Тасмина Пери
Любовта не се купува (31)

29.

Кейт се заклатушка на седалката в тоалетната на тясната баня в офиса, опитвайки се да обуе черната си обувка с висок ток от „Пиер Харди“, да си сложи гланц за устни и да натърка краката си с малко крем за изкуствен тен — всичко това едновременно.

— Кейт? Още ли си вътре? — обади се нетърпелив глас и последва чукане по вратата. — Хайде, таксито пристигна!

— Дай ми две минутки, Ник — промърмори тя, проклинайки, когато шепа крем пльокна на пода. Пое дълбоко дъх. — Става ли? — Въздъхна, погледна се в огледалото и установи, че е доволна от това, което вижда. Беше облякла кремава рокля за коктейли от „Дона Каран“. Знаеше, че това не е най-подходящият цвят, но с изключение на леката изпъкналост в областта на бедрата, действително беше хубава. Косата й се спускаше свободна и бляскава по гърба, а очите й, подчертани с туш и сенки, изглеждаха големи, искрящи и живи. Извади от чантата си синя кадифена кутийка и я отвори. Върху малката сатенена възглавничка лежаха едри обици с диаманти. На майка й. Не ги беше слагала от години, все чакаше подходящ случай. Никое събитие не й се струваше достатъчно тържествено. Е, ако изобщо ще има случай да ги носи, той беше тази вечер — купонът за първия брой на „Пясък“. Постави ги на ушите си и се усмихна. — Готова съм.

Когато излезе от банята в офиса, Ник я чакаше, облечен в катраненочерен костюм и колосана бледосиня риза, а светлокестенявата му коса беше сресана и откриваше лицето му. Тя затаи дъх и й се прииска той да не беше толкова красив, после пъхна под мишница чантата плик. Почувства как очите му се плъзнаха по нея, но не обели и дума за вида й. Отдавна беше престанал с комплиментите, но усмивката на лицето издаваше възхищението му.

Ник бързо отмести поглед и кимна към струпаните до вратата кашони.

— Колко списания да вземем? — попита той.

— Не зная — отговори Кейт. — Към петдесет?

— Скръндза — подразни я Ник. — Мислех, че аз съм стиснатият!

— Просто се безпокоя, че празненството взе да ни излиза скъпо — оправда се Кейт.

— Е, може и да е така, но ако ще продаваме по сто и петдесет хиляди броя месечно, трябва да станем вещи в изкуството да създаваме илюзии — усмихна се Ник.

— Какво искаш да кажеш?

— Зная, че бях малко пестелив с бюджета, но се налага да се научим кога да пестим и кога да харчим. А тази вечер последното, което искаме, е купонът да изглежда евтин, преди всичко заради присъстващите известни рекламодатели. Може да сме малко списание, което се прави до павилиона за мароканска храна за вкъщи, но не искаме да ни личи — захили се той.

Напук на себе си Кейт бе впечатлена. Понеже двамата изминаха заедно трънливия път към първия брой на „Пясък“, изкачиха стръмния баир на познанието и правеха едни и същи грешки, тя винаги гледаше на Ник като на човек, който взима решения в движение и играе същата игра като нея. Но сега го видя в истинската му светлина — талантлив бизнесмен със замах и въображение, буден предприемач, комуто можеше да се довери, че ще донесе успех на списанието й.

— Хм, значи „видът е всичко“? — каза тя с хитра усмивка. — Сигурно си го чул от мен.

Той се наведе над единия кашон, извади току-що излезлия от печат първи брой на „Пясък“ и го задържа пред себе си с изпънати ръце.

И за двамата бе трудно да не се поддадат на заливащата ги гордост, когато го гледаха и докосваха. На корицата образът на разкошната сексапилна Рейчъл Барнаби в златист бански съблазнително се усмихваше на фона на палма в Лазурния бряг. Страниците с бляскави снимки на прекрасни хора и прелестни места предизвикваха читателя да се гмурне в разточителния, скъп свят на чудесата, който бяха създали за него.

— Кой би повярвал? — ухили се тя. — Идва при теб право от пазара Бороу вместо от някоя милиардерска яхта?

— Супер е — отбеляза Ник.

— Страхотно — съгласи се Кейт със свенлива усмивка. — Но ще говорим отново, когато след три месеца научим цифрите от продажбите.

— Понякога си непоносима — усмихна се Ник и поклати глава. — Сега нека отнесем тези списания на празненството и да им покажем колко те бива!

— Колко ни бива и двамата — отвърна Кейт.

 

 

Вениша се оказа напълно неподготвена за вината и изтощението, които й носеше новата й връзка. Беше изчела всички статии за изневярата, публикувани в женските списания, и бе изгълтала буквално всеки любовен роман от книжарницата на летището. Години наред бе слушала с широко отворени очи най-недискретни истории за флиртовете на приятелките си. Но и за миг не бе допускала, че подобни преживелици може да станат част от живота й.

Докато стоеше под душа на хотел „Уан Олдуич“, оставяйки топлите струи вода да обливат кожата й, тя почувства цялото бреме на вината и изтощението да живее в лъжа. След Севиля цяла седмица устоя на обажданията на Джак. Всяка фибра на съществото й настояваше приключението от онази нощ да остане в миналото. Но онзи прелестен миг под звездите на Испания отново бе събудил жизнените й сили и тя установи, че е невъзможно да бъде далеч от Джак Кидмън.

Когато той се осмели да я потърси вкъщи, тя най-сетне се съгласи да се срещнат, но си каза, че ще отиде само за да го убеди да престане да я търси. Всичко свърши с невероятен секс в хотел „Мандарин Ориентал“, с тела, прелестно преплетени върху пъстрия килим. Това беше началото на поредица откраднати, изпълнени с любов моменти в хотелски стаи, в апартамента му на Уестборн Гроув, а в един изключително рискован случай — в склада за текстилни мостри на магазина на „Вениша Болкън“. През изминалите три седмици се срещнаха поне десет пъти: преди работа, след работа, между деловите срещи — лъжите пред Джонатан се увеличиха, удвои се и работният й обем и тя всеки ден се питаше дали това си струва. Но си заслужаваше, въпреки всичко. За първи път от години се чувстваше жива.

Джак се излежаваше на кревата, увит в белите чаршафи, и ядеше сандвич от румсървиса, когато след душа тя се върна в стаята.

— Има малко плодова салата. Искаш ли?

Вениша поклати глава.

— Както виждам, закъсняла съм с половин час за партито.

— Не разбирам защо не бива да идвам. Мога да се престоря, че не те познавам.

Вениша го погледна скръбно и категорично поклати глава.

— Защото ще бъда с Джонатан. Освен това няма да се чувствам удобно. Не мога да лъжа сестрите си.

Започна енергично да се бърше с хавлията, мъчейки се да изтрие миризмата на секс и вина преди празненството.

— Допускам, че си права. Може да не успея да държа ръцете си далеч от теб. Тогава здравата ще загазим. — Той хищно й се усмихна.

Вениша го изгледа продължително и запечата бронзовото му тяло и откритата усмивка. Знаеше, че се налага да му зададе въпроса, който я преследваше от първата им нощ в Севиля.

— Джак, какво намираш в мен?

Той тихо се засмя и с жест я повика на леглото.

— Какво виждам в теб? — той замълча с изражение на престорена озадаченост. — Да речем, че имаш хубав нос.

Тя изведнъж доби обиден вид.

— Шегувам се, шегувам се! Но да, наистина имаш хубав нос. Ела, де — засмя се той.

Тя седна на ръба на леглото и се отпусна в обятията му. Той пъхна в устата й една ягода и задържа пръстите си на долната й устна.

— Ван, ти си секси, красива си, талантлива си. Готвиш се да завладееш света с бизнеса си, а аз се каня да сритам малкия ти, дързък задник, за да ти помогна.

Вениша остана безмълвна за момент. У Джак Кидмън имаше нещо, което я правеше безсилна да му се противопостави. Той я разсмиваше, караше я да се чувства умна и интересна. Беше изобретателен, интелигентен, спонтанен: мъжът, когото цял живот бе търсила. Просто го срещна прекалено късно. Затвори очи и си наложи да мисли за Джонатан. Но нямаше смисъл, дори не можеше да си представи лицето му. Джак Кидмън й бе влязъл под кожата и моралът й се рушеше; Кутията на Пандора беше отворена.

 

 

Партито щеше да се състои в панорамния апартамент на съвсем новия хотел „Монюмънт“ в центъра. Говореше се, че това е най-просторното жилище в Лондон. Тъй като бе открит само преди седмица, уредиха да го използват безплатно в замяна на реклами в списанието. Представителят на пресата се облизваше, като четеше предложения списък от гости. В крайна сметка нямаше да навреди на който и да е нов хотел да стане домакин на бляскаво празненство в първите дни след откриването си. Кейт би предпочела купонът да се проведе някъде в Уест Енд, но при такъв мизерен бюджет й бе ясно, че бедняците нямат право на избор.

— Да му се не знае, прекрасно е — обади се Ник, докато вратите на асансьора се отваряха със съскане към преддверието на панорамния апартамент, където художественият директор Пийт Милър бе издигнал висок три й половина метра макет на първата корица на „Пясък“. Атмосферата определено беше внушителна. Красиви служители на хотела в черни костюми от „Армани“ се носеха из стаите и довършваха последните приготовления за партито: палеха свещи, нареждаха пепелници, проверяваха дали двата бара са добре заредени.

Кейт и Ник се залутаха от стая в стая, любувайки се на лукса. Подредбата беше поразителна, някак като за мъже. Стените бяха облицовани с японско черешово дърво, дълги черни кожени канапета запълваха просторната всекидневна, чиито високи от пода до тавана прозорци водеха към огромна тераса с изглед към целия град. Беше великолепно място за тържества, несъмнено преди всичко предназначено за мъже — управителни директори, идващи в Лондон за големи сделки.

Ник отвори стъклените врати и двамата излязоха на терасата, като се усмихваха широко един на друг като деца. Топлият въздух на юнската вечер ги блъсна в лицето, щом пристъпиха навън. Градът се простираше пред тях облян от светлини като миниатюрен Ню Йорк. Виждаше се причудливата сграда на „Гъркин“ с внушителната си мрежа от лампички, дори в далечината се мержелееше кръглата форма на Лондонското око и силуета на Тауър Бридж, като два шахматни офицера, вперили поглед един в друг през Темза.

Появи се мъж на средна възраст и припряно се представи като Вилем, главен управител на хотела.

— Толкова се радваме да бъдем ваши домакини довечера — заговори той с лек източноевропейски акцент. — Уведомете ме, ако имате нужда от нещо. Ще ме намерите на вътрешен две-две-пет-три. Сестра ви Серина ще присъства ли? — попита той Кейт с надежда.

— Ще дойде, да — отвърна Кейт и се засмя на триумфалния поглед, който й хвърли Вилем, преди да се втурне да нарежда още пепелници.

— Значи да очакваме и Серина? — попита Ник, докато си наливаше чаша шампанско.

— Разбира се, че ще пристигне — отговори Кейт. — Тя ми е сестра.

— Но идва и Том.

Кейт го погледна сепнато.

— Е, естествено, че ще дойде — обади се Ник, имитирайки Кейт, — той е най-добрият ми приятел. Без да споменаваме, че е и инвеститор. Всъщност ще прекара нощта в хотела. Предположих, че Серина може да присъства и го успокоих, че ще му позвъня в апартамента, когато се появи.

— Боже, толкова е детинско — промълви Кейт. — Не мога да повярвам, че още не са се виждали.

— След време и това ще стане — отговори Ник. — Но предполагам, че довечера не е най-подходящият момент за помиряване пред погледите на сто и петдесет гости и господата от пресата.

— Не мога да й кажа, че и той ще идва — промълви Кейт, докато разсеяно си играеше с обиците. — Достатъчно е напрегната в момента. Просто ще откаже да се появи.

— О, Кейт, изглеждаш фантастично! — провикна се Вики, модният редактор на „Пясък“, която бързо се бе приближила и вече плъзгаше пръсти по плата на роклята на Кейт от „Дона Каран“. Ник промърмори някакво извинение и се отдалечи, за да хвърли поглед на списъка с гостите, докато първите вече се стичаха в апартамента.

— Колко хора видя? — попита притеснена Кейт. — Пристигнаха ли някои от важните персони? — Тайно се безпокоеше, че изборът на мястото беше грешка, колкото и икономично бе да проведат тържеството тук.

Вики направи физиономия и подаде на Кейт чаша „Мое“.

— Шампанското е ужасно много, за да го носим в офиса, ако поканените не откликнат.

Излишно беше да се тревожат. До осем часа панорамният апартамент гъмжеше от елегантни личности. Бяха пристигнали старши представители на всички основни рекламодатели и нетърпеливо разгръщаха пръснатите из помещението броеве на „Пясък“. Наложи се да увеличат тихата джазова музика до максимум, за да се чува въпреки смеещото се множество, а Кейт, поотпусната след няколко питиета, си позволи да се порадва на вниманието, което получаваше от всички страни.

— Толкова се гордея с теб — похвали я Луси, стара приятелка от предишната работа, и я целуна по двете страни. — Май ще бъдеш трън в задника на „Класа“ — усмихна се тя — и се надявам да стане така. Тази Никол Валънтайн стана истинска кучка.

— Стана ли?

И трите се изкикотиха.

Междувременно бяха пристигнали Камила и Вениша — и двете зашеметяващи, в тоалети от „Марни“ и „Прада“. Те се справяха прекрасно със задачата си да помагат на Кейт, като се движат сред рекламодателите и ги заливат с вниманието си. Агентите изглежда не взимаха предвид, че дамите всъщност нямат нищо общо със списание „Пясък“ — приятно им беше да разговарят с която и да е от сестрите Болкън. Фотографът от „Ивнинг Стандард“ увековечаваше и трите — великата, добрата и красивата.

Всички инвеститори на списанието бяха налице, пиеха шампанско, изглеждаха страшно доволни от себе си и се опияняваха от отразената слава. Дейвид Голдмън беше достатъчно проницателен да знае, че точно вечери като тази, прекарани със знаменитости в панорамен апартамент, бяха причината да вложат парите си, а не самото списание.

Кейт остана за минутка в ъгъла и огледа сцената. Никога не се беше чувствала по-уверена, по-жива, повече заредена с енергия, отколкото в този момент. Забеляза, че от другата страна на помещението Ник разговаря с група агенти за връзки с обществеността, а Ребека не се откъсва от него. Той бе разкопчал едно копче на сакото си и изглеждаше небрежно красив. Бодна я мимолетна тъга, но веднага се отърси от чувството. Тя и Ник може да не бяха двойка, но определено бяха страхотни съдружници и беше крайно време да престане да мисли, че е възможно да бъде другояче. В същия миг хвърли поглед към Дейвид Голдмън, който разговаряше с един от инвеститорите. След няколко секунди Кейт установи, че докато говори, очите му се стрелкат към нея и й хвърля закачливи усмивки. След три чаши шампанско тя беше длъжна да признае, че той е привлекателен. Косата му бе пораснала малко по-дълга от последния път, когато се срещнаха, стоманеносивият му костюм подчертава искрящите му очи, каза си тя, засмя се на себе си и й се прииска той да дойде и да я поздрави.

— Катърин, каква очарователна вечер.

Кейт вдигна изненадана поглед и съзря баща си. Значи беше дошъл. Голяма част от нея действително не го желаеше тук. Беше му бясна за онова, което бе казал на Найджъл Хамънд, инвеститора, когото бе пратил за препоръка при Уилям Уолтън, с което едва не задуши проекта им още в зародиш. От друга страна, не й беше възможно да го низвергне напълно, дори леко се опасяваше от последствията, ако не го покани. Баща й беше злопаметен като слон. Така че тя просто изпрати покана до галерията и я изтри от съзнанието си, надявайки се той да не дойде.

— Тъкмо казвах на младата дама тук — започна Осуалд и я побутна към една нетърпелива журналистка, която енергично драскаше в бележника си — как те представих на първия ти голям инвеститор и задвижих нещата. — Журналистката вдигна грейнал поглед, химикалката й зае готовност да запише историята.

— Да, Кейт, сигурно сте много благодарна за подкрепата на баща си.

Тя изсумтя гневно.

— Загубих съпругата си преди много години — продължи Осуалд и се обърна към репортерката с печален вид, но винаги съм правил всичко по силите си момичетата ми да получат това, което желаят, и съм им давал всяка възможност да осъществят мечтите си.

— Серина пристигна ли вече? — попита журналистката, а очите й преровиха помещението. — Една семейна снимка би била прекрасна. Четирите сестри и баща им?

— Чакаме я всеки момент — отговори Кейт, питайки се къде ли се бави.

 

 

За да избегне папараците, скупчени пред „Монюмънт“, Серина бе уредила да я вмъкнат в хотела през кухните. Портиер с добродушно лице я придружи до панорамния апартамент със сервизния асансьор. Когато Кейт настойчиво я замоли да дойде на празненството, й бе обещала, че ще има само един фотограф, но тълпата отпред напомняше меле на ръгби. Серина знаеше, че изглежда възхитително в шоколадовокафявата си къса рокля от жарсе, която предизвикателно стигаше до средата на бедрото й, но за първи път, откакто се помнеше, присъствието на репортери всяваше в нея толкова силен ужас, че я обливаше студена пот. Вратата на асансьора се отвори със съскане на последния етаж и за миг Серина замръзна, втренчена в купона. Забеляза Кейт до прозореца, смееше се, заобиколена от гости, а баща й се въртеше около бара.

— Приятна вечер, госпожице Болкън — усмихна се портиерът, докато я чакаше да се присъедини към партито.

Серина се обърна да му отговори и я обзе непознато усещане. Паника. В същия миг сърцето й заби така лудешки, че трябваше да притисне длани до гърдите си. Дишането й стана плитко и учестено, а ръцете й се разтрепериха. Рязко натисна бутона до вратата на асансьора, за да я затвори, преди някой да е имал възможността да види, че е пристигнала.

Пое дълбоко дъх, за да се успокои, и се обърна към портиера:

— Още не съм съвсем готова — усмихна се тя и притеснено потърка потните си длани. — Мисля… бих искала първо да си взема стая в хотела. Без да се разчува, естествено — добави тя и сложи ръката си върху неговата, за да наблегне на думите си. — Е, този апартамент очевидно е зает. Кой друг бихте ми препоръчали на второ място?

Портиерът изпъна сакото си и се прокашля, за да прочисти пресъхналото си гърло.

— Обикновено препоръчвам апартамента на Фенчърч на долния етаж, обаче и той е зает. Но в съседство с него се намира чудесен по-малък. Мога да ви отведа там веднага, а да оставим формалностите за по-късно.

— Отлично — отвърна Серина с привидно спокойствие. — Да вървим.

Предложеният на Серина апартамент беше съвсем мъничък в сравнение с панорамния, но в него имаше огромно легло, покрито с бял юрган, черна кожена табуретка и продълговати възглавници с цвят на сметана. Беше изненадващо уютен. И вдъхваше сигурност.

— Ще го взема — заяви тя.

Когато портиерът си тръгна, Серина изу обувките си с високи токове и притегли колене до брадичката си като беззащитно дете. Притисна ръка до челото си, сякаш се опитваше да се пребори с особено упорито главоболие, но това не й помогна да попречи на едрите сълзи да се търкулнат по страните й. Гневно ги избърса, но беше безсилна да спре хлипанията, разтърсващи раменете й. Замисли се какво ли би било, ако отиде на празненството, където всички хладни и любопитни очи ще бъдат приковани в нея, ще правят догадки за всяка нейна мисъл. Серина беше родена да се къпе във вниманието на околните, но днес бронята й не бе достатъчно здрава. След всичко, което се случи, не беше готова да отиде. Кейт би трябвало да я разбере.

Пареща завист разкъса сърцето й, като се сети за сестра си на горния етаж. Тя подхвръкваше като побъркана пеперуда, привлечена от блясъка на комплиментите. Кейт не беше от хората, които успяват, помисли си ядно тя и вдигна очи към тавана, откъдето долиташе джазова музика. Серина бе тази, която трябваше да честват и обожават. И беше, припомни си сама на себе си — но сега не й се струваше така.

Обгърна коленете си по-плътно, щом се сети за събитията от изминалите дни. Преглътна това, че договорът й с „Джоли Козметикс“ няма да бъде подновен. Те бяха глупава, задръстена компания: не можеха да се мерят с „Есте Лаудер“. Но и „Хвани крадеца“ се провали в класациите, дори не влезе в първата десетка в уикендите след премиерата си, когато критиците го бяха обругали единодушно. „Да се повери ролята на Грейс Кели на Серина Болкън е не само зле обмислено решение, направо е идиотско“, твърдеше една особено злостна статия. Агентът й съобщи още по-съкрушителни новини. Ед Чарлс, продуцентът на „Смяна на столетията“, му се бе обадил в почивните дни, за да го уведоми, че са се спрели на друга за ролята на Летиша Дюпон. Не стана въпрос за по-малка роля в продукцията, фактически не й беше предложено никакво участие.

— Защото съм бременна, нали? — бе креснала по телефона на агента си. — Как смеят? Как смеят? Трябва да разтръбим новината навсякъде, толкова е нечестно!

Агентът й изтъкна, че не бяха подписали договор за ролята, просто са я имали предвид. Но ролята си беше нейна, помисли си Серина и се удари с юмрук по пищяла. Ясно й беше, че срещата й с Ед Чарлс бе преминала добре и пробните й снимки предизвикаха положителна реакция в Лос Анджелис. Беше Майкъл. Майкъл Саркис й проваляше живота.

Сега сълзите й извираха, придружени с отчаяни ридания. Тя се галеше по раменете като майка, която опитва да успокои детето си. За секунда мислите й отлетяха към Том Арчър. Четирите месеца раздяла бяха смекчили чувствата й към него. Припомни си миналото лято, когато бяха в едно казино в Монте Карло. Числото й ненадейно излезе в момента, когато Том застана до нея.

— Аз съм твоят амулет за късмет — бе прошепнал в ухото й. Навярно беше прав, тя се замисли как всичко взе да се разпада, откакто се разделиха. Може би Том Арчър действително бе щастливият й талисман.

Изведнъж изправи гръб и изтри сълзите. Не бива да мисли така, каза си тя. Скочи на крака и пусна стереото в стаята, за да заглуши шума от купона на горния етаж, после влезе в банята, плисна вода на лицето си и се загледа в огледалото с решително изражение. Време е да върви напред, а не назад.

 

 

— Какъв парфюм си сложила тази вечер? — попита Джонатан и нерешително помириса шията на Вениша. Тя леко се дръпна настрани. Беше същият аромат, който винаги използваше, но след като се напръска обилно, за да заличи всякакви следи от Джак Кидмън и хотелската стая, бе привлякла вниманието му.

— „Шанел номер пет“. Същият както винаги — усмихна му се тя, без да го поглежда в очите. — Обикновено не ти прави впечатление.

Но вниманието на Джонатан вече бе отвлечено от нещо друго.

— Длъжен съм да отбележа, че се справя доста добре — обади се той, оглеждайки критично помещението.

— Кой?

— Кейт. Когато подметна, че ще се опита да събере средства, за да издава списание, дори не допусках, че ще постигне нещо. Естествено, не бих й дал и пени от парите си. Почти е сигурно, че до Коледа ще е затънала в дългове до циците, но за тази вечер заслужава поздравления.

— Е, много добро развитие, ако ме питаш — отговори отбранително Вениша. — О, виж. Ето го Диего. Да идем да го поздравим.

Диего Боно, главният дизайнер на дамско облекло на Вениша, стоеше на терасата с чифт слънчеви очила, при все че светлината на лондонския небосклон постепенно помръкваше. Вениша се загледа в деликатното му като на хрътка телосложение и гарвановочерната коса и реши, че той й прилича на френски хероиноман.

— Ще отида да взема напитки — отвърна Джонатан и се отклони от посоката, накъдето го теглеше тя.

— Не ставай глупав. Съдружник си във фирмата. Ела да се запознаеш с човека, който ще спечели на компанията много пари.

Вениша почувства съпротивата му, когато той издърпа ръката си, и се подразни от поредното незачитане на живота, интересите и работата й. Хвърли му яростен поглед и отново го хвана за лакътя.

Тя поздрави Диего с прегръдка и го целуна по двете страни.

— Диего. Каква изненада. Не знаех, че ще дойдеш.

— Срещнах на вечеря един приятел и той настоя да ме доведе на празненството на някакво списание. Не допусках, че е на сестра ти.

— Светът е малък — засмя се Вениша. — Диего. Познаваш се със съпруга ми, нали?

Очите на двамата мъже се впериха едни в други.

— Да, така ми се струва — усмихна се Диего на Джонатан. Вениша забеляза, че погледът му се плъзга из помещението. — Както и да е, прекрасен избор на място — добави испанецът с апатична усмивка. — Присъстват редакторите и на „Таймс“, и на „Гардиан“, та възнамерявам да ги уведомя, че Вениша Болкън е тук.

Кимна и ги остави, а Вениша се нахвърли върху съпруга си:

— Отвратително груб си. Зная, че дизайнерите не са ти по вкуса, но няма нужда да си открито пренебрежителен.

— Просто мразя приказките на пазара — отговори Джонатан. — Дори да става дума за собствения ми пазар. — Вениша въздъхна и пусна ръката му, когато той се опита да я издърпа.

— Не зная защо си правим труда…

— Скъпа, съжалявам. Нека донеса шампанско и ще излезем на терасата.

Тя почувства, че в поведението му предстоеше обрат. Извивката на устата му се смекчи и той я погали с пръсти по рамото. Старият номер. Да я изтормози, да я подразни, да я докара до бяс и после да я вкара в релси с изблик на отмерен чар.

Умилостивена, Вениша почувства, че тялото й се размеква от допира му.

— Искам само да си по-вежлив с приятелите и с колегите ми.

Той плъзна ръка по врата й и я притегли към себе си, после я целуна по челото.

— Извинявай, скъпа, бях нещо разсеян. Работата ми е тежка. Офисът в Женева… но това не е извинение. — Повдигна ръка към лицето й и прокара пръсти по страната й. — Защо не зарежем купона, да си вземем един апартамент и да не излизаме до сутринта?

Думите му дойдоха като истинска изненада. Вътрешно изпита погнуса, но се помъчи да не й проличи, че е вцепенена. До неотдавна даваше мило и драго Джонатан да вложи малко страст и непринуденост в живота им, но сега й се струваше малко късно. Освен това бе уверена, че не може да посети два хотелски апартамента за един ден.

— Главата започва да ме боли. Целия ден не ми е добре.

Джонатан се втренчи в нея с проницателните си сини очи и я поведе към изхода. Мъчейки се да заличи всякакви мисли за Джак Кидмън, тя отвърна на погледа му — той беше неин съпруг — и му позволи да поеме ръката й.

— Главоболие, а? — със задоволство попита Джонатан.

— В такъв случай защо не се сбогуваме и не си идем вкъщи?

 

 

Кейт потърси убежище в малката трета спалня на панорамния апартамент и се опита да се свърже със Серина по мобилния си телефон. Купонът гъмжеше от журналисти, а тълпа папараци дебнеше отвън. Присъствието на Серина на празненството щеше да бъде чудесна реклама за списанието, но Кейт беше длъжна да признае, че в крайна сметка това навярно не бе добра идея. Никой не отговаряше. Къде беше? Кейт й пусна едно съобщение и когато се обърна, видя зад гърба си Дейвид Голдмън. Изглеждаше страшно елегантен с шития по поръчка стоманеносив костюм и чисто бялата риза, която подчертаваше слънчевия му загар.

— Извинявай — притеснено се засмя тя. — Влязох тук да си отдъхна няколко минути. След миг се връщам към вихъра на купона.

— Ако искаш да си сама, първо затвори вратата — отвърна Дейвид с хищна усмивка, щраквайки резето зад себе си. — Възразяваш ли да постоя при теб?

— Не е ли по-редно да си сред гостите и да играеш ролята на домакин? — засмя се Кейт и пое чаша розово шампанско от ръката му.

Дейвид повдигна рамене.

— Инвеститорите като че сами се грижат за себе си, а Ник изчезна някъде с Ребека. — Кейт усети как сърцето й се сви.

— Пък и единствената, която познавам, си ти — добави той и седна на края на огромното махагоново легло.

Обувките с дванадесетсантиметрови токове й убиваха, така че тя сви рамене и седна до Дейвид. Той веднага се приближи до нея, а ръкавът на сакото му докосна голата й кожа. Изведнъж главата й се замая. Не беше сигурна дали е от успеха на празненството, от шампанското, или от близостта на Дейвид.

— Действително си свършила страхотна работа. Тъкмо разказвах на всички колко си забележителна. — Той замълча. — Една от най-възхитителните жени, които съм срещал през живота си.

Кейт усети, че сетивата й се изострят. Очакваше да я награби веднага щом заключи вратата на спалнята и изведнъж се хвана да мисли, че в края на краищата перспективата не е съвсем неприятна.

— О, сигурна съм, че ежедневно се виждаш с жени, които правят впечатление — закачливо подхвана тя, пресуши остатъка от шампанското и остави чашата на килима.

— На подбив ли ме взимаш? — засмя се Дейвид и най-сетне едната му ръка легна на коляното й.

Главата на Кейт съвсем се завъртя и тя не се отдръпна, когато той отмахна кичур коса от рамото й, макар да усещаше, че стереотипното му прелъстяване преднамерено дразни сетивата й.

— Може ли една празнична целувка? — прошепна той. Устните му се приближиха до нейните. В някаква далечна част на съзнанието й иззвъня предупредително звънче, но тя не му обърна внимание.

Дейвид прокара ръка през косата й и нежно я побутна назад към леглото. Част от нея се съпротивляваше, друга копнееше той да я целуне по-силно. Паднаха върху пухкавия сметаново бял юрган, пръстите на Дейвид се плъзнаха по врата й и докоснаха едното й зърно през ефирната тъкан на роклята. Тя ахна и обхвана с длани лицето му, притегляйки го за все по-страстни целувки.

— Какви ги вършим? — промълви Кейт и се отдръпна, за да си поеме въздух.

Ръцете му проследиха кремавите гънки на роклята и пропълзяха нагоре по бедрото й.

— Най-сетне малко да се позабавляваме.

 

 

— Най-накрая! — засмя се Ники, прегърнал през рамо Том Арчър.

Том му се усмихна в отговор. Беше благодарен, че отново е със стария си приятел и пак е сред лондонското общество. Мина много време, откакто не бе излизал вечер из града и искаше да си навакса. Освен това не му беше приятно да чака долу в апартамента на Фенчърч, особено след като в съседното помещение някой пусна стереото до дупка. И когато Пик се обади, за да му съобщи, че по всяка вероятност Серина няма да дойде, той се почувства готов да се присъедини към веселбата, макар че малка част от него гореше от нетърпение да я види. Грабна една чаша и я пресуши до дъно.

— Значи дойде и моят ред да се порадвам на компанията на мъжа на вечерта? — подкачи го Том.

— Ще ми дойде нанагорно, ако изведнъж всички ме заговорят — отвърна Ник с широка усмивка. — Освен това трябваше да чакам тридесет и пет години някой да ме забележи, така че нека се насладя на момента.

— Къде е Кейт? — попита Том.

— Не зная — отговори Ник, оглеждайки още веднъж претъпканото помещение. — През последния половин час май не съм я мяркал. Време е да вдигнем празнична наздравица.

— Така ли? — закачливо попита Том.

Ник го сръга с лакът в ребрата.

— Не, няма такива работи.

Том не беше напълно убеден, очите на Ник не преставаха да се стрелкат из стаята и да търсят Кейт.

— Всъщност искам да споделя нещо с теб — заговори Том, хвана приятеля си за лакътя и го поведе към ъгъла, където нямаше да ги чуват. — Разговарях с Мериън Дохърти, знаеш, че притежава агенция за модели. Не съм убеден, че вечерта е подходяща да повдигам този въпрос, но смятам, че и за двамата с Кейт е важно да ме чуете.

Ник видя, че Том неловко се размърда и поразхлаби вратовръзката си.

— Жената е малко смахната, та не зная доколко да й вярвам, но…

Ник си взе рулада с пушена сьомга от един поднос и я размаха пред приятеля си.

— Казвай — подтикна го той.

— Тя, изглежда не знаеше, че сме приятели, нито че съм инвестирал в „Пясък“, така че няма причина да ме лъже. — Том замлъкна, притеснено отпи от второто си питие и най-накрая погледна Ник в очите. — Виж, смятам, че се налага да поговориш с приятелката си — добави сериозно той.

Ник натъпка деликатеса в отворената си уста.

— Какво искаш да кажеш? Какво е станало?

Том погледна встрани.

— Продължавай, какво? Кажи ми!

— Според Мериън е трябвало да снимате Сибил Даун — нали се сещаш, супермодела — за вашата корица. От нейните момичета е, нали така?

— Да, именно, отказа ни в последната минута. Ето защо се наложи Ребека да привлече Рейчъл Барнаби. Всичко свърши благополучно.

Том притеснено изгледа приятеля си.

— Мериън твърди, че Ребека й се обадила и я убедила, че Сибил не е подходяща за „Пясък“. Казала й, че сте долнокачествена компания и че ще свиете знамената още след първия брой. Отправила и завоалирани заплахи, че ако Сибил приеме работата, никой от клиентите й няма да й възложи значим ангажимент. Сега Мериън е видяла първия брой и смята, че „Пясък“ е прекрасно списание, но преди няколко седмици бяхте персона нон грата за фирмата й, приятелю.

Ник изгледа недоверчиво Том.

— Защо, по дяволите, Ребека ще постъпва така?

Обходи с поглед лондонския хоризонт. Не виждаше никакъв смисъл. Защо Ребека ще саботира корицата на „Пясък“ само за да го избави от пропастта веднага след това? Кейт бе уредила снимките със Сибил и беше отчаяна, когато се провалиха. Изведнъж си припомни една забележка на Кейт, на която на времето не обърна внимание. Тогава дори я бе сметнал за неблагодарна, защото й се струваше странно, че Ребека ангажира Рейчъл Барнаби, за да спаси снимките за корицата на „Пясък“.

— Просто иска да отстрани Кейт — тихо каза Ник на Том, явно му бе хрумнало току-що.

— Кейт и Ребека май не се разбират? — осведоми се Том, повдигайки въпросително едната си вежда.

— По дяволите Ребека — промърмори Ник под мустак. Зърна платиненорусата й коса в ъгъла, остави Том и се запъти към нея.

— Ребека.

Ребека се завъртя и обгърна с ръка врата на Ник притискайки дълбокото си деколте към гърдите му. Изглеждаше изумителна, извивките на тялото й изпъкваха под късата рокля без гръб в цвят металик. Дъхът й миришеше на уиски, очите й бяха широко разтворени от, кокаина. Колкото по-дълго я гледаше, толкова по-малко красива я виждаше и все по-силно осъзнаваше, че тя има грозна душа. Винаги ли е била такава, или просто му беше нужно прекалено много време, за да го разбере? Какъв идиот.

— Прекрасно парти — прошепна тя, обгаряйки с дъха си врата му. — Въпреки че получих две торбички с подаръци и в нито една няма нищо съществено.

Той я отстрани от себе си с усилие.

— Зная какво си казала на Мериън Дохърти.

— За какво, скъпи? — засмя се тя, като го помъкна към терасата.

— Посъветвала си я Сибил Даун да не се снима за корицата ни. — Той спря и я изгледа презрително. — Какво си въобразяваш?

Ребека обгърна врата му с ръце и се помъчи да го привлече към себе си.

— Кой ги разправя тия врели-некипели? Не съм извършила нищо подобно — измънка тя, докосвайки с устни извивката на врата му.

— Човек, на когото вярвам — студено отговори Ник и отблъсна ръцете й от себе си. — Комуто имам повече доверие, отколкото на теб.

— Ник, нищо не съм казвала — възрази тя и се нацупи.

— Така ли? — саркастично отвърна той.

Тя разбра, че са я хванали, отстъпи от него и постави длани на стройните си бедра.

— Но накрая всичко свърши добре, нали? — отбранително просъска тя. — Когато аз взимам решенията, а не Кейт Болкън, работата е наред. Наред.

— Не намесвай Кейт — озъби се Ник. — При нея всичко си беше както трябва. Може и да си решила проблема, Ребека, но преди всичко ти го създаде.

— Я се чуй — присмя му се тя и отметна коси назад. — Колко си жалък. Все я защитаваш. Давай. Изненадай ме. Кажи ми, че си спал с нея. Спал си, нали?

— Не, не съм.

— Като нищо си я опънал — извика тя и посочи с дългия си пръст към гърдите му.

— Не става дума за Кейт, Ребека. Говорим за теб. Защо го направи? Толкова ли си неуверена в себе си?

Погледна я, лицето й бе изкривено от такава злоба, че я загрозяваше.

— Не, не ме обиждай с отговора си. Напускам те — прошепна той.

— Чудесно — кресна тя, обръщайки на един дъх чаша водка, преди да изхвърчи от терасата. — Потърси си галеното кученце. И не си прави труд да се прибираш довечера.

Юмруците му се свиха яростно, докато се отдалечаваше от Ребека. Жалко, че бе изгубил толкова време с нея. Глупак, да се остави да го подмами красотата й, а тя просто да се забавлява с него. Но Ребека бе права в едно. Той искаше да открие Кейт.

Хвърли последен поглед към стаята и долови движение откъм вратата на малката спалня. Тя се отвори и Кейт притеснено се заоглежда. Той въздъхна с облекчение и се хвана, че се усмихва, когато тя излезе. Искаше му се да приближи до нея, да й разкаже за Ребека, Мериън и Сибил. Но навалицата помежду им беше плътна. Провря се през група гости, събаряйки чаша шампанско от нечия ръка. Сведе очи и промълви някакво извинение, но когато ги вдигна отново, замръзна. Дейвид Голдмън излизаше от стаята заедно с Кейт, а ръката му собственически бе обгърнала кръста й. Отправиха се към асансьора. Отиваха си. Заедно. Ник рязко пое дъх през носа и грабна един коктейл от преминаващия наблизо сервитьор. Изпи го на един дъх и тресна обратно чашата на подноса.