Тасмина Пери
Любовта не се купува (45)

43.

Дейвид Лофтъс се имаше за човек без късмет до деня, в който агентът му уреди среща с Осуалд Болкън. След като публикуваха името му в списание „Гранта“, когато беше обещаващ млад талант на двадесет и няколко, Дейвид Лофтъс очакваше да изгради сериозна кариера. Но предсказаният му успех не доби материален израз и той беше обзет от гняв и горчиви чувства, а едновременно с това и от патологична антипатия към всеки, който се радваше на богатство или привилегии. В този смисъл той очакваше, че Осуалд Болкън ще бъде точно от онези, които най-много мрази, но колкото повече време прекарваше със сприхавия лорд, толкова повече Лофтъс използваше отношенията им в своя полза. Скоро му стана ясно, че Осуалд живее усамотен в имението си. С течение на времето той започна да разчита на всекидневната компания на Лофтъс, на разговорите с него и на писателските му задължения. Едва преди месец Лофтъс с радост бе приел предложението на барона да се нанесе в една от по-малките къщи в имението, а сега Осуалд беше мъртъв… Лофтъс започваше да осъзнава истинската полза от професионалната им връзка — власт и познание.

И ето го сега пред четирите красиви дъщери на Осуалд в прекрасния им дом Хънтсфорд. Притеснително му бе дори да ги гледа. Но разполагаше с цялото им внимание и най-после бе сигурен, че ще успее.

— Навярно знаете, че мнозина искаха смъртта на баща ви? — заговори той на сестрите, след като отпи едра глътка от уискито си.

— Беше труден човек, ако това имате предвид, господин Лофтъс — остро отговори Кейт. — Но това надали е причина някой да желае смъртта му.

— Труден. — Той шумно изсумтя. — Така ли го наричате?

— Достатъчно! — намеси се Вениша, гласът й се изостри. — Смятам, че е време да си вървите.

Лофтъс не й обърна внимание.

— Половината от хората, които познаваха баща ви, го презираха — продължи Лофтъс, знаейки, че разказът му ще заинтригува момичетата. — И нещо повече. Независимо от думите на полицията, не мисля, че баща ви се е хвърлил сам от кулата.

Замълча, щом забеляза колко притеснена е Камила, която въртеше пръстена с топаз на пръста си.

— Убеден съм, че са го блъснали. Нарочно. — Замълча и погледна сестрите право в очите. — Смятам, че баща ви е бил убит.

Сестрите го гледаха, без да смеят да проговорят. Чуваше се само съскането и пращенето на огъня.

— И съм сигурен, че едно от татковите момичета е свършило работата.

Серина се нахвърли върху него като дива котка.

— Как смеете да идвате в дома ни с подобни намеци?

Той се облегна на стола си и я загледа, на устните му се появи нещо като усмивка. Държеше се като играч, който държи всички козове.

На Камила й дойде до гуша.

— Сестра ми ви зададе въпрос, господин Лофтъс — притисна го тя. — Какво ви кара да отправяте такива тежки обвинения? Знаете ли нещо, което за нас е неизвестно?

Лофтъс не възнамеряваше да отстъпи толкова лесно. Изглеждаше уверен и спокоен.

— Трябва да сте наясно, че познавам баща ви. Помагах му за мемоарите. Осуалд не бе благословен с въздържаността на своята класа. Говореше прекалено свободно за миналото си. За миналото на семейството си. Странни факти излязоха на бял свят. Много странни.

— Не се опитвайте да ни заплашвате, господин Лофтъс — обади се Камила с твърд глас. — Неприлични анекдоти на баща ми едва ли са повод за убийство.

— Звучите самоуверено.

— И се чувствам така.

— Хмм. Е, предполагам, че полицията ще установи. — Самодоволството в тона му подразни всички.

— Продължавате да ни заплашваше — гласът на Серина беше гневен.

Дейвид Лофтъс отново се усмихна, доволен, че е предизвикал реакция.

— Това не е заплаха, госпожице Болкън. Просто зная неща, които съм сигурен, че ще предпочетете да не се разчуват.

— Той блъфира — категорично отсече Вениша.

Лофтъс дрезгаво се изсмя.

— Така ли, Вениша? Вашите отношения с баща ви май не бяха идеални през изминалите дванадесет месеца. И никога не са били.

Лицето й пребледня. Лофтъс се изправи и започна да се разхожда пред бюрото.

— Осуалд ми разказа всичко за вашата компания. Аз не разбирам много от обзавеждане, но то явно ви носи добри печалби. Той беше директор, нали?

— Съмнявам се, че сте наясно с вътрешната архитектура — спокойно отговори Вениша.

— Да, директор беше — продължи Лофтъс, без да й обръща внимание — директор, който използва правото си на глас, за да ви попречи да се разпрострете и на американския пазар. Директор, готов да откупи акциите на покойния ви съпруг от фирмата. Той сподели с мен, че сте били страшно ядосана от това.

— Да не намеквате, че имам мотив? — попита Вениша и в гласа й прозвуча весела нотка.

— Не сте ли съгласна? — арогантно й се усмихна той. — Животът ви щеше да бъде много по-лесен, ако той не бе застанал на пътя ви, нали?

— Простете — попита саркастично Серина, фиксирайки го с най-студения си поглед. — Не ви ли помолихме да напуснете?

— Притеснихте ли се?

— Не и от вас, не.

— Винаги сте били най-темпераментната, нали, Серина? Достатъчно темпераментна, за да го блъснете от кулата на замъка в пристъп на ярост. В крайна сметка вие сте единствената, за която Осуалд изобщо е намирал време. Замъкът не върви с титлата и той би оставил Хънтсфорд именно на вас в завещанието си, както излиза. Предполагам, че не сте били очарована да откриете, че Осуалд и Мария планират да имат дете. Е, как ви се струва…? — Той се престори, че се съсредоточава, като събра пръстите на двете си ръце и ги долепи до устата си. — … Ако Осуалд се сдобие с наследник момче, преди да умре, тогава вие не получавате нищо. Както изглежда, затова си струва да бутнете стария татко от върха на замъка… да, нали?

Чак сега Кейт осъзна, че цялото му представление гонеше определена цел. Дейвид Лофтъс не беше само мръсник. Тя разбра, че е и използвач.

— Какво искате, господин Лофтъс? — попита просто тя.

— А, Кейт Болкън, умната сестра. Браво. Приемам, че не искате да продължа, нали? Да ви напомня как Осуалд едва не саботира списанието ви? Как ви е обвинявал за смъртта на майка ви? Подобна ситуация като нищо може да повлияе значително на разсъдъка на едно седемгодишно момиченце.

Той се обърна към Камила.

— Или вие. Колко сте горда, че ви избраха за представител, а? И аз бих гласувал за вас — изсмя се той. — Всъщност дали? Осуалд спомена, че сте имали тайна. Затова ви държеше в ръцете си, нали, Камила? Убеден съм, че полицията ще прояви истински интерес. Навярно мога да й дам правилните насоки.

— Какво искате? — повтори Кейт и го погледна в очите, като напълно се владееше.

Лофтъс се подпря на ръба на бюрото и я загледа.

— Според мен всички искаме едно и също, госпожице Болкън. Вие не желаете полицията да научи какво знам. А аз искам да си получа заслуженото.

— Негодник — задъха се Серина.

— Да речем. Но прагматик е по-точно — поправи я той.

— Въпросът не е какво иска, а колко иска. Не е ли така, господин Лофтъс? — попита Камила.

Той я изгледа одобрително от глава до пети.

— Дочувам, че освен всичко друго сте и съобразителна.

Вениша стана от стола и тръгна към вратата.

— Сега се махайте или ще извикам полицията — каза тя.

— Точно това възнамерявах да сторя и аз — отвърна със смях Лофтъс.

Погледна с безизразно лице всяка сестра поотделно.

— Един милион лири и цялата история ще потъне вдън земя.

— Един милион — присмя се Серина.

— Осуалд беше — как да кажа — моето препитание. Сега е мъртъв, мемоарите са недовършени, налага се да компенсирам приходите си.

— Е, няма да ги получите от нас — заяви Камила. — А нужно ли е да изтъкна, че изнудването е криминално деяние?

— Ще стане такова само ако докладвате за него, госпожице Болкън. А вие няма да направите това — отвърна Лофтъс и гласът му натежа от превъзходство.

— Вън — повтори Вениша.

— Знам, че в момента сте малко разстроени — усмихна се той, като се изправи и приглади дрехите си. — Това е естествено, затова ще ви оставя известно време да си помислите.

— До кога? — попита Серина с пребледняло лице.

— През празниците разследването няма да продължи, та какво ще кажете да се върна на Нова година? Да я посрещнем заедно. Ще ви се обадя.

Застана до вратата, а по лицето му се разля самодоволна усмивка.

— Е, госпожици? Весела Коледа!