Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маделин Фокс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Certainty of Doing Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фолконър

Заглавие: Разпъната от тайни

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Атика

Художник: "Атика"

ISBN: 954-729-105-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952

История

  1. — Добавяне

51.

Айлингтън

Клубът се казваше „Доминация“. Състоеше се от четири нива, колкото по-надолу слизаш, на толкова по-сериозни неща се натъкваш. На първия етаж се намираше барът, съблазнително момиче с черно кожено облекло сервираше кока-кола и портокалов сок. Фокс с изненада установи, че консумацията на алкохол е строго забранена. Един надпис над бара гласеше: „Напиването пречи на набиването“. Тук имаха чувство за хумор, пък и това правило май имаше логика. Ако смяташ да повериш тялото си на някого, хубаво е да си сигурен, че знае какво прави.

Тя се разходи под каменните арки между голите тухлени стени и стърчащите над главата водопроводни тръби — футуристичен подземен свят, населен с жестоки господарки в блестящо черно облекло, жени вамп и загубили ума си нещастници: гол до кръста мъж, целия в татуировки, с коса, сплетена под формата на рога; свещеник в черни гумени дрехи; монахиня с противогаз. Където се обърнеш — кожени дрехи, татуировки, прободени устни и гърди, гума, черно червило. Последният вик на модата в света на изтезанията.

Фокс се беше сдобила с черно наметало с качулка от един специализиран магазин в Камдън, с прорези покрай двете бедра, които, докато се движеше, откриваха черните й чорапогащи. Достатъчно, за да скрие истинската й самоличност и да й осигури достъп покрай охраната на клуба. Качулката почти напълно закриваше лицето й. Тя се погледна в огледалото зад бара — страшничък вид имаше.

Сърцето й туптеше силно. Чудеше се какво да направи, ако види някой познат. „О, добър вечер, господин комисар. Тук съм по работа, предполагам, че и вие.“ Заслиза към долното ниво. Стресна се — забеляза полицейска фуражка. Оказа се поредният костюм — момичето с фуражката носеше крещящо жълт гумен корсет.

Следващото ниво бе обзаведено в същия стил: голи стени, червени крушки по голия черен таван. На едната стена беше монтирана голяма витрина с различни камшици и окови. В ъгъла върху една табуретка бе завързана млада жена, белите й гащички бяха смъкнати. Любимият й я налагаше с все сила с голи ръце, оставяйки червени дири по кожата й, от време на време й пошепваше нещо на ухото. Това представление бе привлякло неколцина зрители.

Фокс остана изненадана. Атмосферата бе непринудена, не напрегната. Хората си приказваха весело и се смееха, сякаш са в местната дискотека.

На третото ниво не беше чак толкова спокойно, тук имаше по-малко хора, само сериозни познавачи. Носеше се странен аромат, като от тамян. Негърка с плътно прилепнали дрехи налагаше с къс камшик някакъв мъж по гумени къси панталони и жилетка, прикован с вериги. Фокс установи с удивление, че жената всъщност е мъж. „Татко, тази нощ ще получиш добър урок от малкото си момиченце. Човек се учи, докато е жив.“

Най-долното ниво беше за най-големите ценители. Оборудвано бе с медицински пункт и обзаведена по всички правила зала за мъчения. Тя мина покрай една килия, в която мъж на средна възраст със запушена уста и превръзка на очите висеше окачен на вериги. Той стенеше и се гърчеше, очевидно хубавичко си прекарваше в петъчната нощ.

В дъното на залата имаше малка сцена, червен прожектор осветяваше уреди за мъчение, докарани сякаш направо от средновековието. Имаше дървен кръст с кожени каиши, кол за бичуване и някаква рамка за разпъване, ориентирана под такъв ъгъл, че да се вижда добре от „дансинга“.

Отпред имаше черна дъска с надпис „Списък за бичуване“. Няколко мъже и жени се бяха записали. На опашка, като за някакво много рядко изживяване.

В момента на сцената имаше млада двойка; голи, само по черни врязани гащи. Жената беше разпъната на една рамка за мъчения и вързана с кожени каиши.

Вниманието на Фокс бе привлечено от един мъж с черни дрехи встрани от сцената. Гърдите му бяха голи, виждаше се невероятно бялата му кожа и доста рунтави черни косми. Беше продавачът от сексмагазина на „Брюър стрийт“, помощникът на Лайла Махмуд. Фокс опита да се сети за името.

— Здравейте, Рей.

Наложи й се едва ли не да крещи, за да надвика оглушителното думкане на стереоуредбата — едно парче на „Металика“. Тя смъкна качулката. Предположи, че той може би няма да я познае. Беше пригладила косата си с гел, носеше черно червило и гъст грим.

— Познаваме ли се?

— От „Брюър стрийт“. Идвах да разпитвам шефката ви, Лайла.

— Мамка му. Какво правите тук?

Тя не отговори на въпроса. Погледна сцената:

— Защо го правят тези хора?

Той не отговори. В сексмагазина й се беше сторил плашлив и загубен, но тук, в коженото облекло, имаше печален и мрачен вид.

— Мислех, че сте заловили извършителя — отбеляза той.

— Така ли? Не знаех.

Върху масата на сцената гореше дебела червена свещ. Мъжът я взе и я вдигна над партньорката си, задържа я дълго време, после бавно я наведе. Горещият восък се разля по гърдите на жената, застивайки бързо като съсирена кръв. Жената заскимтя и започна да се гърчи. Фокс си спомни трупа на Кимбърли Мейсън. Изведнъж устата й пресъхна. Стана й трудно да преглъща.

Огледа тълпата. Погледите на всички бяха съсредоточени върху сцената, лицата им бяха безизразни, очите им — широко отворени. В помещението цареше напрежение. Дори ръцете на Фокс трепереха. Тя довърши питието си и остави чашата.

— Кимбърли идваше ли тук? — попита.

Рей вдигна рамене.

— Постоянна посетителка беше.

— Виждали ли сте я тук?

— Вижте, кажете какво искате от мен.

— Не знам. Да ми кажете нещо повече.

Той я огледа; наметалото, обувките с остри токчета, черните чорапогащи.

— Трябва да внимавате.

— Защо?

Рей Прат прехапа устни.

— Изплюйте камъчето — подкани го тя.

— Да не мислите, че съм бил от клиентите й?

— Не, не мисля. Вие сте гей, нали?

Той не изглеждаше особено изненадан, че се е досетила.

— Били сте приятели, нали? — продължи да налучква тя.

— Какво ви каза Лайла?

— Само за Гари.

— А за другия?

— Кой друг?

— Тя твърдеше, че ще се оженят. — Рей се усмихна, доволен, че може да й каже неща, които другите не знаят. — Споделяше с мен неща, които не е казвала дори на Лайла.

— Защо?

— Защото аз единствен не исках нищо от нея.

Мъжът на сцената наклони свещта и Фокс изведнъж си даде сметка, че не той определя действията си. Той гледаше не застиващия восък, а очите на жената — когато усетеше, че я боли повече от необходимото, отместваше за малко свещта. Жената сама управляваше ръката на мъчителя си.

Представлението свърши. Мъжът освободи партньорката си и двамата слязоха зад сцената, за да се преоблекат. Публиката ги изпрати с ръкопляскания, сякаш бяха музикален състав, който току-що е свършил изпълнението си за вечерта.

Жена с черни кожени бикини прочете първото име в списъка. Една жена от публиката стана и излезе на сцената. Остави се да я вържат грубо за стълба за бичуване.

— Кой беше другият мъж? — попита Фокс. Рей не отговори, така че тя добави: — Може би си го е измислила.

— Не, имаше такъв човек. Дори ми каза името му.

Фокс затаи дъх.

— Ще ми го кажете ли?

Той се засмя.

— Не го помня. Тогава не обърнах внимание. Каза, че е някаква важна клечка, в правителството или нещо подобно.

— Да не е Джеймс Карлтън?

Той вдигна рамене.

— Както казах, не помня. — Лъжеше. Наведе се към нея: — След това, което й се случи, мислите ли, че ми се говори?

Тя не остана за бичуването. Като видиш един, все едно си гледал всички, помисли си, докато се качваше в колата. Ръцете й още трепереха. Бе станала свидетел на малко повече насилие, отколкото можеше да понесе. Чудеше се колко от тези хора имат порядъчни професии, семейства, колко от тях живееха като Кимбърли Мейсън — в два изолирани един от друг свята.

Защо го правеха? Има хора, които взимат наркотици, размишляваше тя, други скачат от самолети или мостове и наричат това забавление. Защо да няма хора, които да се наслаждават на болката в сексуалния си живот? Може би да обвиняват Гари Брадшоу за убийството бе прекалено наивно, както беше казал Ник Кроуфорд. Може би все още не познаваха достатъчно добре миналото на Кимбърли Мейсън, за да се доберат до истината.