Тасмина Пери
Любовта не се купува (16)

14.

— Изправен си пред следната трудност — заговори Дейвид Голдмън, опитвайки се да надвика обедната навалица в „Кок Даржан“ и заби вилицата си в леко кървавата пържола. — Искаш да събереш пари за издаване на списание, едно от най-рискованите начинания, от които инвеститорите бягат като дявол от тамян. — Голдмън млъкна, докато сдъвче телешкото, и погледна Кейт и Ник, седнали като на тръни на отсрещната страна на масата. — И се страхуват съвсем основателно. Известно ли ви е, че от четиристотин петдесет и три нови списания, видели за пръв път бял свят миналата година, триста и седемдесет вече са спрени? Не е особено окуражаващо, нали?

Кейт отпи от виното си и измери с поглед обедния им гост. Ловкият корпоративен брокер в средата на тридесетте със слънчев загар от Мерибел^[1] и безупречно скроен костюм от „Джийвз и Хоукс“ Дейвид Голдмън беше самата самоувереност. За съжаление обаче това не се дължеше на техния проект.

— Това може и да е вярно — възрази Кейт и погледна Ник за подкрепа, — но списанията, които пробиват на пазара, печелят много пари. Имаме чудесен продукт, опит и прекрасен екип…

Дейвид изтри уста с ленената си салфетка и ъгълчетата на устните му се извиха в усмивка.

— Кейт, няма нужда да ме убеждаваш колко печелившо е предложението ти. Работната ти биография го потвърждава. Колкото до младия Ник… — плесна закачливо приятеля си по рамото със салфетката, — познавам го от първите ни дни в университета и зная, че макар понякога да се прави на палячо, може да доведе всичко до край, стига да се съсредоточи.

Ник Дъглас успя да се усмихне. Беше хванат като в капан от костюм, който не му прилягаше, и пиеше вино, което не можеше да си позволи, ако Дейвид не бе настоял да плати сметката. Ник се чувстваше неловко още от началото на обяда, а обезкуражаващата оценка на приятеля му за бъдещето на начинанието им не му помогна особено да се отпусне.

— Благодаря за доверието — промърмори той, ровейки обезкуражено в пържените си миди. — Смяташ ли сериозно, че ще успеем да съберем тези пари, или си губим времето? Първият брой трябва да излезе през юни, иначе изпускаме всички летни продажби — а това е най-лошото за издание за пътешествия и мода. И единственото, което можем да направим, е да изчакаме още девет месеца. Дотогава, освен без работа, ще остана и без пукната пара.

Дейвид Голдмън плъзна поглед из ресторанта и го спря на една блондинка с пищни форми и къса пола, която прекосяваше помещението.

— Другият проблем, разбира се — заговори той и неохотно се обърна съм Ник, — е сумата, която искате да съберете. Ще повториш ли колко беше? — попита той, докато разлистваше спретнатия бизнес план, който приятелят му бе оставил пред него. Кимна и сви устни. — Милион и половина? — Изрече го с такъв тон, сякаш цифрата беше незначителна.

— Какво не одобряваш? — тревожно запита Ник. — Прекалено много ли е? Или недостатъчно?

Дейвид остави чашата с вино върху корицата на бизнес плана и тя остави розово петно върху нея.

— Трудна сума. Прекалено голяма за повечето индивидуални инвеститори, твърде нищожна за големите финансови фирми. Обикновено сключват сделки за повече от пет милиона. Но дори и тогава не им се нравят начинаещи компании.

Ник и Кейт се обезсърчиха. От първата им среща малко преди седмица работеха по петнадесет часа на ден, за да създадат убедителен бизнес план. Сега седяха в едно от свърталищата на най-големите акули на Ситито, около тях се сключваха сделки за милиони и започваше да им се струва, че са си загубили времето.

— Нещо обнадеждаващо? — попита мрачно Ник, а големите му лешникови очи потърсиха тези на приятеля му.

Дейвид изкриви устни в нещо подобно на усмивка.

— Виж, ако срещу мен не седяхте вие, отдавна да сте ми видели гърба. Не би си струвало, понеже, честно, според мен шансовете да съберем парите са петдесет на петдесет, и то в най-добрия случай. Но… — той хвърли поглед към Кейт й я ослепи с искряща редица равни бели зъби — … но има нещо много секси да инвестираш в лъскаво списание. — Той се засмя, без да откъсва поглед от Кейт. — Много по-примамливо от това да влагаш в разни машинарии, въпреки че според мен последните са значително по-изгодно капиталовложение. Обаче — продължи той, движейки показалец нагоре-надолу по столчето на чашата си — ми дойде наум как да привлечете инвеститорите. Ще подразните суетата им.

Взе бизнес плана, тикна го в куфарчето си от телешка кожа и го затвори с рязко изщракване.

— Ще преслушам няколко инвеститорски фирми, да видим дали ще се заинтересуват от скромния ви медиен проект. Но мисля, че най-доброто решение е да се обърнете лично към няколко милионери. Поискайте от всекиго по двеста хиляди, та да може да се хвали, че притежава част от модно списание, за повечето от тях това ще бъде добре дошло. Защо не им уредиш вечеря със сестра си, Кейт? — Отново обърна очи към нея, както бе облечена с елегантната си черна копринена рокля от „Алберто Ферети“, и се поправи. — Забрави Серина, ти вечеряй с тях.

Кейт учтиво се усмихна и полека се отдръпна от крака на Дейвид, който се беше долепил до нейния под масата.

— Значи търсим инвеститори с някой и друг милион и свободно време — обади се Ник. — Хора като бащата на Кейт, така ли?

Дейвид наостри уши, вътрешният му радар засече потенциална плячка.

— Това е идея, Кейт — татко ти и някои от приятелчетата му може да пожелаят да се включат. Това ще ми помогне да задвижа машината с другите инвеститори. Ще мога да ги уверя, че вече имаме първоначално капиталовложение, и то от високопоставени личности.

Кейт почувства, че лицето й се обезкърви.

— Не зная — заекна тя.

— Хайде, Кейт, звънни на стария си татко — подтикна я Ник. — Защо не му се обадиш сега? А аз ще потърся Том, за да видим дали няма да пусне някоя хилядарка.

— Семейството ни не се въргаля в пари — твърдо отговори тя. — А и не мисля, че татко ще погледне особено сериозно на начинанието ни. Ще говоря с него, ако се налагало…

След няколко седмици в компанията на Кейт Ник беше свикнал да разпознава съпротивата й при споменаването на името на Осуалд Болкън. Погледна Дейвид за секунда.

— Добре, добре — примири се Дейвид и погледна часовника си. — Ако е невъзможно да получим пари от близките ти, разполагаме ли с някакъв друг източник на първоначална инвестиция? Можете ли вие да дадете някакви пари? Примерно да ипотекирате нещо?

Ник отново се засмя.

— Портфейлът ми е доста отънял. От Коледа съм без работа.

Кейт не отговори нищо, изведнъж й призля. Последното, което искаше, беше прелестната й къща в Нотинг Хил, красивият рай, в който бе вложила всяко спечелено пени, да бъде ипотекирана.

— Е, трябва бързо да намерите начален капитал — продължи Дейвид, пресуши чашата си с вино и облиза устни. — Инвеститорите ще искат да видят нещо повече от хубавите ви лица и чудесната ви идея. — Щракна с пръсти, за да уреди сметката и насочи вниманието си към блондинката с мини полата. За него срещата беше приключила.

— Не мина особено добре, нали? — попита Кейт и повдигна яката на сметаново бялото си кашмирено палто, когато студеният североизточен вятър забрули бузите й. Вдигна ръка, за да махне на едно черно такси.

— Можеше да бъде и по-лошо — отговори Ник, докато сядаше в таксито до нея. — Е, къде отиваме? У вас ли?

Кейт се усмихна.

— У нас? Искаш да кажеш в офиса ни? — Засмя се, представяйки си сгушения под стряхата претъпкан горен етаж на къщата си, превърнат в импровизирано студио. Подът му беше обсипан със списания, а стените — покрити със снимки и идеи.

— Да де, в офиса — усмихна се Ник, даде на шофьора адреса и се облегна назад, когато потеглиха. Но скоро смехът им бе заменен от мрачно мълчание.

— Виж, не можем да си въобразяваме, че срещата е минала добре — заговори след малко Кейт, като гледаше през прозореца как служителите от Ситито припкат под лекия дъждец. — По същество той ни посъветва да намерим десетина милионери, готови да рискуват, или да се откажем.

— Да, но нека не подценяваме хората, които Дейвид познава. Как мислиш е станал корпоративна акула на тридесет и пет? Освен това — добави той, — по всичко личи, че му допадаш.

— Не ставай глупав — отвърна тя.

— О, и преди съм ставал свидетел на прелъстителните ходове на Дейвид и съм сигурен, че те харесва — подравни я Ник и я бодна в ребрата, опитвайки се да предизвика някаква реакция. — За много жени той е примамлива плячка, да знаеш. Макар че като негов съквартирант от общежитието, съм длъжен да те уведомя, че личната му хигиена е ужасна.

Кейт се обърна към него и закачливо го плесна по ръката.

— Ще престанеш ли? — попита тя притеснено. — Такива намеци са неуместни. Не е професионално.

И двамата се засмяха и напрежението от срещата окончателно се изпари. Ник прокара ръка през рошавата са коса и загледа как дъждовните капки отскачат от запотения прозорец. Тонът му отново стана сериозен:

— Богати частни, инвеститори колкото щеш. Но истинската мъчнотия е да намерим първоначален капитал. Съгласен съм с Дейвид, че ще задействаме машината, ако вложим лични средства. С огромни усилия мога да събера най-много двадесет хиляди.

— Ще умра от притеснение, ако трябва да ипотекирам къщата си — призна Кейт. — При ужасната статистика, че три от четири начинания като нашета се провалят.

За секунда тя се запита дали наистина постъпват правилно. Нямаше ли да е по-лесно да занесе макета на Джони Нюхаус, председателя на „Конде Нает“ за Европа, и да провери дали той ще прояви интерес? Той имаше финансовата мощ да стартира ново списание и беше в състояние да оцени потенциала на „Пясък“.

— Я недей да ми трепериш, Кейт — усмихна се Ник, сякаш прочел мислите й. — Ами зет ти? Нямаше ли някакъв хедж фонд^[2]? Сигурно е въшлив с пари — и свои, и чужди?

— Не разбирам напълно какво означава хедж фонд, но вече съм отписала участието на Вениша. Доколкото разбрах, компанията му не се занимава с подобни вложения. Той обича да рискува и печалбите да са големи, но едно прохождащо списание очевидно не влиза в тази категория.

Ник бавно кимна.

— Добре…

Кейт го изгледа умолително.

— Ник, искам да се опитам да постигна нещо сама. Може да ти се струва, че ми е широко около врата, но е унизително цял живот да благодариш за всичко.

Това беше най-личното признание, което бе чувал от нея през краткото им познанство.

— Не желая да искам пари и от баща си — тихо добави тя. — Дори и да имаше много и те да чакаха само да бъдат вложени, с него не е лесно да се разбереш.

Ник я погледна и се помъчи да проумее какво точно му казва.

— Двамата май не се разбирате особено? — предположи кротко той накрая.

Тя поклати глава.

— Не е точно така — отвърна. — Просто е непредсказуем. Не зная как ще реагира, ако го помоля да стане вложител. От една страна, още от дете ми повтаря: „Катърин, старай се повече! Длъжна си да успееш!“ — Тя изимитира надутата му реч. — А ето, сега се опитам да постигна нещо, но не знам…

— А от друга страна? — попита Ник.

— От друга, може да ме навика, да ме разплаче и да ме накара да се почувствам като абсолютна неудачница. Повярвай ми, той знае как да те унижи, независимо колко си самоуверен. Може да те смачка за минута — додаде тя и изпука с пръсти.

Ник дружелюбно постави длан върху нейната и окуражително й се усмихна.

— Винаги си ме поразявала като човек, който от никого не се бои…

Тя отвърна на усмивката му, изведнъж се почувства окрилена и бръкна в джоба за телефона си. Забарабани по апарата, мислейки си за предстоящия разговор, за думите, които щеше да изрече. После го пъхна в чантата и извърна лице към прозореца.

— Да видим какво ще направи Дейвид. После може да се обадя на татко — реши тя. Но мисълта да поиска пари от баща си направи идеята за ипотека на къщата й не чак толкова страшна.