Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маделин Фокс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Certainty of Doing Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фолконър

Заглавие: Разпъната от тайни

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Атика

Художник: "Атика"

ISBN: 954-729-105-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952

История

  1. — Добавяне

27.

Карлтън ги изпрати с поглед от прозореца на кабинета си; стискаше с все сила чашата, ледът потракваше от треперенето на ръката му.

„Малко ти остава, Джими. Те са по петите ти. Тази кучка има очи като котка, нищо не пропуска. Вижда в тъмното. Вижда в душата ти.“

Той бе очаквал всичко това да се случи рано или късно. Сякаш си заровил труп в градината. Ако на първата седмица никой не го намери, си мислиш, че никога няма да го открият. Че на никого няма да му хрумне да копае.

„Само че рано или късно всичко излиза наяве, Джими. Всичко. Цената, разбира се, е висока и ти ще я платиш.“

Той си представи за момент как стои гол и унижен, загубен в мрака, на студа. Изведнъж го облива светлина, чува удивен възглас от стотици хиляди гърла. „Ето те на показ, приятелю. Всички те виждат. Гол пред света, всичките ти пороци и тъмни страсти са изложени за публиката. Разкриха те.“

Загледа светлините на един прелитащ самолет, долови далечно бръмчене. Колко съдби са затворени в този метален пашкул, толкова крехък като неговия живот. Заслуша тържественото тиктакане на големия часовник, обхвана го паника. „Времето ти изтича, Джими.“

Представи си Кимбърли, разпъната, стенеща от перверзно удоволствие под капещия восък, спомни си удоволствието да стои гол до масата и да я гледа. Свещен и зловещ спомен от мрачното му минало. Нямаше място в този свят, но Карлтън не можеше да го прогони.

— Какво искаше полицията?

Той се извърна рязко, опита да скрие изненадата си. Луиза. Бродеше из къщата като призрак, появяваше се неочаквано, сякаш е минала през стената.

— Питаха за едно момиче, което работеше в екипа ми. Миналата седмица я намерили убита.

Луиза го изгледа изпитателно със същите тези жестоки очи, които не преставаха да го плашат.

— Това какво общо има с теб?

— Просто рутинна проверка. Питаха за приятелите й и така нататък. Не можах да им помогна много.

— Не са ли могли да изберат по-подходящо време?

— Предполагам, че са отчаяни. Говорих с тях веднага щом научих, че се е случило, обадих се на един приятел, Роджър Кенет. Чак сега идват. Нали ги знаеш. Напълно безполезни са.

Луиза прехапа устни. Дали подозираше нещо?

Тя излезе от стаята, понесе се като привидение по коридора към кухнята.

Карлтън си наля нова чаша „Бушмилс“. Напоследък пиеше повечко, но само колкото да намали напрежението, не да се напие и да започне да бръщолеви каквото не трябва.

Надяваше се това да свърши по-скоро, независимо в чия полза. Нямаше да издържи така дълго.