Тасмина Пери
Любовта не се купува (13)

11.

Сред многото модерни и луксозни ресторанти в Лондон точно сега най-представителен и най-посещаван беше „Сан Пауло“. Осуалд по начало ненавиждаше подобни незаслужаващи доверие заведения за хранене и се чувстваше далеч повече в свои води в старомодно изисканите частни клубове, пръснати из югозападен Лондон. Но на глупаците им харесва, каза си той, разглеждайки обедните посетители — шайка издокарани светски дами на път към китайската минерална баня или за уговорен час при фризьор в „Невил“. Имаше съпруги на банкери, на руснаци, на футболисти: навсякъде миришеше на спечелените от половинките им пари, отбеляза с неодобрение той, докато гледаше торбите с покупки от „Джими Чу“ и „Ермес Бъркин“, наредени по пода около масите.

— На лекар, а? Какво ти е този път, Вениша? — обърна се Осуалд към най-голямата си дъщеря и щракна с пръсти, за да привлече вниманието на сервитьора.

— Още не е сигурно — отговори Вениша, свела глава. Беше едва вторият й ден в Лондон след завръщането от Мустик, но тя не спираше да се тревожи за резултатите от теста си. Тази сутрин лекарят не й съобщи нищо, само й взе още кръв „за бъдещи изследвания“. Но колкото и да бе угрижена, Вениша определено не беше склонна и да намекне на баща си, че нещо не е наред.

— Все нещо ти има, нали? — Осуалд помълча и я погледна изпитателно. — Нали не са женски проблеми? Време е с Джонатан да родите някое и друго хлапе.

Вениша съсредоточено заразглежда листа с вина на „Сан Пауло“.

— Както казах, не сме сигурни какъв е проблемът — стоически повтори тя, а сърцето й заби по-силно.

— Е, време е някоя от вас да дари фамилията с наследник. Поне знаем, че можете да имате деца, нали? — Той я изгледа накриво с жестока усмивка.

Споменът, който Вениша от седмици преднамерено потискаше, сега нахлу с ужасяваща сила. Беше на седемнадесет години. Изкара един летен флирт с момче от селото, който накрая свърши в клиниката „Мери Стоунс“ в Лондон. Баща й настоя буквално да я завлекат до вратата. Не срещу възрастта й се противеше, а против бащата.

— Да не искаш за дете слабоумна маймуна? — подиграваше се той. — Не и под моя покрив!

Питаше се дали абортът има нещо общо със сегашното й безплодие, но не смееше да го спомене пред доктор Рийс-Джоунс, не и докато неодобрителните очи на Джонатан следяха всяко нейно движение.

Чувствена тъмнокоса жена приближи масата им и прекъсна болезнените й размисли. Прехвърлила тридесетте, Мария Данте носеше тежък грим върху красивото си лице, а вталената рокля и жакетът плътно обгръщаха пищната й фигура.

— Здравей, Мария — усмихна се Вениша, опитвайки се да си възвърне самообладанието. — Радвам се да те видя отново.

Мария Данте изискано кимна и позволи на сервитьора да я настани на стола.

— Как минаха репетициите? — попита Осуалд и проточи врат, за да целуне напудрената й страна.

— Добре вървят — отвърна певицата с нещо средно между италиански и американски акцент. — Откриването е вечерта на двадесет и трети и с очите си ще се убедите, че ще мине добре. Тоест, ако все още желаете да дойдете.

Вениша изгледа и двамата, озадачена от фамилиарността между тях.

— О, познавате ли се? — попита тя.

— Само разговаряхме по телефона — засмя се Мария и погледна към Осуалд с възхищение. Беше надминал очакванията й.

Осуалд отпи глътка вино и отправи към дъщеря си самодоволна усмивка.

— Когато спомена за музикалната вечер в Хънтсфорд, си позволих волността да се обадя на госпожица Данте. — Погледна я така както търговец на антики оглежда старинен бюфет. — Изненадахме се, че имаме толкова много общи приятели, нали, Мария?

Певицата женствено се изкиска.

— О, да, твърде много.

Вениша се усмихна вяло. Беше уредила обяда като делова среща, за да ги запознае, с надеждата, че Мария ще очарова Осуалд и ще проведат вечерта в Хънтсфорд. Сега имаше чувството, че се натрапва на първа среща между влюбени.

— Да говорим по същество и да започнем да обядваме като цивилизовани хора — обади се Осуалд, разплисквайки виното из чашата си. — По принцип аз съм за изявата. Но ако ще превръщаме Хънтсфорд в сцена, нека го направим както трябва. Нещо със замах. Елегантно. Импозантно. Искам да кажа, да му се не знае, всеки, който има достъп до Интернет, хуква към Глинденборн. Това не ми харесва. Не искам концертът да прилича на спявка в нечий заден двор. Фамилията Болкън е длъжна да пази репутацията си.

Поспря, за да се почеше по корема, който висеше над колана на панталоните му.

— Напълно съм съгласна, че достъпът трябва да бъде ограничен — намеси се Вениша, — ето защо смятам, че трябва да определим цена двеста и петдесет лири на билет. Така поне петдесет процента от нея ще може да отиде за благотворителност.

Осуалд остави чашата си и въздъхна.

— Струва ми се, че бях ясен по въпроса с благотворителността — обади се той, но коригира острия си тон, като видя стъписаното изражение на лицето на Мария.

— Ти най-добре знаеш колко скъпо е всичко в наши дни — обърна се той към Вениша. — Само Бог знае колко от парите на Джонатан си пропиляла.

Тя се сепна.

— Все едно, предстои да обсъдим хонорара на Мария — продължи той, глътвайки още малко „Пино“

— Хонорар ли? — изненада се Вениша, размърдвайки се на стола си. — Смятах… — Опита без успех да срещне погледа на Мария. — Ами благотворителността?

— Дъщеря ми — заговори Осуалд, сякаш Вениша не присъстваше — все иска да помага на някого. Все тича да спасява света!

Засмя се, после отново се обърна към Вениша.

— Скъпа, материалната действителност сочи, че подобни начинания са скъпи. Да не мислиш, че всички така наречени благотворителни концерти не пълнят нечий джоб? Какъв е смисълът да икономисваме от музикалната вечер само за да даваме излишните си дребни на разни сакати? Нямам намерение да се преструвам, че върша някакво велико хуманно дело. Лицемерни глупости!

Вениша с изненада видя, че Мария кима, докато Осуалд говори. Когато разговаряха предната седмица, певицата се бе развълнувала силно, че приходите ще отидат в Националния дом за деца.

— Е, Мария. — Той постави ръката си на коляното на певицата и тя му позволи да я плъзне нагоре. — Всичко започва от вас, скъпа. Кои дати сте избрали?

Тя разрови дневника си, без да погледне Вениша.

— Имам няколко представления във Верона през втората седмица от юли. Бих предложила първата седмица на юни.

— Прекрасно! — възкликна Осуалд и посегна към втората бутилка вино. — Е, Вениша, мислиш ли, че Серина може да ни бъде конферансие? Познавате ли дъщеря ми Серина Болкън? Такова красиво момиче — похвали се Осуалд на Мария.

Вениша извъртя очи нагоре. Начинът, по който той парадираше с най-малката си дъщеря, неизменно дразнеше останалите сестри.

— А не можем ли да убедим Камила да потърси финансова подкрепа от ония досадници адвокати, които познава? — продължи той. — Те имат големи възможности — прошепна драматично на Мария.

Осуалд явно беше в стихията си, наслаждаваше се, че е център на вниманието.

— Чарлсуърт има големи връзки в света на елита. А проклетият Уочорн може да си отвори устата и да разтръби на приятелчетата си от Кабинета, за които все ми надува главата. Питам се дали членовете на парламента няма да се появят?

Той продължи щастливо да излага плановете си, пресуши чашата си, после нетърпеливо щракна с пръсти да го обслужат. Вениша седеше мълчалива, с ръце в скута, и се чувстваше съвсем окаяна, осъзнавайки, че възхитителните й планове за една блестяща вечер в Хънтсфорд бяха безвъзвратно обсебени.