Тасмина Пери
Любовта не се купува (11)

9.

„Ла Есперанса“, вилата на Майкъл Саркис в Мустик, беше пълна противоположност на претрупаните хотели, с които той бе прочут. Кацнала на обрасъл с тучна зеленина нос, вдаден в тюркоазените води на Карибско море, тя представляваше просторно имение в балийски стил с необятен смарагдовозелен басейн, декоративно езеро с японски шарани, покрито с водни лилии, и огромна, извита тераса с изглед към морето.

— Не мога да повярвам, че сме тук вече от два дни — въздъхна Серина. Тя похапваше от салатата от омари и се люлееше в широкия памучен хамак на терасата, вперила очи нагоре към палмите.

— Тази вечер е коктейлът в „Котън Хаус“ — обади се Вениша, поглеждайки над слънчевите си очила от „Валентино“. — Ще се отбием ли за няколко мартинита? Или официално още се криеш?

Серина остави купата със салата и разпуха меката ленена възглавница под главата си.

— Скъпа, идването ни в Мустик беше, за да избегнем туристите, а не настоятелно да ги търсим — отвърна тя. — Сигурна съм, че разбираш това и оценявам подкрепата ти.

— Аз пък се радвам, че дойдохме. Ще правим каквото искаш — засмя се Вениша, отпивайки глътка минерална вода. — Прекрасната вила ни е напълно достатъчна.

— Можеш ли да повярваш, че Кейт отказа да дойде? — попита Серина. — Каква неблагодарна глупачка. Не че не бях избрала първо теб — добави бързо тя.

— Не е неблагодарна — възрази Вениша с иронична усмивка. — Но нали знаеш, че винаги изпитва вина, когато се забавлява. Както и да е, сигурна съм, че в момента не стои със скръстени ръце. Днес сутринта говорих с нея, понеже се безпокоях, че е малко потисната. Тя работеше върху идеята за някакво списание, което искала да издава.

— Е, типично за нея, нали? — подсмръкна Серина. — Докато е безработна, може да свърши нещо полезно за мен, вместо да се прави на Доналд Тръмп. Каква невероятна егоистка.

Вениша се усмихна сама на себе си. Сърцето на Кейт бе голямо колкото егото на Серина, но беше безполезно да възразява. Уморена от сутрешната езда — бяха взели две дорести животни от конната база в Мустик за лек галон по плажа Л’Аисекой — тя легна по гръб и отвори една историческа биография, притискайки плътно слънчевите очила към лицето си, за да не я заслепи, яркото слънце. Положи усилие да спре да се усмихва, чувствайки се като немирна ученичка. Джонатан побесня, когато му заяви, че заминава за Мустик. Беше импулсивно решение, взето след първите резултати от хромозомния тест. В ума й нахлуха мисли, които искаше да пропъди. Разпадащ се брак. Дефектни яйчници. Имаше нужда от бягство.

Прислужник с безупречно бяла униформа се появи с обледена кана с плодов пунш и чиния възхитително бели резенчета кокос. С уважение постави, всичко на масата до Серина.

— Имате факс — същият красивият прислужник й подаде навит на руло кремав лист върху друг сребърен поднос.

— Факс ли? — попита Вениша, проточвайки врат. — Какво пише? Не ми казвай, че пресата вече те е проследяла дотук. Не съм готова за обсада от папараци.

— О! — възкликна след миг Серина, взирайки се в задрасканите с черно думи.

— Какво има?

— Майкъл казва, че пристига в „Ла Есперанса“ тази вечер. Би желал да вечеря с нас. — Погледна Вениша със сериозно изражение, което постепенно премина в усмивка.

— Пътят от Ню Йорк до тук е ужасно дълъг, нали? — отбеляза тя, а устните й не преставаха да се извиват нагоре.

— Малко не върви да се довлече ей така — добави Вениша, отхапвайки от кокосовия орех. Замълча за миг. — А може би ти си знаела, че ще дойде?

Повдигна вежди към сестра си, но тя седеше неподвижна като сфинкс и казваше едновременно всичко и нищо. Напук на себе си, Вениша се подразни. Съвсем в стила на Серина беше да я домъкне чак до Карибите само за да има с кого да убива времето, докато се появи някой друг, по-интересен. Открай време тя беше царица на манипулациите.

— Виж, Майкъл не каза точно, че ще дойде — заувърта Серина, гледайки убедително сестра си в очите. — И едва ли можем да кажем, че се довлича. Къщата си е негова и има право да идва, когато си поиска. — Отхапа хрупкаво полукръгче от кокосовия орех и се ухили като котка, току-що излапала сметаната.

— Да изминеш три хиляди километра не е шега работа. — Вениша млъкна и подозрително изгледа сестра си. — Харесваш го, нали? Чувствам се толкова глупава, че не ми хрумна по-рано.

— О, за бога — пренебрежително започна Серина, като легна обратно в хамака и затвори очи. — Не сме ученички все пак! И в случай че си забравила, изживявам мъчително болезнена раздяла. Да се обвързвам с друг, дори и да притежава вила като тази, не фигурира в плановете ми.

Вениша погледна сестра си, легнала полугола под карибското слънце, и се усъмни, че случаят е такъв.

Пистата на летището в Мустик бе прекалено къса, за да може гълфстриймът на Майкъл да се приземи, така че той, както хиляди други посетители на острова, долетя с малък чартърен самолет, а до вилата го докара с мерцедес един от слугите. Преди да открие момичетата на терасата, където пиеха коктейли в ранната вечер, той си бе отпочинал и беше в шеговито настроение.

— Здравейте, дами — засия, обгърна ги в могъща прегръдка и целуна всяка поотделно по бузата. — Забавлявате ли се?

Вениша се отдръпна назад. Заради доброто си възпитание й идваше малко нанагорно да приеме този набит мъж. Определено беше по-привлекателен, отколкото бе очаквала, и категорично беше човек, чието присъствие заема по-широко пространство от самия него. Погледът на Майкъл бе настойчив, дрехите му — чифт широки ленени панталони, тъмносиньо поло и ниски обувки, излъчваха власт, с която явно бе свикнал, и независимо от резервите си и настойчивите слухове, Вениша чу собствените си излияния:

— О, тук е прекрасно — говореше тя, ентусиазирана от вътрешната подредба, простора и прекрасната прасковена светлина на залеза.

— Чудесна изненада — обади се Серина, обръщайки се върху босите си крака и се отдалечи към къщичката със сламен покрив край ширналия се басейн. Майкъл се усмихна и я изгледа от глава до пети, спирайки поглед на заоблените й гърди, едва покрити от миниатюрното горнище на белите бикини.

— Ами бях в Барбадос по работа, не е далеч — на една крачка от Карибите. Сметнах, че ще се зарадвате на малко компания. Преди Великден в Мустик е глухо.

— Глухо ли? — кокетно се засмя Серина. — Възхитително е. Точно сега ми харесва.

Майкъл се приближи до нея, пръстите му докоснаха нейните и тя почувства, че зърната й се втвърдиха.

— Нека се преоблека и да се видим на вечеря след, да кажем, половин час? Ще си наредим трапеза в пагодата. — Той посочи към шестоъгълната постройка на носа. — Красиво е там. Защо, дами, не се оттеглите, за да се освежите?

Апартаментът на Серина беше великолепен, а гардеробът — прекрасен. Тя включи с дистанционното ленив латиноамерикански джаз и прокара пръсти през богатото разнообразие от тоалети, които бе донесла за едноседмичния си престой, всичките подредени от личния й иконом. Дългите й пръсти затанцуваха по поразителния кафтан с метални закопчалки, копринените шалове за глава във всички цветове на дъгата, шитите по поръчка панталони с цвят на сметана, тънките шифонени ризи, късите щамповани плажни рокли и многобройните огърлици от мед и тюркоази, висящи върху ратанови закачалки до гардероба. След кратко обмисляне обу къси панталонки от „Валентино“, изрязани така ниско, че долната извивка на хълбоците й цъфваше на преден план. Не искаше да изглежда прекалено прелъстителна — все пак това беше вечеря и Вениша нямаше да одобри толкова разголена дреха. Затова ги комбинира с тънка фланела от фин кашмир в морскосиньо. Изду устни срещу огледалото в цял ръст, чудейки се дали облеклото й не бе по-подходящо за Мейн, отколкото за Мустик, и на часа го направи не така претенциозно, като си сложи тюркоазена гривна, кръгли обици и дълга златна верижка от „Гарар“. Обу сандали, намаза устните си с прозрачен коралов гланц и изключи стереото. Едно последно напръскване с парфюм, аромат, приготвен срещу астрономическа сума специално за нея, с подписа на Жан Пату — и готово. Закичи зад ухото си едър цвят от магнолия и установявайки, че се е приготвяла почти цял час, забърза към пагодата.

Майкъл и Вениша вече седяха на масата, отпиваха плодов пунш и разговаряха. Мястото бе малко и задушевно, грубо изсечената маса сякаш плуваше в море от мрак, осветена единствено от две газени лампи и от рояка звезди. Тя видя, че Майкъл се усмихва, докато налива вино на Вениша в рубиненочервена чаша, и усети леко бодване на ревност. Щом си обърна гърба и Вениша веднага обсебва домакина, като че има да доказва нещо заради негодните си яйчници.

Реши, че някъде между Нил и терасата в Мустик Майкъл беше станал невероятно привлекателен. Особено за милиардер.

— Ето това наричам ресторант — каза Серина, настанявайки се на челно място на масата, точно срещу Майкъл, като остави презрамката на блузата й леко да се плъзне по рамото.

— А, Серина! Закъсняла, но прелестна — възхити се Майкъл с вълча усмивка.

Тя кокетно отвърна на усмивката му и Майкъл даде знак на двама слуги, които носеха огромни подноси.

— Тъкмо говорех на Вениша, че има изящен вкус. Бих го използвал в някои от хотелите си. Трябва да си уговорим среща следващия път, когато съм в Лондон.

Серина се усмихна вяло.

— Разбира се — измърка тя, отправяйки към сестра си тайно предупреждение. — Както и да е, какво ще ядем?

— Поисках от готвача нещо просто за тази вечер — усмихна се Майкъл. — Надявам се да не възразите. — Щракна с пръсти и слугите вдигнаха сребърните похлупаци, разкривайки блюда от червеноперка, дебели резени сладки картофи, потопени в пикантен сос, и огромна купа със зелен фасул. Тримата тихо започнаха да се хранят, като се наслаждаваха на ястията на фона на шепота на вълните и нежния бриз. Вениша вдигна очи и видя, че Майкъл ги гледа с широка усмивка.

— Защо се смеете? — попита тя.

— Весели ме чистотата на английските ви гени — отвърна той. — Гледам ви и виждам хиляда години чистокръвни англосаксонци.

— Всъщност имаме по капка испанска кръв някъде от шестнадесети век — уточни Серина. — Преследвани католици са се смесили със семейството. Та не сме толкова чисти.

— Е, надявам се да не сте — забележката на Майкъл бе шеговита, но двусмислена.

Всички се усмихнаха и отново се заеха с храната, червеноперката се трошеше на крехки парчета, фасулът се топеше в устата.

— Как е бизнесът ви? — попита Вениша Майкъл, докато попиваше устните си със салфетка.

— Много добре. Туристическата индустрия пострада жестоко през последните няколко години, но сред блясъка на лукса там, където действа фирмата на Саркис, останахме сравнително незасегнати — доволно отговори Майкъл.

— Всъщност налага се да говоря с третата ви сестра, редакторката — добави той. — Искам да издавам туристическо списание, което да разпращам до всичките си клиенти и да предлагам в хотелските стаи. Желая да бъде най-доброто — стилно и изискано.

— Странно е, че казвате това — заговори Вениша. — Кейт работи върху ново списание. Може би двамата трябва да се срещнете.

— Звучи ми интересно. А и ще се радвам да се запозная с още една Болкън.

Хвърли към Серина нов продължителен поглед. Този път тя му отвърна, подтикната от интереса на Майкъл към Кейт и Вениша. Сестра й не пропусна да го забележи и уморена от времевата разлика и леко пийнала след бутилката отлично мерло, реши, че е време да се оттегли в апартамента си. Знаеше какво можеше да последва, ако остави Серина полуоблечена в компанията на всепризнат плейбой, но очите й се затваряха и не беше в настроение за безпокойства.

— Ще си лягам. Лека нощ и на двамата — пожела им тя.

Майкъл се изправи и я целуна по бузата, а Серина остана неподвижна на стола си, доволна да се отърве от нея.

Докато Вениша се отдалечаваше в мрака, между Серина и Майкъл настъпи многозначително мълчание.

— Не мога нито да ям, нито да пия повече — заяви най-сетне тя и пъхна пръсти в колана си, като разкри стройна ивица плът.

— Ами да се поразходим тогава — усмихна се Майкъл. — Не мисля, че ще остана буден, ако седим тук.

Серина кимна и те тръгнаха по каменните стъпала отстрани на терасата към друго ниво на „Есперанса“, където имаше широко джакузи и белведер с плътни завеси от бял муселин. Единствената светлина идваше от бледата луна сред мастиленото небе и четирите пламтящи факли във всеки край на басейна, които пукаха меко.

Серина тръгна по външната част с изглед към морето, вятърът накъдряше сребристото отражение на луната в катранената повърхност на океана.

Обърна се и видя Майкъл зад себе си. Бе разкопчал още няколко копчета на ризата си и от плата стърчеше снопче гарвановочерни косми.

— Надявам се, че не те притеснявам?

— Почувствай свободата. Да споделим безкрайната тишина. Заслушай се — няма и звук!

— Само тихият плясък на морето.

Майкъл постави силните си ръце на каменния парапет зад Серина и вдигна очи към обсипаното със звезди небе.

— Надявам се, нямаш нищо против, че дойдох — промълви той. — Намирах се всъщност в Палм Бийч. И Двамата знаем, че не е наблизо… — Погледна я и се усмихна, в извивката на устните му се четеше нещо застрашително.

— Това е твоят дом. Не аз ще казвам кога да идваш.

— Нека си го кажем, не бях в района. Радваш ли се, че дойдох?

— Естествено. — Серина се засмя притеснено, все още неуверена как ще се развие срещата им.

— Хубаво е да си с човек, който преживява същото като теб — продължи Майкъл.

— Същото? Какво искаш да кажеш?

— Виж, отношенията ми с Марлена, моята приятелка — струва ми се, че я срещна в Египет — не се развиват особено добре.

Серина нежно докосна рамото му.

— Съжалявам. Нямах представа.

Той се засмя, свеждайки брадичка.

— През цялото време се караме. А харчи като побъркана. Половин милион долара за тоалети. Два милиона в „Джар“^[1]. Щедър съм, но не ми е приятно да ме използват.

— Ще я напуснеш ли?

— Говорихме затова. — Той замълча и сведе глава, за да помирише цвета от магнолия в косите на Серина и нежно погали страната й.

— Минава дълго време преди връзките окончателно да приключат, въпреки че по същество са свършили.

Серина внезапно се отдръпна, смутена от вълната от чувства, която я накара да допусне Майкъл толкова близо до себе си. Отдалечи се, седна на един от шезлонгите край езерото и започна да чертае невидими криволици по плочите с пръстите на крака си.

Когато Майкъл я доближи, от постройката със сламения покрив се появи униформен слуга, подаде им две чаши шампанско „Круг“ и изчезна, без да каже дума.

— Как вървят работите с Том? — попита Майкъл и отпи от питието.

Серина поклати глава, дълги кичури руса коса се пръснаха по раменете й.

— Не съм дошла тук, за да говорим за Том.

Майкъл остави чашата си и се отпусна на белия матрак, ръката му се плъзна около кръста на Серина.

Тя тихо ахна, несигурна дали да предприеме следващата стъпка, но копнееше той да я докосва.

— Знаеш ли защо съм тук? — прошепна най-после Майкъл.

Тя обърна лице към него.

— Да — прошепна и се остави да я повали. Потъна по гръб в шезлонга и позволи на Майкъл да гали шията, устните и корема й. Тръпка премина през слабините й, когато той вдигна ефирната й кашмирена блуза и с бързо движение я свали през главата й.

Сега лежеше по гръб, гола, с изключение на късите панталонки. Майкъл взе полупразната й чаша с шампанско, отля малко върху гърдите й и се наведе да оближе блестящата течност от розовото й зърно. Тя се задъха, когато езикът му го обгърна и я възбуди неимоверно. Долавяйки сигналите на тялото й, устните му пропълзяха по плоския й корем, а ръцете й свалиха ципа и разтвориха панталонките. Майкъл вдигна глава, за да се наслади на тялото й. Очите им, блеснали от желание, се срещнаха и той бързо съблече дрехите си. Напълно гол, се разположи между краката й, разтваряйки бедрата й със силните си ръце. Езикът му се плъзгаше все по-надолу, рисувайки спирали върху тясната ивица косми по венериния й хълм, преди дълбоко да проникне в нея. Серина издаде продължителен стон.

— О, да. Не спирай.

Точно когато бе готова да се заизвива от удоволствие, устата му се върна към зърната й, той хвана твърдия си като камък член и нежно, но настойчиво заописва кръгове около клитора й. За секунда се отдръпна назад, завъртя таза й във въздуха и проникна в нея изотзад. Ръцете му се сключиха под нея, пръстите му дразнеха клитора й, а членът му ритмично помпаше. Серина стенеше в чист екстаз, обливаха я вълни от наслада, докато най-накрая се строполи върху белия матрак.

Обърнаха се с лице един към друг. Майкъл избърса капчиците пот по лицето й. Тя легна по гръб, дишаше дълбоко. Остави топлия нощен бриз да гали голото й тяло и изпусна силна въздишка от удоволствие, осъзнавайки, че е преживяла най-страхотния секс в живота си.