Тасмина Пери
Любовта не се купува (29)

27.

Серина остана във вилата на Елмор до края на седмицата. Приятелят й категорично забрани в къщата да се внасят вестници, а когато полуделите й от безпокойство сестри се обаждаха да питат как е, тя изрично ги помоли да не й разказват за обществения отзвук на историята. Това удоволствие остана за рекламния й агент Мъфи Бийгъл, която обаче настояваше да я осведоми за всичко. Случилото се пълнело всички британски таблоиди през изминалите два дни. Чак на третия ден снимки на известен модел с лула хашиш и връзката между двама министри от кабинета изместили историята й на единадесета страница.

Хубавото било, че проститутките не можели да разкажат много за себе си. Едната била поукрасила инцидента със саксията и ферарито на Майкъл, добавяйки, че Серина нарязала и гумите му, но Мъфи изтъкна, че Флийт Стрийт щеше да се впечатли много повече от случката, ако Майкъл освен известен, беше и англичанин, като, да кажем, Том Арчър. Новината за бременността й всъщност предизвикала съчувствие към Серина и безброй журналисти подхванали прочувствени слова за трудностите пред самотните майки, без значение колко са известни и богати. За Серина обаче състраданието беше по-лошо и от проститутките. Мразеше да мисли за себе си като за жертва, но както бе споменал Стивън Фелдмън, точно като такава трябваше да се държи пред пресата. Той беше наясно, че тя е известна, и макар да предизвикваше противоречиви чувства в родината си, този епизод щеше да смекчи значително представата за нея. Серина можеше да се яви на няколко избрани телевизионни дискусии и от двете страни на Атлантика, реши той. След тях биха могли да заинтригуват Опра и „Венити Феър“.

Колкото и да се изкушаваше да остане за дълго във вилата на Елмор, практичната и амбициозна страна на Серина й подсказваше, че е време да отлети за Лондон и да върне живота си в релси. Първо в Лондон, а после и в Ню Йорк, поправи се тя, но все още не искаше да навлиза в територията на Майкъл. Имаше още един належащ въпрос, който трябваше незабавно да се реши: да поднови договора си с „Джоли Козметикс“. Агентката й нямаше нищо против да започне преговорите, но на Серина й се струваше, че е по-добре лично да посети главния изпълнителен директор Сидни Паркър, за да му изложи своята гледна точка за случилото се и да го подмами към нова изгодна сделка.

 

 

— Изглеждаш прекрасно — посрещна я Вениша и разпери ръце да я прегърне. Серина беше минала през митницата по бързата процедура, след като самолетът на Елмор я бе приземил на малката писта на летището в Лутън. По-голямата й сестра настоя да я вземе и Серина бе доволна, че пак има кой да я обгрижва.

— Не мога да кажа с ръка на сърцето, че не се чувствам по същия начин — отговори Серина, прегърна Вениша и драматично разтърси рамене, за да придаде сила на думите си.

— Нещо у този мъж не ми хареса още на Мустик — заяви Вениша, хвана Серина под ръка и я поведе към беемвето четири по четири, паркирано пред сградата на малкия терминал.

Серина повдигна вежди.

— Навярно си ме смятала за глупачка — отвърна тя. Вениша остави думите да преминат покрай ушите й, докато се настаняваха на кремавите кожени седалки.

— Трябва да се запиташ дали мъжете с твърде много пари си струват главоболието — продължи тя с тих глас.

Серина погледна косо сестра си. Рядко допускаше дребните нюанси в отношенията между другите хора да я засегнат, но дори и на нея й беше ясно, че от известно време между Вениша и съпруга й не всичко вървеше добре. Жизнеността на сестра й помръкна видимо, откакто се беше омъжила преди две години. Вениша и преди не беше кой знае колко самоуверена, но бе ясно, че животът с Джонатан, независимо от богатството и влиянието му, не се отразяваше положително върху самочувствието й. Но сега имаше и нещо друго. Серина крадешком погледна профила на сестра си и забеляза, че кожата й е по-румена и загоряла от слънцето от обикновено, а в очите й имаше блясък, какъвто отдавна не бе виждала.

— Длъжна съм да отбележа, че и ти изглеждаш много добре — заговори Серина, сякаш я подпитваше. — Нали беше в Испания?

Вениша завъртя ключа на стартера и очите й се впериха напред, но Серина забеляза руменината, която обагри страните й. Сестра й просто кимна.

Серина долови, че Вениша не иска да говори за пътуването, и колкото и да обичаше клюките, не беше в настроение да настоява. Забърника из чантата си от „Клое“ и затърси мобилния си телефон „Блекбъри“. Имаше маса съобщения и имейли. Изключи го бързо. Реши да се разсее, като поразмишлява за себе си.

— Да разбирам ли, че ще отседна у вас? — попита Серина, играейки си с бутоните на климатика върху ореховото арматурно табло като неспокойно дете.

— Стига да нямаш нещо против — усмихна се Вениша.

— Не желая някаква забутана стаичка, скъпа. Искам онази, в която гардеробът е отделно помещение. Хайде сега, настъпи газта и да се връщаме в Лондон.

 

 

Въпреки че Сидни Паркър, главният изпълнителен директор на „Джоли Козметикс“, беше роден в Чикаго, девет месеца в годината живееше в просторна шестетажна къща с гипсова фасада на площад Юстън заради значително по-младата си жена англичанка Лизет. Госпожа Паркър беше оксиженирана бивша сервитьорка в бар за коктейли от югоизточен Лондон, която от съвсем ранна възраст целенасочено преследваше една-единствена цел — по-охолен живот.

В предишния си живот Лизет сигурно е била политик или гангстер. Сидни Паркър бе нейната награда за балансираната смесица от безскрупулна амбиция и способността й да очарова влиятелни личности. Но Лизет не се спря до там, бързо си спечели слава на страховита и почитана светска личност, чието покровителство високо се ценеше. Ако Лизет Паркър не удостоеше с присъствието си благотворителен бал или не отговореше на покана, организаторът беше мъртъв за лондонското общество.

За щастие на Серина Лизет открай време се възхищаваше на красивите сестри Болкън. През дългата й гонитба на богат съпруг тя гълташе списание „Татлър“ като топъл хляб и от страниците му опозна водещите личности в обществото и големите аристократични фамилии. Серина бе всичко, което Лизет искаше да бъде, докато преди две десетилетия растеше в Луишъм, и именно Лизет убеди съпруга си да направи най-младата Болкън рекламно лице на „Джоли Козметикс“ за Европа. Серина беше бляскава, привилегирована и невероятно красива и Лизет знаеше, че тя олицетворява розовите фантазии, които много англичанки таяха.

Три години по-рано Сидни би предпочел да избере някой известен модел, но той уважаваше практичността на съпругата си и, както се оказа, бизнес прозренията на Лизет излязоха правилни. За по-малко от шест месеца, откакто Серина стана лице на „Джоли“, печалбите на борда се увеличиха с шестдесет и три процента и остарялата, традиционна европейска марка за козметика започна да се възприема като свежа, модерна и ефектна. За да уподобят пълните устни на знойната Серина, жени от петнадесет до петдесет се избиваха за гланцовете на „Джоли“ в цвят слива и праскова, а продажбите на козметиката за кожа се утроиха, тъй като клиентките се стремяха да постигнат безупречния тен на Серина. Актрисата дължеше на семейство Паркър повече, отколкото допускаше.

След като направи завой, Вениша остави Серина пред малкото стълбище към огромната тъмносиня врата на дома на Сидни и Лизет Паркър. Серина рядко се притесняваше, но почувства, че сърцето й се свива, когато натисна звънеца. Обикновено се наслаждаваше на подобни срещи, но бяха минали само шест дни, откакто вестниците раздухаха скандала с бременността и раздялата й с Майкъл Саркис. Невъзможно й беше да отгатне как са го приели Сидни и Лизет. Затова се беше облякла подобаващо. Излъчване на девица, усмихна се тя: кремава набрана рокля от „Клое“, златисти обувки с ниски токове, по страните — лек руж от „Джоли“.

Знаеше, че решението да дойде да се срещне със Сидни толкова скоро, е правилно. Предпочиташе той да научи новината от първа ръка, а не от таблоидите. Освен това договорът трябваше да се поднови веднага щом бъде възможно: домът й в Чейн Уок беше продаден, но засега не можеше да става и дума да се върне в Ню Йорк. Серина бързо трябваше да намери къде да живее, но преди да вземе каквото и да е решение в тази насока, трябваше да се определи сумата на договора.

Прислужница филипинка със сива рокля отвори вратата и покани Серина да влезе. Висок, плещест мъж към шейсетте, облечен в безупречно изгладен морскосин костюм, дойде да я посрещне в преддверието. Очевидно навремето Сидни е бил много красив, но сега кожата му беше сбръчкана, макар да изглеждаше по-гладка и лъскава поради светло махагоновия му тен. Сивата му коса бе сресана назад, а чифт очила с тънки златни рамки бяха кацнали на дългия му, прав нос и придаваха завършеност на космополитния му вид.

— Сидни, как сте? — поздрави го Серина, сграбчи ръката му и го целуна по двете страни.

— Чудесно. А вие изглеждате прекрасно — отговори той и благосклонно се усмихна. — Нека минем в кабинета. Джойси? — обърна се той към прислужницата. — Ще ни донесеш ли чай?

Мълчаливо влязоха в приятна библиотека. Стаята показваше сдържан вкус, бе освежена с богато десенирани тапети, орехова ламперия и рафтове с подредени по цветове книги. Помещението донякъде напомняше на Серина кабинета на баща й в Хънтсфорд, като изключим, че беше по-приветливо, като фантазия на Ралф Лорен за библиотека на английски аристократ. Традиционният стил бе смекчен от големите фотографии на красиви жени по стените: портрети на представителките на „Джоли“. До Серина бе Кели Сандърс, зашеметяваща червенокоса тексаска, модел, просперирал до телевизионна водеща, рекламно лице на „Джоли“ за Северна Америка. До тях се намираше Бей Линг, многообещаващата китайска манекенка, лице на сега прохождащия козметичен пазар в Далечния изток.

Сидни седна зад огромно бюро, отпусна се на стола си и започна да си играе със златна химикалка „Монблан“, докато Джойси мълчаливо влезе и постави на бюрото сребърен поднос за чай. Серина използва момента да огледа помещението. Преди не бе влизала в кабинета. Когато се срещаше със Сидни, най-често сядаха на питие във всекидневната. Навярно Лизет се забавляваше някъде другаде из къщата.

— Радвам се, че дойдохте да се срещнем толкова скоро — започна Сидни, подавайки на Серина чаша от костен порцелан. Лекият му американски акцент все още се усещаше, макар че се беше опитал да го отстрани в полза на отсечения английски говор.

— Зная, че имаме да разговаряме за много неща — усмихна се Серина, премятайки единия си загорял крак върху другия. — Както ви е известно, напоследък почти не бях в Лондон, живях в Ню Йорк — думите й се лееха, гласът й беше възможно най-приятен и мелодичен.

— Как ви се вижда Бей Линг? — ненадейно попита Сидни, посочвайки с ръка към снимката на момичето. Серина вдигна поглед, за да я разгледа. Това определено беше най̀ европеидната ориенталка, която бе виждала. Кожата й бе леко мургава, а не жълтеникава, косата й беше изключително ниско подстригана — последният крясък на модата в Манхатън. У нея не беше останало почти нищо китайско. Костната й структура бе съвършена, деликатният овал на лицето й беше по-скоро заоблен, отколкото кръгъл, устните й бяха бледи и сочни.

— Зашеметяваща е, нали? — отбеляза Сидни. — Първият китайски супермодел.

— Да. Е, в наши дни пресата нарича всяко момиче с дълги крака супермодел — с безразличие отвърна Серина.

Забеляза, че едно мускулче на челото му трепна.

— Но… наистина е изумително красива — побърза да продължи тя.

— Вече доставихме четвърт милион гилзи блясък за устни „Китайска роза“ — информира я той и бавно кимна. Серина се усети, че повтаря жеста му.

— Била ли сте някога в Пекин? — попита той. Това беше от онези въпроси, които предшестваха някакво предложение. Серина почувства, че безпокойството й отслабва.

— Не — откровено отговори тя, но миналата зима отседнах в „Аманпури“ на Пукет — добави сериозно.

— Един тайландски курорт надали ще се превърне в нов глобален търговски централен офис — отговори Сидни, в гласа му се усети неодобрителна нотка.

Гърбът на Серина се вдърви.

— Невероятен град — внезапно отбеляза той, потърка едната си страна и продължи с по-благосклонен тон. — Когато преди три месеца Бей Линг и аз открихме магазина ни в Пекин, кълна се, че опашката беше по-дълга от Великата китайска стена! — Той силно се изсмя. — Пред нея присъединяването на Русия към търговските територии изглеждаше незначително. Китай е бъдещето.

Серина си наложи да потисне отегчена въздишка. Не беше в настроение за лекции по икономика.

— Ами можете да ми уредите да го посетя. Имам огромно желание да го видя — усмихна се тя и деликатно отпи от чая. — Навярно е време всички представителки на „Джоли“ да се срещнат — великодушно допусна тя.

Сидни се засмя малко пресилено.

— Както и да е — продължи той малко безцеремонно. — Предполагам, че сте тук, за да говорим за договора ни?

Серина се усмихна и отново кръстоса крака.

— Само общите положения — кокетно се усмихна тя, — останалото можем да оставим на агента ми. Затова му плащам петнадесет процента. — Серина потръпна вътрешно при мисълта за тази цифра. Ако предстоеше да стане представителка на „Джоли“ и за Северна Америка, освен за Европа, това щеше да бъде сделка за допълнителни пет милиона долара годишно. Петнадесет процента от тях бяха… не можеше да пресметне, но определено бяха много пари, помисли си тя и изведнъж малко й докривя.

Сидни замълча, поклащайки се наляво-надясно на въртящия се стол.

— През последните няколко дни Лизет и аз много мислихме за подновяването на договора ви.

— Как е тя? — попита Серина и широко се усмихна.

Сидни кимна.

— Много добре, действително много добре. Както знаете, имам огромно доверие и се уповавам на оценките й за насоките на компанията.

— Тя е много проницателна жена — сериозно кимна Серина.

— Наистина е така — съгласи се Сидни, като потърка брадичка. — Не само ми е съпруга, но е и мой посредник при общуването ми с повечето хора. Беше права, когато ви избрахме преди три години и се доверявам на интуицията й и за сегашното ви положение. Като се преселихте в Ню Йорк и заживяхте с Майкъл Саркис…

Серина енергично скочи.

— Зная! — разпали се тя. — Преместването ми там беше най-уместната ми постъпка от години. Известността ми в Щатите нарасна извънредно много. Разбирам защо първоначално сте се колебали да ме направите рекламно лице и за Северна Америка, и за Европа, но сега положението е далеч по-различно. — Отново се усмихна.

— Нямах предвид това — отговори Сидни безизразно.

— О… — възкликна Серина. — Тогава не съм сигурна…

Сидни се облегна на бюрото си и придърпа ръкавите на морскосиньото си сако.

— Връзката ви с Майкъл Саркис вредеше на фирмата.

Усмивката на лицето на Серина се стопи.

— Е, както несъмнено ви е известно — бързо отговори Серина, стараейки се да звучи уверено и авторитетно, — заварих бившия си приятел в компрометираща ситуация в Кан и незабавно прекратих отношенията ни. Знаех, че отговорността ми го изисква.

— Но сте бременна — прозаично отбеляза Сидни.

— Да — отвърна Серина с леко раздразнение. — Когато един мъж и една жена живеят заедно, често се зачева дете.

Сидни се облегна максимално назад на стола си, сякаш за да увеличи разстоянието между тях колкото се може повече.

— Вие сте много, много красива жена — заговори той и се поусмихна. — Но ви наехме, защото символизирахте определени неща. Елегантност. Класа. Традиция. Те са крайъгълен камък в ценностите на „Джоли Козметикс“.

— Аз съм си същата — възрази възмутено Серина.

Сидни остави мълчанието да виси във въздуха няколко мига.

— На Лизет й се струва и аз съм съгласен с нея, че събитията от тази седмица коренно променят положението. То изглежда нестабилно, Серина.

— Не ставайте смешен — високомерно заговори Серина. — Е, Майкъл се показа като плейбой. Аз постъпих достойно и се отървах от него. Ще имам дете. Живеем в двадесет и първи век. Много деца се раждат извън брака.

— Ние сме компания с традиции — бавно каза Сидни, наблягайки на всяка дума. — Зная какъв консервативен пазар представлява американският Среден запад. Жизненоважно за компанията ни е да личи, че подкрепяме истинските ценности. — Той се прокашля. — Тази, ъъ, тройка, проститутките…

— Значи ли това, че не получавам Северна Америка? — попита Серина, видимо смутена. — Но нали говорихме…

Сидни не й обърна внимание.

— Знаете, че договорът ви за Европа изтича, а ние не считаме, че е уместно да бъде подновен.

Серина започна да усеща как в нея се надига ярост.

— Ако е заради бременността ми, съзнавате ли, че има закони против подобно решение?

— Договорът ви е към края си и изцяло от нашата компания зависи дали го подновим. Или да не го сторим — добави той. — И в двата случая Бей Линг ни носи толкова успехи в Китай, че е време да разширим популярността й и на Запад. Убедени сме, че ще провокира още повече печалби в Далечния изток.

Серина се втренчи в него.

— Възнамерявате да ме заместите с нея? — извика тя, гласът й трепереше, долавяха се пискливи нотки. — Вие продавате у нас и в чужбина заради излъчването ми на „Английска роза“, точно както твърди и рекламата ви! Защо ще ме сменяте с някаква, която изглежда, която изглежда… сякаш продава риба и пържени картофи? — пенеше се тя.

— Взехме решение — прекъсна я спокойно Сидни. — Действително беше удоволствие да работим с вас. Лизет и аз искаме скромно да ви засвидетелстваме признателността си. — Бръкна в горното чекмедже и извади пудриера от „Джоли“ и по усилието, което направи, за да я вдигне, изглеждаше, че е изработена от масивно злато.

— Дайте я, моля, на Бей Линг — отсече Серина, призовавайки цялото достойнство, на което беше способна. — На нея ще й трябва. Не ме изпращайте.

Сидни само кимна, когато Серина се изправи. Той отвори пудриерата, загледа отражението си в огледалото и изчисти някакво петънце от чай върху зъбите си. После я щракна обратно.