Колин Фалконър
Разпъната от тайни (33)

33.

Камдън Таун

Сива, задушна лятна утрин — мъгливото небе висеше над Камдън като мъртвешко покривало. Джеймс Карлтън спря на улицата; отдалеч забеляза жълтия „Корвет“ с необичайна регистрация: „ТВЪРД1“. Прииска му се да се върне в колата си и да потегли назад към Хампстед, но не можеше да го направи — трябваше да уреди нещата веднъж завинаги.

Тръгна покрай канала, стъпките му проехтяха по бетона. Водата изглеждаше гъста и тъмна като нефт, само един люляк внасяше нещо цветно в общата сивота. От другата страна на канала се виждаше стара лодка, боята на кабината се беше олющила почти напълно от дългогодишното занемаряване. По металния железопътен мост затрака влак.

Карлтън огледа алеята, поколеба се. Имаше малко минувачи, вероятно тръгнали рано на пазар. Изведнъж му прилоша. Как се беше стигнало дотук?

И тогава го забеляза, седнал на една пейка на около петдесет метра от железопътния мост. Карлтън забърза по алеята, провери дали не го наблюдават, седна на другия край на пейката и кръстоса крака.

Другият мъж поклати тъжно глава:

— Да знаеш само как ти личи.

— За какво говорите?

Карлтън се обърна и го погледна. Събеседникът му приличаше на бивш професионален боксьор, косата му бе изрусена и подстригана късо, прическа, която би отивала на доста по-млад мъж. Носеше черно яке и дънки, на лявата му китка блестеше златен „Ролекс“. Това бе втората или третата им среща. Карлтън не си спомняше при предишните да му е изглеждал толкова недодялан.

— Няма значение. — Другият поклати глава и отново насочи вниманието си към вестника. — Искал си да ме видиш. За какво?

— Изникна един проблем. Казаха ми, че можеш да ми помогнеш.

Другият се усмихна загадъчно.

— Хората се сещат за мен само когато им изникнат проблеми. През останалото време са прекалено заети.

„Типичен подлец — помисли си Карлтън. — Ако не ги държиш изкъсо, ти се качват на главата. Все ти предлагат услугите си, а като изпаднеш в затруднение, веднага се възползват от слабостта ти.“

— Ще ми помогнеш ли или не?

Другият остави вестника на пейката и въздъхна.

— Зависи какво искаш да направя. По-добре разкажи всичко от самото начало.

Карлтън си пое дълбоко въздух, вонята от канала подразни носа му. Или може би не беше от канала — може би животът му се разпадаше и тази миризма на гнило идваше оттам.