Тасмина Пери
Любовта не се купува (21)

19.

Том Арчър застана до кухненския прозорец с изглед към градината и започна да реже морковите за задушеното. Обновленията по имота му бяха приключили точно преди два месеца и той отново живееше в имението си в Костуълд, след като се върна от морската вила на Дороти Уетън. Засмя се колко абсурдно различен бе животът му тук в сравнение с този в Лондон. Какво щях да правя сега, ако още бях със Серина, запита се той. Несъмнено щеше да ближе рани след съботната вечер, през която щеше да е изпил много чаши „Блъди Мери“, и да спори у кои бляскави приятели да отидат на вечеря. Навярно щеше да чете сценарии с коктейл в ръка или просто да се надприказват. Обикновено това правеха.

Сега всичко беше съвсем различно, помисли той, и огледа моравите, обрасли тук-там с нарциси. Птиците пееха в ясното следобедно небе, нямаше го шума от колите, устремени по улицата, а той се наслаждаваше на собствената си компания. И кълцаше моркови. Тихичко се засмя на сегашния си живот — да прави проучвания и да пише сценария си. Сезонът по крикет започваше и той беше станал член на местния клуб. Клубът по тенис и крикет на Мичънхам, който, по всичко личеше, щеше да предизвика големи вълнения в селото. Ах, стремежът да влезеш в първата единадесетица, усмихна се сам на себе си Том.

Лекотата, с която свикна с новия си живот, донякъде го изумяваше. В местната кръчма все по-рядко се обръщаха след него и вече не му искаха автографи. Сега беше просто Том, едно от селските момчета, което спокойно може да се наслади на бирата си и на приказките за плановете на кметството да премести автобусната спирка от другата страна на фурната. Приятелите му в Лондон, импресариото, рекламният му агент — всички твърдяха, че увлечението към провинциалния живот е мимолетна прищявка, неизбежен резултат от раздялата му със Серина. Но два месеца по-късно всичко това продължаваше да му харесва. Допадаше му свободата да прави с времето си какво си иска, без да се съобразява с така нареченото лондонско общество.

Това не значеше, че не беше малко самотен. Фактически бе започнал да чака с нетърпение посещенията на Една, чистачката, която идваше три пъти седмично да поспретне къщата. Вероятно съм по-общителен, отколкото предполагам, засмя се той. Ето защо не можеше да повярва, че досега не му беше хрумнало да покани приятеля си Ник Дъглас. Когато Ребека Уилърд, приятелката на Ник, също настоя да дойде, Ник предложи да поканят за уикенда и Кейт.

Том спря да кълца морковите и остави ножа. Изпитваше смесени чувства към предстоящото идване на Кейт.

Погледна часовника си и осъзна, че Ник и Ребека ще пристигнат до четиридесет минути. Да, винаги се беше радвал на компанията на Кейт. Двамата все бяха заедно на приемите на Осуалд, свити в някой ъгъл, наливаха се с мартини и си правеха шеги с останалите гости. Том не я беше виждал от онзи ден, когато тя пристигна, за да го убеждава да се помири със Серина. Раздялата му с актрисата мина сравнително безболезнено, но той изпитваше натрапчивото чувство, че е прекъснал всякакви връзки с фамилията Болкън. В крайна сметка те бяха нейното семейство. Тя беше една от тях.

Какво пък, по дяволите, помисли си той, сложи три бутилки „Дом Периньон“ от 1983 в хладилника и напълни няколко дървени купи с чипс. Отвори широко френските прозорци на терасата към градината, реши, че навън е достатъчно топло за следобеден джин с тоник, и разпъна огромен кремав ленен чадър над градинската маса. Изнесе столове и запали нагревателя в двора за допълнително топлина. Върна се в кухнята, изсипа морковите в ярко оранжев огнеупорен съд и добави едри парчета фазан, пащърнак и лук, като се надяваше, че гостите ще се задоволят със задушено и картофено пюре. Ако Серина беше тук, щеше да настоява да поръчат храна от „Ле Каприз“ — екстравагантни хапки или сложно меню от пет ястия — и то за вечеря с приятели. Затвори фурната и тя изщрака. Защо преди не мислех така? Усмихна се.

Кейт също се колебаеше дали да отиде на вечерята у Том почти от момента, в който импулсивно прие поканата му. Сега, докато караше през китните села на Глостършър и приближаваше към къщата му, се чувстваше все по-неуверена. През изминалите пет години Том й беше добър приятел, но тя все още изпитваше известно неудобство да се среща с него. В края на краищата беше лоялна към сестра си. Дори не й беше известно дали Том знаеше за Майкъл.

Но най-вече сериозно се тревожеше от перспективата да прекара уикенда с Ник, особено след като той щеше да води и приятелката си. От онази нощ в Милано, когато бързешком се целунаха, отношенията им видимо охладняха. Първата седмица след като се върнаха в офиса й бе непоносима. За една нощ чувствата й към Ник експлодираха до такава степен, че тя едва успяваше да се съсредоточи в съседния кабинет. Но беше ясно, че отношенията им — макар и все още близки — сега бяха чисто професионални и много по-предпазливи. Край с пиенето вечер в кръчмата, когато уж разговорът бе само за списанието, но прерастваше в смехове и флиртуване. Никакви ранни обеди в неделя и обаждания по телефона в единадесет вечерта за обсъждане на „идеи“ и споделяне на вълнения. Да му се не знае, каза си тя, връщайки се назад: какво ли си е мислела Ребека?

Минито изтрополя през един железопътен прелез покрай стадо добитък, любопитно надничащо иззад храстите. Слава богу, че е заета с работата си и не й остава време да изживява всяка изгубена любов, каза си Кейт и включи стереото. Беше достатъчно голяма да си признае, че й липсват неговият хумор, съобразителността му, приятелството му. Удари с юмрук волана. През годините сестрите й често я дразнеха, че не умее да разбира знаците, но сега тя бе убедена, че е схванала сигналите на Ник правилно. Дребните неща, които казваше, начинът, по който я гледаше, желанието му да прекара всяка възможна минута с нея. Причината навярно беше в Ребека.

Кейт се бе чудила часове наред какво да облече за срещата им. Всеки тоалет, с който се чувстваше елегантна, я караше да изглежда и абсурдно натруфена за една спокойна вечеря у Том. Накрая избра чифт от любимите си джинси, червен кашмирен пуловер с качулка и високи ботуши от „Лоботен“; тъмночервеният им блясък неизменно я правеше секси. Беше събрала косата си на висока конска опашка и докато вървеше, тя се люшкаше наляво-надясно. Беше добавила и чифт диамантени обици, принадлежали някога на майка й. При всичкото бързане този следобед бе пропуснала да избере бутилка хубаво вино, за да го занесе за вечеря. Забеляза пред себе си магазин за напитки, спря отпред и забързано влезе, за да вземе подарък в последния момент, но заради ограничения избор й се наложи да купи някакво евтино бордо.

Те вече бяха пристигнали и сребристият спортен автомобил на Ребека триумфално стоеше отпред, когато Кейт спря пред къщата на Том. Когато почука на вратата, леко й прилоша. Навярно ще бъде ужасно, помисли си тя. Секунди по-късно вратата се отвори и се показа Том, понесъл два джина с тоник.

— Ето я! — усмихна се той. — Международната бизнес дама на годината. Пази се, Рупърт Мърдок! — Пристъпи напред, целуна я по бузата и тикна в ръката й чаша, разсейвайки на часа всичките й страхове. Обърна се и я поведе по коридора към ярко осветената кухня.

Веднага щом прекрачи прага, Кейт видя Ребека. Не е каквото очакваше, бързо реши тя. Естествено знаеше, че Ребека е елегантна. Малкото пъти, когато бе влизала в апартамента на Ник, Кейт бе забелязвала на килима обувки „Маноло“ и палта от „Марни“, прехвърлени на някой стол, но не очакваше да е чак толкова блестяща. Господ знаеше, Ник бе привлекателен, но с тази жена явно си беше надхвърлил боя. Абсолютно права медноруса коса обрамчваше лице с идеален овал. Очите й бяха зашеметяващо зелени, устата й — голяма и покрита с много гланц. Нямаше как да го увърта, Ребека беше красива. Ако не бяха в имение в Костуълд, Кейт би казала, че естествената й среда е Лос Анджелис, идеалната сцена за холивудска звезда с талия като оса, стройни бедра и едри, заоблени гърди, скрити под скъпо сако от „Гучи“. Но в лицето й определено се четеше някаква твърдост, помисли Кейт, някакво прекалено спокойствие, излишно лустро.

Тя пренасочи вниманието си към Ник. Беше го опознала достатъчно, за да види, че усмивката на лицето му не може да скрие тревогата в очите.

— Здравей, съдружнико — мило се усмихна той и крадешком махна ръката си от облегалката на стола, на който седеше Ребека. — Дълго ли пътува дотук? На нас ни отне цяла вечност.

— Така ви се пада, като живеете в Лондон — засмя се Том, приближавайки се към вратата на терасата — много време се губи заради задръстванията. Да излезем ли отвън? — попита той. — В кухнята е приятно, но готвачът има нужда да глътне малко чист въздух — добави с усмивка.

Излязоха на огромна тераса, която се издигаше над моравите. Вечерта не можеше да се нарече топла, но за април времето бе изненадващо меко и залезът придаваше на гледката замъглени очертания. Ясната, ленива песен на птиците, които се обаждаха от високите дървета, изпълваше градината. Черешовите цветове се бяха разпукали, мъждива здрачна светлина обгръщаше пейзажа. Кейт пое едра глътка джин с тоник и вдигна лице към слънцето, оставяйки го да я стопли за първи път тази година.

— Най-после да се запозная със знаменитата Кейт — каза Ребека и се настани до нея, отпивайки глътка „Кир Роял“. — Странно е, че никога не сме се срещали, нали? Работили сте в списание, а аз съм агент за връзки с обществеността — добави тя. Гласът на Ребека притежаваше многозначителни, самоуверени нотки, беше пресилено приятелски и звучеше с характерната за професията й неискреност, която Кейт бе забелязвала хиляди пъти покрай работата си.

— Така е — усмихна се Кейт. — Докато бях редактор на „Класа“, бях вързана за бюрото си, не излизах толкова, колкото би трябвало. Но съм убедена, че познаваш всички от отдела за мода.

— О, да — отговори Ребека и постави прекалено фамилиарно ръка на рамото на Кейт. — Луси, Черил, Сузи — прекрасни момичета. Обаче ужасно съжалявам за случилото се с теб. Направо е ужасно. Но сигурно си доволна, че работата ти премина в ръцете на Никол Валънтайн, а не назначиха външен човек.

— А, очарована съм — отвърна неубедително Кейт, стараейки се да прикрие раздразнението си. Предстоеше вечер на двусмислени комплименти и безкрайни разговори за Ребека и нейните дела. Когато описваше Ребека, Ник неизменно бе крайно пестелив, но през петте минути, през които тя се представи в истинската си светлина, Кейт научи за нея повече, отколкото за два месеца от съдружника си. Срещнали се в Ню Йорк, където Ник работел в издателския бранш, а Ребека — във фирма за връзки с обществеността. Върнала се предното лято и основала собствена PR агенция в областта на модата, която според нея самата вече преуспявала. Десет месеца по-късно имали сигурни поръчки от известни марки, включително от „Роман Лефей“ и международната компания за бижута „Кларк“, плюс неколцина богати клиенти. Имала десет души служители в кантората си на Бонд Стрийт и бизнесът й укрепвал все повече. Кейт се изненада, че не ги осведоми в подробности за размера на къщата и за прекрасния си полов живот.

Прочел мислите й, Том се появи с купа чипс и направи на Кейт съчувствена гримаса, докато Ребека гледаше встрани.

— Естествено, ще направя каквото е по силите ми, за да помогна на малкия ти проект — заяви Ребека, щом Том се върна в къщата. — С Ник сме толкова близки, че го чувствам като собствено творение. Всичко негово е и мое и така нататък — добави тя, като погледна към Ник, който разглеждаше купчина дискове. — Както и да е — продължи тя, отметна назад кичур коса и си наля чаша „Дом Периньон“ от бутилката върху градинската маса от ковано желязо, — как мина в Милано? — Отдалечи се така, че Ник да не чува и сниши глас. — Не мога да понасям да ходя там с Ник, колкото и да настоява. Толкова време прекарвам в проклетия град, че за мен е повече мъчение, отколкото удоволствие!

Стомахът на Кейт се сви.

— О, не знаех, че те е канил да дойдеш с него.

— Ами да — усмихна се Ребека, нефритените й очи се разтвориха широко, но гласът й остана тих. — Обожаваме да ходим на кратки пътешествия, но те престанаха, откакто не се отлепяте един от друг всеки уикенд. Но трябва да запомниш, че ще направя всичко възможно да помогна „Пясък“ да просперира. Само ми дай знак. Ник никога не ме моли за нищо. Толкова е сладък.

Кейт си взе шепа кашу и загледа Ребека, която се отдалечи, за да се присъедини към Том и Ник, които се смееха шумно на тяхна си шега. По някакъв странен начин Кейт бе разочарована от Ребека. Беше срещала хиляди момичета като нея. Хубави, да, дори красиви, но не особено остроумни и интелигентни. Просто прекалено самоуверени агентки за връзки с обществеността, които говорят, усмихват се и запълват тишината с бръщолевене за себе си. Видя как Ник и Ребека си разменят усмивки и се запита какво ли е очаквала.

 

 

Вечерята бе шумна, тъпкана с калории и пълна с непредвидени ситуации. И Ник, и Том бяха в превъзходно настроение. Двамата отдавна не бяха се виждали, така че разговорът бързо набра скорост и те все по-често си разменяха добродушни шеги. Храната бе превъзходна: към печеното имаше гъст сос, който Том сипваше в чиниите. Вярно, кашата с горчица пристигна десет минути по-късно, но домакинът се справи с лекота, обръщайки на смях лошата си организация. Шампанското и червеното вино се лееха и Кейт се почувства неудобно, като видя, че нейната бутилка от непретенциозния павилион за напитки стои редом до донесеното от Ребека „Шато Лафит“.

След вечеря доста застудя и стана твърде тъмно, за да продължат да пият отвън, така че се разположиха в огромната дневна на Том. Там той запали огън, светна лампите в стаята и те обляха с яркожълта светлина стените и кремавия килим. Красива стая, помисли си Кейт, оглеждайки обстановката — стара, традиционна и все пак модерна. Когато всички спряха да говорят, се чуваше само пращенето на въглените. Кейт се замисли колко ли самотно щеше да му бъде на Том, когато гостите си отидат, огънят догори и птиците спрат да пеят. Навярно затова бюфетът му бе отрупан със снимки за спомен от някогашния му живот сред външния свят. Една голяма черно-бяла фотография в светлокафява кожена рамка изпъкваше сред останалите засмени лица на приятели и роднини. На нея Том и Серина се смееха в някаква лодка. На Кейт й бе неудобно да ги гледа, имаше чувството, че им се натрапва. Извъртя глава, осъзнавайки факта, че името на сестра й не се спомена цялата вечер.

— Ще ви се стори ли прекалено изтъркано, ако ви разбия един егног? — попита Том и разрови огъня с ръжен. — Къщата е голяма, а нощта навън — призрачна — добави той и погледна към пълната луна, която светеше през прозорците. — Но имаме приятели и бумтящ огън; липсва ни само егног! Я чакайте, какво се слагаше в него? — попита той Кейт със смръщени вежди. — Мляко, уиски, канела?

— Не питай мен — отговори със смях Кейт. — Повече си падам по мартинито.

— Охо, гответе се за алкохолна гибел — лениво се засмя Ник.

— Три години живях в Ню Йорк — заяви Ребека, като се запъти към кухнята. — Мога да правя страхотен егног. Ще дойда да ти помогна.

Кейт и Ник се настаниха в големи червени фотьойли от двете страни на камината и тя удобно подви крака върху меката възглавница.

— Какво не би дала за подобно място? — тихо възкликна Ник и огледа стаята чак до високия й таван. — О, прощавай! — поправи се той, като леко я подкачи — Забравих: ти всъщност имаш такава къща.

— Я стига — ухили се Кейт, — моята е малка и явно не си я разглеждал. И наполовина не е така уютна и възхитителна като тази.

— Ще пренощуваш ли тук? — попита той и изведнъж доби смутен вид. — Искам да кажа, къщата е толкова хубава, че ти се ще да останеш в нея колкото се може по-дълго — бързо додаде той. — Трябва да видиш стаята ми, има джакузи до леглото!

— Моята стая? — учуди се Кейт. — Сам ли ще спиш довечера?

— Е, не… — измънка Ник.

— Значи тогава ще му се насладите — отвърна Кейт и на часа съжали за думите си. Те прозвучаха свадливо, както всъщност се чувстваше самата тя. — Ще си наваксаш, задето не беше с Ребека в Милано.

Ник я погледна озадачен.

— Какви ги говориш?

— Няма значение… — избъбри Кейт, неспокойна от това, че е сама с него.

Той я погледна изпитателно и сърцето й се преобърна.

— Мен само дето не са ме сложили в конюшнята — заговори тя бързо и притеснено. — На тавана съм, но е невероятно красиво — истински греди, дървен под, а гледката е фантастична: вижда се чак до Стоу и Уолд.

— Кейт…

Том и Ребека се върнаха в стаята, той носеше огромна керамична кана с питие, над което се издигаше пара.

— Редно ли е егногът да бъде горещ? — попита домакинът. — Стори ми се, че ще е по-добре, ако е горещ.

Кейт погледна Ребека и забеляза, че някъде по пътя между хола и кухнята тя беше съблякла сакото си. Сега бе останала по оскъдно бюстие с презрамки, тънки като спагети.

— Хайде, Том, признай си — засмя се Ник, като по нищо не личеше да е забелязал промяната. — Как я караш сам-самичък тук, в пущинака?

Том кацна върху ръба на фотьойла на Кейт и отпусна ръка на облегалката. Кейт с изненада откри, че покровителственото му присъствие й е приятно, но забеляза също, че Ребека я гледа с въпросително изражение.

— Всъщност много ми харесва — отговори Том. — Ще излъжа, ако не призная, че понякога ми е малко самотно, но определено ми е приятно да имам време за себе си и да се занимавам с това, което ми допада. Ще повярвате ли, че дори Дамският институт ме покани да изнеса лекция по творческо писане?

— Агентът ти знае ли за това? — попита Ребека с толкова сериозен тон, че никой в стаята не разбра дали се шегува или не.

— Подозирам, че хонорарът ми ще бъде във вид на конфитюр от цариградско грозде — отвърна Том и отпи от егнога си. — Убеден съм, че агентът ми ще си поиска процента. Но при всички положения ми харесва. И не мисля скоро да се връщам.

— Ами актьорската ти кариера? Как можа да я изоставиш? — попита сериозно Ребека.

Настъпи неловко мълчание, Том отново погледна Кейт и леко повдигна едната си вежда.

— О, мисля, че Холивуд ще почака — накрая отговори Том. — Поне докато си изпия егнога.

В остатъка от вечерта те говориха, смяха се и играха на „Не се сърди, човече“. После Том с факла в ръка ги разведе из къщата и им разказа приказките за призраци, които бе чул в селото през изминалите няколко седмици.

— Явно тук долу живее духът на някакъв еднорък слуга — говореше той, докато се препъваха из прашната винарска изба.

— О, Боже! — изцвърча Ребека. — Не се ли ужасяваш?

— Не съм много сигурна, че довечера искам да остана сама на тавана — засмя се Кейт.

— О, не се безпокой — обади се Том и я хвана за ръка. — Не съм виждал никакви духове, откакто съм тук. Единствените призраци в тази къща са в напитките^[1].

Не беше чак толкова болезнено, помисли си Кейт, докато намъкваше памучната си пижама и се настаняваше между ленените чаршафи и мекия пухеник — спомен от стария живот на Том със Серина, каза си Кейт с усмивка. Веднага щом нарушиха усамотението им, неудобството на Ник се изпари. Беше отново съвсем във форма. Кейт бе доволна, че се срещна и с Том. Все още не беше съвсем сигурна дали той е истински щастлив в провинцията, или опитва сам да се убеди, че не го измъчва скръб. Колко ли му е трудно, разсъждаваше тя, да се откъсне от вихрения свят на безконечните купони и светския живот — от юношеските им години Серина беше шумна и душата на всяка компания — и да се обрече на пълно усамотение само с няколко не потвърдили съществуването си духове за компания. Но не, безпокойствата й за него бяха безпочвени.

Беше се запознала и с Ребека и донякъде се успокои. Най-после тя бе добила плът и кръв и Кейт вече нямаше как да пренебрегва факта, че Ник си има приятелка. След Милано все още таеше искрица надежда, че между нея и съдружника й има нещо, но сега гледаше на него като на част от двойка, убедена, че това нещо не съществува. Коктейлът от джин с тоник, червеното вино и егногът я унасяха. Тъй като мъничко се страхуваше от духове, издърпа пухеника до брадичката си, главата й дълбоко потъна във възглавниците, които покриха ушите й, и тя бързо-бързо заспа.

Природата на Костуълд изобилства от нощни звуци: бухат совите в далечния плевник, шумолят листата, когато вятърът гъделичка клоните им, тракат тръбите и резервоарите в древната тухларна. Том бе свикнал да проспива тези шумове. Но в три часа сутринта изведнъж го стресна звук, който не можа да разпознае: продължително скърцане, идващо от тъмния ъгъл до вратата на спалнята му. Още в полусън, той не му обърна внимание, обърна се на другата страна и при движението отмахна пухеника. Внезапно замръзна. В стаята имаше някой. Завивките се размърдаха и усети как нечие тяло се хлъзна под чаршафите до неговото.

— Какво по…

Тръпка на ужас прониза гръбначния му стълб и той бавно се обърна, за да застане лице в лице с натрапника. Дълъг пръст с френски маникюр отмести косата от челото му.

— Шшшшт — прошепна някакъв глас. Щом очите на Том свикнаха с тъмнината, очертанията до него взеха да добиват познати форми.

— Ребека — просъска той, когато тя се приближи към него и в сивотата на мрака той разбра, че е гола. — Ребека, какво, по дяволите…

— Шшшшт… — повтори тя, като постави пръст на устните му. Изведнъж мисълта му се върна към по-ранните часове на вечерта, когато тя тръгна след него към кухнята да му помогне за егнога. Спомни си колко съблазнително съблече сакото си и се отърка в него, а голите й ръце докоснаха неговите. Тогава това му се стори случайно, но сега дружелюбието й добиваше съвсем различен смисъл. Докато тя се наместваше до него, твърдите изпъкнали зърна на гърдите й се очертаха под снопа лунни лъчи, процеждащи се между завесите. Том се вледени от ужас, мисълта му търсеше изход за бягство. Беше поразен от това, че формите на Ребека му напомнят за Серина. Дългата руса коса, спускаща се върху голите рамене, стегнатото, стройно и гладко тяло, което се притискаше до неговото. Беше толкова топла, така нежна, сънливо си помисли той. Но не.

Отчаяно борейки се да дойде на себе си, Том поклати глава и се отдръпна от нея.

— Ребека, какво правиш? — настойчиво прошепна той. — Недей, не, недей…

Преди да има време за нови възражения, главата на Ребека се пъхна под завивките, а косата й погъделичка пъпа му, когато се спусна надолу. Том простена, щом усети, че сочните й устни се сключват около члена му, устата й се плъзна по него и върхът му докосна гърлото й. Нагоре-надолу, нагоре-надолу. За секунда изпъшка от удоволствие: бяха минали повече от три месеца, откакто не бе имал никакъв физически контакт с жена — това му липсваше. Изведнъж се осъзна.

— Мамка му, Ребека! Махни се от мен. Веднага.

Тя надигна глава, за да си поеме въздух, и се измъкна от леглото му така леко, както се беше вмъкнала.

Той се обърна и я погледна, умиращ от притеснение, докато голото й тяло се отдалечаваше от него. Необезпокоена от случилото се, тя вдигна копринения пеньоар, който секунди по-рано бе захвърлила на пода, погледна го през рамо и му се усмихна.

— Все някога — измърка съблазнително Ребека. — Запомни, Том, все някога.