светла коса.

— Нещо друго? Някакви отличителни черги? Освен задника.

Раянън постави ръка на устата си, за да скрие усмивката си. Фокс стисна юмруци, ноктите й се забиха до кръв в кожата на дланите. Наистина искаше да убие това момиче.

— Не се сещам — отвърна секретарката. — Ходеше добре облечен. Двуреден костюм, копринена вратовръзка, скъпи обувки. Но предполагам, професията му го изисква.

Фокс я изгледа изпитателно:

— Знаете къде работи?

— Докато чакаше госпожица Мейсън, разменихме няколко думи. Каза, че бил началник на търговския отдел на някаква фирма за канцеларски материали на „Камдън роуд“. Не си спомням името.

— Няма значение — усмихна се Фокс. — Сигурно не са много. Благодаря, Раянън. Много ни помогнахте.

Ти Джей и Фокс станаха да си ходят. Ранкин организираше опаковането и пренасянето на вещите на Кимбърли Мейсън на „Хендън роуд“. Може би в купищата книжа имаше нещо полезно. Ти Джей кимна към Раянън Стръдуик и вдигна вежди.

— Как можеш да накараш очите на една блондинка да засветят? — прошепна. — Като светнеш с фенерче в ухото й.

Двамата с Ранкин се закискаха.

— Има и още нещо — добави секретарката.

Фокс я зачака търпеливо да събере кураж. Секретарката изглеждаше, сякаш се кани да наруши някакъв много страшен обет за мълчание. Като че Кимбърли Мейсън щеше да й се сърди.

— Тя се виждаше и с онзи мъж.

— Кой „онзи“ мъж?

— Голяма клечка. Е, поне така мисля.

— Голяма клечка значи.

— Тя спомена нещо. Беше преди две седмици…

Фокс зачака. Раянън замачка нервно поредната салфетка; накъса я на парченца.

— Може и нищо да не е…

Тази жена можеше да изкара от нерви и светец.

— Всичко, за което се сетите, ще ни бъде от полза — подтикна я Фокс; едва съумяваше да запази спокоен тон.

— Е, странно нещо…

— Тези неща обикновено са най-полезни — намеси се Ти Джей.

— Ами, тя каза: „Как мислиш, че ще изглеждам върху пони на игрището за поло?“. Стори ми се, по начина, по който го каза, нали разбирате, че излиза с някой, така да се каже… баровец.

— Вие как реагирахте?

— Казах, че сигурно ще изглежда чудесно. Нали ми плащаше. Какво друго да й кажа?

Ти Джей се усмихна съзаклятнически.

— А иначе си помислихте…?

— Че не е за нея. Ако ми беше казала, че излиза с рокзвезда, нямаше да ми направи впечатление, но не можех да си я представя яхнала пони. Не искам да прозвуча като злобарка, но ако не броим колата и всичко друго, тя беше малко…

— Невзрачна — довърши Ти Джей, който явно успяваше да следи хода на мислите й.

— Ами да. — Тя се усмихна виновно. — Нали знаете какво имам предвид.

Странно, Фокс знаеше какво има предвид. Запита се какво ли ще каже Раянън Стръдуик, ако узнае, че бащата на Кимбърли Мейсън е работил като представител на многонационална петролна компания в Кения, че като малка са я обслужвали чернокожи прислужници, че много от „яхналите понита“ са лични приятели на баща й. Като е говорила за играта на поло, Кимбърли Мейсън вероятно е изразявала копнежа да се върне към корените си, към онзи начин на живот, срещу който навремето се е опълчила.

— Нещо друго? — попита Фокс. — Да е казвала други странни неща?

Раянън поклати глава.

— Само това. Може би просто си е мечтала. Всички искаме да се омъжим за известни рокпевци или президенти, нали?

 

 

Седнаха във форда на Фокс. Тя завъртя ключовете, но не потегли; потъна в мисли.

— Ти искаш ли да се омъжиш за рокзвезда или за президент? — попита Ти Джей.

— Не. А ти?

— По едно време бях хвърлил око на онзи певец от „Хот чоколейт“.

— Какво ще кажеш за Джордж Буш?

— Борис Елцин повече ми допада.

Фокс забарабани по волана.

— Какво предлагаш да правим сега?

— Мисля, че трябва да открием този Гари.

— А за понитата?

— Не виждам как може да го е извършило пони. Пакула твърди, че е удушена, не ритната в челото.

Господи, обожаваше да работи с комедийни артисти. Фокс натисна газта. Потеглиха по „Юстън роуд“.

— Ще ми се да видим с кого е говорила по телефона.