Тасмина Пери
Любовта не се купува (15)

13.

Серина беше толкова отегчена, че едва държеше очите си отворени. Въпреки че обикновено й беше приятно да говори за себе си, вече й беше омръзнало да повтаря до смърт все едни и същи празнословия за „работата“ си в „Дръжте крадеца“. Откакто преди две седмици се върна от Мустик, тя прекара три изтощителни дни на интервюта в Лондон и проведе стотици телефонни разговори с всевъзможни японски и европейски издания. Отговаряше на досадни въпроси на хора, които почти не говореха английски. Сега бе подложена на нови два дни интервюта за пресата и телевизията в Ню Йорк. Ако се наложеше да изрече още едно изтъркано клише, като: „Филмът ме привлече с това, че…“, щеше да си направи харакири с тока на обувката си от „Джими Чу“.

— Последен въпрос, моля — обяви рекламната й агентка Клара, надниквайки в апартамента в „Четирите сезона“ с изглед към Сентръл Парк, където Серина изтърпяваше последното си интервю за деня.

Слава богу, помисли си тя и се насили да се усмихне за последен път на журналиста от „Тайм Аут Ню Йорк“. Изискано пийна глътка минерална вода „Бадоа“ и кръстоса крака, приглаждайки острите гънки на широките си панталони „Гучи“.

— Давайте.

Журналистът се размърда на стола си. Клара го беше предупредила, че всякакви въпроси, свързани със скорошната раздяла между Серина и Том Арчър, са абсолютно изключени, но по време на интервюто той все пак реши да се пробва.

— Както разбирам — започна той и побутна диктофона си по-близо до Серина, — вие и сестрите ви сте големи звезди в Англия. Очаквате ли същия успех и в Ню Йорк?

Серина отметна кичур коса над рамото си. Точно такива въпроси обичаше.

— Разбира се, в Лондон се радвам на известна популярност — усмихна се тя, опитвайки се да покаже скромност. — И понеже и сестрите ми са донякъде известни…

След като я накара да се разприказва, журналистът реши да промени тактиката.

— Плавахте с яхтата на Роман Лефей. Хареса ли ви?

Очите на Серина се присвиха моментално.

— Да, Роман е мой много добър приятел и често плаваме заедно. — Веднага разбра накъде върви разговорът, но не възнамеряваше да остави този мизерен негодник да изкопчи от нея сензационно заглавие.

— Египет е красива страна. Прекарах прекрасно — добави уклончиво тя.

— Разбирам, че Роман ви е представил на милиардера Майкъл Саркис?

Серина заговори и облак на неудоволствие помрачи лицето й.

— Тук съм, за да говоря за филма — отсече тя с такова ожесточение, че дори и дебелокожият репортер се дръпна стреснат.

— Естествено — заекна той. — Просто си казах, че един цитат за…

Серина вдигна телефона до себе си.

— Клара, скъпа, може ли за момент.

Повиканата влетя обратно в стаята с бележник, плътно притиснат до гърдите, и дежурна усмивка на лице. Беше сред най-добрите рекламни агенти в бранша и можеше за секунди да се отърве от всякакво нежелано присъствие. Серина високомерно посочи към журналиста.

— Лични въпроси, скъпа — осведоми я тя, потрепвайки от неприязън.

Клара грейна срещу журналиста и тикна в ръцете му прес материали.

— Мисля, че за днес стига. Всяка друга информация ще откриете тук. Довиждане!

Репортерът я изгледа смазан, натъпка книжата в чантата си и припна към вратата, оставяйки двете жени сами сред великолепието на апартамента.

— Как мина? Беше ли прекалено ужасно? — попита любезно Клара, затваряйки бутилката с минерална вода.

Серина се отпусна в мекото канапе, постави единия си ботуш с висок ток върху масичката за кафе и потърка кожата с пръстите на крака си.

— Страшно съм изтощена — нацупи се тя. — Журналисти. Истинска напаст. Като стана дума, от ония лилии ми прилошава — добави тя, махвайки с ръка към огромна ваза с фуниевидни цветя. — Може ли да ги махнеш и да ми донесеш един аспирин? Трябва да изляза от тази стая, преди да съм получила клаустрофобия.

Клара беше професионалистка с опит и през годините бе работила с повече примадони, отколкото й се искаше да си спомня. Усмихна се леко и се обади на портиера.

— Аспиринът пристига — оповести тя и чевръсто разтреби чашите от кафе, докато Серина пуфтеше откъм канапето.

— Сигурно си спомняш — деликатно добави Клара, — че прожекцията при закрити врати на „Дръжте крадеца“ започва в осем вечерта?

Серина й отвърна с изражение на неприкрита досада. Нямаше никакво намерение да седи в тъмнината с третия помощник-режисьор и специалистката по костюмите. Освен това имаше да гони много по-голяма риба, отколкото „Дръжте крадеца“.

— Опасявам се, че не мога да присъствам, скъпа — безгрижно отвърна тя и запали цигара. — Довечера съм много заета, а утре искам да бъда свежа. Между другото — продължи небрежно, — утре да донесат „Сан Пелегрино“ вместо „Бадоа“? „Бадоа“ ми е малко солена.

В президентския апартамент на горния етаж в „Четирите сезона“ Серина взе душ и закрачи нервно из стаята. Влезе в трапезарията — огромен остъклен триъгълник, надвиснал над Пето авеню, който те караше да се чувстваш така, сякаш се носиш над североизточен Манхатън. Подпря се на ръба на масата и се взря в панорамата на Ню Йорк пред нея. В сгъстяващия се мрак Сентръл Парк се превръщаше в непрогледна черна бездна, жълти таксита се стрелкаха наоколо като оси. Серина дръпна още веднъж от цигарата си. Ню Йорк. Погледна припламващото огънче пред лицето си като осъществена златна възможност и потрепери. Никога не се беше чувствала толкова ободрена и едновременно неспокойна. В Лондон тя беше кралица на светското общество; чувстваше се уютно и в безопасност. Но тук, пред хоризонта на Манхатън, Лондон изглеждаше незначителен.

Серина не искаше да бъде най-ярката звезда само в Лондон, желаеше да блесне над целия свят. Ето защо се готвеше за среща със Стивън Фелдмън в бара на „Четирите сезона“. Той беше председател на „Фелдмън Артист“, един от най-значимите, най-безпощадните и с най-много връзки артистични импресариа в Америка. Работещ на двата бряга на Атлантика, с предпочитания и към двата пола и двойно по-умен от останалите, Фелдмън бе способен да превърне в звезда дори второразредна актриса. А сега искаше да се срещне със Серина Болкън. Тя хвърли поглед към часовника си, после проучи отражението си в тъмнеещия прозорец. Видът й беше добър, а ако изиграеше правилно картите си, Ню Йорк и Америка скоро щяха да й принадлежат.

— Две думи. Грейс Кели — започна Стивън Фелдмън провлечено, като че пристигаше от лагера „Ню Йорк“^[1] — Не, ти ще станеш по-голяма от Кели. Тя беше изискана, но бе дъщеря на безделник. Серина Болкън е от сой. Сигурен съм, че заедно ще създадем нещо уникално. — Стивън остави чашата си с бордо и направи знак на сервитьора да я напълни. Серина седеше облегната на скамейката си и се наслаждаваше. Харесваше й вниманието, с което я заливаше Фелдмън, нищо, че я оглеждаше като жокей, който оценява ценен жребец.

— Това означава, скъпа, че възникват някои проблеми — продължи той, отстранявайки някаква прашинка от жълтеникавокафявата си кашмирена риза от „Бриони“.

Серина разтревожено го погледна.

— Проблеми ли? — запелтечи тя и едва не си разля коктейла. — Нали току-що ме убеждавахте колко съм чудесна!

— Сладурче, само ме чуй — отвърна той и сви устни. — Щом ще се конкурираш с Джулия, Катрин и Гуинет, ще се наложи да направим някои промени, които започват с изграждане на помощна система около теб. Не мога да повярвам, че още нямаш импресарио! — възкликна недоумяващо той. — Скъпа, в Лос Анджелис и сервитьорките имат импресарио.

— Имам агент в Лос Анджелис и в Лондон и още един по рекламата. Досега ми бяха напълно достатъчни — отговори тя, мъчейки се да сдържи раздразнението си. Ако Фелдмън нямаше такава страховита репутация и не беше работил с израслите от нищото холивудска легенди като Дейвид Сандърс и Майкъл Монтгомъри, отдавна да си беше тръгнала.

— За Лондон това е било достатъчно, скъпа. Сега играеш с батковците — засмя се Фелдмън и прокара ръка по изсветлената си на кичури руса коса. — Освен това Том Арчър вече не е до теб. Вярно, сладък беше, канеха го къде ли не — дори се говореше нещо за „Оскар“, но вече е минало. Сега трябва да забележат теб самата. — Фелдмън започна да глади брадичката си, замислен, с килната на една страна глава. — Няма да навреди да те закачим за някоя холивудска знаменитост. Виж как на Зита Джоунс рязко й потръгна, откакто срещна Дъглас. А защо не и нещо по-сериозно? Хей, защо да нямаш тайна любовна връзка с принц Уилям? Познаваш го, нали?

Поръчаха нови напитки и Фелдмън я посвети в плана си. Той беше шеметно вълнуващ по отношение на бъдещето, но брутално критичен към миналото й. Серина, изтъкна безцеремонно той, била пропиляла последните пет години, за да работи върху славата, а не върху кариерата си. Да не би да си въобразява, че Джулия Робъртс и Том Круз са успели без предварително изготвена стратегия? Да, Фелдмън е гледал някои от филмите на Серина, но смята, че са незначителни и показват посредствена актьорска игра. Обаче последва и нещо хубаво. Пет минути след срещата си с нея, заяви Фелдмън, той разбрал, че Серина Болкън може да стане добра актриса и, което е по-важно, голяма, ярка звезда. Имала прекрасен глас; малко сладникав наистина, но богат и секси, от всяко нейно изражение и жест искрял талант. А физическата й красота била изумителна.

— Първо ще вземеш няколко урока по актьорско майсторство — каза й без заобикалки. — Познавам една велика жена, Елън Барбър, работеше при Лий Страсбърг^[2], сега често помага и на мен.

Серина се смути, разкъсвана между гняв и притеснение. Не можеше да забрави слуховете за Оскара на Том. На какво отгоре? Със сигурност не и заради онази невзрачна филмова къща.

— Уроци по актьорско майсторство? На този етап?

Фелдмън само повдигна вежди и я погледна. Серина срещна погледа му за момент, после кимна. Доволен, той продължи с идеите си. Трябва да подпише договор с Грег Блумбърг, бивш мениджър на огромната САА^[3], който наскоро е основал нова супер агенция заедно с други таланти от „Уилям Морис“ и Лос Анджелис. Искаше за нея да се грижи лично някой от най-добрите рекламни агенти, а не негов помощник — Пат Кингслив Лос Анджелис, Лесли Дарт или Мъфи Бийгъл в Ню Йорк. И най-важното, налагаше се да се премести в Лос Анджелис.

— Лос Анджелис ли? — запъна се тя и изведнъж млъкна. Мисълта й прелетя няколко години назад, скоро след като я бяха изгонили от училището „Сейнт Мери“, когато бе отлетяла в Лос Анджелис, за да „успее“. За първи път срещна сериозната съпротива на баща си и това беше единственият й провал. Шест месеца, стотици прослушвания, дребна роля в реклама за мобилни телефони. Накрая се върна в Англия с горчивия вкус на американския западен бряг в устата.

— Но аз мразя Лос Анджелис — отговори тя, — целият град е като един голям паркинг!

Стивън се засмя. Беше прав за Серина: момичето вече си беше примадона.

— Така е, ето защо прекарвам половината от времето си в Ню Йорк.

— Тогава защо аз да не мога? — попита Серина нацупена като малко момиченце.

— Предполагам, че можеш. Лив Тайлър, Ума, Джулиан Мур и много други актриси го използват за база. Трябва да излизаш редовно, за да си създадеш собствен профил на Западния бряг, но предполагам, че ще се справиш. Главното е да забравиш Лондон и да дойдеш тук, където ври и кипи, момиче!

— Тогава добре — отговори Серина и надигна чашата си. — Значи се договорихме.

— Точно казано! — въодушеви се Стивън и чукна чашата си в нейната. — Когато приключим, няма да бъдеш просто актриса, ще бъдеш международна запазена марка — модни линии, парфюми, недвижими имоти. Краката на Джей Ло ще се разтреперват, като те среща. Ще бъдеш богата, сладурано, истински богата!

Когато излезе от хотела и застана на стъпалата да чака колата на Майкъл Саркис, Серина хвърли поглед в огледалцето си. Беше доволна от видяното. Кремавият й костюм с панталон от „Стела Маккарти“, който оставяше съблазнителна гола ивица под жакета, беше до нужната степен ежедневен, но и достатъчно елегантен, за да впечатли дамите от висшата класа на Източния бряг, с които предстоеше да се срещне.

— Вечеря в тесен кръг — беше я уведомил Майкъл, настоявайки да дойде и да се запознае с приятелите му. Серина беше нащрек, но и поласкана от поканата. След страстната им нощ в Мустик тя и Майкъл се срещаха толкова често, колкото позволяваше напрегнатият му график: Прекараха една нощ в апартамента в Мейфеър, когато той пристигна в Лондон по работа, вечеряха във „Волтер“ в Париж, когато тя представяше филма в Европа, после дойде уикендът в Ню Йорк. Останаха в хотела, ядоха китайска храна от малки бели картонени кутийки и се любиха във всяка стая на двуетажния мезонет на Майкъл на Пето авеню; в джакузито, върху масичката за кафе, дело на Фелипе Старк, и върху бялото кожено канапе. Тя се чувстваше ободрена, но и неспокойна. Не можеше да прецени дали връзката им е просто забавна, правят страхотен секс, или са пред прага на нещо повече. Поканата да се запознае с приятелите на Майкъл предполагаше по-скоро второто. И за своя изненада тя установи, че се надява случаят да е такъв.

— Серина, скъпа. Изглеждаш прекрасно.

Тя се настани на задната седалка на черния линкълн, в който я очакваше Майкъл, и потъна в дълбоката кожена седалка. Той направи знак на шофьора да затвори прозорчето към отделението за пътници. Когато стъклото със съскане се вдигна, той плъзна ръка под жакета й и потърка зърното й с палеца си.

— Припомни ми пак кои са приятелите ти — тихо промълви тя, прокарвайки ръце под кашмиреното му сако. — Не можем ли да обърнем и да се върнем в апартамента ми?

— По-късно, скъпа, някои хора искат да се запознаят с теб — усмихна се Майкъл.

Серина седна с изправен гръб върху черната кожа.

— Какво искаш да кажеш с това, че искат да се запознаем?

— Успокой се. Просто за нас вече се носят слухове, скъпа — засмя се нежно той. — Лиз Смит вчера е написала статия. Не съм я чел.

Серина беше слисана, но не и изненадана. От една страна, беше хубаво, че големите светски хроникьори пишат за нея, но от друга, не й се искаше да се разчува за нея и Майкъл, преди да бъде сигурна, че желае тази връзка. Том избледняваше от съзнанието й така бързо, че понякога се питаше дали действително е прекарала пет години от живота си с него. Но когато спряха пред величествена къща на Източна седемнадесета улица, Серина си зададе въпроса иска ли да се показва в обществото с Майкъл.

— Майкъл, скъпи. Толкова се радвам да те видя! — Платинено руса блондинка на четиридесет и нещо пристъпи към Серина и Майкъл, докато влизаха в обляно от светлина преддверие. Хариет Флеч, бивша съпруга на милионера собственик на ресторанти Даниъл Флеч, беше в перленосива шифонена рокля от „Туле“ и носеше гигантски диамантени обици. Усмихна се бегло на Серина, очите й изразяваха едновременно любопитство и антипатия.

Вечеря в тесен кръг, друг път, помисли си Серина, обхождайки с поглед помещението. За Манхатън то беше огромно като пещера — всичко бе мрамор, дъбова ламперия и позлата, а на стената висяха маслени платна. Прекалено просташко, разсеяно отсъди Серина, преди вниманието й да разсее красив сервитьор латиноамериканец е черен фрак, който сервираше голяма чиния блини с хайвер на други блондинки, всичките облечени в скъпи вечерни тоалети и бижута, всичките с жадни, безмилостни погледи в очите.

Слава богу, че си сложих костюм с панталон, помисли си тя, докато друг красавец сервитьор й поднесе чаша „Круг“. Къде остана времето, когато за вечеря бе достатъчно да обуеш джинси „Севън“, обувки на високи токове и някакво фантазе горнище от „Диан фон Фърстенбърг“? Но това беше в Челси, в края на краищата.

— Значи вие сте Серина Болкън; толкова съм слушала за вас. Заповядайте в дома ми — заговори Хариет, протягайки тънка, кокалеста ръка. — Онзи ден с удоволствие разгледах снимките на дома на сестра ви във „Вог“. Вениша е много талантлива специалистка по вътрешна архитектура. Нямам търпение да открие малко ателие и тук.

Серина се усмихна чаровно, но вътрешно се ядоса. Определено нямаше нужда да й напомнят за неудобното положение; още страдаше заради появата на Вениша в любимото й списание. Серина се успокои, че статията възхвалява дома на Вениша в Кенсингтън, но „Вог“ все още беше нейна територия и не й беше приятно сестрите й да пристъпват в нея.

— Колко е хубаво, че ви виждам заедно с Майкъл — продължи Хариет и го погали по бузата. — Един от любимите ми мъже на този свят.

В действителност Хариет ни най-малко не беше очарована да види Серина до милиардера. В понеделник, щом чу мълвата в салона за красота на Фредерик Фекай, че Майкъл и долнопробната му приятелка фотомодел са се разделили, тя веднага организира едно от легендарните си соарета. След развода си с Даниъл Флеч Хариет оглеждаше хоризонта за четвърти съпруг, а Майкъл Саркис отговаряше на многобройните й изисквания. Той беше баснословно богат, невероятно привлекателен с всичките му хотели и центрове за отдих и на нея вече нямаше да й се налага да похарчи и пени в „Бергдорф“! Затова кипна над прясно изцедения си цитрусов сок и палачинки без брашно, когато прочете, че Майкъл движи с онази богата англичанка. Но виждайки Серина от плът и кръв, Хариет реши, че още не е сразена напълно. Да, Серина беше красива, но с отнесеното си изражение и помпозния като на принцеса Даяна акцент тази Болкън беше превъплъщение на Ледената кралица. А от слуховете, носещи се в Горен Ийст Сайд, Хариет знаеше, че Майкъл обича екзотични и отстъпчиви жени, изобретателни в леглото. Тази фригидна британка нямаше да се задържи и две минути.

Естествено, Хариет се погрижи Серина да бъде разделена от Майкъл по време на вечерята, като я настани между хора, за които бе сигурна, че няма да я харесат. Кортни Кац, най-добрата приятелка на Хариет и безпардонен светски конспиратор, и Гари Бекър, пластичен хирург на звезди, когото плътната естествена фигура на Серина със сигурност щеше да отблъсне. Но Хариет не познаваше светската гъвкавост на Серина. Кален в битки ветеран от соаретата на баща си, тя бе способна да изстиска блестящ разговор и в компанията на свенлив монах бенедиктинец. Докато сътрапезниците стигнат до суфлето с ядки, Серина насочи разговора към безопасна като за вечеря тема: дали с Хамптънс е свършено като място за почивка през уикендите. Остави думите да се носят над главата й и хвърли поглед към Майкъл, притиснат в другия край на масата между Хариет и елегантна дама над шестдесет. Той се обърна към нея и се усмихна. Тя бавно му намигна, без да знае, че Хариет наблюдава всяко нейно движение.

— Който желае кафе в кабинета, да заповяда — внезапно оповести Хариет, твърдо решена да прекъсне този миг на интимност.

— Да отидем ли? — попита Гари Бекър, пластичният хирург, седнал от лявата страна на Серина и я издърпа от стола й. Желаеше да остане повече време с английската красавица: тя беше първата жена без козметични корекции, която виждаше от години. В очите му на творец Серина бе като безценен диамант, като прекрасна орхидея за някой ботаник. Гостите тръгнаха през двойните врати на трапезарията към „кабинета“. Просторната стая беше претъпкана с грамадни кожени канапета и лампи с абажури, големи като плажни топки; те хвърляха топла жълта светлина из стаята и по стените с безкрайни лавици книги.

Нетърпелива да се отърве от Гари, Серина се отдалечи и прокара пръст по гърбовете на книгите. Не прилича на сбирката в Хънтсфорд, помисли си тя самодоволно: по-вероятно бяха събрани от вътрешния архитект, купил подвързани с кожа научни томове, тежки книги по изкуство и архитектура, дори редица класици на „Пенгуин“ в оранжево и бяло. Никоя от тях изглежда не беше разгръщана. Тя си взе шварц кафе от щъкащите навсякъде сервитьори красавци и се насочи към друга врата. Озова се в просторна стая, този път пълна с английски и френски антики. Кой твърдеше, че недвижимите имоти в Ню Йорк били тесни, запита се Серина.

Осъзнавайки, че кафето е изтрило блясъка й за устни с цвят на сливи, тя се запъти да търси банята, за да се освежи. Тъй като всички сервитьори обслужваха гостите, се отказа да пита за посоката и се понесе нагоре по стълбите към втория етаж, следвайки извивките на дебелия махагонов парапет. Широките коридори бяха обкичени с рамкирани черно-бели фотографии и ухаеха на лилиум, но от банята нямаше и следа. Тъкмо когато се канеше да слезе обратно, Серина отчетливо чу, че някой произнася името й. Звукът идваше от една стая в края на коридора; наострила слух, тя тръгна натам. През тясната пролука на открехнатата врата видя огромно огледало, заобиколено от електрически крушки, и за миг зърна отражението на Хариет Флеч и Кортни Кац, които оправяха тежкия си грим.

— Не разбирам как може да си изкарва хляба като модел — злобно говореше Хариет, обилно мажейки червило по устните си. Прекалено е дебела, нали? Сигурно има поне петдесет и пет кила. Категорично не бива да носи бял костюм с панталон.

— Освен това изглежда малко тъпа — отговори съседката по маса на Серина. — Но има хубава кожа.

Серина почувства как космите на врата й настръхнаха. Дебела? Тъпа? В живота й никой не беше я наричал така.

— Искам да кажа, какво друго представлява тя, освен бившата на Том Арчър? — попита Хариет, грубият й глас бе приглушен от вратата.

— Актриса е, мисля. Но не мога да ти кажа в какво е играла — многозначително добави Кортни.

Челюстта на Серина се стегна, като чу как двете жени омаловажават тоалета, кариерата и семейството й. Само преди секунди Хариет Флеч я убеждаваше колко възхитителна била къщата на Вениша: сега я намираше за „претрупана“. Серина трепереше от гняв и се наложи да сложи пръст на ръба на чашата за кафе, та да не трака.

— Лошото при тия аристократични англичанки е тяхната убеденост, че са нещо специално — продължи Хариет. — С Империята е свършено, скъпа — сега сме в двадесет и първи век! И повечето от така наречените благородни фамилии имат твърде малко пари в наше време. Да вземем онази, дето пише „Хари Потър“. Чух, че печелела повече от кралицата.

— Не разбирам защо се безпокоиш — засмя се Кортни, щраквайки пудриерата си. — На вечерята изпомпах от нея всичката информация, която можах. Утре се връща в Англия. Дошла е само за да прави някаква реклама.

— Така ли? — попита Хариет, от тънките й коралови устни бликаше веселие. — Ами тогава в понеделник ще звънна на Майкъл. Може да го поканя на по-интимна вечеря.

Чувайки, че жените стават от тоалетката, Серина се шмугна в друга стая и зачака, докато не чу токчетата им да чаткат по паркета на приземния етаж. Пое дълбоко дъх, за да си възвърне самообладанието. Как смееха тези чудовищни жени да говорят така? За какви се мислеха? Щом можеха да проследят родословието си петдесет години назад до някое новозабогатяло парвеню, си въобразяваха, че имат синя кръв. Те бяха отживелица, лешоядки, харпии, които подмамват мъжа да се ожени, а после го оглозгват до кокал, преди да се насочат към следващия нещастник. Серина кипя в справедлив гняв още няколко минути, после се взе в ръце и слезе по стълбите, за да се присъедини към гостите. Старателно отбягваше Хариет Флеч, която мъмреше някакъв сервитьор, че сложил кафеника направо върху старинното писалище.

— Ето къде си била, скъпа — появи се Майкъл до нея и плъзна ръка по талията й. — Забавляваш ли се? — измърка той и докосна връхчето на ухото й с топлите си устни.

— Каква приятна вечер — прошепна тя и залепи продължителна целувка на бузата му точно пред очите на Хариет.

— Е, всички те харесват — проточи той, докато я водеше към френските прозорци и терасата с изглед към Сентръл парк. Привлече я към себе си и обхвана лице в шепите й.

— Колко ти харесва тук? — прошепна той, целувайки я по върха на носа. — Малко или достатъчно?

— Достатъчно? Какво искаш да кажеш? — попита Серина.

Майкъл замълча, опасна усмивка разтегна устните му.

— Достатъчно, за да се преместиш тук? Да прекарваш повече време с мен?

Серина си припомни разговора си със Стивън Фелдмън и вътрешно потръпна от вълнение.

— О, Манхатън ми харесва — засмя се тя и нежно стисна пръстите му в своите.

— Добре тогава, нанеси се при мен — предложи внимателно Майкъл. — Зная, че ти се вижда прибързано, но искам да те виждам постоянно. Не желая да открадвам по някой обяд или нощ с теб, докато препускам насам-натам по работа. Искам да си тук.

Тя се извърна, забавяйки отговора, за да помисли. Душа даваше да живее в Ню Йорк, но наистина, не беше ли прекалено рано да се впуска в подобна авантюра?

Очите й се отместиха от хоризонта към вътрешността на къщата, където приемната грееше в мрака като кехлибар. До френските прозорци видя Хариет Флеч, взряна навън към терасата. Беше сложила ръка на хълбока си и ги гледаше съсредоточено.

Серина й се усмихна победоносно, преди да обърне глава към Майкъл и да се сгуши до него.

— Да се нанеса при теб ли? — закачливо прошепна, като все още гледаше към Хариет над рамото му, без да мигне. — С най-голямо удоволствие.