Тасмина Пери
Любовта не се купува (27)

25.

От място 1А, единственото, което Серина приемаше, когато пътуваше с редовен пътнически самолет, имаше прекрасен изглед към графствата около Лондон. Наблюдаваше как полята на Бъркшър се простират пред погледа й, а отвъд тях се виждаше Лондон, зелен и мамещ, незасенчен от мъгла или ситен дъждец, както обикновено, когато долиташе от Ню Йорк.

— Десет минути до кацането — чу се чист английски акцент по високоговорителя. Серина пресуши остатъка от плодовия си сок, изправи облегалката и премести кашмирената възглавница в скута си. Изпитваше смесени чувства относно връщането си у дома, макар да беше краткотрайна спирка по пътя й към Франция. Тук беше главно по работа: предстоеше й продажбата на къщата в Чейн Уок и една важна среща — договорът й с „Джоли Козметикс“ щеше всеки момент да бъде подновен, а тя знаеше, че ще увеличи приходите си, ако лично отиде да се види с шефа на британския клон на компанията в дома му на площад Итън.

Цялата работа беше доста отегчителна, но ако бе честна пред себе си, при всички положения щеше да й бъде приятно да се пооткъсне от нюйоркската сцена. През изминалите няколко седмици дните й бяха изпълнени с безконечни посещения на салона за красота; вечерите й бяха заети с толкова много купони, че се сливаха в един голям. Не беше лесно да се поддържа на висота. Все пак множеството коктейли и въздушни целувки си казаха думата. Серина Болкън отново бе на гребена на вълната.

Срещата в къщата на Ед Чарлс беше минала добре, но тя още не можеше да повярва, че наистина й предстои да пее за бродуейския продуцент в едно студио в сутерена на червеникавокафявата му градска къща. Не й се налагаше да го прави, когато бе в училищната театрална трупа. Но Ед бе настоял тя не просто да получи роля в „Смяна на столетията“, а да играе Летиша Дюпон. Ролята беше убиец във всички отношения, освен в едно: Летиша бе актриса от Вегас с пламенен характер, обаятелна като героинята на Никол Кидмън в „Мулен Руж“ и дръзка и неотстъпчива като Катрин Зита-Джоунс в „Чикаго“. На всичко отгоре агентът й я уведоми чак вчера, че я викат да направи пробни снимки за екшънтрилър, голям филм, в който се говореше, че ще участва най-малко Том Круз.

Серина изпъна крака и размърда пръсти в кашмирените си чорапи, повече от доволна от напредъка си. Номинацията за „Оскар“ не й мърдаше до осемнадесет месеца, усмихна се самодоволно тя. На кого му е притрябвал Том Арчър, да му се не знае?

— Здравей, скъпа, ето ме! — изгука Серина, понасяйки се през вратата към Кейт, и се огледа с леко недоволно изражение, като видя размерите на къщата на сестра си. — Кажи ми, че багажът ми е пристигнал, ако не, ще легна и ще умра!

Кейт, облечена в униформата си за събота вечер — анцуг от „Джуси Кутю“ и без грим, се приближи, за да прегърне сестра си.

— Пристигна, но защо ти беше нужно да го пращаш с „Федерал Експрес“? Става въпрос само за два малки сака — попита тя, като посочи към двете куфарчета „Гояр“ в ъгъла. — Нямаше ли проблеми в митницата с тях?

— Скъпа, в наши дни всички изпращат багажа си предварително — обясни Серина. — Пък и тези куфари може да изглеждат шик, но са малко тежки. Не искам да си изкълча нещо.

Серина подмина Кейт и тръгна към всекидневната. Къщата на по-голямата й сестра беше боядисана в бледорозово обновена триетажна постройка на уличка близо до Портобело Роуд. Не беше голяма, но Кейт я бе превърнала в светло, женствено жилище, пълно с кремави килими, стени в ненатрапващи се цветове и огромни вази във всеки ъгъл, пълни със секирчета и божури.

— Приготвям печено, надявам се, че си гладна — каза Кейт и наля и на двете чаши с минерална вода. — Зная, че предпочиташ да спиш, вместо да се храниш в самолета.

— Много мило, Кейт, но се чувствам малко отпаднала — оплака се Серина, затършува из багажа и извади голяма кутия крем за лице. — Заповядай — каза тя, хвърляйки кутията в ръцете на Кейт. — Някакъв крем против стареене на кожата: рекох си, че точно това ти е нужно. Очевидно е последният крясък на модата, съдържал прах от диаманти. Не знам защо на някого му е хрумнало да ми изпраща продукти за старееща кожа, не мога да разбера.

Серина отпи малка глътка от водата си и последва Кейт в стилната й кухня от орех и мрамор.

— Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш нещо? — попита Кейт, забучвайки един нож в телешкото.

Серина поклати глава и потупа стомаха си.

— В момента съм на една особена диета.

— Каква? — попита Кейт, извивайки едната си вежда в дъга. — Режим без храна? Станала си толкова слаба!

— За теб е позволено — отговори Серина, като огледа от глава до пети сестра си, чиито заоблени части изпъкваха изпод велурения анцуг. — Вече не работиш в модата — освен това си една голяма, щастлива личност. Аз трябва да се свирам в малките номера.

Кейт се усмихна и поклати глава, припомняйки си, че според разбиранията на Серина това е комплимент. Така и така нямаше смисъл да се оплаква, тъй като сестра й бе преминала на по-важен въпрос: блестящия живот на Серина. Според Стивън Фелдмън, новия й импресарио, говорело се, че нямало да бъде рекламното лице на „Джоли Козметикс“ само за Англия и Европа, щяла да стане негов символ и в целия свят. Сделката щяла да й донесе четири до пет милиона долара допълнително. И, добави тя, няма да бъде във вреда за холивудските й перспективи нейният образ да краси всеки билборд или списание в познатия свят.

Докато Серина изливаше клюките, Кейт забеляза, че сестра й нито веднъж не спомена Майкъл Саркис. Постоянно говореше в множествено число: „Когато отидохме на бала «Спасете Венеция», «Когато ни поканиха в мезонета на Хенри Кисинджър» или «Когато разглеждахме имоти в Хамптънс».“ Но нищо за „него“ или „тях“. И въобще не спомена Майкъл по име. Кейт беше заинтригувана, но знаеше, че няма смисъл да пита. На планета Серина всичко винаги беше блестящо и безупречно. Тя никога не се оплакваше от „прекрасния“ си живот, одумваше само другите. Но Кейт не можеше да се удържи да не мисли, че Серина се държи странно. Мина много време, откакто тя самата бе в същото положение, но достатъчно добре си спомняше, че първите три месеца от една връзка са пълни с толкова вълнение, страст и веселие, че чак преливат, иска ти се да възвестиш на целия свят.

Сякаш прочела мислите на Кейт, Серина рязко смени темата.

— Слушай сега — подхвана тя, изрита обувките си с висок ток от „Стефани Келиън“ и опъна крака на бежовото канапе. — Искам да зная какво става с теб. Сигурна съм, някой ми каза, че си се запалила по онзи Ник Дъглас. Не ме разбирай погрешно, мила, много е сладък. Бог знае, че и аз се бях увлякла по северния чар на Том, но Ник действително не е за теб.

Кейт тихо се засмя.

— Не, не. Съдружници сме и това е всичко. Ник и аз наистина се разбираме и сме добър отбор. Зная, че е приятел на Том и затова си предубедена, но честно, Син, той наистина е добър човек.

— А Вениша? — попита Серина, разглеждайки отражението си в малко златно огледалце, което бе извадила от чантата си. Не мога да повярвам, че е заминала за Испания! За първи път от кой знае колко време си идвам, а тя се мотае из Севиля, Камила е на някакъв делови уикенд — и аз съм принудена да лагерувам тук!

— Виж, съжалявам, че намираш къщата ми за толкова отчайваща — обиди се Кейт, вече истински подразнена. — Можеше да отседнеш в „Клариджис“ или някъде другаде, където разбират особените ти нужди!

Серина вдигна разсеян поглед от огледалцето си.

— Ммм? Извинявай, скъпа, бях на километри оттук. Какво казваш, че правела Вениша?

Кейт въздъхна, когато разбра, че сестра й дори не е чула упрека й.

— Ван върши страшно добра работа, като обновява някаква селска къща в Андалусия. Там изглежда е чудесно, а и действително й беше нужно да се откъсне оттук след всичките й тревоги.

— Тревоги ли? — попита Серина и щракна огледалцето. Смътно бе доловила, че сестра й изглежда угрижена и разсеяна на прощалното й празненство преди седмици, но беше решила, че е от напрежението да организира блестящата вечер.

— Не е ли споделяла с теб? — попита Кейт. — Преживява преждевременна менопауза или нещо такова. Много е неприятно.

Серина безизразно загледа сестра си, като че ли пак не успя да осмисли казаното.

— О — промълви най-сетне почти шепнешком.

Кейт се смръщи и любопитно изгледа сестра си. На Серина рядко й липсваха думи.

— Явно запасите на яйчниците й са дотолкова на изчерпване, че се налага да забременее през идните няколко месеца или — край. Сърцето й ще се скъса, ако не може да има деца.

Стаята се умълча. Кейт вдигна поглед в очакване на някаква реакция. Сестра й спусна крака от канапето и тръгна към кухнята.

— Може ли да си взема нещо за пиене? — небрежно попита през рамо.

— Разбира се — отговори Кейт. — Но тъкмо възнамерявах да отворя бутилка вино. В хладилника има прекрасен, „Совиньон блан“.

Серина поклати глава.

— Не, не. Мисля, че ще пия чай — обяви тя и отвори хладилника. Наистина изглежда потресена от новината за Вениша, каза си Кейт. Навярно все пак има душа.

— Добре ли си? — попита тя, като последва сестра си в кухнята и сложи чинията си върху мраморния барплот.

— Разбира се! — сопна се Серина и с трясък затвори вратата на хладилника.

— Зная, че е тъжно за Вениша — продължи Кейт, протягайки към нея ръка, — но ще го преодолее, тя винаги успява.

Серина мина покрай Кейт, върна се във всекидневната, подви крака на канапето, придърпа стройните си колене към брадичката, а ръцете й обгърнаха коленете. По-голямата й сестра се върна, седна до нея и сложи успокоително ръка върху раменете й.

— Син, нещо не е наред ли? Кажи ми.

Серина остана безмълвна повече от минута, после шумно въздъхна и зарови лице в коленете си. През последните няколко седмици тежестта на собствените й тревоги нарастваше и сега, след новината за Вениша, й се струваше, че ще експлодира. За кратко се замисли за времето, когато беше с Том — винаги можеше да сподели всичко с него и да се отърве от безпокойствата си, колкото и незначителни да бяха. Но в Ню Йорк нямаше с кого да си поговори, с никого от новите бляскави приятели, категорично не и с Майкъл. И при всичкото й вълнение за кариерата през изминалите няколко седмици, малката тайна беше погребана така дълбоко в нея, че почти се бе убедила, че всичко ще се размине от само себе си.

Тя погледна отзивчивото лице на Кейт. Сестра й беше така угрижена, така нетърпелива да помогне. Това й липсваше, докато беше в Ню Йорк. Семейството. Серина пое дълбоко дъх.

— Струва ми се, че съм бременна — промълви тя, гласът й бе дрезгав от емоции.

Беше ред на Кейт да затаи дъх. Постави ръка на коляното на Серина.

— Но това е хубаво, нали? — отвърна тя, опитвайки се да прецени чувствата на сестра си.

— Никак не е хубаво! — възрази Серина и подигравателно се изсмя. — Определено не е това, което искам, а сериозно се съмнявам, че и Майкъл го иска. Кариерата ми наистина се развива, Кейт. — Сега гласът й беше изпълнен с паника. — Предстоят ми две наистина големи роли и в Лос Анджелис започват да ме признават. Не мога да си дам почивка, не бива да слизам от сцената.

Кейт никога не беше виждала Серина да плаче така горчиво, дори и в деня, когато се раздели с Том. Винаги бе сдържана и спокойна. Сега, дори когато сълзите течаха по страните й, тя си оставаше все така самоуверена и елегантна, но голямата сестра разбра, че е пред пълен срив.

— Сигурна ли си? — попита Кейт колкото може по-деликатно.

— Вероятно няма нищо — рязко отговори Серина. — Навярно нещо хормонално.

— Но ходила ли си на лекар, правила ли си изследвания?

— Не, изобщо — отвърна Серина и поклати глава.

Кейт се усмихна сама на себе си. Типично за Серина беше да крие глава в пясъка. Когато тя беше на шест, любимото й зайче Мерлин умря и Серина го скри в една дървена кутия. После твърдеше пред всички, които й съчувстваха, че „е заминало във Франция за през лятото“.

— Просто последния месец не ми дойде, това е всичко — продължи Серина. — Може да е от напрежението, сигурно е така. Бях толкова претоварена…

— Но очевидно се тревожиш. Защо не си направиш тест?

— Ще посетя гинеколога си, когато съм по-свободна — не отстъпваше Серина, изправяйки се на крака. — Сега, ако обичаш, да престанем да говорим за това.

— Не! — възрази Кейт и я издърпа обратно на канапето. — Виж се, цялата си кълбо нерви!

— Кейт — спокойно започна Серина, — навярно не знаеш какво означава да си невероятно заета, нямам време да ходя по лекари. Имам срещи в Лондон, пресконференция в Кан, на празненство съм на „Амфар^[1]“, а после Майкъл ще ме води с яхтата на Гран При в Монако.

— Добре, нека те успокоим — твърдо каза Кейт като истински редактор. — Ще отида да купя тест от аптеката зад ъгъла.

Серина изведнъж доби уплашен вид.

— Ами ако някой разбере, че е за мен? Ще бъде катастрофално, ако се разчуе.

Кейт я потупа по коляното.

— Не ставай глупава: аз ще купя теста. Никой наоколо не дава и пет пари за мен — едва ли съм най-известната личност в Нотинг Хил. Ще си сложа и баскетболно кепе, ако така ще си по-спокойна!

— Боже, всичко изглежда толкова пошло — промърмори Серина, докато си вееше с един вестник. — Виж, Кейт, не се притеснявай. Вече не сме в пансиона. Ще отида на гинеколог в Ню Йорк, когато съм готова.

Но Кейт вече обличаше сакото си, а после грабна чантата и ключовете си.

— Излизам. Ще се върна до десет минути.

— Кейт, не…

Вратата с щракане се затвори, Серина скри лице в шепите си и се разхълца. По лицето й потекоха сълзи и кичурите от прическата за шестстотин долара при Сали Хършбъргър полепнаха по лицето й. Накрая тя си издуха носа и пое дълбоко дъх. Не знаеше да се сърди ли, да се ядосва, или да чувства облекчение, че Кейт е изкопчила истината от нея. Може би беше за добро, помисли си тя, избърса сълзите си и подсмръкна. Мензисът не само „просто“ не й бе дошъл, а беше закъснял с четири седмици. Когато го установи, беше сама. Майкъл бе единственият човек в Ню Йорк, когото познаваше достатъчно и с когото можеше да поговори, но едва ли можеше да му каже. Как щеше да реагира? Ще се зарадва или ще побеснее? Ще прегърне ли бащинството, или, да не дава Господ, ще избяга от него? Ами ако я разкара? В живота му надали имаше място за деца — сега бяха щастливи, но хедонистичният стил, който и двамата обичаха, нямаше да бъде толкова бляскав с едно бебе.

Потръпна и с крака си събори едната винена чаша на пода, но не забеляза локвичката върху килима на Кейт. Никак не беше честно. Защо Вениша например да няма дете? Най-голямата й сестра копнееше за хлапе, а това беше последното, от което Серина имаше нужда точно сега. Но нали Серина Болкън винаги получаваше онова, което другите искаха, каза си тя и лека усмивка се появи на устните й.

Вратата се затръшна.

— Много си бърза! — отбеляза Серина, когато Кейт влезе обратно, нахлупила бейзболната шапка над очите си.

— Бърза ли? Наложи се да измина целия път чак до Кенсъл Райз дегизирана. Не исках никой да види, че една от сестрите Болкън купува тест за бременност — колко скандално! — добави тя с тих смях.

— Не мога да повярвам, че ме убеди — каза Серина, взе пакетчето и зачете указанието. — Искам да кажа, толкова е примитивно да пишкаш върху тия пръчици. Разполагам с най-скъпото медицинско обслужване в Ню Йорк, да знаеш.

— Е, мъдрият съвет няма цена — отвърна Кейт и отиде да включи електрическия чайник „Дуолит“.

— Ако си бременна — предпазливо се осмели да предположи тя, — от Майкъл ли е или от Том?

— Боже — едва не се задави Серина, — всичко това е достатъчно лошо и без да ме изкарваш някаква мръсница!

— Хайде, няма такова нещо — промълви неловко Кейт. — Но ти заживя с Майкъл доста скоро след като се раздели с Том, нали?

Серина й хвърли унищожителен поглед, грабна кутийката и заизкачва стъпалата към малката баня в бели плочки и дърво. Подпря се на щръкналата на четирите си крака вана и за миг остана безмълвна, здраво стиснала комплекта. И преди бе изпадала в същото положение. Спомни си как клечеше в мрачната баня на Хънтсфорд, зъзнеща и сама, ужасена, че баща й ще нахълта и ще я хване. Тестът беше отрицателен, но в много отношения тя би предпочела да беше положителен тогава, а не сега. В края на краищата имаше нещо пленително упадъчно в това една тийнейджърка да забременее. Джейд Джагър беше родила децата си млада и сега си живееше живота бохемски, мъкнейки ги със себе си от Лондон до Ню Йорк и Ибиса. Но сега, когато кариерата на Серина тъкмо разцъфтяваше такава, каквато винаги бе искала да бъде — не. Не сега, Боже, моля те, не сега.

От другата страна на вратата Кейт бе седнала на най-горното стъпало да чака сестра си. Опитваше се да се подготви за резултата, какъвто и да е той, без да знае кой би бил по-добър. Най-после Серина излезе, седна до нея и се втренчи право пред себе си. Кейт сложи ръката си върху нейната и крепко я стисна. Филмовата звезда и редакторката на луксозното списание — две разтревожени и объркани момичета, седнали на стълбите. Серина бавно разтвори пръсти, за да покаже бялата пластмасова пръчица.

— Има чертичка — прошепна тя. Кейт се присегна и я притисна до себе си.

— Доколко са точни тези неща? — тихо попита Серина, като подаде пръчицата на Кейт.

Голямата сестра погледна розовата чертичка.

— Смятам, че са доста прецизни, но човек никога не знае — отговори тя не твърде убедително. — Всичко ще бъде наред, бъди спокойна.

— Ще надебелея — едва промълви Серина. — Циците ми ще станат като балони и изобщо…

— Не се тревожи — усмихна се Кейт. — Шанел правят и размер „гигант“.

Почти се разсмяха.

— Кейти, какво да правя? — въздъхна Серина, като облегна глава на рамото на сестра си. Самохвалството и самоувереността й се бяха стопили.

— Я да си легнем рано — отговори Кейт. — Утрото е по-мъдро от вечерта.

Серина не можа да заспи. Въртеше се и се мяташе на осеяното с буци легло в стаята за гости на Кейт, дилемата не й излизаше от ума. В редките минути, когато наистина затваряше очи и се унасяше, сънищата й бяха изпълнени с крокодили, панически бягства и други елементи, които, както Серина знаеше от женските списания, показваха силно безпокойство.

Най-сетне се предаде. Седна в леглото, запали цигара, но веднага я загаси. Трябваше да намери изход от тази бъркотия. Нямаше спор, времето беше неподходящо да ражда дете: това бе равносилно на професионално самоубийство. Но аборт — тя не искаше дори да произнася тази дума. Изненада се от силата на чувствата си. Винаги беше мислила за аборта като за удобна хирургическа процедура, част от арсенала на съвременната жена от рода на козметичните операции и липосукцията. Но сега… тя поклати глава. Навярно заради това, че толкова малка бе загубила майка си, идеята за прекъсване на бременността й се струваше нередна. Имаше и друга причина.

Погали стегнатата бронзова кожа на корема си, все още плосък, все още гладък и на устните й се появи усмивка. Бебето на Серина щеше да е и на Майкъл. Тъй като той нямаше деца, то щеше да е първородното му и щеше да наследи богатство от милиарди долари. Ако имаха син, това щеше да означава, че по пряка линия той щеше да наследи титлата и замъка Хънтсфорд. Детето им щеше да притежава богатство, положение и ранг. Като нея. И Майкъл. Ситуацията беше изключително благоприятна, определено си струваше да си даде една година почивка от снимачната площадка и фотосесиите. Серина се сгуши обратно във възглавниците, все още прегърнала корема си, а мъглата на съня притвори клепачите й. Край на тревожните сънища за тази нощ.

 

 

Когато Вениша стигна до Хийтроу, Джак Кидмън вече бе в залата за заминаващи на Британските авиолинии, отпиваше от бутилка с минерална вода и безцелно разлистваше „Файненшъл Таймс“. Вениша го доближи и той вдигна поглед и се усмихна, жест, който й се стори крайно смущаващ. Безброй пъти бе ходила в чужбина по работа с клиенти: заради хотели в Дубай, кънтри клубове във Флорида, вили в Тоскана. Но това бе по-особено, по-лично. Джонатан никога не изглеждаше така делничен, толкова спокоен, помисли си тя, докато с поглед преценяваше Джак. Със сиво-кафяво поло, тъмносини джинси, кафяви кожени мокасини и леко набола брада, той напомняше на богат бизнесмен, готов да потегли на почивка. По дяволите, красив е, помисли си тя и й се стори, че върши нещо нередно, когато се доближи до него с малката си пътна чанта.

Стига, сгълча сама себе си. Това не беше някакъв мръснишки уикенд. Беше пътуване по работа с пренощуване. Естествено, това не й попречи да излъже Джонатан, когато я попита предната вечер.

— С кого заминаваш? — хладно се поинтересува той на вечеря.

— С клиента и Нина, една от декораторките.

Интересът му несъмнено беше престорен и въпросът бе зададен без следа от подозрение, но защо тя излъга, че и Нина ще пътува с тях? Какво я прихвана? Посещението беше безобидно — да обсъдят проекта. Тръсна глава, за да пропъди притесненията и се запъти да поздрави клиента.

— Добро утро. Виждам, че пътувате с по-малко багаж и от мен — усмихна се Джак, поглеждайки към спретнатия сак в нозете си.

— Вече предадох четирите си куфара и сандъците с обувки — привидно сериозно отговори тя.

— Сандъци с обувки?

— Само се шегувах.

— А, ледената кралица се разтопи — засмя се той.

— Да не мислите, че нямам чувство за хумор? — Въпросът й прозвуча леко свадливо и тя на часа съжали. В края на краищата Джак беше клиент.

— Не ви познавам достатъчно. Все още… — усмихна се той.

Усети, че се изчервява, както правеше още от дете — и най-лекото неудобство предизвикваше прилив на руменина от деколтето чак до врата.

— Както и да е. Ето работните ми документи — засмя се тя и повдигна черно кожено куфарче. — Вече съм подготвила някои идеи, които да прегледате.

— Нямам търпение — чаровно й се ухили той. Ъгълчетата на тъмнозелените му очи се покриха с гънчици и немирно заблестяха, — но за това ще имаме предостатъчно време по-късно в хотела. Направих резервация в „Каса дел Флора“.

Ето пак, каза си тя, усещайки руменината да лумва отново. Нервно завъртя брачната си халка. Нервите й бяха изопнати до крайност. Едва ли бе разменила и стотина думи с този мъж, но защо й се струваше, че вече са любовници?

Седем часа по-късно — времето, необходимо да стигнеш до Ню Йорк, както се оплакваше Вениша — сребристият джип четири по четири, който Джак бе наел на летището, спря пред неговата финка в Андалусия. Грамадна, разнебитена селска къща стърчеше на огрян от слънцето хълм, а малко испанско селце с къщички като бучки захар се гушеше под него. От години Вениша не бе виждала по-възхитително усамотено място. Старите капаци на главната постройка висяха от сводестите прозорци, обрамчени от гъсти глицинии, плъзнали по избелелите стени. Покритият с плочи покрив бе вълнообразен като следите от прилив по пясъка, а външните постройки ограждаха просторен стопански двор, обрасъл с дива лавандула и осеян с напукани глинени делви. Суровата красота на това място беше пленителна и според Вениша даваше прекрасни възможности.

— Е, това е — оповести Джак с неприкрита гордост. — Предполагам, че сте изтощена, но нали не възразявате, че дойдохме първо тук, а не в хотела? Вече е четири часът. Исках да видите мястото, преди слънцето да започне да залязва.

Тя се измъкна от колата, ниските й обувки от „Тод“ се затътриха в прахта и вдигнаха облак яркожълт прах. Слънцето печеше така безмилостно челото й, че се наложи да свали шалчето от врата си, за да попие капчиците пот.

— Не. Няма нищо. Държа да го разгледам на естествена светлина, доколкото е възможно — отговори тя и закрачи към къщата, очите й поглъщаха всеки детайл. Голяма част от ремонта вече беше привършена, но къщата изглеждаше като след бомбардировка. Стените бяха грубо измазани, подовете все още имаха дъски само тук-там, но старата кула с древната камбана бе непокътната, голяма част от оригиналната дърворезба — запазена, а тухлената стена разкриваше старата си прелест. Дори въздухът сладко ухаеше на жасмин.

Тя извади дигиталния си фотоапарат „Никон“ и започна да снима таваните с махагоновите недодялани греди, кръстосани под високия покрив. Грамадна преса за маслини заемаше внушително място във вътрешния двор. Вениша заобиколи два не реставрирани френски прозореца, водещи към просторна тераса с изглед към обляната в слънце долина. Страховито, прекрасно, вечно. Гледайки панорамата, тя се почувства като героиня от спагети уестърн или андалусийска циганка. На такова място можеш да преоткриеш себе си, каза си тя и остави фантазията си да разпери криле. Джонатан никога не би дошъл в такава пустош, изведнъж установи с тъга. Но за да се усамотиш на подобно място, не се искаха само пари — беше нужен дух, авантюризъм.

Вениша чу бавно приближаващи се стъпки зад гърба си и се обърна.

— Е, как ви се вижда?

— Страшно ми харесва — тихо отвърна тя, с очи все още приковани в екрана на фотоапарата.

Тръгна обратно към къщата, главата й се пръскаше от идеи как да вдъхне нов живот на поразителната постройка.

— Последвайте ме.

Докато минаваха от стая в стая, очите на Вениша изследваха сградата, пода, светлината. Говореше на Джак, но не го гледаше.

— Колко време възнамерявате да прекарвате тук? — попита, когато стигнаха до просторно помещение, което, както незабавно позна, е било голямата гостна.

— Не зная още. Навярно до девет месеца годишно.

— С какво ще се занимавате? Ще работите, ще почивате или ще се забавлявате?

— По малко и от трите — усмихна се той. — Това, което искам да направя по-късно, е да открия художествено училище, в което неголям брой студенти да рисуват и да се наслаждават на фермата. Любителска школа пансион.

— Съвсем различно от рекламата — отбеляза тя и се запита дали не е прозвучала иронично.

— Такъв е планът. Открай време. Да се скъсам от работа двадесет години и после да се пенсионирам.

Вениша плъзна ръце по стените досущ като скулптор, усещайки всяка издатина и пукнатина, докосваше с пръсти мазилката, като че ли се опитваше да долови живот.

— Женен ли сте? — попита тя, като преднамерено отбягваше погледа му.

— Разделихме се. Предварителното съдебно решение ще влезе в сила, когато уредим финансовите си отношения. Което, както можете да предположите, е твърде сложно, когато току-що си продал компанията си.

Вениша бе сигурна, че тръпка на вълнение пробяга по тялото й, когато той произнесе думата „разделени“. Помъчи се да потисне усещането.

— Значи не е по взаимно съгласие?

— Тя избяга с личния си треньор — тихо отвърна той. — Банално.

— Деца?

— Три момичета.

— На каква възраст?

— На седем, девет и дванадесет. — Погледна я озадачено. — Хей, какво става, какви са тия въпроси?

Вениша седна върху купчина дъски в ъгъла на стаята и приглади джинсите си, докато се опитваше да си наложи безразлично изражение. Истината беше, че тя вече знаеше отговорите на въпросите си към Джак. Преди пътуването не устоя, направи някои справки за него в Интернет и прочете две-три скорошни интервюта в пресата. Информацията я затрудни, но определено й даде по-ясна картина за този мъж. Знаеше, че образът му за пред обществото на непретенциозен, макар и съвършен човек — престореният простонароден говор, небрежното облекло, дръзкото момчешко перчене — беше само фасада. Той бе започнал от нулата, но беше замесен от същото тесто като нея. Баща му беше богат земевладелец в Шропшър, бе преживял тревожно детство — изгонили го от училище за пушене на марихуана, а като юноша загубил майка си. Тя предположи, че всичко това го е подтикнало да успее.

— Джак, при други обстоятелства не бих се интересувала от личния ви живот. Но така работя — отговори тя с колкото се може по-професионален тон. — Нужно ми е да зная какво очаквате от това място, трябва да опозная и начина ви на живот, ако смятаме да поработим върху къщата, както тя заслужава.

Очите му насмешливо срещнаха нейните.

— От факта, че имам седемгодишно дете, следва ли, че тук не бива да има стъкло, хром и джакузи?

Тя се обезпокои от игривия тон на гласа му.

— Да, Джак. Така или иначе според мен стъклените тухлички и острите ръбове не са много уместни тук.

— А какво ще подхожда? Нали плащам вие да решите?

Тя се съсредоточи, за да превключи на професионална вълна, обърна глава и го погледна.

— Това място притежава най-невероятното, но неоценено очарование.

— Донякъде като собственика си ли? — попита Джак.

Тя преднамерено пренебрегна въпроса му.

— Къщата притежава обаяние, което искам да извадя на бял свят.

 

 

— Джонатан! Не очаквах да позвъниш. — Вениша се изплаши, щом вдигна телефона в банята на хотела, докато същевременно слагаше гланц на устните си.

— Нямам ли право да се обадя на съпругата си? — смъмри я той и тя долови неудоволствието в гласа му.

— Разбира се.

— Какво правиш? Тръгваш към града ли?

Тя нервно се засмя.

— Тук не е Сохо. — Погледна часовника си, обезпокоена, че трябваше да се срещне във фоайето с Джак преди повече от двадесет минути.

— Ами с Нина тъкмо излизаме на вечеря.

Изведнъж усети, че кръвта нахлува в страните й. Ами ако се е отбил в офиса или е срещнал декораторката на улицата?

— Всъщност ти се обадих, за да те предупредя, че както изглежда, ще прекарам почивните дни в Женева — обади се Джонатан. — Съжалявам.

— Но имаме резервация за „Бабингтън Хаус“.

— Минералният ти басейн ще почака — студено отсече той. — Аз също трябва да работя, както знаеш.

На вратата се почука. Тя не обърна внимание, но чукането продължи.

— Виж, налага се да тръгвам…

— С Нина ли?

Присмиваше ли й се, помисли тревожно тя, жегна я старата параноя.

— Да — тихо промълви тя в слушалката. — Излизам. Утре ще си бъда вкъщи навреме за вечеря.

Когато отвори вратата, пред нея стоеше Джак. Беше се преоблякъл в чифт кремави панталони и черна фланелка. Въпреки че бяха прекарали само няколко часа на слънце, по носа му вече се виждаха светлокафяви лунички. Със смущение почувства раздвижване в слабините си.

— Помислих, че си ме зарязала — каза Джак, — сега да вървим. Не можеш да дойдеш до тази част от света и да не преживееш истинска андалусийска нощ.

Влязоха в джипа и Джак го подкара все по-нависоко сред хълмовете. Когато небето потъмня и нощта ги обгърна, Вениша почувства странен прилив на свобода. Прекарваше си прекрасно, наистина великолепно. Джак беше чудесна компания. Разменяха си добродушни закачки, тя се смееше и шегуваше. Разговорите й с Джонатан бяха винаги толкова мрачни, че тя често се питаше дали изобщо притежава чувство за хумор. Но тази вечер се чувстваше остроумна, забавна и интересна, знаеше, че заслужава да я слушат. Тази вечер знаеше, че е център на вниманието. Чудеше се дали Серина се чувства така във всеки миг от живота си.

Взираше се в красивия профил на Джак, докато той бе съсредоточен в завоите и криволиците на пътя, и се запита защо не изпитва по-силно чувство на вина. Изглеждаше, че колкото по-дълбоко навлизаха в селска Испания, толкова повече тя се откъсваше от живота си в Лондон. Усещаше се свободна.

Най-после спряха пред компактна каменна постройка, обгърната от мрака на планинския склон. Гирлянди от цветни крушки висяха пред прозорците и поне четиридесет коли — изпотрошени камиони, вехти таратайки, дори и един трактор — бяха скупчени една до друга на двора пред нея.

— Къде сме?

— На най-подходящото място да гледаме фламенко на сто и петдесет километра околовръст.

Джак уверено я поведе навътре, кимаше и се усмихваше, защото вече познаваше част от местните, които вдигаха наздравици с бира на бара. Седнаха на една маса до малката издигната сцена, а пред тях наредиха чинии с мезе: сирене в сос с лют пипер, гъби в чесново олио, пържени ястия, пълни с червени и зелени чушки.

Тъкмо когато си прокарваха залъците със сангрия^[2], на сцената излезе строен мъж с прилепнали панталони и китара. Късата му черна коса блестеше като въглен, докато той наблюдаваше една екзотична, мургава млада жена, която се провираше през навалицата към сцената. Тя имаше гъста гарвановочерна коса, чувствената й фигура с талия като на оса бе облечена в сатенена рокля в черно и червено. Жената се движеше като тигрица. Музиката започна бавно, с ясно доловими протяжни акорди на китарата. Танцьорката люшна бедра в бавен, сладострастен ритъм.

— Тази жена е фантастична — прошепна Джак и докосна коляното на Вениша. Звуците литнаха из помещението и тялото на танцьорката на фламенко се задвижи по-драматично — с грациозни балетни стъпки, но с почти животинска страст. Сега музиката следваше безумен ритъм, танцьорката, сякаш изпаднала в транс, се плъзгаше по дървения под на сцената, движенията и извивките на тялото й приковаха вниманието на публиката.

Изпълнението свърши и Вениша почувства първичната сила, която изпълни цялото й същество.

— Май имам нужда от чист въздух — засмя се тя.

В този момент един възрастен мъж с бухнали бели мустаци се приближи до масата им и поздрави Джак. Не желаейки да ги прекъсва, Вениша тръгна през задименото помещение. В смълчаната атмосфера отвън й се стори, че главата й бучи. Тя тръгна в посока, обратна на бара, и стигна до отдалечената част на паркинга. Впери поглед в небето. Никога не го беше виждала толкова тъмно, черно като мастило. Опита се да свърже съзвездията във фигури: куче, мечка, лицето на Джак…

— Вениша!

Тя се завъртя точно навреме, за да види как Джак скача и я хваща за ръкава на роклята.

— Внимавай — меко заговори той. — Пази се да не пристъпиш зад ръба на скалата. Ще ме е яд, ако те загубя.

Дори в мрака Вениша забеляза, че очите му блестят. Сангрията и ритъмът на музиката отекваха в главата й и тя си позволи да се приближи още малко към него. Опита да убеди себе си, че просто много е пияна, но усещането, че зърната на гърдите й се втвърдяват, я убеди, че изпитва необичайна и неподправена страст.

— Ще внимавам.

— Добре ли си? За секунда да си обърна гърба, и изчезваш.

Тя се усмихна.

— Без паника. Още съм тук.

Очите й обходиха черната като катран долина, а Джак се приближи до нея.

— Слушай. Чуваш ли? — попита тя. — Тишината.

— Харесва ми, че можеш да чуеш тишината — засмя се Джак.

— Фантастично е да живееш на подобно място. Никакъв шум, никакви проблеми. О, боже — усмихна се тя. — Чуй какви ги дрънкам. Понапих се.

— Възхитително си пийнала — поправи я Джак.

Независимо от заобикалящото ги мълчание тя се почувства неспокойна, присъствието на Джак не й даваше мира.

— Мисля, че трябва да се прибираме — дрезгаво промълви Вениша.

Той я погледна право в очите.

— Стига наистина да желаеш това.

Вътрешният й глас я предупреждаваше, че е жертва на магия. Човекът работеше в рекламата! Професионален прелъстител. Заведи вътрешната архитектка в испанската си вила — останалите услуги ги получаваш без пари. Той направи крачка към нея и повдигна брадичката й с два пръста.

— Това ли искаш? — прошепна той. Но съпротивата й отслабна и практически се изпари. Във въздуха витаеше такова напрежение, че можеше да възпламени цялата долина. Очите й се затвориха инстинктивно, когато устните му се приближиха към нейните.

— Не, не искам да си ходя вкъщи — прошепна тя.

Джак постави ръка на тила й и я притегли по-близо до себе си, а ръцете му се заровиха в косите й.

— Не спирай — помоли го тя, усещайки как сексуалните й инстинкти се събуждат след дълъг сън. Джак внимателно я насочи към бронята на някакъв очукан камион, без да знае или без да го е грижа дали собственикът му е наблизо. Ръцете му се плъзгаха все по-нагоре по крака й под роклята, докато върховете на пръстите му стигнаха до вътрешната страна на бедрото й. Той чу учестеното й дишане, палците му се пъхнаха в бикините й и задърпаха финия памук, докато не ги свлякоха по бедрата й.

Все още с неясната мисъл, че трябва да спре, Вениша беше безсилна да направи друго, освен да го притегли към себе си. Свали ципа му и невероятно възбудена, насочи пулсиращия му пенис към себе си. Джак облиза върховете на пръстите си, преди да погали меките гънки вътре в нея, но тя не се нуждаеше от помощ, за да овлажнее. След месеците на студенина от страна на Джонатан и безкрайните нощи на бездушен секс с единствената цел да забременее, куха и безполезна, Вениша най-после се почувства зряла, чувствена жена и беше готова да експлодира.

— Моля те, сега — простена тя в извивката на врата му. Джак хвана хълбоците й със силните си длани и я повдигна на предния капак на камиона. Тя почувства хладния бриз по космите на слабините си, когато разтвори крака и постави ходилата си върху бронята.

Джак се отпусна отгоре й с цялата си тежест и проникна в нея сантиметър по сантиметър, така бавно, толкова сладостно, че й се наложи да прехапе устната си, за да не извика. Задвижиха се бавно, напрегнато. Вениша чу как капакът на машината леко проскърцва под ритмичните тласъци на телата им. Почувства дълбоко в себе си зараждащи се спазми, когато Джак ускори ритъма си. Всяко нейно усещане бе стократно подсилено: стомахът й се стегна, кожата й настръхна, клиторът й бе натежал от наслада, струваше й се, че ще припадне.

Тя мощно свърши точно когато Джак експлодира в нея и се отпусна върху топлия метал, докато горещите му сокове се процеждаха от вътрешната страна на бедрото й. Останаха в мълчание. Джак положи глава върху издадените й гърди, а тя зачака да я обземе вина. Но вината не се появи.

 

 

— По дяволите, колко рано си станала. Едва седем и половина е — запротестира Кейт, докато вървеше отпуснато към кухнята с разрошена от съня коса и кисела физиономия. Серина седеше до барплота, пиеше сок от грейпфрут и отхапваше от препечена кифличка с мая, обилно потопена в мед. С елегантните си черни панталони от „Долче“, колосана бяла риза и обувки с нисък ток, изглеждаше така, както Кейт рядко я беше виждала. Всякакви следи от крехката Серина от снощи бяха заличени. Видът й беше съвсем делови. Серина затършува в жълто-кафявата си чанта от „Бъркин“ и извади бележник, в който написа няколко номера.

— Ето къде ще бъда през следващите няколко дни — сериозно й съобщи тя. — Студиото ми е направило резервация в „Идън Рок“, но навярно ще отседна във вилата на Майкъл. Опитай и на двете места.

Погледна часовника си и остави кифличката.

— Колата ми трябва да пристигне всеки момент — заяви тя, приближи се до прозореца и надникна през щорите. — Не съм сигурна къде е летището Фарнбъроу, но приятелят ми Елмор ме увери, че ще ме закара до Ница със самолета си, ако стигна преди девет. Има къща някъде там.

Кейт си наля кафе от каната и разтърка сънливите си очи.

— Мислех, че няма за какво да ходиш в Кан преди сряда.

— Глупаво — въздъхна Серина. — В случай че си спомняш снощните ми откровения, се налага да си изясня няколко въпроса. Няма смисъл да обикалям из Лондон и да пазарувам.

— Ами срещите ти…?

— Всичко друго може да почака — безцеремонно отсече тя с експедитивност, която смая Кейт. — Ще те уведомя какво става.

— Но Серина…

— А, колата е тук — изчурулика сестра й, вече на вратата. — Отивам да си организирам живота.

Елмор Брайънт, застаряваща рокзвезда, откровен гей и най-добър приятел на Серина, откакто отношенията й с Роман Лефей се вгорчиха, бе забавна, отпускаща компания през продължилото осемдесет минути пътуване до Ница. Менюто на полета бе превъзходно, но опасно за бременна жена, каза си Серина и се отказа от омлетите със скариди и коктейлите, леещи се от ръката на красивия стюард с изсечено лице. А и заради пристъпите на повръщане, които я спохождаха особено след като излетяха, последното, което й се искаше, бе да се храни.

Щедър до немай-къде, Елмор бе уредил едно бяло бентли да я вземе от пистата и да я откара където пожелае на Лазурния бряг. Елмор смъкна инкрустираните си с диаманти очила против слънце и й хвърли проницателен поглед, докато се сбогуваха.

— За кратко, но сладко, любима, винаги е радост да те видя. Запомни — сериозно добави той, — ако нещо се обърка и ти е нужен подслон, докато си тук… Или човек, с когото да си поговориш…

Серина се запита дали телепатията е сред многото дарби на Елмор. Целуна го и по двете страни и влезе в колата.

— Ще го имам предвид.

 

 

Трафикът бе отвратителен, движеха се със скоростта на охлюв по натовареното с коли крайбрежно шосе към Ница. Над главата й като червени оси бръмчаха хеликоптерите, обслужващи линията Ница — Кан. Тя потъна в кремавата кожена седалка и се замисли как да съобщи новината на Майкъл. Не беше лесно да му каже. Налагаше се да хване бика за рогата. За своя изненада установи, че в мислите й витаят сватбени тоалети. Карълайн Ерера можеше да сътвори нещо прекрасно: елегантно, класическо, красиво. От друга страна, Джон Галиано имаше ръка на магьосник. Тя не искаше да е нагиздена с розовите финтифлюшки, които бе направил за Гуен Стефани, но пък една прелестна фантазия от тюл и копринен сатен на „Диор“ можеше да се превърне в роклята на десетилетието…

Кан гъмжеше от народ, забеляза Серина, притиснала нос до опушеното стъкло на прозореца. Бариери обграждаха хотел „Кроазет“, любопитни туристи насочваха фотоапаратите си към всяка по-голяма група, а пред входовете на всички големи хотели — „Карлтън“, „Мажестик“ и „Мартинес“ — пазеха снажни охранители, чиято единствена задача бе да попречат на простолюдието да проникне в бляскавите фоайета. Слава богу, че щеше да отседне на по-цивилизовано място, каза си Серина, докато даваше напътствия на шофьора как да стигне до вилата на Майкъл.

Пристанището при стария град също бе по-оживено от всякога, пълно с луксозни яхти, редици от корпуси в кремаво и орехово, блеснали на ослепителното слънце. Докато минаваха покрай тях, тя се запита дали Майкъл няма да е на борда на тридесетметровата си „Пандора“. Погледна колко е часът: единадесет и четиридесет и пет. Не, още беше рано. Обикновено той идваше на яхтата около един, за да обядва, да проведе някоя търговска среща и да погледа площад Кроазет от безопасно разстояние в морето. Така че колата започна да криволичи по стръмните хълмове, обгръщащи Кан. Колкото повече се изкачваха, толкова по-тихи ставаха улиците.

Вилата, към която се приближаваха, по изключение не принадлежеше на Майкъл: беше я наел само за сезона. Империята от имоти на Саркис още не се бе разпростряла до Лазурния бряг и това бе една от причините той да отседне за дълго в района. Да, Майкъл обичаше блясъка, великолепието и баловете, както свързаните с филмовия фестивал, така и със състезанието за голямата награда, което предстоеше следващия уикенд в Монако, но всъщност бе пристигнал по работа. Да печели пари. Беше научил, че просторната вила в стил „Бел епок^[3]“ на някаква възрастна аристократка се продавала след неотдавнашната й — и според слуховете, подозрителна — смърт, и Майкъл искаше да я купи. Амбицията му беше хотел на Саркис да съперничи на легендите на южна Франция „Дю Кап“ и „Гран Кап Фера“. И до края на тези две седмици, се бе похвалил на Серина, вилата щеше да бъде негова.

Голям портал от ковано желязо и триметрови стени с пълзящи бугенвилии отделяха временния дом на Майкъл от останалия свят. Серина беше получила секретния код, жест, който я трогна, и тя набра числата върху панела на входа. Отпрати бентлито и влезе през вратите, мина покрай редицата палми и се насочи към къщата, възхищавайки се на грамадния, стръмен керемиден покрив, розовата средиземноморска зидария и балконите, отрупани със саксии с прекрасни цветя. Обзе я лек трепет на очакване. Входната врата беше открехната. Възрастен мъж с обветрено лице и разрошена сива коса мълчаливо чистеше преддверието, замитайки праха навън в топлия въздух. Той погледна небрежно към Серина и продължи да си гледа работата, сякаш бе в транс. Токчетата й зачаткаха по мрамора, когато влезе, после пусна куфара си и той тупна на пода. Цялата къща бе тиха, изглеждаше изоставена като след неочаквано бедствие.

— Майкъл! Тук съм! — извика тя към стълбите, докато разкопчаваше ризата си и събуваше обувките. Никакъв отговор. Дочуваше се само бръмченето на прахосмукачка някъде от задната част на къщата. Една прислужница подаде глава иззад перилата, като че бе свикнала непознати жени да се мотаят из вилата на Майкъл. — Аз търся… — започна Серина на ясен английски, но жената изчезна.

Серина бавно се качи по стълбите, проточвайки врат да долови някакъв признак на живот. Дълбоко въздъхна и въпреки благоуханния летен въздух беше сигурна, че надушва острия мирис на дим и застоял алкохол. Интуитивно почувства, че нещо не е наред. Зашляпа по дългия коридор към задната част на постройката, чу приглушен шум иззад голяма дъбова врата, побутна я леко и надникна в тъмната стая.

Беше просторна спалня. Вече бе пладне, но дългите щори все още бяха спуснати. Тънък слънчев лъч чертаеше линия по пода и беше достатъчно светло дъхът на Серина да секне. Пред нея се намираше огромно обло легло, а върху смачканите копринени чаршафи, преплетени едно в друго, лежаха три тела.

Майкъл беше гол, ако не броим лъскавата му пот. Устните му бяха сключени около лявото зърно на стройна червенокоса жена, чиито твърди гърди закриваха лицето му. Пищна блондинка го беше възседнала и се бе надвесила над члена му, а устните й жадно се спускаха надолу по него, докато пръстите на Майкъл танцуваха по клитора й. Сред плетеницата от крайници и преливаща загоряла плът стоновете бяха трескави и страстни — но ахването на Серина все пак се чу. Внезапно русокосата се надигна и завъртя глава, замятайки коси. Майкъл вдигна поглед и челюстта му увисна. За секунда очите му срещнаха тези на Серина, застанала в края на дъбовия под, и той се ухили, бързо възвръщайки си самообладанието.

Серина почувства пристъп на слабост, главата й олекна.

— Ти, отвратителен измамник… — Гласът й натежа от ярост, когато с бавни стъпки се приближи към леглото.

Майкъл легна по гръб върху скупчените възглавници с крак, опънат върху шоколадовите копринени чаршафи, а косматата му бронзова ръка продължаваше лениво да гали бедрото на блондинката. Лицето му беше маска на абсолютно безочие.

— Серина. Тъкмо навреме. Защо не се присъединиш към нас? — изсмя се той.

Червенокосата, без нищо по себе си, като изключим халката на едното й зърно, съблазнително се усмихна и поглади гърди, правейки мълчалив знак на Серина.

— Я виж каква компания.

— Четирима са вече оргия — просъска Серина с оголени зъби. — Сега, ако вие, мръсни уличници, не се разкарате от леглото на гаджето ми…

Майкъл лежеше нехайно, като че ли сцената бе нещо обичайно за него.

— Стига, скъпа. Това е Кан. Време е за купон.

Тя бавно поклати глава.

— Тогава защо не продължите да се забавлявате?

Обърна се към вратата и докато вървеше, стрелна Майкъл с презрителен поглед. Той понечи да се надигне от леглото и да тръгне след нея с все още щръкналия си пенис, разсичащ въздуха като рицарско копие.

— Серина, моля те. Това е само за развлечение — заговори той и протегна ръка в помирителен жест.

Тя се обърна и злобно насочи пръст към него.

— Запази си думите за твоите проститутки.

После затръшна вратата след себе си.