Тасмина Пери
Любовта не се купува (23)

21.

— Плодов сок, чай „Ърл Грей“ или мартини, стига да не е малко рано? — попита Серина и седна до Роман Лефей на терасата на внушителния мезонет на Майкъл в северен Ийст Сайд.

— Само малко минерална вода ще бъде чудесно — отговори приятелят й, отпускайки се на шезлонга, за да може слънцето да огрее лицето му, а очите му с наслада обходиха гледката. От терасата Роман виждаше от центъра на Манхатън през Сентръл Парк чак до хоризонта, където на тридесет километра от тях северната част на Ню Йорк мамеше погледа. Навярно нямаше по-хубаво място за обяд от това, както и по-прекрасна сътрапезница.

Обърна критичното си око на моделиер към Серина, която не бе виждал от драматичното плаване из Египет. Ролята на властна нюйоркска блондинка определено й прилягаше, като гледаше прилепналите й, шити по поръчка панталони, фланелката от „Проенца Шулър“ и сандалите с остри като шило за лед токове на краката й с пурпурночервени нокти. Серина открай време беше най-близката му приятелка, но докато отпиваше глътка „Пелегрино“, той забеляза у нея едва доловима промяна. Гримът й беше малко по-силен, косата — в по-блед нюанс на русото. И определено беше отслабнала значително. Леката заобленост на бедрата й бе изчезнала и тя сякаш се беше смалила. Имаше бляскав, скъп и изключително лъскав вид, но Роман се чудеше дали в стремежа си да добие нюйоркски фасон не е загубила част от английската естественост, която толкова обичаше у нея.

Прислужница латиноамериканка се засуети по терасата и донесе две големи купи салата от скариди и кана ледена вода с резенчета лимон.

— Лек обяд — усмихна се Серина и набоде една спиралка мерудия. — Извинявай, че не се отбихме в „Да Силвано“ или някъде другаде във Вилидж, но крака не ми останаха от ангажименти преди проклетия бал. Бях на маникюр, педикюр и масаж в два в „Бергдорфс“, а още не съм ходила да тичам — оплака се тя с лека паника в гласа.

— Но поне имаш рокля за вечерта — гордо се усмихна Роман. — Ще изглеждаш повече от прекрасна.

Серина кимна. Знаеше, че трябва да бъде във върховна форма, ако искаше да блесне на бала с костюми. Провеждан в музея Метрополитън, този бал бе единствен по рода си. На него присъстваха изтъкнати личности от нюйоркското общество, асове от музикалната индустрия и преди всичко големите в модния бранш. Осемстотин най-известни, най-успели и най-модни американци щяха да се съревновават, за да привлекат внимание на най-вълнуващия бал на годината. Рекламната агентка на Серина, Мъфи, й каза, че ако до вечерта успее да направи удар, не Ню Йорк, а цяла Америка ще се събуди омагьосана от Серина Болкън. Естествено, нужно беше да се представи както трябва. Празненството обикновено имаше тема и тази вечер тя бе „Нощ на карикатурите“. Беше въпрос на деликатно равновесие. Доста често гостите приемаха темата прекалено сериозно и се появяваха като полуоблечени герои от готическа трагедия. От друга страна, й беше приятно, че със зашеметяващия си външен вид и тоалета, съобразен с духа на вечерта, със сигурност ще бъде забелязана.

Съвсем в стила на Роман бе да сътвори подобен тоалет, помисли си тя и си го представи. Дълга вечерна рокля без презрамки, преминаваща на талази в разкошен шлейф, ушит от ивици тъмен шифон в различни нюанси на черното — от въглен до най-тъмен ебонит. Корсетът с банели, изработен от господин Пърл^[1], прилепваше към тялото й като разтопен метал. Макар че модният шедьовър беше подарък от Роман, той го беше направил с по-далечна цел. Знаеше, че щом Серина изкачи стъпалата на музея, всички известни жени в Ню Йорк, свикнали да дават парите си за мода, щяха да се питат кой е създал невероятната рокля. Той нямаше намерение да седи търпеливо и да остави Каролина Ерера и Оскар де ла Рента да обличат американския елит вечно.

— Е, разкажи ми за Ню Йорк — подкани я Роман и сдъвка изискано една хондураска скарида.

— О, прекрасно е — засия Серина. — „Таун енд Кънтри“ ще ме снимат за корицата си следващия месец. В къщата на плажа на Майкъл в Саутхамптън.

— Почивки в Саутхамптън — ухили се Роман. — Значи станахме истински нюйоркчани, а? Или още въздишаме по живота в Лондон?

Серина изсумтя.

— Сигурно ме взимаш на подбив! Не разбирам как не съм се преместила тук още преди години. Сега Челси ми изглежда провинциален. Тук се запознах с толкова изумителни личности — художници, режисьори, имам предвид истински велики режисьори, а не от ония, дето са посещавали колеж по кино и имат камера — превъзнасяше се тя и за малко да счупи чашата си от ентусиазъм.

Фактът, че в Ню Йорк е самотна, беше нещо, което Серина се мъчеше да избута надълбоко в съзнанието си. Всички в града бяха много сериозни и въпреки безбройните страхотни празненства — купони, бенефиси, откриване на галерии, липсваше й човешката близост, да си поговори с някой, да сподели триумфа си. Липсваха й сестрите й. Тя прекалено късно откри, че Майкъл е истински работохолик, и не можеше да й бъде разтуха, както беше мечтала. Огромната му бизнес империя се разкри пред нея чак когато се премести в Ню Йорк — триста хотела с безброй подразделения, две казина, множество недвижими имоти.

Животът му течеше в определени коловози, към които й се наложи да се приспособи. Той работеше всеки ден от седем сутринта до седем вечерта. Серина трябваше да вечеря с него в хотел „Саркис“ в Ню Йорк в седем и тридесет. Чак тогава — и ако той желае — се появяваха пред обществото. Не одобряваше Серина да ходи по купони без него и недвусмислено й показваше недоволството си. Тя никога не се бе примирявала с подобно поведение: беше свикнала да дърпа юздите на всичките си връзки. Но в Ню Йорк не разполагаше с подкрепата на приятелите и семейството, на които да се облегне, и засега свиваше платната. Особено в навечерието на летния сезон — с къщата в Хамптънс и уикендите на яхтата. Поне съм практична, самодоволно си казваше тя.

— Както и да е — продължи Серина, като протегна крака и се заигра с лимончето, плаващо в питието й. — Не че мога да се върна сега в Лондон, нали?

— О? Как така? — попита Роман с озадачено изражение на лицето.

— Ами — подхвана Серина, отмятайки назад косата си, ослепително руса на обедното слънце. — Преди няколко седмици предложих за продажба къщата в Чейн Уок. Сметнах, че е време — естествено, адвокатите са подготвили всичко. Само след седмица получих предложение за желаната цена. Не е изненадващо, не можеш да се пазариш за бившето жилище на Серина Болкън, нали? Купувачите искат да сключим сделката бързо и според мен нищо не ни спира, какво ще кажеш? Сега живея тук, а на Майкъл явно му харесва да бъде селянин.

— Но разумно ли е? — попита Роман, отпивайки малки глътки от водата. — Искам да кажа, не трябва ли да си оставиш база и в Лондон?

— За какво? — попита Серина, показвайки се крайно изненадана. — Сега животът ми е тук. Ако искам да се върна, за да си почина, мога да отседна при някоя от сестрите си — за предпочитане Вениша, тя поне има доста хубава къща. Но виждаш ли — въздъхна тя, като махна от главата си слънчевите очила в преливащи цветове и впери поглед в прекрасната гледка — нямам намерение да се връщам скоро.

С току-що фризирана коса, масажирана, с направен маникюр, оформени вежди и гримирана, Серина реши да си приготви една ледена маргарита, преди да се напъха в шедьовъра на Роман Лефей. Майкъл щеше да пристигне всяка секунда, в последния момент, както обикновено, отбеляза тя, поглеждайки към часовника. По оскъдно дантелено бельо, чифт обувки от „Маноло“ с високи до небето токове и грамадна чаша за коктейли в ръка, Серина се почувства като злодейка от филм за Джеймс Бонд, докато вървеше през дневната на Майкъл към стереото. Апартаментът му приличаше на бърлога на високотехнологичен убиец. Една цяла стена бе заета от плазмени телевизори, в центъра стоеше ниска стъклена масичка от „Кристиан Лиагр“, модернистични мебели с цвят на сметана запълваха пространството от двете страни на прозорците, издигащи се от пода до тавана, скрити зад завеси с втъкани миниатюрни перли. Цялата атмосфера беше влудяващо съблазнителна и скъпа и караше къщата в Чейн Уок, в която преди живееше с Том, да изглежда малко провинциална.

Серина взе дистанционно, не по-голямо от някоя от пурите на Майкъл „Кохиба“. Натисна един бутон и из стаята се разнесе успокояващ джаз. Глътна останалото от маргаритата си и се почувства жизнена и желана. Със затворени очи се поклащаше на музиката и движеше ръце като змии, които хипнотизират плячката си. Люлеейки бедра в ритъма на музиката, Серина плъзна пръсти от врата по гърдите и чак до пъпа в еротичния си, самотен танц. После чу в преддверието да се затваря вратата. Завъртя се и видя Майкъл, застанал до нея. Той хвърли броя на списание „Форчън“ на масичката за кафе и си разхлаби вратовръзката.

— Не спирай — усмихна се и огледа бронзовото й тяло от глава до пети.

— Не можеш да се оплачеш, че не те посрещам по царски — отговори Серина, приближи се до него с танцова стъпка и нежно го целуна по врата. Майкъл простена и протегна ръце към нея, но тя шеговито го отблъсна и се отправи към гардеробната.

— Няма време за игри — дръзко се усмихна тя. — Трябва да отида да се разкрася.

Майкъл умолително протегна ръце и се завтече след нея.

— Тогава защо не вземем заедно душ? — предложи той с жажда в гласа.

— Не, не, не! — изписка Серина, избяга от него и затвори вратата на спалнята зад себе си. — Ще се обличам — извика тя. — Чакай само да видиш роклята ми! Пленителна е!

Майкъл сви рамене, отправи се към банята от мрамор и варовик и съблече дрехите си. Серина се загледа в изящната тъкан на вечерната си рокля, а после я облече внимателно, за да не развали фризурата си. Орландо Рита бе прибрал изобилието на косата й в гладка конска опашка и за ефект тя бодна една черна орхидея на тила си. Обърна се и погледна отражението си в огледалата, издигащи се от пода до тавана, и ахна при вида на елегантната красавица, която отвърна на погледа й.

— Изяж се, Никол Кидман — усмихна се тя, взряна се в себе си, докато не чу шляпане на боси крака по дебелия килим.

Обърна се и видя Майкъл гол, ако не броим малката бяла хавлия. Косата му се спускаше по раменете, гърбът и гърдите му блестяха от душа. Тя стоеше, позирайки за секунда, и очакваше възхитените му словоизлияния.

— Боже, Серина — продума накрая той.

Тя му се усмихна съблазнително и уви конската си опашка като питон върху голото си рамо.

— Не е ли прекрасна? — измърка тя. — Подарък е от Роман.

— Ужасна е! — категорично отвърна Майкъл.

Усмивката на Серина изчезна и тя приглади шифона с ръце.

— Хубава е — промълви най-сетне тя.

— Серина, роклята е отвратителна — енергично възрази Майкъл и пусна хавлията на пода. — Изглеждаш така, сякаш си тръгнала на погребение! Празненството довечера ще бъде бляскаво. Съблечи я!

Студената заплаха в гласа му сякаш я удари в лицето. Никога не й бяха казвали, че не изглежда прелестно. Дори и баща й, който безцеремонно наричаше Кейт дебела, а Вениша — дългучка, се отнасяше с нея като с Хубавата Елена.

— Искаш да кажеш, че не я харесваш ли? — задъха се тя. — Само защото е в нюанси на черното, не значи, че приличам на вдовица — продължи, хапейки горната си устна.

Отговорът на Майкъл беше рязък и студен:

— Махни я.

Приближи се до огледалото и започна да бърше косата си с кърпата.

— Облечи онази, червената от „Валентино“, която ти купих — изсумтя, без да се обръща към нея. — И махни погребалния венец от косата си. Да не мислиш, че е секси?

— Майната ти! — каза Серина, закрачи горделиво на високите си токове към банята, затръшна вратата и защипа на нея ивичка шифон. Свлече се на студения под и остана там, шокирана. Никога не се беше съмнявала в красотата си. Мислеше, че довечера ще изглежда невероятно. Искаше да е момичето в красивата вечерна рокля на Роман Лефей, което всяко списание от „W“ до „Венити Феър“ щеше да фотографира за водещата снимка в светската си рубрика.

Убедена беше, че изглежда зашеметяващо и знаеше, че не е длъжна да слуша Майкъл. Можеше да излезе от банята, да го хване под ръка, да се появи на бала в тази изумителна феерия от шифон и да засенчи всички. Но се почувства изплашена, уязвима и самотна, което не се бе случвало от дълго време. Опасната страна на Майкъл, която й се бе сторила толкова привлекателна на Мустик, я държеше в подчинение. Постоянните му наставления къде може и къде не може да ходи, подаръците му в дрехи и бижута, които й придаваха желания от него вид, ревнивото обсебване на светския й живот бавно пречупваха съпротивата й. Всеки път, когато допускаше той да й се наложи, от онази Серина Болкън, която беше в Лондон, изчезваше една малка частица. Тя ставаше по-хрисима. А това я плашеше. Беше виждала същия страх от недоволството на съпруга й в очите на Вениша, когато Джонатан ядно я скастреше на някое празненство или вечеря. Серина не беше си и помисляла, че ще се превърне в жената, седнала на студения под, отпусната до вратата, тревожна, притеснена и ужасена да се върне при мъжа оттатък. За няколко секунди съмнението, което се бе натрупало през последните няколко седмици, отново излезе наяве. Защо живееше с Майкъл Саркис? Действително ли компанията му й беше приятна далеч от баловете и благотворителните вечери?

— За бога, стегни се, Серина! — сама се сгълча тя, изправи се и застана пред огледалото. Не си струваше. Нямаше смисъл да си разваля вечерта и да ядосва Майкъл. В крайна сметка с него правеше впечатление където трябва — в Америка. Той й помагаше да изкачва стъпало по стъпало обществената стълбица. И една рокля не биваше да обърква плановете й.

Вгледа се в отражението си, погали коприната на роклята от горе до долу и се запита колко ли разочарован ще бъде Роман, че не е облякла дрехата, на която бе посветил толкова седмици. Но се замисли само за миг. Издърпа черната орхидея от косата си, излезе от банята и влезе в спалнята, без да обръща внимание на погледите на Майкъл. Съблече роклята, нахлузи червения, очертаващ фигурата й дълъг до земята тоалет и добави тежкото диамантено колие, което Майкъл й бе подарил. Изведнъж се почувства друга жена. По-неприкрито секси и все пак изискана. Усети, че възвръща самообладанието си.

— По-добре е — отбеляза Майкъл, докато тя го чакаше на вратата. — Време е да тръгваме. Вечерята започва в осем.

Когато спряха пред широката фасада на музея Метрополитън на Осемдесет и втора улица, Пето авеню гъмжеше от народ. По пътя се виеше върволица от черни лимузини, които чакаха да разтоварят скъпоценните си пътници върху червения килим, преди да отплават в нощта. Входът представляваше тунел под шатра. Фотографите от снимачните агенции и лъскавите списания се редяха зад бариерите, за да хванат в кадър отбраните гости. Джей Ло, възхитителна както винаги, със снежнобяла рокля, беше влязла секунди преди нея и Серина се обезпокои, че операторите няма да й обърнат нужното внимание. Нямаше за какво да се тревожи. Обективите се надигнаха, апаратите защракаха и всички папараци започнаха да я викат по име, докато се плъзгаше покрай тях по импозантното стълбище. После влезе в сградата и видя, че Голямата зала бе украсена с хиляди блещукащи свещи.

Прие жълто-оранжев коктейл от сервитьора и огледа сцената. Слава богу, че бе изоставила идеята за карикатурата, реши тя. Амбър Томпсън, най-горещият платинено рус фотомодел, си бе сложила бледолилава напудрена перука и дълга рокля с корсет, украсена с дантела от лопатките на раменете й до петите, и докато вървеше, разкриваше дръзка ивица от бронзовото си бедро. Повече прилича на Мерилин Менсън, отколкото на Мерилин Монро, помисли си подигравателно Серина. Слава богу, че никоя друга от дамите не беше в червено.

— Изглеждаш зашеметяващо — с усмивка й прошепна Майкъл, захапа долната част на ухото й и плъзна ръка по задника й. Тя му се усмихна благосклонно. Наслаждаваше се на факта, че е център на вниманието на хайлайфа на Ню Йорк, и почти бе забравила за предишната им разправия. Светски и професионални величия се носеха насреща им, като разменяха с тях въздушни целувки и баналности. Тя хвана Майкъл под ръка и тръгна сред гостите, за да разговаря с продуценти, старши служители на музея и съпруги на филантропи милионери. Представляваха екзотична смесица. Мълвата излезе вярна; всички бяха на празненството — холивудското общество, главните редактори от света на модата, и общуваха с лекота.

Когато седна, Серина огледа масата. Гледката беше внушителна. От лявата й страна седеше Тайлър Санг, рапърът мултимилионер, и Сахара, двадесетгодишната му съпруга с коса като гарваново крило. До тях бяха местата на Роман Лефей и Патрик, който бе долетял от Париж. Петула, модният манекен с екстравагантен вид, бе седнала до годеника си, рок звездата Закари, а от лявата страна на Майкъл бяха Уорън Джонсън, легендарният финансист от Уолстрийт, и далеч по-младата му четвърта съпруга Мариса. Роман и Патрик се появиха на масата точно когато Серина четеше на останалите менюто на висок глас. Лицето на Роман беше каменно, той поклати глава бавно, почти незабележимо. Когато зае мястото си, решителното изражение на лишеното му от усмивка лице говореше вместо него.

В продължение на час Серина се забавляваше, като разговаряше със Сахара, която й се стори изумително вулгарна. Красавицата, наполовина таитянка, я развличаше с плановете си за бижутерия и козметична линия за бебета. Чак когато преполовиха агнешкото бутче със сос от пъдпъдъци, Серина с ужас установи, че Сахара дава от храната си на едно миниатюрно кученце померанска порода, подаващо се от чантата й.

— Бедният Рококо е жаден, нали, мъничкият ми? — изгука Сахара, поднесе чаша шампанско към муцуната на животното и то започна лакомо да лочи.

Извръщайки се с погнуса, Серина се опита да хване погледа на Роман, но той явно бе увлечен в разговор с Петула и Зак, модела и рок звездата. Увери се, че със сигурност го е обидила, извини се на Сахара, изправи се, заобиколи стола на Роман и постави ръка на рамото му.

— Моля те, не се сърди — прошепна в ухото му. — Случи се злополука с вратата на банята. Шифонът се разцепи, беше ужасно! Не исках да те излагам, обличайки нещо, което не е безупречно.

— Скъса ли я? — попита Роман и повдигна вежди. Не й вярваше.

— Аз си зная! — драматично въздъхна Серина. — Не само я скъсах. Всъщност по-скоро я разцепих. Толкова съжалявам. Ще ти се реванширам по някакъв начин, обещавам.

Роман хвърли поглед към Майкъл, който се бе наклонил към Сахара с ръка върху голото й рамо и й разказваше нещо смешно. Моделиерът кимна.

— Разбирам, Серина — отвърна хладно той.

Господи, някои хора са ужасно чувствителни, помисли си Серина, докато се връщаше към стола си, за да си вземе чантата. Душа даваше за една цигара. Къде, по дяволите, можеше тайно да изпуши един фас в художествена галерия? Сигурно беше претъпкана с противодимни аларми чак до покрива. Без да е съвсем сигурна накъде се е запътила из множеството хора и маси, тя се озова в задната част на Голямата зала, поспря за момент и се взря в меката разсеяна светлина на хилядата свещи.

— Забавлявате ли се? — запита зад гърба й ироничен глас. Тя се завъртя и стомахът й се преобърна.

Гласът, с интонация на странна комбинация от жлъч и тъга, принадлежеше на Марлена Вербовски, бившата приятелка на Майкъл от египетската яхта. Тя беше красива жена. Дълга коса с цвят на какао се спускаше от двете страни на овалното й лице, но млечната му бледност издаваше безсънните нощи и сълзите.

Серина смело отпи от портокаловото си мартини.

— С какво мога да ви бъда полезна?

— Казвам се Марлена Вербовски. Срещнахме се в Египет.

Серина разплиска течността по дъното на чашата си.

— Да, помня ви бегло.

Жената се подсмихна.

— Закусвахме заедно, Серина. Сигурно си спомняте? Но не само това е общото помежду ни, нали?

— Не ви разбирам — спокойно отвърна Серина в желание да избегне конфликта.

— Е, нека ви разясня, може ли? — попита Марлена, източноевропейският й акцент правеше думите й насечени и остри. — Един и същи вкус за тоалети. — Кимна към червената рокля на Серина от „Валентино“, после плъзна длани по пурпурната материя на своята собствена — също без презрамки. — Баловете, на които обичаме да ходим — продължи тя и ръката й направи движение по посока на вечерящите. — И, естествено, еднакъв вкус към мъже. Но как можах да го забравя?

Серина, разбира се, знаеше, че Марлена Вербовски се беше изнесла от мезонета на Майкъл, преди самата тя да пристигне в Ню Йорк. Но не беше в настроение да се извинява на тази никаквица за провалената й връзка с Майкъл.

— Преглътни го, скъпа. Хората се разделят. Животът продължава. Сега, ако ме извиниш, бих желала да се върна на масата.

Марлена насочи към нея дълъг нокът с маникюр.

— Разделите настъпват, когато се появят разни кучки и ти отмъкнат мъжа под носа.

— Хубава работа — самодоволно се обади Серина, — някои хора трябва да поизлъскат обноските си, преди да излязат на вечеря.

Марлена отряза пътя й за отстъпление и приближи лицето си на сантиметър до нейното.

— Нямам намерение да любезнича с теб, високомерна повлекано — изсъска тя. — Искам да ти обясня какво стори с живота ми. Съсипа го. Посветих на Майкъл шест години, а ти ми го отне за един следобед.

— За един следобед ли? — засмя се притеснено Серина. — Надявам се, че не намекваш за времето, когато ви срещнах в Египет. Повярвай ми, всичко беше съвсем безобидно. По това време се разделих с приятеля си, ако не си чела вестниците.

— В Египет го съблазни, а на Мустик го вкара в леглото си — изстреля съперницата й, като се приближи още повече, треперейки от гняв. — Не съм глупава. Бяхме заедно на почивка в Палм Бийч и той изчезна. Свързах се с пилота му и разбрах, че е на Мустик. Знаех, че и ти си там. Той ме изостави в Палм Бийч, заряза ме… — Гласът й се прекърши от мъка.

— Не можеш да ме виниш за това, което ти е казал Майкъл — ледено отговори Серина. — Той ме увери, че връзката ви главоломно се разпада и че ти не можеш да се примириш с това. Виждам, че случаят е именно такъв.

Смехът на Марлена наподобяваше кудкудякане.

— Така ли те увери? — Посочи към диаманта с форма на зърно грозде, полюшващ се на верижка около врата на Серина и кимна. — Виждаш ли този камък? Нима ти каза, че е подарък специално за теб? Преди два месеца този диамант стоеше на пръста ми. Подари ми го за Коледа. Запомни две неща за Майкъл — студено додаде тя. — Не му вярвай и думичка. А знаеш ли защо толкова му върви в бизнеса? Никога не хвърля пари на вятъра.

Серина постави ръка на огърлицата си, сякаш да я предпази.

— Не ставай глупава: диамантът е мой. Той е част от имущество, което Майкъл е купил на търг. Престани да се държиш като ревнива глупачка. Започвам да те съжалявам.

Марлена се втренчи в бижуто, после отмести поглед към лицето на Серина.

— Познавам всеки детайл, всеки нюанс, всеки проблясък на този камък. Обичах го. Толкова ми беше свиден, че веднага го разпознах, щом го видях да виси на врата ти. Когато го повдигнеш срещу светлината, по средата му се вижда гравирано сърце, нали? По лицето ти разбирам, че…

Тя замълча и Серина видя, че очите й блестят.

— Мил ми беше, но повече милеех за себе си. Ето защо върнах на Майкъл всичко, когато го напуснах — прошепна тя. — Все едно. Заслужаваш камъка. Красив. Твърд. Изсечен — изплю тя.

— Върнала си му всичко? — изсумтя Серина и надменно отпи от коктейла си. — Май не е в стила ти.

Марлена се изсмя студено.

— За такава ли ме взимаш? За рускиня изнудвачка? Неуспял модел? Мръсница? Далеч повече съм от това, по-добра съм и от него. Двамата сте си лика-прилика.

— О, за бога. Я се разкарай.

На Серина й дойде до гуша и понечи да заобиколи Марлена.

— Не, ти се пръждосвай! — Марлена пристъпи към нея, но при движението се подхлъзна и отстъпи назад.

Шлейфът на роклята й се развя на една страна към наредените свещи и на секундата пламна.

— Мамка му! Мамка му! — кресна Марлена, извивайки се напред-назад, за да се отърве от пълзящите към гърба й пламъци. Препъна се, кракът й се сгъна и тя тежко се стовари на коляното си. Един съобразителен сервитьор притича, издърпа покривката от някаква маса и сред трясък от сребърни прибори и стъкло потуши пламъците. Серина погледна към проснатата на пода жена насред пищното празненство. Коляното й кървеше, роклята й бе обгоряла и разкъсана, тялото й потрепваше в неприкрити вопли. Серина понечи да й обърне гръб, не искаше да има нищо общо с унижението й пред обществото, но за секунда срещна очите й.

— Теб те чака същото — промълви последната. — Същото те чака.

Серина побягна назад през залата. Отдалечи се на почтено разстояние, облегна се на една колона и дълбоко пое дъх, вдишвайки аромата на тубероза от свещите. В този момент един фотограф от ежедневните рубрики на списание „W“ я потупа по рамото и помоли да я снима. Възвръщайки самообладанието си, Серина позира пред обектива му.

— Серина, бихте ли ми казали от кого са роклята и колието ви? — я попита хубавка журналистка с протегнат напред диктофон.

— О, от „Валентино“ — разсеяно промълви Серина, зареяла поглед към Главната зала, където най-видните нюйоркчани привършваха симфонията от десерти.

— А колието? — попита репортерката.

— Колието ми, колието ми… — започна тя, но думите заседнаха в гърлото й. Потънала в мисли, тя се отдалечи от представителката на пресата, която я изгледа със зяпнала уста. Решително се отправи към трапезарията, като се промъкваше през знаменитостите, без да ги забелязва. Мислите й представляваха вихър от вина, гняв и преди всичко — потрес. Как смееше Майкъл Саркис да се отнася към нея, Серина Болкън, като към някаква второразредна заместница и да й подарява отхвърлени дрънкулки? Зърна лицето му сред гостите и усети как пръстите й хищнически се изпъват. Можеше да си завре десеткаратовия диамант там, където слънце не огрява, помисли си тя и затрепери от глава до пети. Без да обръща внимание на събеседника на Майкъл, тя пристъпи към него, доближи очите си до тъмните му ириси и изръмжа:

— Налага се да поговорим.

Приятелят й леко се засмя и безгрижно отпи от коняка си.

— Всъщност човекът, с когото трябва да говориш, стои пред теб — отвърна той, като кимна към мъжа на средна възраст в двуредно вечерно сако, който стоеше до него. Серина не му обърна внимание, продължи да се взира в Майкъл, очите й блестяха от ярост, но милиардерът заговори отново. — Серина — обърна се покровителствено към нея, — запознай се с Ед Чарлс.

Последните две думи привлякоха вниманието на Серина. Ед Чарлс беше най-могъщият продуцент на Бродуей, спечелил през изминалите двадесет години милиони от сензационните си мюзикъли, четири от които пожънаха огромен успех като холивудски филми. При все че не беше от ранга на Стивън Спилбърг, Ед Чарлс бе способен да създава звезди. Тя пое дълбоко дъх, взе се в ръце и се обърна към него.

— Господин Чарлс — усмихна се толкова широко, колкото можа, — чудесно е да се запознаем. — Протегна към него все още влажната си ръка. Той добросърдечно размаха насреща й чаша порто.

— Не, удоволствието е изцяло мое — засмя се той. — Всъщност тъкмо казвах на Майкъл, че ще ми бъде страшно приятно да дойдете следващата седмица у дома, за да разговаряме за един проект, от който вярвам, че ще се заинтересувате.

Серина се постара да потисне възхитената си усмивка. Агентът й я беше уведомил, че Чарлс ще продуцира адаптирана филмова версия на „Смяна на столетията“ и се очаква тя да оглави класациите. Говореше се, че всеки годен да играе на сцена желае да участва. Грег Дайсън, преуспял музикален и филмов режисьор, един от най-известните холивудски таланти, беше избран за филма. Серина почувства, че гърлото й се стяга от въодушевление, гневът й на часа бе забравен. Потупа Ед по ръката и се втурна да го омайва.

— И през ум не ми минава за какво може да става дума — усмихна се тя. — Но категорично можете да разчитате на мен.

— Живея близо до Сътън Плейс — осведоми я Чарлс и кимна. — По някое време идната седмица ще ви съобщя деня и часа. Ще бъде прекрасно да поговорим. Сега, ако ме извините, налага се да се върна на масата си за кафето.

Серина се обърна към Майкъл, който разхлабваше колана на панталоните си и се хилеше като Чеширския котарак^[2].

— Какво ти става? — подкачи го тя, забравяйки, че е била ядосана.

Майкъл я прегърна през кръста, притегли я към себе си и близна отстрани врата й с връхчето на езика си.

— Само да не кажеш, че никога нищо не правя за теб — каза той.