Колин Фалконър
Разпъната от тайни (34)

34.

Литъл Ришмур, Глостършир

Бе горещ августовски ден, големи бели облаци се носеха над равнините като летящи планини от бита сметана, живописна гледка като в картина на Джон Констейбъл. Лимузината ги остави на покрития с чакъл паркинг, в основата на възвишение, напомнящо на Фокс — древна надгробна могила. Нагоре се извиваше тревясала пътека, камбанарията на старата църква се издигаше като наблюдателна кула над изпъстрените с лупина и макове поля и шепата каменни къщи на селото. Камбаните на църквата бяха отмервали времето за жителите на Литъл Ришмур в продължение на почти осем века.

Преди да слезе от лимузината, Фокс бързо погледна в огледаното. Косата й бе стегната в консервативна прическа, носеше малко повече грим от обикновеното, но ефектът не беше лош. Доста по-неловко се чувстваше заради дългата рокля, която й бе избрала Кери. Сив сатен, имаше чувството, че се влачи няколко метра зад нея. Да я видят само Ти Джей или Милси, щяха да я обсъждат с години.

Шофьорът й отвори вратата и тя слезе. Бързо огледа паркинга: беемвета, ягуари, два мерцедеса. Май не й беше тука мястото.

Наоколо се чуваше оживена глъчка и смях, останалите гости се бяха скупчили в основата на хълма в очакване на младоженците. Тя ги огледа с вид на познавач: нагиздени млади мъже с прически от скъпо платени фризьори и малки диамантени обеци на ушите; съпругите им, обсипани с бижута, с шити по поръчка рокли. Тук гол гръб, там изрязано деколте. Голямо представление.

Фокс помогна на булката да слезе от колата. Кери и Стивън явно си падаха по средновековната традиция. Кери носеше бляскава сатенена рокля с цвят на слонова кост и сребърна диадема с аметисти, косата й бе сплетена на две плитки.

Фокс опита да я окуражи с най-убедителната си усмивка:

— Страхотно изглеждаш.

Приличаше на красавица от селски панаир.

По желание на младоженците нямаше да има тържествено влизане в църквата, вместо това двамата се запътиха бавно нагоре по пътеката, последвани от стотината гости като на парад. Отпред вървяха облечени като монаси мъже с факли, следвани от свирачи с гайди. Изкачването бе стръмно, особено за такъв горещ ден, Фокс плувна в пот. Бащата на Стивън поспря, за да си поеме дъх.

Страхотни снимки за семейния албум щяха да излязат: бащата на младоженеца на ръба на инфаркта, проснат пред покрит с мъх надгробен камък, кумът, коленичил до него, опитва да го съживи.

Мрачната норманска църква бе осветена с бледи свещи. Гайдарите засвириха стара келтска народна песен. Фокс спря пред олтара редом с Кери и Стивън; гостите бавно се намъкнаха вътре. Някои от приятелите на Стивън бяха облечени с рединготи. Впечатляващо. Почти бе очаквала да дойдат по тениски. Жените бяха натруфени като празнични торти… доста едрогърди празнични торти.

Тя се огледа и с изненада установи, че един от мъжете се опитва да привлече вниманието й. Беше доста младолик, със зелени очи, които сякаш светеха в полумрака. Изглеждаше безупречно в черния си костюм и ръчно рисуваната копринена вратовръзка. Половинката му беше твърде млада за него, със стегнати гърди и бързи движения като пърхаща птичка. Носеше яркорозови дрехи. Смешно.

Той се усмихна. Имаше хубави зъби, истинска примамка за жените. Сигурно беше уелсец.

За изненада на Фокс службата протече по доста обичаен начин, ако не броим рецитацията на стихове от Браунинг и на някакъв средновековен испански поет, чието име никога не беше чувала. На Кери й бе хрумнала щурата идея да направи Дейзи шаферка, бебето се разпищя на средата на церемонията и трябваше да бъде изнесено навън. Една от другите шаферки, тригодишната племенничка на Стивън, пък подмокри гащите по време на венчаването, наложи се Фокс да я изведе, така че в края на краищата изпусна най-важната част от церемонията.

Въпреки тези малки неуредици Фокс остана очарована, радваше се, че Кери най-после е намерила мъж с порядъчно държане и добра работа, не някой, който да я бие до посиняване всеки път, когато се напие или когато „Тотнъм“ загубят на свой терен.