Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маделин Фокс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Certainty of Doing Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фолконър

Заглавие: Разпъната от тайни

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Атика

Художник: "Атика"

ISBN: 954-729-105-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952

История

  1. — Добавяне

13.

Отдел за особено тежки престъпления, „Хендън роуд“

Фокс вдигна телефона в кабинета си. Толкова беше тесен, че със същия успех можеше да сложи бюрото си в килера за метлите на чистачките. На стената висеше нейна снимка, изрязана от вестник — усмихната, вдигнала един медал към фотоапарата. Само да не й се бяха карали след тази изява.

— Фокс на телефона.

— Мади — прозвуча задъханият глас на Кери.

Фокс се подготви за добри новини. Доста труд й беше струвало да върне приятелката си към нормалния живот. Вече бе свикнала с ролята на кака, която се налага постоянно да успокоява неразумната си сестричка. Сега Кери най-после си беше намерила работа, която да й допада, и приятел, който да не я бие. Жизнерадостният й глас хвърляше малко светлина в нерадостното съществувание на Фокс.

— Искам ти да научиш първа.

Фокс веднага се досети за какво става дума, почувства се, сякаш е погълнала парче замръзнала лой. Веднага се ядоса на собствения си егоизъм.

— Имам страхотна новина — продължи Кери.

Фокс присви очи, взря се в черно-белите снимки върху бюрото си, опита да се съсредоточи. Кимбърли Мейсън, разпъната гола върху масата в собствената си стая за изтезания. Колко различен може да бъде животът: отдаденост на един-единствен човек, вечна любов, възбуда от страданието, насилие и смърт. Безброй възможности, заложени в съзнанието ни.

— Бременна съм.

Фокс потърка чело. Това главоболие. Не намаляваше, откакто се беше събудила тази сутрин.

— Бременна значи.

— Във втория месец.

Прииска й се да изкрещи: „Да не си се побъркала? Кери, имаш осемнайсетмесечна дъщеричка от предишния ти, провален брак. Сега пак си хлътнала“.

Започна да преподрежда снимките на трупа, сякаш се опитваше да реди някаква мозайка.

— Мади?

— Моите поздравления — измънка Фокс, опита да придаде искрено звучене на думите си.

— Искаш ли да излезем на обяд?

„Не, за бога. Нямам време. Първата седмица от разследване на убийство. Работя по шестнайсет часа на ден, без почивка. Откъде ще намеря време за обяд? Защо не ме оставите да си върша работата? Първо сестра ми, после най-добрата ми приятелка. Аз не водя нормален живот като вас. Нямам време за кафе, за обяд, за нищо друго, освен това. Все пак някак си ще го понеса. Не ме интересува колко щастлива се чувстваш в момента. Единственото интересно нещо в живота ми сега е Кимбърли Мейсън.“

— Разбира се — каза. — Това трябва да се полее.

Уговориха си среща в една кръчма в Камдън. Фокс остави слушалката и се обърна към прозореца, загледа струйките вода, които се стичаха по стъклото, малки мехурчета отразяваха високите сгради и мокрите улици като криви огледала.

Изрезката от вестника беше започнала да пожълтява. Едва на година, а вече бе част от историята. На снимката Фокс се усмихваше, вдигнала ръце към фотоапарата, за да покаже медала си. Зад гърба й стояха другите наградени за годината… и няколкото месеца възстановяване в болницата. Беше се почувствала като мошеничка в онази топла юнска вечер пред хотел „Горсвенър хаус“ на „Парк лейн“. Всички останали наградени бяха униформени полицаи, момчета и момичета от предните редици, които тя отдавна бе напуснала; те бяха онези, които връщаха самоубийци към живота; те взимаха оръжието от ръцете на опиянени с наркотици младежи. Един полицай от Корнуел беше измъкнал нож с двайсетсантиметрово острие от един шизофреник на някакъв плаж в Сейнт Айвс.

Тя предварително знаеше, че е избрана за награждаване — раниха я при обезвреждането на един мъж, за когото после се разкри, че е отговорен за отвличането и убийството на няколко деца. Снимката й излезе на първа страница в „Ивнинг Стандарт“. Знаеше също, че е постъпила по-скоро прибързано, отколкото смело — можеше… трябваше да изчака подкрепления. Бившият й началник заяви, че преследвала евтина слава, и тя си даваше сметка, че вероятно е бил прав.

Е, платила си беше за това: въпреки лечението кошмарите още я преследваха — онзи момент на среща лице в лице със смъртта, с черното дуло на револвера. Миг от живота й, който се повтаряше отново и отново в сънищата й.

Медалът стоеше в едно чекмедже у дома й, дори не го беше извадила от кутията. Смелите постъпки не са за инспекторите от отдел „Убийства“. Запазени са за обикновените ченгета.

Когато се върна в отдела, членовете на екипа реагираха със смесени чувства: искрено възхищение от едни, немалко завист от други. През цялото време бяха подозирали, че е куражлия; сега го беше доказала. Зад гърба й (предполагаше, че Ти Джей стоеше в дъното на нещата) започнаха да я наричат Лудата Максин. Други пък пускаха шеги за проектозакона на Тони Блеър за забраната на лова на лисици.

Що се отнася до нея, тя остана изумена от собственото си лекомислие. Преди никога не се беше съмнявала в здравия си разум. Сега се опасяваше, че го е загубила, че го е оставила в спешното отделение на болницата „Сейнт Томас“.