Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маделин Фокс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Certainty of Doing Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фолконър

Заглавие: Разпъната от тайни

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Атика

Художник: "Атика"

ISBN: 954-729-105-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952

История

  1. — Добавяне

71.

Отдел за особено тежки престъпления, „Хендън роуд“

Фокс гледаше през прозореца на оперативната зала, наблюдаваше играта на светлините по „Хендън роуд“. Отново и отново си спомняше черното око на смъртта; зловещия шепот: „Мен ли търсиш, маце?“.

Някой влезе и тя се обърна. Беше Милс.

— Мадлен.

— Шефе.

— Добре ли си?

Тя погледна дрехите си. Якето и чорапогащите й бяха разкъсани, блузата и полата й — омазани с кръв. Кой знае как изглеждаше отстрани. Трябваше да се прибере, да се изкъпе, да се преоблече. Само че още не й се ходеше вкъщи.

— Ще се оправя — увери го тя.

Милс явно не знаеше какво да й каже.

— Имахме лош ден — успя да измисли най-накрая.

— Да, и по-добри сме имали.

Всъщност тя в момента не чувстваше нищо. Просто беше малко замаяна. Коляното й бе насинено, бяха й направили два шева на раната на дясната ръка, болката, която изпитваше, не я тревожеше. Дори й беше добре дошла, сега поне имаше какво да отклонява мислите й от Даяна.

Милс постави ръка на рамото й. Тя потрепна.

— Искаш ли да поговорим? — попита той; беше си позволил да доближи лице твърде много към нейното.

— Наистина, шефе, нищо ми няма.

В този момент влезе Ник и Милс бързо се отдръпна. Ник я изгледа. Милс побърза да се оттегли в кабинета си.

— Шефке?

— Здравей, Ник.

— С още няколко момчета отиваме в „Кралската глава“. Искаш ли да дойдеш?

— Да празнуваме ли?

Доста грубо прозвуча. Той се намръщи смутено.

— Реших, че няма да е зле да се поразсееш.

Тя поклати глава. Искаше да остане сама.

Ник спря на вратата:

— Много си смела.

— Ако бях изчакала подкреплението, щеше да се измъкне.

— Можеше да те убие.

Много правилно. Повечето полицаи нямат късмета да се изправят повторно срещу зареден пистолет. А на нея й се случваше за втори път в рамките на една година. Първия път нямаше време да се замисли, дори не видя оръжието, докато то не стреля. Беше действала инстинктивно.

Сега имаше достатъчно време. Сега не можеше да повярва, че наистина е направила това. Сякаш бе вързана за някаква странна непозната жена, която иска да се самоубие и я влачи след себе си. Сякаш сама търсеше смъртта.

— Този човек беше ненормален.

— Защо не ме уби?

Ник вдигна рамене. Кой знае какво е минавало през главата на този мръсник? Най-ужасното при такива мъже като Хатън е избирателността на насилието. Беше убил Даяна, приятелката й, а бе оставил Фокс. Никаква логика.

— Бедното момиче — въздъхна тя.

— Не може винаги да има щастлив край.

— Не. Не може.

Със сигурност краят не беше щастлив за Джеймс Карлтън. Бе платил жестока цена за тайните си. И тя все още подозираше, че не им е казал всичко. Беше ли поръчал смъртта на Кимбърли Мейсън? Сега бе ясно, че той, а не Гари Брадшоу е имал ключ от апартамента й и го е дал на Хатън. Само че едно е да знаеш, друго е да го докажеш.

Само Боб Хатън можеше да каже истината, а той бе мъртъв.

Най-жестокото наказание за Карлтън му бе наложил самият живот. Беше го лишил от брака му, от общественото му положение, от кариерата му; безжалостен съдник — беше му отнел и дъщерята.

Джеймс Карлтън обаче не беше сам в страданието си: още петима бяха загубили живота си заради тъмните му тайни. Тя си спомни един ред от Библията, който й бяха чели като дете. Нещо от рода, че Господ праща дъжд и на праведните, и на неправедните. Две невинни момичета бяха загубили живота си наред с двама закоравели убийци. Също и Кимбърли Мейсън; тя от кои беше, от грешниците или от светците?

 

 

Фокс промени мнението си и се присъедини към останалите от екипа в „Кралската глава“. Празнуването не премина особено весело; всички си намериха оправдания да си тръгнат по-рано. Накрая в бара останаха само тя и Ник.

Той също стана да си върви; постави ръка на рамото й:

— Ще се оправиш ли, шефке?

Тя го направи съвсем неволно. Може би беше прекалено замаяна от алкохола. Обърна се и го целуна. Просто така. Целувката й обаче не възбуди очакваната реакция.

— Съжалявам — каза той, сякаш грешката бе негова.

— Не искам да оставам сама тази вечер — прошепна тя.

Той поклати глава:

— Не мога.

— Ник, недей…

— Трябва да ти призная нещо.

Тя зачака да чуе поредната тайна, с която щяха да обременят душата й.

— Аз съм гей.

Тя се усмихна, по-скоро само изкриви лице и се отпусна на най-близкия стол.

— О. — Чувстваше се като пълна глупачка. — Не знаех.

— Гледам да не го разгласявам наляво и надясно.

— Ами всичките ти приятелки?

— Те са за прикритие.

— Боже мили.

— Нека си остане между нас, шефке. Моля те. И без това ми е трудно заради цвета на кожата ми, но да си черен и гей… В полицията. Ако се разчуе, Ти Джей ще ме съсипе.

Тя докосна леко бузата му:

— Имай ми доверие.

Той си тръгна.

Тя изчака известно време, преди да излезе. Лондон продължаваше да се задушава в собствен сос, луната изглеждаше кървавочервена зад пелената от бензинови изпарения. Коляното я заболя адски.

Тя извади мобифона си; Аш я беше търсил. Какво ли искаше? Тя реши да не му се обажда. Вече бе решила какво ще прави: да изпие още няколко бири пред телевизора, после да заспи на дивана. Просто се радваше, че е жива в тази топла вечер, че има избор в живота, че може да диша и че утре ще бъде нов ден.