Тасмина Пери
Любовта не се купува (34)

32.

Нисък и набит мъж с мръсни джинси спря шофьора на Серина пред портала на Хънтсфорд, като плесна месестата си ръка върху предното стъкло на мерцедеса. Шофьорът спокойно се показа от прозореца си и попита какъв е проблемът.

— Имате ли покана? — заинтересува се горилата и размаха някакъв списък.

Серина натисна едно копче и електромоторът на прозореца й с мъркане го свали.

— Тук е домът ми — остро отговори тя, прекалено уморена, за да ослепи човека с усмивката си на кинозвезда. Разпознавайки я моментално, охранителят свъсено й се извини и позволи на колата да продължи пътя си.

— Ама че нелепост — просъска тя и погледна през рамо досадника. Когато отново се обърна напред, челюстта й увисна от промените, настъпили в Хънтсфорд. Още на километър от къщата, тя ахна при вида на мащаба на действията. На хоризонта съзря огромна, скрита под купол сцена, поддържана от скелета. Алеята за коли бе оградена с метални бариери, голи до кръста работници по джинси издигаха табели, сочещи към тоалетните, паркинга и ресторанта, а на отсрещната страна на езерото се бяха скупчили микробуси, камиони, генератори и ремаркета. Най-малко шестдесет души се трудеха, влачеха кабели, тъпчеха моравите с бележници в ръце или мъкнеха грамадни супници в шатрите кухни. Беше величествено, внушително, каза си тя и на устните й се появи усмивка.

Трудно се спазари с баща си, когато два дни по-рано той й се обади, за да я убеждава да дойде. Интуицията й подсказваше да откаже категорично. Още се чувстваше наранена и предадена, особено след срещата с Майкъл, и определено не бе готова да се появи в обществото. Когато вестта за бременността й се разчу, мнозина си показаха зъбите. Предположенията, че вече си е изпяла песента и е загубила екзотичната си, позната по целия свят привлекателност, наистина й причиняваха болка. Ако възнамеряваше доброволно да се покаже пред обществото, разсъждаваше тя, трябваше да има за какво. Така че поиска своя пай. Уведоми баща си, че желае седем процента от приходите от билетите, които Осуалд коравосърдечно успя да свали до три. Не беше идеалната възможност, каза си тя, но си струваше една разходка в провинцията. Със сигурност щеше да се отрази положително и върху престижа й. Преданата дъщеря помага на баща си за музикалната вечер — дори злодумците щяха да бъдат очаровани.

— Малко преобразувания, какво ще кажеш? — обърна се Осуалд към дъщеря си, докато й помагаше да слезе, щом колата й спря пред двойните врати. После предпазливо я прегърна.

— Да, доста е необичайно — усмихна се Серина, придръпвайки миниатюрните си шорти към бедрата, за да добие малко по-приличен вид. — Заприличало е на Гластънбъри.

Осуалд трепна от ужас.

— На този противен хипарски фестивал? Не бих казал — отсече той.

Серина преметна дамската си чанта през рамо и бавно влезе вътре.

— Само се шегувах, татко. Виждам, че ще стане великолепно. — Остави между тях да се възцари мълчание, за да види дали той ще поднови спора им от преди няколко седмици. Но Осуалд изглеждаше спокоен и отмина въпросното произшествие и прословутия въпрос за бременността й без коментар.

— Мария ще пристигне в пет — небрежно я осведоми. — Предполагам, че ще вечеряш с нас. Навярно ще положиш известно усилие да я поопознаеш.

Да, обезателно, помисли си мрачно тя. Не беше говорила с италианката от април, а след празненството по случай изпращането й нямаше абсолютно никакво намерение да й поднася маслинена клонка. Надяваше се амбициозната италианка да се окаже мимолетна страст на баща й, както останалите жени през изминалите петнадесет години. Разведени, стюардеси, застаряващи модели и светски дами на средна възраст — всички присъстваха в живота му горе-долу толкова дълго, колкото и шампоанът му. Но се безпокоеше, че тази връзка започва да става доста сериозна. През изминалите три месеца ги виждаха заедно на всевъзможни светски събития. Рубриката на Ричард Кей в „Мейл“ дори нарече Данте спътница на Осуалд. Това смущаваше Серина, но не й беше ясно защо.

Разгорещена и потна, реши да се качи в стаята си, за да се преоблече, и набързо избра оскъдна дънкова поличка от „Сас и Байд“, изрязано горнище и лъскави чехли от „Джина“. Бременността още не се беше отразила на стройната й фигура, щастливо си каза тя, възхищавайки се на отражението си в огледалото до прозореца. От четирите сестри Серина засега имаше най-приятната стая в къщата, с два големи еркерни прозореца с изглед към езерото — по-прелестна панорама от тази към градския хоризонт на Ню Йорк или към Темза. Пейзажът беше вълнуващ, естествен, прекрасен.

Почувства се у дома, щом отвори прозорците и уханният бриз целуна лицето й. Тук бе седалището на семейството и тя винаги бе изпитвала силна привързаност към него. Но днес усети особена топлота към каменната сграда, земите и цялата атмосфера. Предишния ден ултразвуковият скенер беше установил, че нероденото й дете е момче. Тя реши, че е от първостепенно значение да проучи титлата, която носеше Хънтсфорд, с надеждата, че няма досадни закони, които пречат на извънбрачните деца да я наследят. Сигурно нямаше — живееха в двадесет и първи век. Усмихна се, като си даде сметка, че детето й ще бъде единадесетият барон на Хънтсфорд. Това щеше да й донесе сериозни права над имението, простиращо се пред нея. Толкова много можеше да направи за него: не като баща й, който бе допуснал суетата и завистта да попречат на преценките му. Заемеше ли се Серина, Хънтсфорд щеше да се превърне в едно от най-чудесните английски поземлени владения и да съперничи на Лонглийт. Искрено вярваше, че кариерата й ще се съживи от само себе си, но беше достатъчно земна, за да знае, че славата е преходна и няма да може вечно да разчита на красотата си. А и вече се бе консултирала с адвокат за получаването на огромна издръжка за детето от негодника Саркис. Готвеше се да му отмъкне всяко пени, до което се докопа.

Почувствала прилив на енергия от мисълта за парите, Серина реши да излезе и да разгледа цирка навън. В опит да се прикрие си сложи чифт слънчеви очила от „Шанел“ и привърза назад дългата си коса с шал на „Бретон“ в морскосиньо и бяло. Тъй като сега изпитваше основателен интерес към успеха на начинанието, не искаше да разсейва с нищо усърдието на мъжете на обекта. Когато излезе на слънчева светлина, Серина бе длъжна да признае, че младата организаторка на вечерта — бедната, невзрачна Зоуи Картрайт, беше свършила прекрасна работа. „Лейди Пенелопи Карвъри“, най-големият ресторант, обкичен от пластове бял воал и кръстен на името на любимия „Ролс-Ройс“ от 1922 на Осуалд, не отстъпваше по великолепие на която и да е шатра на открито, в която бе влизала, а Зоуи й съобщи, че на следващата сутрин ще пристигнат грамадни икебани с тропически цветя, които ще придадат на мястото дух на ботаническа градина.

Докато се разхождаше из внушителния обект, Серина си преговори кратката реч, която бе подготвила за откриването на представлението следващия следобед. Това щеше да й хареса, мислеше си тя. По-голямо предизвикателство беше какво да облече. Огромният й пътнически куфар бе пълен до пръсване с възхитителни вечерни рокли, които щяха да направят голямо впечатление — но коя да избере? За първи път от много време се хвана, че предпочита нещо по-просто. Тоалет от „Армани“ в тъмнокафяво с чудесна катарама с топаз в ъгълчето на острото деколте на гърба. Много по-скромен от поразителната прозрачна черна рокля, която бе донесла, и по-небиещ на очи от бялата на „Версаче“ в гръцки стил, с която беше зашеметяваща. Но беше поразително красив и точно за случая. Показваше, че тя е преуспяла и силна жена, която желае да я приемат сериозно.

— Подготвяте ли се за утре? — запита нечий глас зад нея. Серина се завъртя и се озова очи в очи с много привлекателен мъж с избелели джинси и разкопчана бяла риза с къси ръкави, под която се виждаше ламинираната карта с името му, провесена върху широките му гърди. Косата му беше пленително разрошена, а тъмносините му очи шеговито проблясваха насреща й.

— Познавам ли ви? — попита високомерно Серина, заемайки отбранителна позиция заради ефекта, който този мъж оказваше върху нея.

— Майлс Робъртс — представи се той, пъхна под мишницата си книга с твърди корици и протегна ръка.

— И с какво се занимавате, Майлс? — попита Серина, неспособна да излезе от шеговития му тон.

— Аз съм свръзката.

Серина свали очилата си и широко му се усмихна.

— И какво ще рече това? — попита тя.

— О, предполагах, че жена с вашата професия ще бъде наясно — отвърна с усмивка Майлс.

— Значи утре ще имате удоволствието да угаждате на всеки каприз на Мария?

— Нещо такова — засмя се Майлс.

— Надявам се, че ви плащат подобаващо — язвително го подкачи тя.

— Разрешавате ли да повървя с вас? — вместо отговор попита Майлс и тръгна в крак с нея. — Започнах преди два дни и още не познавам имението. Огромно е, нали?

Серина се усмихна.

— Свиква се с него — отвърна тя и усети, че способността й да флиртува се завръща. След Майкъл Саркис се бе зарекла да няма вземане-даване с мъже до края на лятото, но винаги беше приятно да си поиграеш с красавците. Той беше само някакъв работник на фестивала, но притежаваше хубостта на фотомодел, каза си тя и крадешком огледа профила му. Реши, че може да си позволи няколко минутки развлечение и пак си сложи слънчевите очила. Пък и беше за предпочитане да се разходи с някого от персонала. Напълно съзнаваше, че всеки може да крие фотоапарат, да направи снимки и да ги продаде на таблоидите. А последното, което желаеше, беше да развали човеколюбивия си жест и появата й в Хънтсфорд да бъде окарикатурена с кадри как се препъва в кабели и се кара с охраната.

— Накъде се бяхте запътили? — попита обнадежден Майлс.

— Придружете ме до сцената — помоли тя и ръката й съвсем леко докосна неговата. — Искам да проверя как върви работата и да се насладя на гледката.

— Защо? — попита Майлс. — Наистина ли ще бъдете домакиня на вечерта? Определено чух такъв слух.

— Не изцяло, но ще бъда конферансие — поправи го тя с кокетлива усмивка. — Има лека разлика. Възнамерявам да си легна до девет часа. Оперните фестивали наистина не са ми по вкуса.

— О, да. Предполагам, че се уморявате, особено… — Майлс изведнъж доби стреснато изражение, осъзнавайки, че е направил гаф. Не можа да се удържи да не погледне към бронзовото коремче на Серина, подаващо се изпод оскъдното памучно горнище. — Нали сте бременна?

Тя се усмихна.

— Да, състоянието ми може да се нарече „скапана през цялото време“, драги.

— Не мисля, че ще се наспите утре вечер — усмихна се той. — Освен ако спалнята ви не е звуконепроницаемо противоядрено скривалище.

— Значи разбирате от атомни убежища? — засмя се Серина.

Майлс доби смутен вид.

— Баща ми построи такъв бункер през осемдесетте. Вън, зад розовата градина. Можете ли да повярвате каква параноя цареше тогава, да не говорим за пропилените пари? Но сте прав, не допускам, че това ще бъде най-сладкият сън в живота ми. Май ще бъде по-добре да се върна в Лондон… — Гласът й помръкна.

— Но аз смятах, че ще останете за известно време — отбеляза Майлс и в тона му се четеше разочарование. Замлъкна, отново смутен, че знае подробности от живота на Серина. — Е, поне така съобщиха на персонала. — Той вдигна рамене. — Стана повод за приятно вълнение.

— Нима? — подкачи го тя. — Какво?

— Ужасно силно.

— Това е хубаво — ухили се тя. — Надявах се да предизвикам фурор.

— Като нищо ще сполучите — отвърна Майлс. — Несъмнено.

 

 

Последното, което се искаше на Мария точно в този момент, бе да се подготвя за долнокачественото представление в Хънтсфорд. Осуалд беше в ужасно настроение още от пристигането й преди три часа, не спря да мърмори и да се оплаква от нарастващите разходи за вечерта. В търсенето на билети имаше неочакван скок, откакто вестниците обявиха, че Серина ще се появи пред обществото, но Мария се съмняваше, че то ще компенсира нескончаемите разноски на Осуалд. А прогнозата за пороен дъжд на следващия ден сигурно щеше да обезсърчи зрителите да присъстват на събитието. Не че й се искаше той да загуби парите си, каква полза би имала? Най-много беснееше, че цялото внимание се бе пренасочило към Серина.

Когато преди няколко дни Осуалд й съобщи, че най-малката му дъщеря ще участва в музикалната вечер, Мария се разлюти до немай-къде. Бе убедена, че бездарната малка мърла засега не се вписва в пейзажа. Скандалният й начин на живот бе накарал Осуалд да почервенее от гняв заради срама, който рефлектираше и върху останалите от семейството. А сега беше готов не само да допусне Серина да води представлението и да се превърне в звезда на вечерта, но и да й плати за привилегията. Мария почти се възхищаваше на безочието на Серина в безпощадните й пазарлъци с баща й, стига то да не бе знак за явното влияние, което упражняваше върху него. Е, на това трябваше да се сложи край. Докато Серина манипулираше баща си, тя властваше и над Хънтсфорд, а Мария нямаше намерение да търпи това. Тя искаше да ликвидира въздействието на най-малката дъщеря веднъж и завинаги.

Токчетата й изхрущяха в тревата и тя гневно закрачи към ремаркето, което щеше да използва утре. Слънцето се бе снишило зад зелените дървета и вечерта почти се бе спуснала. Птичките пееха в тайнствения мрак. Мария хвърли поглед към часовника си: седем и четиридесет. Вечерята щеше да бъде сервирана в къщата в осем, а щяха да й бъдат нужни петнадесет минути да стигне до там. Ремаркето й беше стандартен осемметров „Портакабин“ с дълга седалка и маса в единия край и редица столове и огледала в другия. Междинното пространство беше запълнено със закачалка с костюми, перуки и вази с цветя. Беше достатъчно благоразумна да не включва подредените в кръг по холивудски модел около огледалата крушки. Вместо това запали малката лампа над главата си, която озари кабината с меко сияние. На дългата маса седеше мъж и пушеше цигара.

— О, значи си тук — рязко отбеляза Мария и отново погледна часовника си. — Навреме, браво.

— По-добре да побързаме — отвърна й той. — Петдесетина души още се мотаят по сцената. Няма да свършим до среднощ. — Плъзна по масата един плик, досущ като играч на покер, разкриващ картите си. Мария взе плика и започна да брои с дългите си пръсти шумолящите банкноти от по петдесет лири. Големите суми пари неизменно предизвикваха у нея сексуална възбуда и бедното момиче от Пулия искаше да се наслади на всяка банкнота. Долови хладния взор на мъжа до масата, наложи си да спре и скъта плика в черната си кадифена чанта плик.

— Добре, слушайте — започна тя. — Вечерята ще започне след петнадесет минути. Осуалд никога не допуска тя да приключи за по-малко от два часа. Обича да се наслаждава на всяко блюдо и настоява гостите да последват примера му. В къщата има само трима слуги, така че лесно ще ги избегнете. — Тя хвърли едноцветен кафяв плик, който тупна на масата. — Ето ключа от задната врата. Стаята й е право нагоре по главното стълбище, третата врата по големия коридор в предната част на къщата. Убедена съм, че там ще намерите каквото е необходимо.

— Уверена ли сте? — попита мъжът.

— Момичето взима кокаин. Видях го със собствените си очи на празненството през март. Почти е сигурно, че го носи със себе си. Не бих се изненадала, ако пие алкохол и взима хапчета. Малка безотговорна кучка. — С италианския си акцент Мария произнесе думата като „кууучка“. — Мъжът се засмя в тъмнината. Почувства лека възбуда, като си представи възхитителното късане на дрехи и котешки бой между двете прелестни, властни жени.

— Е, по-добре да намерим, каквото търсим — заключи той, пусна цигарата си в пластмасовата чашка и тя изсъска и изгасна в утайката. — Вестникът плаща много пари за него.

— О, ще получите каквото искате — отвърна Мария Данте и кимна така отривисто, че кичур коса падна върху кафявите й очи. — Серина Болкън умее да разочарова.

 

 

Осуалд Болкън седеше на челно място на масата в стил „Луи XV“ в Червената всекидневна, Мария и Серина се бяха настанили от двете му страни досущ като две наложници и всяка деликатно отхапваше от стръковете аспержи.

— Осуалд Болкън — сгълча го шеговито Мария и вдигна към него бляскавите си шоколадови очи, — струва ми се, че това е вечерята с най-малко сътрапезници, на която съм присъствала в Хънтсфорд. Какво стана с другите момичета? Смятах, че тази вечер ще бъде посветена на семейството.

Осуалд многозначително остави сребърните си нож и вилица с крайно недоволен вид.

— Нито Кейт и Камила, нито Вениша и Джонатан ще пристигнат преди утре — отговори той и сви неодобрително устни. — Както на всички ви е ясно, никога и за нищо не мога да разчитам на семейството ми да ме подкрепи.

Забележката му отекна из помещението, достатъчно просторно да побере двадесетима, но сега наистина празно. Ледената атмосфера между двете жени с нищо не подобряваше положението, те умишлено не се поглеждаха, освен за да си подадат някоя подправка. Някъде далеч прогърмя тътен, сякаш се чу ръмжене изпод земята. Звукът предизвика тревожна сянка върху лицето на Осуалд, но той се опита да я скрие.

Колинс влезе през вратата, бутайки сребърна количка за сервиране, отрупана с блюда под похлупаци. Постави вечерята на Серина пред нея и махна сребърния капак с елегантен замах. Печена риба тон и пълна чиния картофи и други зеленчуци.

— Какво е това? — сопна се Серина, погледна Колинс и ядно захвърли салфетката си. — Погледнете я! Та тя е почти сурова!

— Но вие винаги сте харесвали рибата си такава, госпожице Серина — отвърна Колинс и лицето му леко порозовя.

— Това беше преди да забременея — въздъхна Серина, без да крие раздразнението си.

— Серина, престани с капризите си! — обади се Осуалд и удари с ръка по масата. — Денят беше толкова горещ, наредих на Колинс да сервира нещо леко.

— Е, очевидно и ти не си бил бременен — отговори Серина, хвърли му леден поглед и избута стола си назад. Беше уморена и в лошо настроение. Направо изтощена. Струваше й се, че всеки момент ще се разтопи на пода. С копнеж мислеше за спалнята си и как ще си легне. Категорично нямаше да понесе още два часа баща й и Мария да си гукат и да я отегчават до смърт.

— Не, никой от вас не може да разбере какво чувствам — продължи Серина, изправи се и остави салфетката си до чинията, — но ще ви кажа, направо е отвратително. — Прикова поглед в баща си. — Ако искам да бъда способна утре да свърша нещо както трябва, налага се да поспя. Сега, ако ме извините…

Благоразумно решавайки, че само така Серина ще бъде свежа и ослепителна на следващия ден, Осуалд кимна и направи обичайния си жест с ръка, за да покаже, че й позволява да се оттегли.

Мария обърна очи към салонния часовник зад себе си: осем и четиридесет и пет. Ненадейно се изправи.

— Серина, моля те — подхвана тя, дарявайки я с най-искрената усмивка, на която беше способна. — Ще се почувствам истински обидена, ако сега си легнеш. — Разпери ръце като Мадона. — Моля те, остани. Сега повече от всякога е нужно да се опознаем. Колинс ще ти приготви чудесна, добре препечена риба, нали, Колинс? После можеш да си седиш и да си почиваш на масата.

— Както казах — усмихна се Серина, полагайки всички усилия да бъде любезна, — действително не вярвам, че разбирате колко уморена може да бъде жена, бременна в третия месец. Татко, нали ще се видим сутринта, за да преговорим встъпителната ми реч?

Серина бе стигнала до другия край на персийския килим и вече се отправяше към приемната. Мария скочи от мястото си, тръгна след нея и почти тичешком излезе през вратата, за да я настигне.

— Серина — тихо промълви тя, — преди вечерята баща ти сподели с мен колко важна е тя за него, за да можем да се сближим.

Серина се завъртя на пета.

— Ще го преживее — изстреля тя. — И в бъдеще предлагам да се стараеш повече пред господарката на дома.

Мария застана на място и тревожно загледа как Серина тръгва по огромното стълбище, намусено изкачвайки стъпало по стъпало.

— Тъпа италианска крава — промърмори Серина под нос, събу си обувките и тръгна боса по дебелата червена пътека в коридора.

На първия етаж на къщата цареше призрачна тишина. Повечето лампи бяха угасени. Беше видяла, че Колинс обикаля и методично ги изключва една по една, несъмнено в отчаян опит да прави икономии. Спестените от електричество няколко пенита нямаше да напълнят хазната на Хънтсфорд наново, с раздразнение си помисли тя. Преминавайки покрай един прозорец с изглед към езерото, тя трепна, когато запалиха осветлението на покритата с купол сцена, удавяйки пейзажа в ярка, стерилна белота. Слава богу, че бе дръпнала завесите в стаята си, каза си тя. Не желаеше леглото й да бъде осветявано като футболен стадион.

Натисна позлатената дръжка на вратата на спалнята си и пристъпи вътре. Долови нечие присъствие. Инстинктивно стисна обувката си с десетсантиметров ток от „Джими Чу“, като че бе томахавка. С другата си ръка заопипва стената, за да намери ключа на лампата. Със сигурност в стаята имаше някой. Най-после откри ключа и го завъртя. Първата й реакция бе да изпищи, но гласът напусна гърлото й като крясък, когато неочаквано разпозна натрапника.

— Майлс! Какво по дяволите…?

В едната си ръка той държеше малко фенерче, а с другата ровеше из пътната й чанта.

— Нищо няма да намериш там — бавно изрече тя, прикована на място от неверие.

— Серина, аз, вижте…

Осъзнавайки, че са го хванали, той се завтече към вратата. Серина реагира прекалено бавно, за да го спре, и ядно размаха обувката над главата си.

Опомни се и изпищя, но се сети, че пронизителната мощ на гласа й трябва да измине дълъг път, преди някой да я чуе, и хукна навън по коридора, викайки колкото й глас държи. Между писъците си чу как нечии обезумели стъпки на подскоци преодоляват голямото стълбище, а секунди по-късно последва ревът на бързо набиращ скорост мотоциклет пред пътната врата. Осуалд тромаво прекрачи в коридора, когато Серина надзърна от горния етаж.

— Какви драми се разиграват? — кресна към нея той. — Реши да зарежеш вечерята си, поне остави нас да й се насладим на спокойствие!

— Имаше някой! В къщата имаше чужд човек! — извика Серина.

Осуалд изтича към вратата и видя червеното котешко око на отдалечаващия се мотоциклет, а Серина бавно се отпусна на пода. Опряла глава на перилата, тя захлипа.

 

 

Камила влезе в Кралския апартамент в „Клариджис“ и видя Серина на пода надолу с главата, тялото й беше прегънато като обърнато римско пет.

— Какво, по дяволите, правиш? — възкликна тя и погледна сестра си с наклонена настрани глава.

— Наведено куче, на какво друго ти прилича? — изпъшка Серина и се изправи. — Гуруто ми е в Капри, психотерапевтът ми се е запилял кой знае къде, а агентът ми за нищо не го бива. В момента йогата е единственото, което ме пази да не откача.

— Да ти донеса ли нещо? — услужливо попита Камила и седна на канапето.

— Примерно револвер? — отвърна Серина и сви устни.

Тя изчезна малко след като откри неканения гост в Хънтсфорд. Потъна в земята. Заряза музикалната вечер, без да каже и дума или да съобщи на някого. Чак когато двадесет и четири часа по-късно, на сутринта след представлението, Камила получи съобщение от сестра си, мистерията относно местонахождението й се разбуди. Кралският апартамент на „Клариджис“ бе едно от предпочитаните от Серина убежища, когато светът станеше прекалено враждебен: очарователно шикозен, напълно непристъпен, дори имаше пиано марка „Джилбърт и Съливан“. Не че тя можеше да свири.

— Искаш ли да ми кажеш какво се случи? — попита Камила и си взе чепка грозде от купата с плодове.

Напрежението бе оставило отпечатък върху лицето на Серина. Камила се притесни: сестра й никога не изглеждаше другояче освен прекрасна, самоуверена и в пълно самообладание.

— Знаеш, че се примирявам с много неща — ожесточено отвърна тя. — Папараци по улиците ме наричат кучка. Репортери ровят из кофите ми за боклук. Подслушват телефоните ми. Но да сваря чужд човек в къщата си! В собствената си стая.

Потърка слепоочията си и гласът й трогателно омекна.

— Дойдох, защото исках да се скрия. Беше ужасно, Камила. Наистина.

Коленете й се огънаха и тя се свлече на килима на луксозния апартамент в „Клариджис“.

Камила замълча, свикнала с драмите на сестра си, но видя, че по страните на Серина се стичат истински сълзи. Приближи се и я прегърна през рамото.

— Всичко е наред. Хайде, напрежението не е добро за бебето — прошепна тя. — В безопасност си. Нали натрапникът не те е наранил и не е взел нищо?

— Не е наред, знаеш ли? — отвърна Серина и изтри ъгълчето на окото с върха на пръста си. — Чух, че вечерта била пълен провал. Толкова отчайващо ли беше?

— Доста зле — отговори с гримаса Камила. — Всъщност „доста зле“ е слабо казано. — Представлението се бе превърнало в абсолютно фиаско, което несъмнено струваше хиляди на баща им. — Главната беда беше във времето — продължи Камила. — Беше толкова лошо, че мнозина предпочетоха да си останат вкъщи. Организаторката отложи началото с двадесет минути, но честно казано, беше си истинска кална баня. В четири сутринта хората все още се редяха да си излязат.

— Ами представянето? Кой откри вечерта? — попита Серина гузно, защото тази роля беше нейна.

— Кой мислиш? Татко. Приказва монотонно и толкова дълго, че го освиркаха. Щяха да започнат да хвърлят бутилки, ако ръцете им не бяха заети с чадъри.

— Чудесно — обади се Серина и обърна очи. — Предполагам, че и за това съм крива. Обвинявайте лошата — всеки друг го прави — додаде тя. Отпусна се на рубиненочервеното канапе и притегли колене под брадичката си.

— Какви ги говориш? — запита Камила.

— Виж вестниците. Не си ли ги чела тази сутрин?

Камила вдигна купчина неделни вестници, натрупани върху рояла. „Сънди рипортър“ крещеше: „Серина дезертира от семейството си заради любовник“.

— Давай, прочети го — изпъшка Серина. — Според тях аз съм причината вечерта да се провали. Явно са очаквали да бъда главната атракция, но съм зарязала татко.

Камила плъзна пръст по редовете на вестника. „Бременната Серина пренебрегва дълга си към семейството и напуска сцената заради пиянска среща с любовника си“. Камила вдигна очи. — Какъв любовник?

— Именно. Но това мога да го понеса — отговори Серина и устата й образува тънка решителна линия. — Не ми харесва онази част за семейството ми. Мразя намеците, че не ме е грижа. — Гласът й затихна, стана слаб и немощен.

Камила погледна сестра си, отпусната като трагична филмова героиня на канапето. Обкръжена от великолепието на Кралския апартамент, не можеше да не си помисли, че нещастието подхожда на Серина. Тя понасяше меланхолията със стил, но явната злочестина изобщо не беше в нейното амплоа. Кожата й беше непроницаема, но Камила подозираше, че върволицата от събития започват да я мачкат. Том, Майкъл, безумието на пресата, бременността, непознатият в стаята й. Колко може човек да понесе само за няколко месеца, дори да беше Серина?

— Има и още нещо — продължи по-малката сестра и лицето й помръкна. Пресегна се към един куфар на пода, от който се подаваха части от дрехи и обувки, и извади плътно затварящо се пликче с големината на кибритена кутийка. Постави го на масата.

Камила го докосна с върха на пръстите си и видя вътре бял прах.

— Мамка му, Син. Кокаин? — възкликна тя и вдигна изненадан поглед.

Сестра й бавно кимна.

— Твой ли е? — предпазливо запита Камила. Знаеше, че в миналото Серина беше опитвала.

— Не! Не е мой! — отсече Серина и грабна пликчето. — Бременна съм, забрави ли?

— Чий е тогава?

— Откъде да зная. Намерих го в пътната ми чанта — отвърна Серина, гласът й отново стана огнен. — И ако непознатият, който ми ровеше из нещата, бе останал и секунда по-дълго, също щеше да го намери.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита Камила, подозирайки, че сестра й преиграва. — Че той го е сложил там?

Серина отривисто поклати глава.

— Не, не мисля, че той го е оставил в багажа ми. Убедена съм, че Мария ми го е подхвърлила, всъщност съм сигурна. Онзи дето беше в стаята ми, Майлс, убедена съм, че е репортер. Мария го е подучила да влезе, защото е искала да намери наркотика.

Камила не можа да сдържи недоверчивия си смях, питайки се дали кокаинът все пак не беше на Серина и от него да е станала параноична.

— Стига, Син…

— Зная как звучи, но Майлс не беше в списъка на Зоуи Картрайт с работниците, обслужващи събитието, питах я. Той се нарече агент за връзка с артистите, знаеше точно къде е ремаркето на Мария и беше наясно за всички действия през онзи ден…

— Да предположим, че си права, но защо Мария ще прави това? — запита Камила, все още неубедена.

— Защото е истинска кучка, Кам. Иска да ме дискредитира. Боже, толкова е ужасно. — Измъкна едно огледало от чантата си и заразглежда лицето си, пръстите й лудешки танцуваха по гладката й кожа. — Изглеждам покъртително. Мислиш ли, че се налага да ми ударят една инжекция против бръчки?

Камила я изгледа иронично.

— Значи не взимаш кока, но ще си биеш козметични инжекции?

— Не е смешно — сопна се Серина и се отпусна на възглавницата. — Казвам ти, Мария Данте вреди на семейството.

— Е, тогава знаеш ли какво? — заключи Камила. — Според мен с татко се заслужават един друг.