Тасмина Пери
Любовта не се купува (8)

6.

Кухнята в Хънтсфорд бе най-топлото помещение в замъка. Закътана в западното крило, с виненочервената си печка „Ага“, бълваща топлина на талази, и вечно ухаеща на току-що опечени пайове, тя бе уютно убежище за всекиго. Като малка Серина прекарваше там часове, седеше на голямата маса и се тъпчеше с топли кифлички, вместо да преговаря уроци, да се упражнява по пиано или да подрежда стаята си. Готвачката госпожа Колинс би трябвало да я отпраща или да докладва на Осуалд, но момичето беше толкова забавна компания, като бъбреше за училището или се присмиваше на баща си, че сърце не й даваше да го пъди. Прислугата в Хънтсфорд не бе изненадана, че Серина разчита на хубостта и очарованието си, за да си пробие път в живота.

— Ето къде си била! — Кейт застана боса на прага с чаша кафе в ръце и се усмихна на познатата сцена. Облечена със стари панталони от рипсено кадифе и миниатюрно бяло потниче, разтегнато до немай-къде върху дръзките й гърди, Серина бе подвила крака на дъбовата пейка, държеше бананова кифличка и излъчваше огромно самосъжаление. Сега изглеждаше красива, не просто хубава, както в по-ранните си години, помисли си Кейт, но картината бе същата като отпреди десет-петнадесет години.

— Една кифличка? — Гласът на Серина бе немощен и колеблив, широката й уста — печална и с увиснали краища, докато подаваше на Кейт сладкиш с цвят на кестен. — Госпожа Колинс ми опече цяла фурна, но не мога да хапна и троха. Още ми е лошо на стомаха.

— Май ще да е махмурлук? — попита с усмивка Кейт. — Банани, диетична кола и бърза разходка винаги ми помагат.

Серина я изгледа с недоверие.

— За какъв „махмурлук“ говориш? Болна съм от мъка. В случай че снощи не си чула, връзката ми приключи.

Кейт бе свикнала да се движи около сестра си, сякаш върви по яйчни черупки — и най-дребното нещо можеше да провокира порой от сълзи. Днес беше ясно, че се налага да внимава извънредно много. Тя се приближи и прегърна Серина; почувства колко е слабичка и деликатна. Завързаната й на конска опашка коса миришеше на чисто, но зачервените й очи напомняха за снощното изпълнение.

— Мисля да се поразходим. Какво ще кажеш?

— Налага се да изчакам личната ми помощничка — въздъхна Серина. — Нямам какво да облека, освен ако не смяташ, че кафтанът е подходящ за мразовития февруари.

— Добре, вземи някоя моя дреха — предложи Кейт.

Серина изсумтя.

— Нося далеч по-малък размер.

Обърнаха глави, когато Вениша прекрачи в кухнята, облечена в панталони стил Кетрин Хепбърн и плътно прилепнало кашмирено поло, с купчина вестници под мишница и смръщено лице.

— Я вижте това. — Хвърли вестниците на масата и те се разпръснаха като ветрило. Името на Серина се четеше на всяка първа страница.

— Какво, по дяволите? — Лицето на Серина стана мъртвешки бледо, като видя снимките на Том, скачащ от дахабеята на Роман, сензационно увековечен на уводната страница на всеки таблоид.

„Том е пиян — Серина го напуска“, пишеше на една, „Нилският патилан зарязва Серина“, крещеше друга.

— Рано или късно вестниците щяха да узнаят — отбеляза Вениша, опитвайки се да внесе малко оптимизъм.

— Плащам на агентката си за връзки с обществеността това да не се случва — просъска Серина и отчаяно запрелиства страниците. — Ще й подпаля задника на часа, в който пристигна в Лондон.

Вкамени се, сякаш ударена от гръм, когато прочете първата статия в „Сън“. Над нея до снимка на Том се мъдреше фотография на нацупено момиче с пищни гърди по бикини.

— Арчър се опита да ме сваля. — Докато четеше, гласът на Серина потрепери. Обърна се с лице към Кейт и мушна пръст във вестника с такава сила, че го продупчи.

— Коя, да му се не знае, е тая уличница? Коя? — извика тя, най-сетне избухвайки в сълзи.

— Стига, Син — зауспокоява я Кейт, обръщайки се към най-малката си сестра с най-стария й прякор. — На бърза ръка ще се превърне в никоя — продължи тя, прегръщайки сестра си през тръпнещите рамене.

Серина вдигна очи, сълзите й секнаха така бързо, както бяха рукнали. Погледна Кейт обнадеждена.

— Не е истина, нали? Том никога не би ме мамил?

Докато подаваше на сестра си чаша чай, Кейт надзърна над рамото на Серина, за да прочете статията.

— Според мен е някоя глупава барманка от местната кръчма — вдъхваше й увереност Кейт. — Том навярно й е оставил бакшиш, а тя го е взела за покана за флирт. Удивително как на някои паметта им изневерява, щом размахаш под носа им чек от Флийт стрийт^[1].

През големия прозорец към задния двор дочуха чаткане на конски копита. Кейт отвори тежката дъбова врата на кухнята и видя Камила, яхнала едра, дореста кобила. Беше обута с дълги кремави бричове за езда и удобно ловджийско яке.

— Човек убивам за чаша кафе — провикна се тя към Кейт. Свали шапката за езда и русата й коса се разпиля по раменете.

— Карай по-кротко — прошепна Кейт, когато тя се приближи до вратата. — И Серина е готова на убийство. Историята й гърми във всички вестници.

— За какво става въпрос? — Камила целеустремено влезе в кухнята, където Серина бе подпряла глава в дланите си. Тя вдигна поглед, щом сестра й прекрачи входа.

— Камила. Слава богу. Сигурно можем да предприемем законови мерки против това — простена тя.

— Но то е истина, скъпа — деликатно я прекъсна Кейт. — Ти и Том наистина се разделихте.

Серина сърдито се сопна:

— Благодаря, че ми напомни.

Камила бързо и професионално движеше пръста си по текста.

— По принцип можем да получим съдебно запрещение други материали да не се публикуват — но ще извадим истински късмет, ако преварим утрешния брой на „Новини от света“.

— В крайна сметка — подхвана Вениша, навивайки кичур коса около пръста си — не е чак толкова зле. Мисля, че напускаш връзката с достойнство — добави тя, сочейки към водещата статия на „Мирър“, озаглавена „Краят на една вълшебна приказка“.

— Каква ти вълшебна приказка — изстреля Серина, разхвърляйки вестниците из цялата кухня. — Красавицата и Звяра? Как изобщо ти хрумна, че съм напуснала „с достойнство“? Достойно е да получиш развод с издръжка от милиони долари, а не унижения в пресата.

Вениша се беше справяла двадесет и шест години с гневните избухвания на Серина и знаеше, че е най-добре те да се прекратяват колкото се може по-скоро.

— Хайде всички да излезем на чист въздух — твърдо каза тя, плесна с ръце и ги подкара навън, като че ли бяха група деца от забавачката. — До идната седмица никой няма и да си спомня.

Серина неохотно обу чифт гумени ботуши, грабна от облегалката на стола многоцветното пончо на госпожа Колинс и го наметна на раменете си, докато вървяха през полята. Замъкът бавно изчезна от поглед, а те отиваха все по-надалеч. На фона на мрачния утринен пейзаж прозорците на къщата грееха като свещ в тиква на Вси Светии. От разстояние Хънтсфорд изглеждаше особено величествен, неоготически с поразителните си кули и бойници, а живописните хълмове зад него сякаш го обгръщаха в смарагдовата си утроба. Осуалд бе направил внушителни подобрения в имението, откакто го бе наследил. На ново прокопа рова, добави игрище за крикет, лабиринт, възхитителна, обляна от светлина оранжерия, а през осемдесетте, когато всички се страхуваха от руснаците, и противоатомен бункер. При все че изглеждаше малко неравен по краищата, ровът, в който едно време Осуалд плуваше всеки ден, но сега бе покрит с жабуняк, листа и лишеи, продължаваше да поразява с вида си по това време на деня.

Серина не бе в настроение да се отпусне и да се наслаждава на пейзажа. Чувствата й бяха кое от кое по-бурни. Гняв. Обида. И по-слаби усещания, които едва ли щеше да си позволи да признае — срам и страх. Няма смисъл, казваше си тя, докато яростно крачеше из мократа трева. Защо Том ще се интересува от някаква селянка, когато има нея? Сигурна беше, че той няма да й изневери, каквото и да пишеха вестниците, но бе разочарована, че когато се върна от Египет, не го намери да я чака вкъщи. Когато най-после го извадиха от Нил, след пълен с остроти разговор двамата решиха „да се разделят за известно време“. Том щеше да хване първия полет от Кайро, а Серина с благодарност прие предложението на Майкъл да лети с неговия „Гълфстрийм“.

Тъй като в Нортхолт, базата на Кралските военновъздушни сили, която мнозина знаменитости използваха, за да приземяват самолетите си, не я чакаха орди от папараци, Серина предположи, че раздялата им е останала скрита от медиите. Беше почувствала облекчение. Убедена бе, че на родна земя тя и Том щяха да обсъдят приятелски отношенията си, да се появят при подходящ случай в Бръшлянената лига, да се усмихват и да се държат за ръце, за да разсеят слуховете и отново да се сдобрят.

Но засега нямаше развитие. Никакви сълзливи прояви от страна на Том, никакви обаждания по телефона посред нощ, никакви букети от „Пола Прайк“ с молба за прошка. Нито дори я текстово съобщение, за да провери как е тя. Егоистично копеле.

Досега тя не беше изпитвала унижението да бъде изоставяна и не можеше да разбере как връзката им се бе разпаднала толкова бързо, още по-малко защо Том с готовност я беше приключил така внезапно. Най-много се плашеше от перспективата, че така се слагаше край на още много неща — най-удобните шезлонги край басейна в Идън Рок, най-добрата маса в „Сиприяни“, поканите за модни ревюта, за празненства на борда на яхти, за оскарите. От самата мисъл й се завиваше свят.

— Най-лошото е — подхвана Серина, внезапно вбесена, обръщайки се към сестрите си, — най-лошото е, че до няколко седмици заминавам за Ню Йорк. „Венити феър“ организира прием, за да отпразнува новия ми филм, докато го представям на Източния бряг. Как ще се появя сама? Дори Грейдън^[2] вече не ходи сам.

Кейт и Вениша размениха скептични погледи и хванаха под ръка Серина, докато вървяха през високите, подгизнали от роса треви по склона към езерото и навеса за лодки.

— Стига, Син, ти си красива, талантлива, забавна — окуражи я Кейт, като я притегли към себе си.

— Всеки мъж на света би дал дясната си ръка да бъде на празненството и да открие, че си сама — добави Вениша. — Ти си прелестна.

Бледа усмивка разтегли устните на Серина.

— Вярно е, нали?

Камила се усмихна на себе си. Каква самоувереност във време на криза.

— Дори и да останеш сама две седмици — заговори тя, включвайки се в семейните насърчения, — не допускаш ли, че става дума за каприз? Какво те кара да смяташ, че връзката ви наистина е приключила?

Серина драматично въздъхна.

— Само дето не ми връчи заповед за уволнение, за да ме накара да разбера, че е окончателно. Заяви, че искал „да си почине от мен“, и дори няма приличието да ми се обади.

— А ти защо не го потърсиш? — попита Кейт. — Като стана дума, май не си мислила по въпроса.

— Не. Защо трябва аз да звъня на него? — кисело отбеляза Серина. — Именно той се държа като отвратителен хулиган, а после имаше наглостта да ми съобщи, че се нуждаел от почивка, като че ли аз съм виновна. Може да си задържи оная глупава селска повлекана и да види докъде ще го докара.

— Но ако не му се обадиш, ще се окажете в задънена улица — прагматично възрази Кейт.

Бяха стигнали ръба на водата. Серина зарея поглед над блестящото езеро и започна да гризе маникюра си. Погледна изпод очи към Кейт, която на часа застана нащрек. Беше развила шесто чувство и долавяше кога Серина се кани да я манипулира.

— Ти би могла винаги да му се обадиш… — тихо промълви Серина. — Двамата открай време се разбирате. С теб ще иска да говори.

Кейт се усмихна и поклати глава.

— Не, недей. Не ги опитвай тия.

— О, моля те. Ще сторя всичко, ако ми направиш тази услуга.

Вениша и Камила размениха усмивки, а Кейт продължаваше да клати глава.

— Моля те, Кейти. Никога нищо не правиш за мен — оплака се намусено Серина, но виждайки лицето на Кейт, омекна и смени тактиката. — Моля те. Може да ти дам онова бяло палто от „Шанел“, което харесваш. Сигурно няма да ти стане, но все пак го вземи.

Знаейки, че е безполезно да се противи, Кейт прегърна Серина.

— Ще видя какво мога да направя, но нищо не обещавам.

Прекъсна ги остро иззвъняване.

— Телефонът ми — изцвърча Серина и го извади от джоба си. — Ти се обади — изрече тя и го тикна на Вениша. — Ако е Том, кажи му… кажи му, че съм избягала.

Вениша отказа да го вземе, така че Серина с ядно движение го отвори и се отдалечи по пътеката край езерото към навеса за лодки.

— Да?

Беше Джейни Норис, личната й помощничка, която бързо и прекалено подробно напомни на Серина за ангажиментите й през деня, като че описваше десанта в Нормандия. Часът на пристигането на куфарите й в Хънтсфорд, часът за срещата с рекламния й агент, спешен разговор с импресариото й.

— И психотерапевтът ти, и гуруто ти са на почивка до следващия петък — нареждаше Джейни, а Серина нетърпеливо въздишаше, — но уредих във вторник у вас да дойде частен масажист, специалист по разтриване с горещи камъни, отпускаща черепна терапия и специален хавайски масаж.

— Много добре — кимаше Серина. — Имам ли съобщения? — попита обнадеждено.

— Четиридесет и седем от тази сутрин — докладва Джейни. — Нито едно от Том, но някой си Майкъл Саркис настоява да говори с теб.

Серина въздъхна, с щракване затвори телефона и рязко прекъсна разговора си с Джени.

— Обаждал ли се е Том? — нетърпеливо попита Кейт, когато изприпка, за да я догони.

— Не — едносрично отвърна сестра й, — но се налага да проведа още един разговор, ако ме извиниш.

— С кого? — настоя Кейт.

— Защо се интересуваш?

— С кого? — отново запита Кейт, журналистическият й инстинкт надушваше интрига.

— С Майкъл, ако толкова искаш да знаеш.

Кейт погледна озадачено.

— Кой Майкъл? Кейн? Стайп^[3]? Анджело? — осведоми се тя с усмивка.

— Майкъл Саркис, щом питаш — донякъде самодоволно отговори по-малката й сестра. Пристигнах с неговия самолет от Египет.

— Майкъл Саркис с многото хотели? — Кейт повдигна вежди.

— Защо ме гледаш така? — Серина изтопурка към навеса за лодки, а Вениша се приближи до Кейт.

— Сега пък какво има? — попита тя и хвана сестра си под ръка. — Толкова е тъжно. Изглежда, че много я боли.

— Боли ли я? — възкликна иронично Камила. — Като че ли повече се страхува. Има нужда от Том и го съзнава.

— Ти го казваш — отвърна намръщено Кейт. — Току-що се усамоти за някакъв таен разговор с Майкъл Саркис.

Лицето на Камила доби разтревожено изражение.

— Не бива да се забърква с такива като него. Доколкото чувам, той е наполовина престъпник. Мълви се, че търгува с оръжие и какво ли не.

И трите момичета се спогледаха.

— Знаете я каква е.

Така си беше.

Серина бе стигнала до навеса с лодките — малка постройка от разполовени трупи на противоположния край на езерото Хънтсфорд. Отвори скърцащата врата, разкъса с ръка една паяжина и боязливо се огледа за мишки или паяци. Цареше злокобна тишина, но мекият цвят на стените и овехтелите тапицирани тръстикови столове, обърнати към водата, й вдъхнаха спокойствие.

Избърса праха от мястото до прозореца, седна и набра номера, който й даде Дясени. Ноктите й заиграха по бутоните на джиесема — ядоса се на реакцията на Кейт, щом чу името на Майкъл Саркис. Винаги готова да отстоява своето, Серина очакваше същото и от останалите. Колкото и да ги обичаше, беше убедена, че сестрите й не искат тя да се изкачи по-високо от тях по плъзгавия пилон на обществото.

Обгърна с поглед езерото. Сребристата шир пред нея проблясваше, докато тя набираше номера. Мислите й я отнесоха към Том, прииска й се да го уязви, задето я накара да се чувства толкова глупава, така унизена.

Мъжкият глас отсреща бе делови, но омекна веднага, щом Серина се представи.

— Серина, как си, скъпа? — измърка закачливо той. — Видях фотографиите в „Ле Монд“. Нямам представа как са ни снимали на „Ла Мамуния“. Навярно снимките са направени с далеко обектив от пристана.

Тайно доволна, че историята й е добила международна гласност, Серина за всеки случай възприе наскърбен тон.

— Добре съм — въздъхна тя с глас, който намекваше, че съвсем не е така. — Преди всичко ти благодаря за пътуването до Лондон. Не мога да ти опиша какво облекчение беше просто да изчезна след всичко, което се случи. Не че наистина мога да се прибера вкъщи. Наложи се да отседна в дома на баща ми.

— Зная — твърдо отбеляза Майкъл, — ето защо се обаждах. Известно ми е, че имаш хиляди места, където да се скриеш от папараците, но вилата ми в Мустик е идеална за целта. Много, много изолирана е.

Сърцето на Серина запърха. Беше чувала, че той притежава една от най-импозантните къщи на острова — по-голяма от тази на Томи Хилфигър^[4], по-красива от старата вила на принцеса Маргарет.

— Добре ли ти звучи?

Серина помълча, опитвайки се да скрие вълнението си.

— Струва ми се прекрасно.

— Хубаво. Каня те да останеш, колкото ти е необходимо. Хайде, вземи приятелка, направи няколко минерални бани. Дори може да ти е забавно.

— Сигурен ли си? — кокетно попита тя.

— Разбира се, убеден съм. За мен ще бъде удоволствие. Утре секретарката ми ще ти се обади, за да уточните подробностите. Чао, Серина.

Връзката прекъсна с прещракване и Серина се отпусна обратно на възглавниците си. Сети се за Том, устата й се сви в кисела гримаса, но секунда по-късно се разтегли в широка, тържествуваща усмивка. Тя изтича навън от навеса за лодки толкова бързо, колкото й позволяваха гумените ботуши, и игриво заподскача към сестрите си.

— Я да видим — обяви тя, загръщайки се плътно с пончото, чувствайки махмурлука си с пълна сила. — На кого му се ходи в Мустик?