Тасмина Пери
Любовта не се купува (47)

45.

Пътуването с такси от Северната гара на Париж до Седми район продължи двадесет и пет минути. Минаха покрай опера „Гарние“, хотел „Крийон“ и величествения площад „Конкорд“, по моста „Алма“, а водите на Сена станаха мастилени в здрача, докато пътуваха към осветената по случай Коледа Айфелова кула и левия бряг на реката. Това е елегантната част на града, помисли си Кейт, когато таксито спря на малка уличка близо до парка на Марсово поле. Високи дървета с щръкнали клони растяха от двете страни на пътя, малки кученца подтичваха след шикозните си собственички, бегачи профучаваха покрай високите бели постройки на път към откритите зелени пространства.

 

 

Кейт провери записания в дневника й адрес и махна на таксито, че е свободно. Уморена от пътуването с „Юростар“, тя пое дълбоко дъх и натисна звънеца до малката бронзова табелка, на която пишеше „Холдън-Джоунс“. Бравата щракна, вратата се отвори и тя влезе в тесен асансьор с врата със старомодна дръжка и малка, облечена с кадифе табуретка, разположена в ъгъла. Да се надяваме, че не си губя времето, каза си младата жена, когато асансьорът рязко потегли нагоре.

Щом пристигна, Кейт видя, че тежката дървена врата към апартамента на леля Сара е леко открехната. Побутна я, за да я отвори, и влезе в коридор, ухаещ на лилии.

— Bonjour — извика тя. — Кейт е.

— В приемната съм — обади се тих глас. — Влизай направо.

Край високия прозорец с изглед към проблясващите светлини на Париж седеше Сара Холдън-Джоунс, а един кокер шпаньол в бакърено и бяло лежеше в краката й. Единственият спомен на Кейт за леля й беше за невероятно елегантна тъмнокоса дама, която постоянно пуши, а дългите й като на пианистка пръсти са обсипани с пръстени. Естествено, беше се променила. Кейт прецени, че навярно е над седемдесет. Косата й сега беше снежнобяла, опъната назад в стегнат кок, прихванат с шнола от черупка на костенурка, а шикозните парижки шифонени ризи, които Кейт помнеше, бяха заменени от свободен кашмирен пуловер и меки кожени пантофи с нисък ток. На лицето на Сара се разля радостна усмивка, когато видя племенницата си. Тя се надигна от фотьойла си в стил „Луи XV“, като се подпираше на бастун.

— Не, не, седни — заговори Кейт, втурвайки се към прозореца. — Не ставай заради мен.

Старата жена се отпусна на мястото си и направи жест към креслото отсреща.

— Ела, поседни при мен — усмихна се тя и погали главата на кученцето. — Катърин, кажи здравей на Чарли.

Кучето изприпка към Кейт и започна да ближе върха на ботуша й.

— Дружелюбно е — засмя се Кейт.

— И е добър приятел.

Настъпи дълго мълчание. Какво се говори с роднина, който си виждал само два пъти и който фактически не е проявил никакъв интерес да те опознае, неловко се запита Кейт.

— Сигурно си уморена — подхвана Сара и наля две чаши бордо от шишето на масата. — Питието навярно ще ти помогне?

Кейт кимна и отпи.

— Наистина съжалявам за баща ти — каза Сара след ново мълчание.

Кейт вдигна вежди.

— Нима?

— Никой не желае чуждата смърт.

Племенницата повдигна рамене.

— Е, знам, че не ти беше любимец — обади се Кейт.

— Беше трудно — отбеляза Сара, погледна през прозореца и плъзна старчески пръст по ръба на чашата. — Не исках да го виждам, след като майка ти почина. Усещах горчивина. Той я направи толкова нещастна. Пак щях да преживея това, ако го видех отново… — Гласът й заглъхна. — Да си го кажем, щеше да ми се струва, че някак предавам Маги.

— Разбирам — отговори Кейт и забеляза колко много прилича Сара на старите фотографии на баба й. — Но можеше да опиташ да се срещаш с нас, когато напуснахме дома…

Сара потупа Чарли по козината и той хукна през стаята. Тя бавно се изправи и се приближи до ореховото бюро, поклащайки глава.

— Хубавото, че живея в Париж, скъпа моя, е това, че той стана моя свят. Много близък до онзи, който познавах, и все пак далечен. Тук се чувствам свързана със стария си живот, но в същото време мога да забравя. — Завъртя се, за да погледне Кейт право в очите. — Толкова много пъти ми се е искало да грабна самолета до Лондон и да ви видя и четирите — тъжно добави тя. — Още не мога да свикна с този „Юростар“ — влак под Ламанша? Non, non — засмя се тя, а очите й дяволито блеснаха.

Обърна се, за да се наведе над бюрото, и извади снопче документи и пликове от чекмеджето. Бавно се завъртя към фотьойла си и започна да ги нарежда върху масата.

— Само защото не съм виждала племенниците си, не значи, че не зная нищо за преживелиците им.

Погледна гордо към Кейт и й подаде купчинка изрезки от вестници и списания. Имаше техни снимки от „Пари Мач“ на бляскави балове, репортажи в „Таймс“ за филмите на Серина и за книгите на Вениша по вътрешна архитектура, страници, откъснати от списанията на Кейт с името или снимката й, всяка една от тях спретната и с пригладени ръбчета. Кейт ги върна на масата и погледна към леля си.

— Никога не мисли, че не ме е било грижа, Кейт — меко каза леля й.

Кейт искаше да я прегърне силно, но се почувства неловко и само леко докосна ръката й.

— Радвам се, че се виждаме — промълви тя.

Сара се усмихна, разпери ръце и я прегърна. Обезоръжена от жеста й, Кейт заговори тихо, облегната на рамото на леля си.

— В беда сме. Не зная какво да правим.

Сара я изгледа многозначително и кимна.

— Изнудват ни.

— Продължавай — подкани я Сара.

— Знаеш, че баща ни почина. Тялото му беше открито в рова… — Кейт спря, понеже не искаше да си го припомня наново. — Това само по себе си беше достатъчно тъжно, разбира се, докато някакъв приятел на баща ни, писател на име Дейвид Лофтъс, се появи вкъщи, за да ни уведоми, че Осуалд е бил убит.

— И откъде ще го знае, след като полицията не мисли така? — попита Сара, а будните й очи блеснаха.

Кейт сведе поглед и заклати глава.

— Лофтъс започнал да пише мемоарите на татко от негово име и четял между редовете. Някак си е решил, че всичките имаме мотив. Заплашва, че ще отиде в полицията с информацията си, ако не му дадем много пари.

— Разбирам. Но това би било проблем, ако имахте нещо за криене.

— Нямаме! — извика внезапно Кейт. Леко се изчерви, смутена от реакцията си. Погледна към откритото питащо лице на Сара и дълбоко си пое дъх.

— Всички ли бяхме в лоши отношения с татко? Да. Възможно ли е дневниците му да го подсказват? Напълно вероятно. — Кейт спря. — Но да го убием, категорично не. Аз не съм го убила, а вярвам, че и сестрите ми не са.

Сара забеляза, че ръцете на племенницата й леко треперят и посегна, за да ги успокои.

— Нищо не е по-лесно от това да имаш нещо за криене, нали? — попита Кейт след кратко мълчание. — Естествено, всеки е невинен до доказване на противното, но дори и най-слабият намек за скандал няма да се отрази добре на никоя от нас. Имаме кариери. Известни сме…

Тя замлъкна и за първи път една сълза увисна на клепача й.

Сара потупа успокоително племенницата си по рамото.

— Не се безпокой, мила — заговори тя. — Явно повечето от приказките на Лофтъс са използвачески предположения. Обаче… — Хвана ръката на Кейт и я поведе през високите двойни врати към спалнята си. На Кейт й се прииска тази спалня да е нейна. Къси сака от „Шанел“ висяха от бели закачалки, рафтовете бяха покрити със снимки в сребърни рамки и големи шишета с парфюм. Стените бяха тапицирани с гълъбовосива коприна, а голямо легло с дървени табли заемаше средата на стаята.

— Извинявай за неразборията — разсеяно заговори Сара и посочи към куп красиви, елегантни дрехи върху облегалката на един стол. — Ей сега ще намеря каквото ни трябва.

Кейт приседна върху пухеника, а краката й се провесиха от ръба на леглото. Леля й затършува из гардероба си и накрая извади голямо бяло дървено ковчеже. Постави го на леглото до Кейт и въздъхна.

— Знаех, че рано или късно ще излезе наяве — промърмори тя, избърса натрупалия се прах и го отвори. — За това исках да поговорим.

Кейт замълча, чакайки я да продължи.

— Бяхме много близки, майка ви и аз. От двете ни тя беше красива. Аз бях разумната, типичната по-голяма сестра, винаги се наблюдавах, за да съм сигурна, че се държа както трябва. — Тя се засмя, наслаждавайки се на спомена. — Но в дните, когато бяхте малки момиченца, с майка ви се виждахме рядко. Както знаеш, съпругът ми Маркъс беше дипломат и заемаше постове по целия свят.

— Налагаше се да пътувам с него.

Докато говореше, тя прехвърляше през пръстите си снопчета писма — дъга от разноцветни хартии.

— Но Маги, майка ти, обичаше да пише писма. Където и да бях — в Сингапур, Хондурас, Лагос — поне два пъти месечно получавах по едно. Винаги разбирах, че е от нея — тя се усмихна. — Маги никога не пишеше на бяла хартия. Казваше, че й се вижда прекалено скучно. — Отново се засмя и започна да чете откъси, очите й се стрелкаха от писмо на писмо. Най-сетне стигна до бледолилав плик и го сложи в скута си.

— Отначало бракът на Маги и Осуалд вървеше добре. Той умееше да бъде много чаровен, когато поискаше. Обаче, след като се роди Вениша, отношенията им бързо се влошиха. Пълният им с веселби и пътешествия живот беше преустановен. Импулсивните им забежки до Маракеш приключиха — поне за Маги. Трудно й беше да отслабне след бременността и баща ви я подценяваше и я дразнеше. Осуалд обичаше лекия живот. Според мен му беше криво, че е обвързан със семейство. Започна да пие неудържимо, а после и да играе хазарт във всички елегантни клубове на Мейфеър. Това беше прекалено изкусително за слаб човек като него.

Гласът на Сара натежа от презрение.

— Оставаше в Лондон по цяла седмица, излизаше с група приятели — Филип Уочорн, Никълъс Чарлсуърт, Джими Дженкинс. Вестниците ги описваха като бляскава тайфа. Предполагам, че е чудесно да си млад, свободен и необвързан. Но баща ви беше женен, а всичко, което бе редно да прави с майка ви, той правеше с приятелите си. Напълно пренебрегваше нея и децата си.

Сара разгъна писмото, щом го извади от плика, и го подаде на Кейт, която плъзна връхчето на пръстите си по тъмносиньото мастило и характерния закръглен почерк на майка си.

— Майка ти беше много самотна — продължи Сара. — Осуалд го нямаше никакъв дни наред, аз бях извън страната, а по това време родителите ни вече бяха покойници. В Хънтсфорд тя нямаше приятели.

Кейт вдигна очи.

— Значи мама е имала любовник?

Сара бавно кимна.

— Опасявам се, че бяха няколко. Единият беше приятел на баща ти. Алистър Крейгдейл. Осуалд, майка ти и приятелите им често посещаваха замъка Крейгдейл, неговия дом. Беше прекрасно място за лов, риболов и за балове. Предполагам, че едното е довело до другото. Алистър беше ужасно чаровен.

Кейт се засмя горчиво.

— Крейгдейл убиецът? О, Боже…

Седна и изчака минута, за да го осмисли. Убийството на Горди Спенсър, коняр от замъка Крейгдейл, беше станало преди Кейт да се роди, но историята за това престъпление не преставаше да я вълнува. Единствено епизодът с лорд Лукан^[1] го бе затъмнил като скандал във висшето общество през седемдесетте. Историята разказваше, че Алистър Крейгдейл, граф на Лох Лей, прострелял и убил коняря си, без да му мигне окото, след като го заподозрял, че е любовник на жена му. Фактът, че Осуалд и Маги са били сред гостите му през въпросния уикенд, изостряше допълнително любопитството на Кейт, въпреки че никой от родителите й не беше говорил за това.

— Какви ужасни времена — тихо отбеляза Сара и отново отпи от виното.

— Майка ми е имала връзка с Крейгдейл? — повтори Кейт, бавно осъзнавайки случилото се. — Но Алистър е бил влюбен в съпругата си, нали? Достатъчно, за да убие човек заради нея.

Сара отиде в кухнята и донесе бяла порцеланова чиния, пълна догоре с бледозелени, розови и шоколадови сладки.

— Ореховки?

Кейт поклати глава, не беше гладна. Сара се настани и продължи да разказва:

— Всички мислеха, че Алистър е застрелял Горди Спенсър, защото е имал връзка с жена му. Но не беше така. Беше го видял с Маги. — Тя замълча, после с усилие продължи. — Допускам, че ги е заварил в скандално положение.

Чашата в ръката на Кейт леко потрепери и малка капчица вино падна върху сивия копринен пухеник.

Сара издърпа други писма от бялата кутия и ги подаде на Кейт.

Тази седмица отново сме в Крейгдейл. Всеки уикенд ми харесва все повече. Конярят там е много чаровен и ужасно красив. Боя се, че отново се влюбвам.

Имаше още едно писмо, с друга дата, отпреди лова.

Ще скъсам с Алистър. Всеки път, когато мъжете отиват да стрелят, аз се отправям към конюшните с Горди. Зная, че не е редно, скъпа Сара, но не мога да се удържа. Гордън е толкова добър, кара ме да се чувствам жива.

Кейт клатеше глава. Приятелите на родителите й прескачаха от легло в легло през цялото време!

— Достатъчно, моля те, престани. — Мисълта за един любовник, който очерня святата памет на майка й беше достатъчно лоша, но двама? — Баща ми знаеше ли? — смутена попита Кейт.

— За Алистър ли? Да, разбра скоро преди стрелбата. Маги ми се обади, беше в истерия. Осуалд бил разбрал. Блъснал я надолу по стълбите и очевидно много яростно заплашил Алистър — тихо отговори тя. — Той умееше да бъде зъл. — Кейт видя оголените зъби на възрастната жена.

Слезе от леглото, отиде до прозореца и притисна длани към стъклото. Погледна към хоризонта, където се открояваше Айфеловата кула. Тази история беше шокираща и перверзно увлекателна, но тя се съмняваше, че има нещо общо със смъртта на баща й.

— Питаш се защо те поканих тук? — заговори Сара зад нея.

Кейт се обърна и вдигна рамене.

— Мислех, че е във връзка с кончината на татко. Не разбирам значението на случилото се в Крейгдейл, било е много отдавна. Майка ми е умряла, Алистър е мъртъв…

— Така ли? — тихо попита Сара.

Кейт я погледна озадачена.

— Но аз съм слушала историята поне сто пъти — отвърна тя. — След като Алистър застрелял Гордън Спенсър, изчезнал. Колата му също я нямало и била открита дни по-късно край Лох Нес. Всички предположили, че е постъпил като благородник и се е удавил.

— Претърсиха езерото. Не намериха нищо — каза Сара.

— Но то е дълбоко над четиристотин метра. Не откриха и Неси с всичкото си оборудване за милиони долари — възрази Кейт, без да влага много жар.

— Навярно, защото и Неси не е там.

Кейт се отпусна на един стол до прозореца, объркана и уморена. Сара се приближи до нея и продължи:

— Няколко месеца след убийството на Гордън Спенсър чичо ти Маркъс и аз пристигнахме в Лондон за няколко дни. Дотогава живеехме в Сингапур и бяхме на път към новото назначение на Маркъс в Хондурас. Както навярно се досещаш, душа давах да видя Маги. Знаех, че преживява трудни времена. Гордън бе мъртъв, Алистър — също.

Кейт се взря в Сара съсредоточено, долавяйки, че историята има развитие.

— Маги дойде в хотела ми, докато Маркъс беше навън. Беше нервна, възбудена. И най-накрая изплю камъчето.

— Какво ти каза?

— Нещо, което никога не би ми съобщила в писмо. Кейт не откъсваше очи от нея.

— Маги беше получила вест от Алистър. От Белиз. След изчезването му. Било кратко и шифровано. В общи линии я уведомявал, че е жив и е добре, но по очевидни причини не можел и не искал да й се обажда отново.

Кейт се втренчи в леля си, опитвайки се да открие смисъла в цялата история.

— Значи Крейгдейл не се е самоубил? Сара поклати глава.

— А това означава, че вероятно е жив и до днес.

Кейт прехапа устна. Изведнъж се сдобиха със заподозрян.