Колин Фалконър
Разпъната от тайни (30)

30.

Гилфърд, Съри

Кери и Стивън си бяха купили къща в едно селце в околностите на Гилфърд. Беше само за пощенска картичка. В градината отпред цъфтяха рози и невени; каменната ограда бе покрита с бръшлян. На отсрещната страна на улицата имаше стара норманска църква. Единственото, което нарушаваше тази селска идилия, бе черният „Ягуар“ на Стивън под един дървен сайвант, преустроен като гараж.

Кери, възбудена като малко дете на Коледа, я посрещна на входната врата и веднага й показа цялото „имение“: двете малки спални, кухничката, ръждясалата чугунена вана и миришещата на мухъл и котки всекидневна на долния етаж. Все пак имаше голям напредък след мизерния апартамент в Чингфърд с шумния почитател на реге от горния етаж и ирландския пияница, който я биеше винаги щом получеше заплата.

Коридорът и кухнята бяха натъпкани с кашони. Стивън беше наел малък камион и отишъл с двама приятели да си пренесе нещата от апартамента във Фулам; Дейзи играеше с кукла Барби в другата стая върху тясна ивица от килима, останала като по чудо незатрупана от багаж. Кери трябваше да разопакова. Вместо това седеше върху един преобърнат сандък сред стари вестници и прахоляк, мечтаеше за бъдещия семеен живот и се чудеше (през смях и сълзи) дали е взела най-правилното решение.

Фокс направи две чаши чай и ги занесе в хола върху един поднос заедно с чинийка шоколадови бисквити. Остави ги на пода и седна на дървената стълба до приятелката си.

Кери отпи от чая.

— Мъничка е, нали? — отбеляза, сякаш беше прочела мислите на Фокс. — Като куклена къща.

Дяволски скъпа куклена къща, помисли си Фокс.

— Хубава е — каза.

— Само две седмици до големия ден — съобщи задъхано Кери.

Горката. Така бе оглупяла от любов, че говореше само със заучени клишета. Какви неща прави щастието!

— А ти кога ще си намериш някое добро момче?

„Ама че покровителствено държане — помисли си Фокс. — Още не се е оженила, а се загрижила за мен. Мисли си, че е получила всичко от живота, та може да урежда вече и този на приятелките си. Някои жени си мислят, че като имат дом, съпруг и деца, са постигнали върховното щастие. Праволинейни, както се изказа Йън; сякаш животът е толкова лесен.“

„Дали да не зарежа работата си като Кери? Не. И все пак да си полицай и да разследваш убийства не е най-големият възможен успех в живота. Поне така се надявам.“

— Да си намеря ли? Говориш, сякаш съм разгонена котка.

— Просто искам да си щастлива.

— Кое те кара да мислиш, че не съм?…

… „Кучко.“

Кери не отговори, отново потъна в размисли върху собствения си живот.

Какво всъщност е щастие? Нещо като дим. Обгръща те от време на време, но когато опиташ да го хванеш, ръката ти остава празна. Щастието е въпрос на късмет, като лотарията. Или си късметлия, или не. Някоя вечер се връщаш вкъщи и намираш бележка на изтривалката: „Вашият билет спечели…“.

Сигурно така ставаше, защото много хора като нея нямаха представа къде да намерят щастието. Хората блуждаят като топки за боулинг, мятат се между стремежи и желания. Поне засега животът й течеше по такъв начин. Този на Кери — също. Тя обаче беше извадила късмет; и ето я сега щастлива.

„Кери — прииска й се да попита — колко ще продължи всичко това? Колко време ще мине, преди той да намери първата си любовница, преди да ти писне да сменяш пелени и да гледаш през прозореца с бебе в скута, докато животът тече около теб, а ти постепенно се побъркваш?“

Фокс обаче не го каза.

Нищо подобно, защото Кери й беше приятелка и тя я обичаше, защото Кери бе успяла да задържи в шепата си поне за малко частица от дима на щастието и Фокс искаше да й даде възможност, макар и за миг да усети измамния му аромат.