Метаданни
Данни
- Серия
- Маделин Фокс (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Certainty of Doing Evil, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Марин Загорчев, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Колин Фолконър
Заглавие: Разпъната от тайни
Преводач: Марин Загорчев
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Атика
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Атика
Художник: "Атика"
ISBN: 954-729-105-X
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952
История
- — Добавяне
48.
Батърси
Кафяви стени с цвят на изпражнения, засъхнало повръщано по стълбите, драсканици по стените — мизерният блок беше истински инкубатор за наркомани и дребни престъпници. Дикенс нямаше да намери никаква разлика между този Лондон и града, който описваше в романите си. С изключение на сателитните антени.
От един балкон над главите им някакви чернокожи хлапета изкрещяха: „Олд Бил!“[1], предупреждавайки всички да прекратят кражбите за половин час.
Стигнаха редица врати без надписи на третия етаж, от балкона се виждаше вътрешно дворче с едно хилаво дърво по средата, някакви хлапета ритаха топка. Ник потропа на една от вратите и тя се открехна с няколко сантиметра. Стара жена с мрежичка за коса, миришеща леко на кисело зеле и котки, надникна през процепа.
— Госпожа Хатън? — Фокс й показа картата си. — Аз съм инспектор Фокс, това е сержант Ник. Столична полиция. Бихме искали да поговорим. Може ли да влезем?
Вътре вонеше на котки. Беше тъмно и пълно с вехтории, телевизорът гърмеше толкова силно, че стените трепереха. Фокс приседна на ъгъла на древния диван, покрит с котешка козина и петна с неустановен произход. Обясни на госпожа Хатън причината за посещението им, но не беше сигурна, че старата жена я разбра. Когато Ник й показа снимката, получена от щабквартирата на САС и Херефорд, тя я хвана с деформираните си от артрита пръсти, сякаш беше древна светиня.
— О, колко мило — възкликна.
Ник се спогледа с Фокс и тя вдигна рамене.
Върху камината тиктакаше стар часовник. Сивкава котка с проядена от молци козина предеше около обутите в дебели кафяви чорапогащи крака на старицата. С разрешението на домакинята Ник намали телевизора: чаровна жена с американски акцент обясняваше защо някакъв шампоан придавал повече блясък на косата й.
— Откъде я взехте? — попита госпожа Хатън, без да вдига поглед от снимката.
— От военните, госпожо Хатън.
— Колко хубаво му стои униформата, не мислите ли?
Фокс се огледа. Мебелите бяха в окаяно състояние, сигурно живееха десети живот. Телевизорът бе поставен върху шкафче с няколко снимки в рамки: намръщено луничаво момче, млад мъж с войнишка униформа. Изглеждаха правени преди десетилетия.
— Госпожо Хатън, виждали ли сте се наскоро със сина си?
— Мисля, че е някъде в чужбина. Той много пътува, знаете ли. Военните постоянно го пращат из целия свят.
— Кога за последен път получихте вест от него? — попита Ник.
— О, пише ми, когато може.
Тя закуцука към камината, откри някакво писмо зад една декоративна чаша и го подаде на Фокс.
Фокс погледна печата: Кейптаун, 13 юли 1995 г.
— Това ли е последното ви известие от него?
— Добро момче е моят Боби.
Госпожа Хатън отново загледа снимката.
Фокс погледна Ник, който допря пръст до слепоочието си. Явно госпожа Хатън отдавна живееше в друг свят и нямаше да им бъде много полезна. И нищо чудно. Всеки би изкукал в такава самота, помисли си Фокс.
— Знаете ли къде можем да намерим сина ви, госпожо Хатън? — попита с последна надежда тя.
Госпожа Хатън погали нежно снимката.
— Много му отива униформата. Нали?
Когато отново се намериха на улицата, колата им чакаше, където я бяха оставили — немалко чудо в този квартал. Ник седна зад волана и поклати глава:
— Няма вест от него от деветдесет и пета. Боже мили.
— Бил е зает с други задачи.
— Майка ми живее сама в Бат. На всеки две седмици я навестявам. Поне това мога да направя за нея.
Той зачака да го похвали. Вероятно така щеше да се почувства по-добре, като добър син. Фокс се замисли за майка си. Кога я беше видяла за последен път? Е, със сигурност след деветдесет и пета. Само че тя не можеше да се оправдае, че има акция в Ангола или изстинал труп в коридора.