Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маделин Фокс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Certainty of Doing Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фолконър

Заглавие: Разпъната от тайни

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Атика

Художник: "Атика"

ISBN: 954-729-105-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952

История

  1. — Добавяне

4.

Белсайз парк

Джеймс Карлтън спря сребристото си беемве на платното пред училището и се замисли за живота си. Зачуди се дали нещата са се стекли така само по негова вина. Често изпадаше в такива размисли. Толкова често, че дори когато разговаряше с други хора, неведнъж се усещаше, че е започнал мълчалив диалог със самия себе си. В резултат на това го смятаха резервиран или надменен, а той всъщност просто беше разсеян.

Един аргумент срещу невинността му, мислеше си той, бе възможността за свободен избор. Свободната воля обаче може да съществува, когато човек не води двойствен живот, когато винаги се ръководи от разума, преди да вземе едно или друго решение. Само че в реалния свят не става така. Ние използваме разума, замисли се той, за да оправдаем решенията си, след като страстите и копнежите ни вече са отклонили живота ни от нормалния му ход. Той е пейзажът, с който опитваме да освежим мрачните криволици на жизнения си път. С него опитваме да придадем човешки облик на тази игра на дявола, наречена наш живот.

Затова се разтрогват бракове. Затова много хора се разделят с живота си преждевременно и по жестоки начини. Това подтиква човека към самоубийство.

Гръмки гласове и смях го извадиха от самовглъбението. Девическото училище „Крайстчърч“ бе величествена тухлена постройка с желязна ограда с остри шипове и тежки врати от ковано желязо. В предния двор се издигаше статуя на Едуард VII. Училището още опитваше да възпитава ученичките в същите морални ценности, както преди сто години, но с все по-малък успех. Двайсети век продължаваше да подкопава училищните традиции; дистанционно задвижваните метални врати и алармената система бяха красноречиво свидетелство.

В четири без десет асфалтираният двор се изпълни с момичета, не по-въздържани и кротки от футболни запалянковци. Всички без изключение носеха тъмночервени сака и сиви поли. Кафявите чорапогащи и сребърните пръстени на по-големите бяха единственото отклонение от униформата, позволено от училищното ръководство.

Карлтън ги загледа със смесени чувства на съжаление и задоволство. „Аз не съм причинил зло на никого, помисли си. Никога не съм посягал на невинността. Не съм чудовище.“

Дъщеря му мина, влачейки крака, под арката на главния вход, следвана от необузданите си съученички. Дъвчеше дъвка, стискаше чантата си в дясната ръка. Вратовръзката й висеше разхлабена на една страна, по цялата дължина на сивите й чорапогащи преминаваше бримка. Усмихна се на баща си и неочаквана тъга изпълни сърцето му. Той вече имаше прекалено много, повече, отколкото заслужаваше. Бе наследил богатството си, някои казваха — и щастието си. Имаше чудесна съпруга, къща в Хампстед, вносна кола и тази прекрасна дъщеря. „Това не ти ли стига?“

Отговорът явно беше „не“, не му стигаше.

„Как можеш още да живееш по този начин? — запита се той. — Всяка вечер, когато караш из лондонските улици към уютния си дом, подминаваш безброй хора, чийто живот протича в постоянна борба за храна, без надежда, чийто единствен подслон са тъмните входове и мостовете. Защо не приемеш, че си достатъчно щастлив, и не се задоволиш с това, което имаш?“

Диана си взе довиждане със съученичките си. Хвърли чантата на задната седалка на беемвето и се качи до баща си. Целуна го бързо по бузата и веднага започна обичайното си бърборене за това кой какво и на кого казал в училище, кой учител бил тъпак, коя от приятелките й си хванала гадже. Най-важните неща за едно шестнайсетгодишно момиче.

Той нямаше нищо против да я слуша. Това го успокояваше. От него не се искаше да участва в разговора, само да кара. Докато момичето говореше, Карлтън отново потъна в размисли. Лекото бръмчене на германската машина създаваше комфорт; симфонията на Малер звучеше тихо от уредбата на колата като далечен химн на опрощението.