Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маделин Фокс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Certainty of Doing Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фолконър

Заглавие: Разпъната от тайни

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Атика

Художник: "Атика"

ISBN: 954-729-105-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952

История

  1. — Добавяне

65.

Полицейски участък „Рослин Хил Хампстед“

На човек можеше да му стане жал, като го гледа как седи, хванал глава с двете си ръце, как търка чело с кокалчетата си — мъж, провален от собствените си тъмни страсти. Беше пуснал дявола в дома си и сега се разкайваше.

Вече без скъпо платения адвокат. Без повече игри.

— Бихте ли искали адвокатът ви да присъства, господин Карлтън? — попита Милс.

Карлтън поклати глава.

Господи, колко се беше състарил. За един следобед.

Преминаха през формалностите, след това Милс се наведе към него, опря лакти на масата.

— Сега най-добре ни разкажете истината — каза тихо.

— Ще ме разпънат на кръст — прошепна Карлтън.

Прав беше, разбира се. Сега нямаше как повече да крие. Отвличането бе новина номер едно във вестниците, течеше по всички телевизионни и радиостанции в страната. Едно момиче беше убито жестоко посред бял ден, друго — отвлечено, и то само осем часа след отвличането на баща й, един от основните представители на опозицията. Лешоядите от жълтата преса търсеха мърша. Името на Кимбърли Мейсън още не се беше появило по страниците, но това бе въпрос на време.

— Защо още не можете да я откриете? — попита Карлтън.

Фокс не отговори. Очаквала беше да ги обвинява. Какво друго можеше да стори?

Хатън вървеше с една крачка пред тях. Сигурно беше планирал следващия си ход още от намирането на беемвето в склада в Уембли, следващото завъртане на ножа в ранената душа на Карлтън. Отвличането на Даяна Карлтън бе резервен план. Нещата ставаха сериозни.

— Просто ни разкажете какво точно се случи — подкани го тихо Фокс.

— Не съм мислил, че ще стане така. Нещата просто излязоха от контрол.

— Да чуем фактите, господин Карлтън.

Той прокара треперещата си ръка през лицето си:

— Знаете за връзката ми с госпожица Мейсън.

Фокс кимна.

— Разкажете ни пак. За протокола. От колко време я познавахте?

— От четири години. От едно… заведение, наречено „Черната роза“. Връзката ни продължи и след като тя напусна. Разбира се, в началото не съм очаквал да стигна толкова напред в политическата си кариера, но така или иначе сигурно нямаше да мога да се откажа. — Той избягваше погледите на Милс и Фокс; гледаше втренчено масата. — Човек не може да се промени. Когато се срещах с Ким, имах чувството, че в душата ми се отприщват стихии. Преди нея това беше просто едно платено удоволствие…

— Какво стана? — подкани го Фокс.

Карлтън обаче явно беше чакал прекалено дълго време възможност да излее болката си. Трябваше да изслушат цялата му история:

— Сигурно ще се изненадате колко много влиятелни хора посещават заведения като „Черната роза“. Аз обаче бях по-различен. Не се интересувах от унижението като развлечение. Търсех жената на мечтите си, на която да бъда господар. Затова Ким беше толкова незаменима. Всъщност това, което правехме, й доставяше същото удоволствие, както и на мен. Не го правеше просто за парите.

Милс се размърда неспокойно.

— Бях като удавник, на когото са хвърлили спасителен пояс — продължи Карлтън. — Не можех да я оставя. Най-после бях открил някого, който да ме разбира. Тя ме караше да се чувствам… нормален.

— Но й плащахте за услугите, нали? — осведоми се Милс.

Карлтън поклати глава.

— Не и след като напусна „Черната роза“. Беше ми нещо като любовница. Признавам, малко необикновена любовница, но жена с характер, както се казва. — Той вдигна рамене. — Аз я поддържах финансово. Живееше доста над възможностите си. Нямах нищо против това.

— Връзката кога тръгна към провал? — попита Фокс.

— Тя си въобрази, че трябва да напусна съпругата си и да се оженя за нея. — Карлтън се усмихна. — Предполагам, че това е била нейната фантазия. Не толкова примитивна като моята, но много по-неосъществима. Предполагам, че си е мечтаела да стане съпруга на някоя важна личност. Произхождаше от подходящо семейство, само че министрите не могат да имат жени с тъмно минало. Освен това всичките си пари дължа на Луиза.

Той замълча, може би за пръв път си даваше сметка за пълната безизходица на положението си. Човек не може да има хем високо обществено положение, хем личен живот, в крайна сметка се налага да се раздели с едно от двете.

— Винаги съм си казвал, че някой ден трябва да скъсам с Кими, да зарежа тези занимания. Всеки път, когато отивах, си казвах, че е за последно. Излизах толкова отвратен от самия себе си, че ми се искаше да се хвърля под първия автобус. Винаги обаче се връщах, страстта беше по-силна от мен. — Карлтън преглътна тежко, едва обуздаваше чувствата. — Накрая тя заяви, че ако не напусна Луиза, ще ме съсипе. Щяла да продаде дневника си на вестниците. От чиста злоба. Започна да ми се обажда вкъщи. Можете да си представите какво е било. Не исках дори жена ми и дъщеря ми да разберат, а тя заплашваше да разтръби пред всички.

— Какво направихте?

— Преди около година се запознах с един човек. Занимаваше се с търговия на оръжие. Поиска ми услуга и аз му помогнах.

— Каква услуга?

— Да кажем просто, че ускорих някои процеси. — Той се усмихна накриво. — Не получих никакви пари за това, просто се разбрахме, че вратите му ще са отворени за мен. Реших, че е дошъл моментът да ми се отплати.

— Давайте нататък.

— Срещнах се с него, попитах го дали не познава някого, който да уреди този малък проблем. Имах намерение само да я сплаша, заклевам се. Не съм искал да я убива.

— За Боб Хатън ли говорите?

— Не знаех името му. Не исках да го знам. Дадох му определена сума. Мислех, че с това всичко ще свърши. Тогава чух, че Ким… и той ми се обади.

— Хатън ли?

— Не ми каза името си. Само че е взел дневника и адресника й и че сигурно ще имам известен интерес, ако ги купя.

— Същото, с което ви е заплашвала и Кимбърли.

— Да. — Той се усмихна хладно. — Ирония на съдбата, не мислите ли? Така или иначе той поиска баснословна сума. Изпаднах в паника. Опитах да се свържа с моя… приятел… но той беше в чужбина и не успях. В крайна сметка дадох парите на Хатън, но той се ядоса, каза, че не стигали.

— Тогава ли ви удари? — попита Фокс; спомни си синината на окото на Карлтън при първата им среща.

Той кимна.

— Разбрах, че никога няма да се отърва от него, че съм попаднал в ноктите му. Тогава се свързах с Денис Торп. Знаех репутацията му, разбира се. Беше един от онези негодници, които обичат да се появяват в компанията на политици, актьори и певци. Знаете за какво говоря.

— Защо не се обърнахте към него от самото начало?

Той се изсмя пискливо.

— Мислех, че сам ще се оправя.

— Помолили сте Торп да убие Хатън, така ли? — попита Фокс.

Карлтън я изгледа удивено.

— Не, за бога. Исках само да вземе дневника. — Погледна Милс. — Знаете как е. В никакъв случай не исках да стигне до пресата, нито да замесвам полицията. Мислех, че мога да се справя сам.

Милс запази каменно изражение.

— Защо не ни казахте всичко това вчера? — попита Фокс.

— Все още се надявах да ми се размине. Да запазя връзката си с Ким в тайна.

Последва дълго мълчание. „Все още се надявал да му се размине.“ Колко време е хранил тези надежди? Типично за човек, който си мисли, че може да притежава всичко.

— Много дълбоко сте затънали — отбеляза накрая Милс.

— Вече не ме е грижа какво ще стане с мен. Само ми върнете Даяна. Само това има значение, тя е единственото, което ми остава. — Той се хвана за главата. — За всичко съм виновен аз.

Милс се наведе напред:

— Ще направим каквото можем. Най-напред трябва да ни кажете кой ви свърза с Боб Хатън.