Колин Фалконър
Разпъната от тайни (41)

41.

Отдел за особено тежки престъпления, „Хендън роуд“

В Отдела за особено тежки престъпления имаше шест екипа, които се сменяха на шест седмици. Всяко убийство се разследваше от екипа, по време на чието дежурство е било извършено. В Лондон средно на всеки два дни се извършва убийство, разследванията се разпределят в пет полицейски района. На кого ще се падне повече работа, е до голяма степен въпрос на късмет, въпреки че все по-широкото разпространение на огнестрелни оръжия увеличава натоварването върху следователите. При едно от дежурствата на Фокс в рамките на двайсет и пет минути бяха извършени четири убийства.

Този случай обаче изглеждаше съвсем ясен и в оперативната зала цареше приповдигнато настроение. От смъртта на жертвата не бяха изминали и осем часа, а те вече имаха главен заподозрян, знаеха адреса му и часа на извършване на убийството. Причината за смъртта бе неоспорима. За разлика от случая с Кимбърли Мейсън нямаше да си губят времето с досадно обикаляне и разпити. Заловят ли обитателя на апартамента в Тотнъм и приключат ли с документите за делото, можеха да смятат случая за приключен.

Даже бяха идентифицирали жертвата.

— Оставил е колата на две преки от местопрестъплението — докладва Ранкин. — Има необичаен номер: ТВЪРД1.

— Трябва да го смени — обади се веднага Ти Джей. — Със СТУДЕН1.

В оперативната зала избухна дружен смях. Всички бяха в добро настроение.

— Успяхме да я отключим с ключовете от джоба на жертвата — продължи Ти Джей. — Намерихме документите на колата в жабката. Регистрирана е на Денис Торп, живущ в Айлингтън. Задържан е няколко пъти. Два пъти за тежки телесни повреди, веднъж за опит за убийство. Добър познайник е на айлингтънската полиция, известен побойник и рекетьор. Приемал е обикновени поръчки за разчистване на сметки: изгонване на незаконно нанесли се в празни апартаменти, събиране на просрочени дългове, препродажба на крадени коли. Освен това е главен заподозрян в убийството на един член на Националния фронт, който ядосал нещо един местен мафиот.

— Претърсихте ли апартамента му? — попита някой.

— Полицията в Тотнъм е запечатала жилището, криминолозите работят по случая — отговори Милс.

Кимна на Фокс и тя пусна видеозапис от местопрестъплението: ТВЪРД1, проснат на килима в коридора на апартамента в Броудридж, вперил изцъклени очи в тавана; лицето му приличаше на недопечена пържола. Фокс обърна внимание на книгите за бойни изкуства, на видеокасетите и на оръжията по стените.

— Все още чакаме доклада от огледа, имаме предварителни доклади от балистичните изследвания и от съдебния лекар — обясни тя. — Под леглото е намерена гилза. Както излиза, жертвата е застреляна с автоматично оръжие, вероятно деветмилиметрово. — Тя разгърна закрепените с телбод листа в скута си. — Професор Пакула е открила следи от барут по дясната ръка на убития, което показва, че е стрелял малко преди да умре. Причината за смъртта е оловно отравяне от куршум 38-и калибър, проникнал през горната челюст на път за мозъка. — В залата се чуха хихикания; като се има предвид досието на Денис Торп, надали някой щеше да заплаче за него. — Куршумът е запазил сравнително добре формата си, момчетата от балистичния отдел смятат, че е боеприпас за „Уинчестър“, изстрелян вероятно от пистолет „Глок 19“.

— Какво казват за револвера в ръката на Торп? — поинтересува се Хъниуел.

— „Смит и Уесън“ 38-и калибър. В стената има дупка от куршум. Криминолозите очертаха траекторията му от мястото, където лежеше Торп. Позицията на убиеца все още е неизвестна. Пакула смята, че куршумът е проникнал в черепа под ъгъл трийсет градуса, което показва, че може да е бил залегнал до вратата на спалнята. Съседите са чули два гърмежа, така че предполагаме, че Торп е стрелял пръв, но не е улучил. След това другият му е пръснал черепа от първия път.

Тя замълча, за да даде време на останалите да осмислят думите й.

— Знаем ли нещо за заподозрения? — попита Хъниуел.

— Бивш служител на САС^[1] — отвърна Фокс; кимна към Милс: Шефът знае подробностите.

— Нещо друго? — попита Милс.

— Случаят е напълно ясен. — Фокс превъртя записа на кадрите от срязания прозорец. — Денис Торп е знаел какво прави.

— Ако знаеше какво прави — отбеляза Ти Джей — нямаше да се опитва да застреля бивш командос от САС на негов терен.

— Ами тези ножове и ятагани по стените? — попита някой.

Фокс кимна:

— Явно е колекционер.

— Или напълно откачен — добави Ти Джей.

Фокс кимна на Милс и той взе думата. Погледна бележките си:

— Заподозреният се казва Робърт Филип Хатън. Има предишно нарушение: осъждан е като непълнолетен за кражба с взлом през 1979 г. Оттогава нищо. Свързахме се с военните, те потвърдиха, че е постъпил на служба през 1980 г. като редник в Кралската гвардия. Награждаван е с Медал за вярна служба на Великобритания във Фолкландския конфликт, след това постъпва в САС при второ кандидатстване през 1984. Уволнява се малко след войната в Персийския залив, оттогава не се знае какво е правил. — Извади една скица. — Взехме показания от съседите, ето как изглежда. Дълга коса, брада, татуировки на двете ръце. Повечето го описват като странен, агресивен към всички, но иначе водел тих живот, не пускал силно музика, не правел шумни сбирки. Не че много им харесвал като съсед. Разкарвал се с камуфлаж дори до бакалията.

— Защо му е камуфлаж? Стига да си сплете косата и да си сложи плетена шапка, на никого няма да направи впечатление — отбеляза Ти Джей.

— Ситуацията е ясна — продължи Милс. — Денис Торп нахълтва у Боб Хатън с револвер в ръка. Хатън го чува и е готов да го посрещне. Торп стреля, но пропуска или преди, или в момента на смъртта си. Хатън го прострелва в главата, което го убива на секундата. След това Хатън предпочита да избяга, вместо да отговаря на неудобни въпроси. Има издадена заповед за арестуването му, граничните служби са уведомени. Нашата задача тук е да издирим роднини, приятели и всеки, който би могъл да му помогне. Ти Джей, отиди в главната щабквартира на САС в Херефорд и поискай да ти дадат досието му. Вземи Ник със себе си. Мадлен, ние с теб ще проверим Денис Торп.

— Знае ли се мотивът? — попита Ник.

— Засега не. Само издирваният може да ни каже. Така че, на работа. Изчистете случая набързо, за да зарадвате шефа си.

Хампстед

Джеймс Карлтън нагласи климатичната инсталация на беемвето си, пусна радиото на една станция с класическа музика, концерт на Рахманинов. Движението в Хавърсток Хил бе натоварено. Той погледна часовника си. Не искаше да закъснее за това сутрешно заседание. Щяха да обсъждат новия закон за лова на лисици. Лидерът на партийната група му беше дал ясно да разбере, че го иска в залата за гласуването.

Мобифонът му иззвъня и той вдигна:

— Карлтън на телефона.

— Мръсник такъв. Опита се да ме очистиш, а?

Светна червено. Карлтън едва не се заби в червения „Форд Ескорт“ отпред. Гумите му изсвистяха. Той рязко се наклони напред, коланът го задържа.

— Започвам да го приемам лично — изсъска гласът в мобифона. — Ще ти спукам задника.

Връзката прекъсна. Карлтън остана неподвижно с мобифон в ръка. Загледа втренчено пътя. Движението по шосе 27 към Хампстед бе спряло на светофара; отстрани някакъв плакат рекламираше нов филм на Уестенд. Мъж с шлифер и широкопола шапка. „Инспекторът се обажда“.

Господи.

Светна зелено, но Карлтън не помръдна. Зад него зазвуча какофония от клаксони.