Тасмина Пери
Любовта не се купува (26)

24.

Не беше възможно да се помести още един компютър, саксия или бележник в офиса на „Пясък“, мислеше Кейт, оглеждайки с гримаса новото си работно място. Всеки сантиметър от пода и рафтовете беше зает от кутии и купища списания. Избута стола си от бюрото, придвижвайки се половин метър назад, и се блъсна в кантонерката. Потърка очи, нужни й бяха минутка-две, за да се отърве от хипнотизиращото сияние на монитора.

Беше едва по обед, но тя вече бе изтощена. Стоенето до късно нощем и четиринадесетчасовите работни дни й се отразяваха. Струваше си все пак, помисли си Кейт и вдигна поглед към скиците за списанието, забодени на всяко свободно място върху стената. Беше по-хубаво, отколкото бе мечтала, подвиг, още по-значителен, поради факта че бе извършен от девет души, натъпкани в хаоса от бюра около нея. Като се сетеше, че разполагаше с екип от четиридесет в „Класа“, а си въобразяваше, че й е трудно.

— Ето плановете за снимките на корицата — обяви Сейди Уилкокс и провирайки се из офиса, оставяше листи във формат А4 по бюрата. Колко странно, че пак работеше със старата си лична помощничка, уволнена месец след като Никол Валънтайн стана редактор. Естествено, сега Сейди не й беше помощничка: подобни луксове не се допускаха в издателството на „Пясък“. Тук Сейди бе младши репортер, офис мениджър и всеобщ спасител — всичко заедно, независимо от мизерната заплата. Не че Сейди имаше против, по всичко личеше, че процъфтява в сбутания офис. Същото сякаш важеше за целия екип на „Пясък“ и Кейт се трогваше всеки ден как усилената работа и всеотдайност на персонала вдъхват живот на списанието. Отбеляза си наум да купи розово шампанско за почерпката им в петък вечерта.

Телефонът иззвъня. Беше Ник, обаждаше се от своя будещ завист кабинет.

— Кейт, може ли да се отбиеш за минута? — помоли той.

Тя се усмихна. Работното му място беше от другата страна на временна стена от гипсокартон и той можеше просто да почука по нея, за да привлече вниманието й. Кейт прекрачи прага на кабинета му, пространство не по-голямо от оръжейната в Хънтсфорд. Ник седеше зад бюрото си и гледаше копие от бюджета на Сейди за снимките на корицата.

— Какво има?

Той направи такава физиономия, че Кейт на часа схвана, че става дума за пари.

— Снимките за корицата струват цяло състояние — отбеляза Ник, набирайки няколко числа на калкулатора си.

— Е, да, снимките за корицата струват пари — отвърна Кейт, — особено след като искаме да е добра колкото тази на „Вог“. Агис снима безплатно, използваме студиото с петдесет процента отстъпка в замяна на някой репортаж — а останалото? Да, останалото струва пари, Ник. Сибил Даун е от най-известните модели в света в момента и щом работиш с нея, значи става дума за сериозен продукт.

— Да — нетърпеливо възрази Ник, — но задължително ли е да пътува с първа класа? Мисълта ми е, че полетът до Ница е около час и половина. Всичко, което получаваш в самолета по такива кратки маршрути, е перде на прозореца и обяд в порцеланова чиния. Нямам намерение да плащам допълнителни триста кинта за тях!

Кейт снизходително се усмихна.

— Какво очакваш? Нима предлагаш Сибил да стигне дотам с биплан?

Ник махна с ръка и притисна длан към слепоочието си.

— Добре, схванах картинката. Но не забравяй, че бюджетът ни само за един брой е горе-долу като на модната фотосесия на „Класа“, разбираш ли? Просто внимавай, нали?

Кейт го погледна и предпазливо вдигна едната си вежда.

— Парите са мои и издателството е мое, нали, Ник?

Чертите му омекнаха и той се усмихна.

— Зная, само се опитвам да бъда цербер на парите — мразя да гледам как се пилее дори и едно пени. — Пое дълбоко дъх и избута листа настрани. — Както и да е, искаш ли да отидем да обядваме след около половин час? Можем да се разходим до пазара Бороу. Правят най-вкусния фалафел на света.

Тя се поколеба. Все още избягваше да остава насаме с него, но слънцето изливаше лъчите си през малкото прозорче, а първият брой беше почти готов.

— Нека само да си взема чантата — отвърна тя.

— Преди да тръгнеш, шефке! — провикна се модният редактор на „Пясък“ Вики Морган, стиснала огромна бяла шапка с увиснала периферия. — Искаш ли да погледнеш стенда с тоалети за снимките на корицата?

Кейт се приближи и издърпа от купа няколко чифта силно изрязани бикини с тропически мотиви и флуоресцентни цветове.

— Обожавам десените на „Мисони“ и „Пучи“. Честно, Вики, страшно ти благодаря, че уреди снимките със Сибил. Идеална е за корицата ни.

Кейт извади голям късмет, че привлече старата си приятелка да работи в „Пясък“. Усетът за мода на Вики беше един от най-силните в бранша, а списъкът й на агенции за модели, снимачни студия и елитни фотографи бе внушителен. Гъвкавата работна седмица устройваше Вики. Тя все още продължаваше да работи като моделиер за голям брой актьори и попзвезди, а всяка интересна идея за списание веднага привличаше вниманието й.

— Какво пък, преди шест месеца уредих участието на Сибил за снимките на „Викторияс Сикрет“ — скромно сви рамене Вики — и тя подметна, че иска отново да работи с мен. Звъннах й — и готово. Ще стане неповторимо! — засмя се тя, постави едни леопардови бикини на бюста си и зае предизвикателна поза.

— Току-що пристигна за теб — обяви Сейди, като се втурна в стаята и подаде на Кейт голяма бяла торба, завързана с черна панделка.

Кейт остави една еспадрила и се ухили на Вики.

— Може да не сме списание „Класа“, но все пак привличаш асовете в професията — отбеляза Вики.

Кейт махна панделката и надникна вътре. Имаше поздравителна бележка: „За цялата ви усилена работа. Късмет. Ребека“.

— Какво, по дяволите, е това? — промърмори Кейт и заизважда от торбата туфи смачкана мека хартия.

— Ребека? Да не е Ребека Уилърд от агенцията за връзки с обществеността „Стил“? — попита Вики, прочитайки картичката.

— Съвсем същата — отговори Кейт и повдигна вежди към приятелката си. — Както и гадже на Ник Дъглас — прошепна тя.

— Шегуваш се — обади се Вики с ръка на устата. Не бих казала, че тия двамата ще се задържат. Добре де, какво ти праща? Тя има сметка в „Александър Дюпон“, може да е нещо от него. О, я да видим!

В първия момент на Кейт й се мерна нещо жълто. Извади дрехата малко по малко, забелязвайки крещящо златиста ивица.

— Леле! — изкикоти се Вики, опулила лице. — Май не е от класическите му модели.

Кейт вдигна сакото. Беше най-отвратителната дреха, която някога бе виждала. Широка и просташка, с грозни грамадни копчета. А отпред се набиваха на очи старомодни външни джобове.

— Струва ми се, че предлага подобни боклуци на арабските си клиенти — дипломатично отбеляза Вики. — Не е като за теб, нали? — усмихна се тя. — Макар че по мое мнение е мило от нейна страна да ти го изпрати.

Няма що, помисли Кейт, премятайки дрехата на стола на Вики.

Точно в този момент Ник прекрачи в стаята и облече сако върху ризата и джинсите си.

— Какво си получила, Кейт? Подаръче? — попита той.

— Всъщност ми го изпрати Ребека — отговори Кейт и го повдигна, за да му го покаже.

Ник се помъчи да прикрие ужасеното си изражение.

— О, това е, ъъ, цветът е малко… ярък — изкоментира той. — Идеално е, предполагам, за лятото.

Вики се разкикоти, а Кейт внимателно сгъна дрехата и я прибра в торбата.

— Чудесна за подпалки… — започна да мърмори, преди да успее да се спре. Реакцията й лесно можеше да стигне до ушите на Ребека чрез Ник, а тя не възнамеряваше да допусне съперницата й да спечели този рунд. Знаеше я тази игра.

— Да, наистина прекрасно от нейна страна — обърна се Кейт към Ник. — В крайна сметка всяка жена иска тоалет от „Александър Дюпон“. Длъжна съм да й се обадя и да й благодаря още този следобед.

Забеляза на лицето му изражение, което не разбра напълно. Облекчение или неудобство? Нещо друго? Тя взе сакото си и остави Вики да опакова дрехите в големи куфари на колелца, които в понеделник щяха да отпътуват към южна Франция.

— Значи фалафел, а?

Ник кимна.

— Фалафел.

В петък пазарът Бороу неизменно предизвикваше усмивката на Кейт. Гладни тълпи изпълваха подобното на склад покрито тържище, лъскави служители от Ситито се бутаха с домакини от Ийст Енд пред сергиите за плодове и зеленчуци, отгледани без изкуствени торове, докато стотици различни екзотични аромати се смесваха във въздуха. Салами и сирене, цветя и риба, пай с туршия. Беше възхитително изпитание на сетивата и Кейт обичаше да се връща с пълен стомах и ръце, натоварени с торби с миди, сладкиши и франзели.

— Не мога да се нарадвам на рекламите — заговори Кейт, когато се наредиха на сергията за турска храна. Тя държеше разговорите им с Ник да се придържат стриктно към деловите теми. Малкият рекламен отдел на „Пясък“ бе успял да осигури двадесет и пет страници отлични реклами на водещи фирми: жизненоважни, ако искаха дебютът им да е успешен.

— Да, като се вземе предвид времето, за което се сдобихме с тях, постижението е забележително — кимна Ник, докато си взимаха фалафелите. — Жалко е, че някои от най-големите като „Шанел“ все още изчакват да видят първите няколко броя, но бих казал, че знаците са обнадеждаващи. Затова смятам, че мога да отида в Монако, без да се страхувам, че всеки момент ще ни връхлети банкрут.

Кейт си отчупи парченце от питката и иронично го изгледа.

— Добре казано, господин Дъглас. Ако си толкова загрижен за бюджета за снимките, защо ще идваш с нас в южна Франция?

Видя, че страните му леко порозовяха, но навярно беше от слънцето.

— Вероятно си забелязала, госпожице Болкън, че сам си плащам разходите. Ако ще и да пътувам с биплан.

— Честно — засмя се Кейт, деликатно отхапвайки от ребърцата, — само да надушиш някой супермодел и хукваш с първия полет.

— Ценя класата, зная — той също се засмя. Протегна палец и избърса капка сос от брадичката на Кейт. Простата интимност на жеста я сепна и тя отстъпи, спъвайки се в голяма щайга с ябълки. Възвърна самообладанието си и осъзна, че не иска той да идва в Монако за снимките. Беше загърбила случилото се в Милано и като видя Ребека и Ник у Том миналия уикенд, разбра, че всякаква мисъл за любовна връзка между нея и съдружника й е неблагоразумна и безсмислена. Искрата между тях бе изгаснала и приятелството помежду им се беше върнало, макар Кейт все още да чувстваше, че не може да разговаря с Ник така свободно, както преди Милано. След като успешно изтика чувствата си към него в най-тъмните дълбини на съзнанието си, тя не искаше да се поставя в нова критична ситуация. Самосъхранение, за това става въпрос, каза си Кейт.

Когато се върнаха в офиса, го намериха почти празен. Единствено Рут Грей, художественият редактор, изнемогваше от жега пред екрана си. Този следобед беше невероятно горещо, истинско лято, а още бе май.

Кейт отвори прозореца, за да влезе свеж въздух, седна зад бюрото си и напръска лицето си с малко минерална вода „Евиан“. Загледа се в плана на списанието пред себе си. Една седмица преди да влезе за печат, то й изглеждаше прекрасно. Липсваха единствено снимките за корицата. Мразеше да оставя такова важно нещо за последния момент, но си струваше да ангажират Сибил, бляскавата нюйоркчанка, най-нашумелия модел в света след Кейт Мое. Отново включи компютъра си, заразглежда входящата поща и забеляза, че едно писмо от агенцията за модели е маркирано като спешно. Кликна смръщена върху иконката. Беше сигурна, че по-рано същата седмицата Сейди е изпратила цялата информация за полета и хотела на агента на Сибил. Докато четеше имейла, кръвта на Кейт се вледени.

Здрасти Кейт,

Съжалявам, че ти го съобщавам в последния момент, но Сибил Даун няма да може да участва в понеделник във фотосесията на списание „Пясък“. Както ти е известно, успя да вмъкне снимките в програмата си, понеже щеше да пътува на юг за филмов фестивал, което сега е невъзможно поради болест. Моля те, обади ми се, за да го обсъдим.

Поздрави,

Карълайн Дейвис, главен агент

— Мамка му! — извика Кейт и едва не разля водата по бюрото си. Никога не ругаеше. Но този път не можа да се удържи.

Рут, художественият редактор, откъсна очи от екрана, на който разглеждаше фотографии от папараци.

— Какво става?

— Тъпата Сибил Даун няма да се яви на снимките! — отговори Кейт, смачка разписанието си и го хвърли в кошчето за боклук.

— Шегуваш се! — отвърна Рут. — Как така?

— Явно е прекалено болна, за да дойде в Кан — обясни Кейт, която вече се беше изправила и крачеше из стаята. — Но вчера, когато се съгласи, си беше съвсем добре.

Рут затършува из огромен куп фотографии върху бюрото си.

— Странна работа… — промълви тя, като се прехвърли от снимките към компютъра си, където запрехвърля на дисплея още кадри на знаменитости. — Сигурна съм, че я видях… да! Ето я! Ела да видиш, Кейт.

Кейт пристъпи към бюрото на Рут и погледна дигиталните фотографии от партитата предната вечер в Кан.

И ето — Сибил Даун в бяла вечерна рокля без презрамки се изкачваше по стъпалата на Фестивалния дворец щастлива и преливаща от здраве.

— Не и в Кан! Ама че кучка! — викна Кейт, втурна се обратно към бюрото си и грабна телефона. Набра номера на агенцията в Ню Йорк. — Да му се не знае, включила е гласовата поща! — съобщи след миг. — Защо ли се чудя! — добави тя и затръшна телефона.

Налагаше се да мисли бързо. Списанието трябваше да се отпечата до десет дни, а им липсваше корица.

— Слушай, Рут! — провикна се Кейт през стаята. — Разгледай сайтовете със снимки и виж какво имат — знаменитости и истински големи модели. На плажа, по яхти, на разходка в Сен Тропе, все едно какво правят, само да има ваканционно настроение.

Кейт сви косата си в стегнат кок, както й беше обичай, когато е притеснена.

Ник пъхна глава през вратата.

— Ругаеш като каруцар, а, Кейт? — подкачи я той. — Какво става?

— Дай да се върнем в твоя кабинет — отговори тя и го задърпа за ръкава на ризата.

Набързо го осведоми за новината.

— По дяволите — отвърна Ник и се свлече на стола си. — Жалко за разноските за всичките полети и хотели в Суони.

— Остави сега парите — раздразнено го прекъсна Кейт, — нямаме корица. Рут търси снимка, която можем да купим, но това е за в краен случай. Ако първата ни корица не е нещо изключително, от бранша ще си кажат, че сме аматьори, още едно посредствено списание без никакви връзки в света на модата. — Тя се заразхожда из кабинета на Ник, веждите й бяха свъсени.

— Веднага щом Вики се върне, ще позвъни на всички агенции за модели и ще провери дали някоя от по-известните не е свободна следващата седмица. Ще се обадим на приятели от пресата, макар че, честно, не вярвам да има англичанки, подходящи за корицата. Трябва ни някоя зашеметяваща. Само холивудска звезда или някой от най-известните модели ще ни свърши работа.

— Ами Серина? — попита Ник, вдигайки поглед към Кейт. — Не се ли очаква да бъде в Лондон и Кан идната седмица?

Кейт закима разсеяно и впери, поглед през малкия прозорец на кабинета с изглед към парка. Естествено, беше мислила да помоли Серина, която пристигаше в Лондон на следващия ден на път за Кан, но това беше последното, което искаше да направи. Всички очакваха да постави сестра си на корицата, а Кейт не искаше да бъде предсказуема. Желаеше да покаже, че макар да е една от сестрите Болкън, действа по свой начин, редактира списанието по собствените си разбирания, без да се възползва от семейните връзки.

— Така че… — обади се Ник — позвъни й.

Кейт се обърна, за да го погледне, и постави ръце на бюрото.

— Виж, по-добре не — отвърна тя. — Разбираш защо не искам сестра си на корицата.

— За бога, Кейт — възрази тревожно Ник, — в задънена улица сме. Нали не искаш мен да изтипосаш на корицата? Разполагаме с по-малко от десет дни! Знаеш го.

— Слушай, дай ми само няколко часа — най-сетне отговори Кейт. — Първо ми е нужно да се свържа с агента на Сибил. Възнамерявам да й съобщя какво ще й натресем за всички разходи за полети и хотел и че съм видяла папарашки снимки на Сибил в Кан. Може да си промени решението.

— Да се надяваме — въздъхна Ник.

Мътните да го вземат филмовия фестивал в Кан, каза си Кейт и затръшна телефонната слушалка за пореден път. Никой не си стоеше на работното място в петъчния следобед. Беше изпратила безброй съобщения на различни филмови PR агенции в Кан, но като че ли никой не се канеше да й отговори. Нищо чудно, каза си тя, като се поуспокои: на всички в бранша им се бе подпалила главата. Междувременно Вики беше ударила на камък с агенциите за модели. И трите водещи й бяха отговорили по възможно най-любезен начин, че първо искат да видят стартовия брой и тогава да решат дали да им предоставят най-известните си момичета. Още беше рано да звъни на рекламните агенции в Лос Анджелис, реши Кейт, поглеждайки часовника си — там бе едва седем сутринта. Но и не очакваше оттам да изскочи някакво чудо. За снимки в Лос Анджелис беше нужна организация от три до четири седмици, а те разполагаха с часове. Телефонът й отново иззвъня и тя нетърпеливо го вдигна.

— Кейт, пак е Ник. Искаш ли да се отбиеш за минутка? Тук е Ребека.

Кейт изпъшка и закрачи към кабинета му. Приятелката му се беше подпряла на ръба на бюрото му в почти несъществуваща лятна рокля, кафяви кожени ботуши и огромни авиаторски слънчеви очила, а блестящата й горна устна отразяваше лъчите на слънцето.

— Здравей, скъпа! — въодушеви се тя, като се приближи да целуне Кейт и по двете страни. Кейт трепна и двата пъти. — Обадих, се на Ник — обясни тя, драматично жестикулирайки из въздуха. — Спомена ми, че сте в затруднено положение. Бях чак в Ковънт Гардън, та взех такси и — право тук, понеже мисля, че мога да ви помогна. Та като говорим, хареса ли ти, или направо си падна по сакото, което ти изпратих?

Кейт я погледна и се опита да докара усмивка на лицето си.

— Да, много ми допадна, страшно ти благодаря.

— Хубаво — отвърна Ребека, вдигна слънчевите очила и ги закрепи върху главата си. — Току-що чух, каква вещица е Сибил Даун, но смятам, че имам решение. Съвсем скоро сме подписали договора, но сме много впечатлени от рекламното лице на един от клиентите ни — фирмата за бижута „Флобер“. По една случайност следващата седмица тя ще е в Кан като домакин на празненството на компанията. Още не съм абсолютно сигурна, но мисля, че мога да ви открадна два-три часа за снимки, а тя ще носи бижута от „Флобер“.

Ребека се усмихна победоносно.

Кейт се прокашля.

— Звучи страхотно, но коя е тя?

— Самата Рейчъл Барнаби! — ахна Ребека и се обърна да озари Ник с ослепителната си усмивка. — Идеална е! Нали знаете, че миналата година беше най-нашумялата манекенка от кориците на „Вог“?

Кейт простена вътрешно. Разбираше, че това е идеалното решение на проблемите й, но усети, че сърцето й се свива, когато Ник с благодарност се усмихна на Ребека. В малкото ограничено пространство на кабинета му усети, че злорадството на другата женя я задушава. Кейт впи нокти в дланите си, за да престане да се чувства толкова неблагодарна. В крайна сметка Ребека им помагаше, без да е длъжна, нали? Но защо трябваше да е тя?

Ник се изправи и се приближи към Кейт.

— Съгласна ли си, Кейт? — попита той и постави грижовно ръка на рамото й. — Чудесно, нали? Рейчъл Барнаби. Бива си я, дори аз го зная!

Кейт се усмихна едва-едва.

— Да, прекрасно. Идеална е. И не изглежда, че падаме много под ранга на Сибил. Не, точно тя ни трябва. Благодаря, Ребека, благодаря ти.

Когато Ник се обърна, за да седне обратно на бюрото си, Ребека хвърли поглед към Кейт и леко повдигна едната си вежда, а злобна усмивчица заигра на устните й. Беше физиономия на дете, току-що прехвърлило вината за някоя пакост на омразната си сестра, но тя изчезна така бързо, както се бе появила.

Изведнъж Кейт беше обзета от подозрение.

Възможно ли бе Ребека да го е скроила? Със сигурност не е възможно да саботира, а после да спаси снимките за корицата й? Това би било… ами, лудост. Вдигна очи към Ребека, която сладко се усмихваше и слагаше чантата си през рамо, готова да си тръгне. Не, това беше параноя, как би могло да е вярно?

— Е, оставям ви, работливи пчелички — измърка Ребека, когато стигна до вратата. — Налага се да бягам, за да ви уредя снимките. Естествено, клиентът ми ще поеме разходите на Рейчъл, така че за тях нямайте грижа, но трябва да си резервирам място на самолета. Клиентът обезателно ще иска да бъда там, за да ръководя работите. Ники, скъпи, нали мога да се промъкна в хотелската ти стая?

Кейт се втренчи след нея със зяпнала уста, почувствала изведнъж, че й измъкват цялата операция под носа. И нещо й говореше, че теорията й за конспирация беше правилна.