Колин Фалконър
Разпъната от тайни (11)

11.

От това сигурно се печелеха добри пари, размишляваше Фокс. Адвокати, проститутки, гробари — никога няма да останат без работа. Останалата част на сградата беше обзаведена в същия безвкусен стил като приемната: тъмночервени тапети с готически мотиви, хромирани стенни свещници, масивни огледала с позлатени рамки, тясно махагоново стълбище със статуетки на демони по парапета.

— Преди всичко трябва да запомните, че тук не се прави секс — напомни Господарката Демоника, докато ги водеше нагоре. — Ние не сме курви.

— Какви сте тогава? — попита Ти Джей.

— Лечителки. На всеки даваме ясно да разбере — никакъв секс, никакви масажи.

— Какво получават клиентите за парите си тогава?

Демоника спря на площадката, постави ръце на кръста си.

— Секс могат да намерят навсякъде. Това, което търсят тук, е осъществяване на мечтите им. Ние предлагаме забавления, които подхождат на фантазиите им.

— Като костюм по мярка.

— Какви фантазии? — поинтересува се Фокс.

Демоника отвори една врата и полицайката надникна вътре. Помещението, вероятно бивша спалня, бе превърнато в класна стая, с черна дъска, чинове, дори таблици за умножение, закачени по стените.

— Ако не си сметнеш добре задачите — обясни домакинята — учителката те завежда при директорката за добър пердах. — Тя отвори чекмеджето на един от чиновете; под един учебник по история имаше скрито порносписание. — В този клас има някои наистина непослушни момчета.

— Господи — изсумтя Ти Джей. — Колко трогателно. Кой извратен негодник ще се подложи на това?

Демоника се отнесе към спонтанната му реакция като към сериозен въпрос.

— Най-вече хора с голяма власт. Повечето от клиентите ни са свикнали да командват. Политици, съдии, учители. И няколко полицаи — добави с усмивка. — Хората на властта търсят облекчение в сексуалния тормоз.

— Както разбирам, услугите ви не са никак евтини — отбеляза Фокс.

— Изпитваме сериозни трудности с набавянето на необходимата екипировка. На долния етаж имаме пълно обзаведена зала за изтезания с камшици, окови и ченгели. Вложили сме големи средства. За щастие много от клиентите ни са влиятелни мъже с добра заплата. Искат скъпи удоволствия, но могат да си ги позволят.

— Мазохисти — изсумтя презрително Ти Джей.

Демоника направи кисела физиономия.

— Не харесвам тази дума. Предпочитам да не я използвам.

Фокс се усмихна. Все едно някоя почтена лелка да им чете лекция по морал.

— Може да мислите, че клиентите ни се хвърлят отчаяно към всякакви извращения, но повярвайте ми, изобщо не съм останала с такова впечатление. Те са едни от най-благоразумните и предпазливи хора, които съм срещала. Имат определени нужди и за да ги задоволят, държат да се уверят, че всичко е изпипано до последната подробност. Човек би казал, че мислят само за собствената си безопасност. Ако не свършим работата както трябва, ако това, което правим, не отговаря на фантазиите им, те никога вече не се връщат. Не е просто да нашибаш някого с камшик, както си мислят повечето хора. Това е истински театър.

— С това ли се занимаваше Кимбърли?

Демоника кимна.

— Кимбърли беше по-специална. Тя разбираше дълбоката психология на професията. Държеше се съвсем естествено.

— Какво има тук? — попита Ти Джей, посочвайки една заключена врата.

Демоника свали един ключ от кука на стената и отвори.

Фокс си беше мислила, че през тринайсетгодишната си практика в полицията е видяла всичко, но животът постоянно ни представя изненади. Помещението приличаше на обикновена тоалетна, само дето тоалетната чиния беше от прозрачен плексиглас. За капака бе закрепен метален нашийник, вероятно с цел да държи главата на жертвата вътре.

— Боже господи всемогъщи — възкликна Ти Джей.

Фокс се изненада и от собствената си реакция, почувства се, както когато за пръв път видя труп, отвращение, смесено с любопитство. Както често в такива случаи, тя си представи как баща й поглежда над рамото й и поклаща глава: „О, Мадлен, кога най-после ще се научиш да се държиш като дама“.

— Това реномирана марка ли е? — попита тя, сякаш ставаше дума за перална машина.

— Може да се каже. Инвестицията е огромна. Не са много водопроводчиците, които монтират такива системи.

— Сериозно? — попита саркастично Ти Джей и продължи по коридора.

Фокс отново се замисли за Кимбърли Мейсън. Явно я бе подценила, беше си я представяла като обикновена проститутка. Истината беше по-сложна… и по-извратена.

— За такъв вид игри ви говорих — продължи Демоника. — Човек трябва да има богато въображение, за да разбере за какво става дума. Повечето хора не го разбират не защото са „нормални“, а защото нямат достатъчно фантазия. Имайте предвид, че сценарият се пише изцяло от клиента.

Ти Джей се потърка по челото. Имаше вид, сякаш започва да го боли глава.

— Имаме един уважаван клиент — продължи Демоника — който никога не използва екипировката ни. Плаща ми само за да го отвлека. Най-важното е да не знае предварително какво ще стане. Промъквам се зад него на улицата или в някой подземен гараж, дори в някой бар, опирам пръсти в гърба му и двамата се държим, сякаш нося пистолет. След това го завеждам при колата си, закарвам го на някое усамотено място и го принуждавам да се облече в женски дрехи. После просто си тръгвам.

Ти Джей я погледна с любопитство.

— И какво?

— Предполагам, че по някакъв начин успява да се добере до вкъщи. Сигурно в това е тръпката. Да прекосиш целия Лондон по рокля, без пари, когато всеки момент можеш да срещнеш някой познат. Няма секс, няма порнография, дори няма физическо насилие. Между другото и той е полицай. Сигурно добре го познавате.

— Вероятно Хъниуел — изсъска Ти Джей.

Върнаха се на долния етаж и Демоника ги поведе през тесен коридор, осветен в червено от декоративни свещници. Тя отвори една врата и ги въведе в нещо, наподобяващо кабинет: бюро, апарат за кредитни карти, телефон, касов апарат. По стените имаше черно-бели снимки, стилна еротика в рамки: изящен женски крак с чорапогащи и обувка на висок ток; близък план на женска гърда с обеца.

Зад бюрото имаше кожено кресло с висока облегалка; прозорците бяха закрити с щори.

— Какво е това? — попита Ти Джей. — Поредната стая на развинтеното въображение?

— Не. Това е кабинетът ми.

Демоника се приближи до прозореца и вдигна щорите. Зад стъклото се откри футуристична зала за мъчения с обковани с метални плочи стени (имитация, но ефектна, помисли си Фокс) и боядисани в черно под и таван. По средата на помещението имаше метална маса за изтезания, тапицирана с черна кожа. От водопроводните тръби, преминаващи под тавана, висяха окови и вериги, по стените бяха закачени камшици, пръчки и други уреди за наказание.

— Игра на фантазията, това е — обяви гордо Демоника.

— Това огледално стъкло ли е? — поинтересува се Фокс.

Демоника я изгледа, сякаш отговорът беше очевиден.

— Това не е работа за аматьори. Някой може сериозно да пострада.

— Не е ли това основната цел?

— Разбира се, че не. Ние да не сме терористи, нямаме за цел да осакатяваме хората. Например — Демоника се обърна към Ти Джей — мога да нашибам приятеля ви с камшик, без да оставя никаква следа по тялото му, а мога да му разкървавя задника и само с един удар. Зависи какво иска той.

— Ще изляза да изпуша една цигара — обяви Ти Джей и се измъкна от кабинета; затръшна вратата след себе си.

Демоника се върна към стаята за изтезания.

— Всичко, което се върши в тази стая, е под строг контрол. Особено ако клиентът иска да играе господар.

— Ако иска робиня, така ли?

Демоника кимна.

— Повечето ни момичета са активни, но предлагаме и пасивни; за значително по-висока сума. Разбира се, когато някое от момичетата ни е завързано, има опасност клиентът да премине границите на играта и да й нанесе истински поражения. Затова е огледалото.

— Казахте, че Кимбърли Мейсън била пасивна.

Демоника се усмихна.

— Много момичета отказват да го правят въпреки по-високото заплащане. Не и Ким. Както казах, на нея й доставяше удоволствие.

Фокс загледа мрачната стая и се опита да определи какво чувства. Най-вече ужас, но и някакво неопределено сексуално възбуждане. Господи.

Демоника спусна щорите.

— Не очаквам да разберете момичета като Ким, нито пък някого от нас. Хората, които си падат по ванилия, нямат представа какво е в нашия свят.

— Ванилия?

— Стандартен секс, скъпа. Сладолед — ванилия. Без допълнителни есенции.

Фокс вече трудно се концентрираше върху работата. „Вземи се в ръце, Мади. Това е най-обикновен работен ден.“

— Кимбърли отне ли ви някой клиент, като напусна? — попита.

Демоника веднага разбра накъде бие.

— Не знам истинските имена на клиентите си, а дори да ги знаех, нямаше да ви ги кажа.

— Може да е важно. Убиецът…

— Вижте, съжалявам за Ким, но животът продължава, както се казва. Имам работа да върша.

Завесата беше спусната. Лош ход, Фокс. Времето им беше изтекло.

— Благодаря все пак за съдействието. Срещата ни беше много… поучителна.

— Не знам с какво може да съм ви помогнала, но трябва да сте наясно, че не сте разбрали и частица от живота на Кимбърли или на когото и да било друг от нас.

Фокс тръгна да си ходи, но спря с ръка на дръжката, обърна се:

— Работата доставя ли ви удоволствие?

— Мога да ви задам същия въпрос. Да гледате обезобразени трупове, да изследвате проби от кръв и сперма. Трябва да сте побъркани. Извинявайте, но това е моето мнение. Не се обиждайте.

Фокс вдигна рамене.

— Не се обиждам.

Демоника я поведе към изхода. Под стълбището имаше врата на малък килер. Тя спря, отвори я и включи една лампа. Вътре лежеше свит мъж по чорапогащи, корсет и сутиен. Лицето му бе гримирано, устните му — начервени; беше завързан с вериги към една тръба.

Демоника се наведе и го изрита.

— Нищожно мекотело!

След това отново затвори вратата.

Фокс я изгледа с недоумение.

— Двайсет и пет лири на час — обясни домакинята. — Иска просто някой да го псува през около половин час до изтичането на определен срок, за да може да стигне навреме за някаква делова среща. — Погледна часовника си. — Тук е от осем сутринта. Трябва да го освободим в един без петнайсет.

Фокс не се сещаше какво друго да пита. Тръгна си без повече приказки.

Ти Джей я чакаше при форда с цигара в ръка, наблюдаваше с присвити очи минувачите.

— Иде ми да тикна всички в дранголника.

Фокс седна зад волана. Бузите й горяха, стомахът й се свиваше.

— Само си загубихме времето — изсумтя Ти Джей.

— Така ли мислиш?

— Проститутките ги разбирам. Дори онези, които го правят прави. Но не мога да разбера защо момчетата от Нравствената полиция стоят със скръстени ръце, вместо да вкарат хора като тая, където им е мястото.

Фокс запали двигателя. Включи радиото и засили звука, за да не слуша дърдоренето на Ти Джей през целия път към „Хендън роуд“. Понякога наистина я изкарваше от нерви.

Фокс провери пейджъра си. Сестра й Джини я беше търсила, било спешно. „Сигурно е мама“ — помисли си Фокс и веднага набра номера й.

— Джини?

Джини едва говореше, толкова беше разстроена. „Това е — помисли си Фокс. — Мама е починала, а аз не съм я посещавала от един месец. Трябваше да ида миналата седмица. Вече е прекалено късно.“

— Джини, какво има?

— Йън — проплака сестра й.

Фокс си отдъхна, след което изпадна в нова паника:

— Да не му се е случило нещо?

— Изостави ме.

Фокс погледна през предното стъкло на форда. Пак ръмеше. Вдигна поглед към сивото небе, един самолет потъна в надвисналите облаци. В колата беше като в сауна. По гърба й се стече струйка пот.

— О, Джини! — не се сещаше какво друго да й каже.

— Какво да правя сега?

Фокс вече бе водила такъв разговор, само че с приятелката си Кери. Имаше чувството, че слуша как се срива един живот. Сега Джини — порядъчната, праволинейната й кака. През последните осем години я бе мразила до дъното на душата си заради обикновения и щастлив живот, който водеше. Дори беше измислила име за луксозната й къща в Съри — Светът на Джини (като Светът на Барби), олицетворение на улегналия семеен живот.

А сега всичко се беше сринало и Джини се нуждаеше от подкрепата й, както и Кери. Искаше смелата й сестричка, която толкова добре се справя с всички трудности, да я спаси. Прекалено късно Фокс си бе дала сметка, че вместо да уреди своя живот, се е занимавала с проблемите на другите. Че се е превърнала в самотница, на чието рамо всеки идва да плаче.

— Веднага идвам.

Ти Джей я погледна загрижено.

— Неприятности ли имаш?

Тя поклати глава.

— Семейни проблеми.

— Обърни се по-добре към Бил. Той е с богат опит.

Тя отмина забележката му с мълчание.