Тасмина Пери
Любовта не се купува (41)

39.

Кейт се чувстваше зле. Нито лъскавите гирлянди, нито нескончаемият поток от коледни подаръци, който прииждаше от модните къщи, можеха да я развеселят. Главата й се цепеше, носът й течеше и през целия ден не беше в състояние да хапне и троха. Тъй като всички бяха излезли от офиса да обядват, тя отпи голяма глътка вода, подпря глава на бюрото си и изохка. Поне да можеше да поспи, каза си тя, поне за миг да склопи очи. Чу нечии стъпки и рязко се изправи на стола си. Ник Дъглас влезе в стаята, остави кафява хартиена торба на бюрото пред нея, скръсти ръце и я загледа с полусериозно, полуприсмехулно изражение.

— Не мисли, че от кабинета си не чувам как подсмърчаш, кашляш и хриптиш. Звучиш като някой дядо.

— Изкара го като музика за ушите — иронично промърмори тя и си взе нова кърпичка. — Всъщност се чувствам като парцал.

Ник придърпа един стол към бюрото й.

— Може да се дължи на обстоятелството, че не си имала почивен ден от около четири месеца. — Гласът му я подразни, но наистина беше угрижен. — Да знаеш, извиках ти такси. Трябва да пристигне всяка минута, а всичко, от което имаш нужда, е в кафявата кесия. Хайде, тръгвай, разкарай се. Изглеждаш ужасно. Ако искахме червеноносия елен Рудолф в офиса, щяхме да се обадим на Дядо Коледа.

Кейт отвори огледалцето, което стоеше на бюрото й, и погледна лицето си. Ник беше прав: видът й беше ужасен. Болна, с плувнали очи и яркочервен, лющещ се от постоянното секнене нос. Надзърна в плика. В него имаше кутийка парацетамол, две шоколадови кифли, свитък дамски списания и цял пакет носни кърпички.

— Екипировката ти за оцеляване — поясни Ник. — А сега би ли тръгнала, ако обичаш?

Кейт се прибра вкъщи, настани се на канапето под розово кашмирено одеяло и докато отпиваше чаша горещо мляко с малц, се почувства гузна. Усети и известно неудобство. Извън шестдесетчасовата й работна седмица съществуваше цяла невиждана вселена. По улиците на Нотинг Хил се стрелкаха елегантни майки с високи токчета и току-що изсветлени коси, помъкнали колички с покупки. По телевизията показваха кулинарни програми, черно-бели филми и уютни сериали, вместо криминалните филми и следвоенните драми, които даваха вечер след работа.

Пъшкайки от болката в мускулите, се запита не е ли време за още един парацетамол. Можеше ли да го пие на всеки два часа, или бяха четири? Не трябваше да изхвърля кутийката. Отвори един брой на „Жега“. Усмихна се и се настани по-удобно на възглавницата. Напук на себе си не можеше да не прочете кой с кого спи, холивудските клюки и да не разгледа папарашките снимки на звездите от сериалите, които излизат от нощните клубове, залитайки. След като ги изгълта, тя се прехвърли на „ОК!“ и „Хелоу!“, а после измъкна „Плясък“, най-немирното, най-неприличното от английските клюкарски списания. Прелисти фотографиите на преливащи от целулит знаменитости в оскъдно официално облекло и откри специалната коледна рубрика: „Победители и губещи на годината“. Подскочи, отгръщайки страницата, чашата й се разлюля и няколко капчици от напитката й се изляха върху одеялото. В центъра се четеше заглавието „Губеща номер едно на годината: Серина Болкън“.

Под флуоресцентно розовия титул следваше монтаж от неприятни снимки на папараци. Кейт знаеше, че те винаги търсят нещо неестетично. Хващаха в обективите си знаменитостите, докато кихат, мигат или косите им са разрошени. Обикновено изданията ги отхвърляха, но когато искаха да покажат нечии лични неблагополучия, тези снимки идеално пасваха. Кейт познаваше сестра си прекалено добре — Серина никога нямаше да заплаче на улицата или да се напие пред хората на някое събиране, но подвеждащите фотографии говореха друго. А придружаващият ги текст разказваше за раздялата на Серина с Том, връзката й с Майкъл Саркис, бременността й и френските проститутки. Подробно съобщаваха за отсъствието й от големите купони в Холивуд, за провалените престижни договори за реклама и нахлулия в Хънтсфорд непознат. И което беше по-лошо, намекваха за проблеми с алкохол и наркотици и нестабилно психично състояние. Само преди година същото това списание бе посветило осем страници на „Стила на Серина“, а сега я изкарваха смазана, умопобъркана и славолюбива лунатичка на ръба на окончателен срив.

Първата реакция на Кейт беше да побеснее. Покровителствените й инстинкти се възпламениха и тя бе обзета от желание да види сестра си. Нямаше представа дали Серина чете „Плясък“, но знаеше, че ако го види, ще се измъчва. Сестра й заслужаваше да я посмъкнат от пиедестала й — Кейт още не можеше да забрави думите „той ме пожела“, когато се скараха заради Дейвид Голдмън. Но Вениша й беше разказала, че след ловния уикенд не егото, а духът на Серина загиваше бавно заради събитията от изминалите десет месеца. Без да му мисли, Кейт, захвърли списанието, грабна сакото и ключовете от колата си, изхвърча от вратата и се понесе към Челси.

В Болтънс, където живееше Серина, имаше главно огромни имоти за милиони лири, обградени с общински градини и землището на една стара църква. Кейт паркира минито си срещу апартамента на Серина, затръшна вратата на колата и грабна кафявата торба от мястото до шофьора. Натисна звънеца десетина пъти. Никакъв отговор. Опита да звънне по мобилния, който директно превключи на секретар. Обезпокоена, Кейт се зачуди къде може да е сестра й. Бременната в осмия месец Серина надали бе отишла далеч. Застанала на студа, Кейт уви шала си два пъти около врата и се вгледа в прозорците, за да види има ли светлина.

— Къде, по дяволите, се е дянала? — промърмори тя и се върна при колата. Облегна се на покрива на минито и отново набра телефона. В гърдите й запърха тревога. За секунда се запита дали да не звънне в полицията, после отхвърли мисълта като абсурдна. Забеляза една елегантна възрастна жена с два кокер шпаньола на каишка, която влизаше в градината. Очите й разсеяно последваха дамата, докато отново се свърза със секретаря на Серина. Тъкмо се готвеше да влезе обратно в колата, когато видя слаба руса жена да седи сама на една пейка в градината. Кейт се приближи до металната ограда и се втренчи натам. Определено прилича на Серина, каза си тя и се приближи още, като присви очи.

Намери незаключена врата и влезе, обувките й шумоляха, когато стъпваше по обагрените листа на пътеката. Докато Кейт се приближаваше, Серина не вдигна поглед, седеше сковано на пейката, очите й бяха приковани в някаква далечна точка, а тялото й беше увито в светлосиво пончо. Беше бледа, под очите й имаше сенки, а косата й… Както вървеше, Кейт замръзна на място. Какво беше станало с косата й? Стърчеше на къси, чорлави клечки, като че ли я бяха скубали свраки. Докато се приближаваше към сестра си, тя се почувства виновна и глупава. Трябваше да бъде до Серина. Да, тя й причини болка, но гневът й беше отминал и през последните седмици само инатът я спираше да вдигне телефона.

Кейт не обели и дума, когато седна до нея на студената пейка, а Серина остана неподвижна като статуя. Загледаха се в двата кокер шпаньола, които подскачаха след хвърлената им клечка.

— Мислех, че ги обичаш — тихо проговори Кейт след няколко секунди. Пъхна ръка в кафявия хартиен плик и извади шоколадова кифличка, после полека я сложи на бедрото на сестра си. Серина я вдигна, отчупи парченце и го хвърли към гълъбите, които се тълпяха по паважа. Обърна лице към Кейт:

— Надявам се, че не си дошла да ме поучаваш — проговори тя.

— Дойдох да ти дам една кифла — усмихна се обнадеждена Кейт. Забеляза, че устните на сестра й потрепват нагоре.

— Не трябва ли да си на работа?

— Болна съм.

— Целият ти нос е червен — отбеляза Серина и се пресегна, за да го докосне с върха на пръста си.

Между тях се възцари тишина, чуваше се единствено джафкането на кучетата.

— Е — подхвана Кейт, — как ти се струва влизането на Мария в семейството?

— Очарована съм от новината, естествено. — Топлината и хапливият хумор на старата Серина започнаха да се прокрадват в гласа й.

— Това значи ли, че ще дойдеш на бала в Хънтсфорд следващата седмица?

— А ти? — колебливо попита Серина.

Кейт кимна.

— Липсваше ми — призна тихо Серина след ново мълчание.

— И ти на мен. — Това прозвуча безчувствено и малко неискрено, точно както ако някой отговори на „обичам те“ с „аз също“.

— Съжалявам, Кейт, толкова съжалявам — добави Серина и вдигна широко отворени очи към сестра си.

— Няма нищо, вече няма значение.

— Има. Не си бях наумила да съблазнявам Дейвид. Просто така се случи.

Кейт се втренчи право пред себе си, припомняйки си жестоката болка от последната им среща. Обърна се към сестра си и видя, че очите й са влажни. В гърлото й заседна буца.

— Бях самотна — продължи Серина. Кейт се запита дали речта й не беше предварително отрепетирана. Толкова пъти беше премисляла какво ще каже на Серина. Но нищо от това не й изглеждаше уместно сега.

— До един момент можех да спра. Но не го сторих… — Думите се откъснаха от гърлото й като грачене, когато си припомни нощта в „Шато д’Ор“. — Завиждах ти, Кейт. Мислех за теб и за празненството ти по случай първия брой на списанието. Със собствен бизнес и красив мъж до рамото си. Всички говореха колко си прелестна и преуспяла. Толкова ти завидях, че и аз исках малка част от успеха ти.

Кейт бе поразена от откровеността й и от това колко наясно със себе си беше сестра й.

— Завиждала си ми? — попита тя и бавно поклати глава, готова да се засмее. — Син, имаш всичко. Красива си, известна, имаш успехи. Огледай се. Успехите са част от теб.

Серина завъртя глава и се загледа в грамадните като посолства бели къщи, които ги заобикаляха.

— Нима? — безучастно каза тя. — Човекът, който притежава дома ми и ми разрешава да живея в него, навярно очаква да спи с мен.

По страните й се стичаха сълзи и тя ги изтри с края на пончото си. Кейт се премести по-наблизо, обгърна с ръка раменете й и гневът и измяната се изпариха като вода върху напечена от слънцето кожа.

— Хайде, недей така.

— Заслужавам си го, Кейти. Аз съм кучка. Ти беше права. Разглезена, самовлюбена кучка. Всичко загърбих през тази година: приятели, кариера, любов.

Кейт стисна рамото й.

— Не е вярно.

— Роман ми изпрати цветя — бавно промълви Серина, сякаш това потвърждаваше думите на сестра й.

Кейт се изненада — знаеше, че Серина и старият й приятел, дизайнерът, не си говорят от няколко месеца.

— Е, не цветя. Всъщност саксия — добави Серина. — Красива коледна звезда^[1] с чудесна картичка за Коледа.

— Устата й едва се отваряше от срам. — Не ги заслужавам.

— Не е късно да поправиш злината — заяви твърдо Кейт.

— Обади се на Роман. Свържи се с агента си. — Тя замълча. — Звънни на Том.

— Може би — тихо отвърна Серина, без да поглежда сестра си в очите.

Кейт притегли главата й до своята. Докато галеше косата на Серина, забеляза, че е подстригана лошо и грубо. Отдръпна ръката си като ужилена.

— Син, какво е станало?

— Аз я отрязах.

Кейт почувства, че очите й се наливат със сълзи, докато гледаше сестра си. Тя беше така уязвима и тъжна на пейката в парка, с лице, обрамчено от осакатената й коса, и голям корем, стърчащ над слабичкото й телце.

— Кейти, орязах я на криво.

Отначало гласът на Серина бе силен, но после се разтрепери и тя не можа да спре напиращите ридания. Кейт я притисна още по-силно до себе си.

— Няма нищо. Няма нищо — утешаваше я тя.

Сега сълзите изригнаха като водопад.

— Ужасна е, Кейт. Мразя я.

Кейт остави главата на Серина да лежи на рамото й и стисна ръката й през дебелата вълна на пончото.

— Първата ни работа, щом влезем вътре, е да си направим по чаша хубав чай, та да върви с тия кифли — усмихна се тя и усети, че и Серина се смее, заровила лице в палтото й. — А после ще оправим косата ти. Със сигурност Серина Болкън ще може да убеди Джон Фрида да я вмести преди Коледа?

Серина си издуха носа, вдигна очи и сви рамене с несигурна усмивка.

— Ако аз не мога, тогава кой?