Колин Фалконър
Разпъната от тайни (52)

52.

Под моста „Хънгърфорд“ бездомните се подготвят за поредната нощ в мрачните входове и подлези, в мръсни спални чували. В древния тухлен тунел проехтява сподавена кашлица. Полицейска моторница минава по Темза, прозвучава корабна сирена. По моста отекват забързани стъпки — някакъв служител на път към уютния си дом в Уокинг, Гилфърд или Бейсингстоук.

Един крайградски влак минава отгоре; колелетата му тракат като съпровод за флейтата на някакво хлапе, останало до късно, за да събере още някоя стотинка от забързаните към къщи граждани.

По зидовете преминават сенки; като герои на Дикенс, само че тези носят спрейове с боя, спринцовки и пластмасови бутилки; разнася се воня на алкохол и урина. Някакъв помияр, вързан с разръфано въженце, започва да лае, господарят му изкрещява и размахва пръст към въображаем неприятел.

Боб Хатън се свива в импровизираното си легло от вестници и картони, но дори тук, сред бездомниците и наркоманите, той се чувства чужд. Гледат го подозрително, докато си подават бутилката долнокачествен алкохол, защото дори и те се страхуват от него. Бледата улична лампа придава зловещ блясък на лицето му. Той стиска пистолета под камуфлажното си яке, оръжието, с което застреля Денис Торп.

Има чувството, че мозъкът му се гърчи като някакво безцветно подземно същество, изложено на слънчевата светлина. Врагът е навсякъде около него, той знае, че е в опасност дори тук, сред обитателите на нощта. Има нужда от скривалище, където да планира следващия етап на самоубийствената си мисия. Лудостта го е обладала изцяло. Загубил е чувство за реалност като обезумял от жажда пътешественик сред пустинята.

Той е едновременно гений и шут, идиот и мъдрец, сякаш е герой в някой кошмар на Кафка, който само той може да сънува. Спускането към този ад бе бавно, но сигурно; поне с Джеймс Карлтън имаха една съдба, всеки беше стигнал дотук по свой собствен път, дълго, мъчително пътуване в мрака.

Фокс лежеше будна в тъмното. Беше й горещо и бе отметнала завивките. Всеки път, когато опитваше да заспи обаче, тялото и крайниците й се сгърчваха внезапно и отново я събуждаха. Накрая се отказа, стана и си направи кафе. Извади някакви документи от куфарчето си и работи до четири часа, когато най-сетне потъна в дълбок, но неспокоен сън на дивана.