Тасмина Пери
Любовта не се купува (5)

3.

Карнак бе живописен. Въпреки че на Том му се щеше да си почине след обилния обяд и огромното количество пиене, което погълна на „Ла Мамуния“, беше доволен, че все пак се присъедини към малобройната групичка от гости, която потегли към храмовия комплекс в покрайнините на Луксор. Скиташе сред колоните от пясъчник, издигащи се към небето с цвят на метличина, между които танцуваха дълги сенки. Усмихна се на себе си. Известността имаше свойството да те кара да се чувстваш издигнат и съвършен, но тук той се усещаше като микроскопична прашинка. Каза си, че би могъл да остане на това място цял следобед. Последното, което му се искаше, бе да се върне при Серина, при все че се подразни, когато на обяд я забеляза да говори с онзи лигав, зализан фукльо.

Серина. Първите две години от връзката им бяха прекрасни. Том смяташе капризния й, непостоянен характер за странно очарователен. Без да има кой знае какъв контакт с хора от висшата класа преди да я срещне, той си беше създал представа за тях: самовлюбени и разглезени. И през ум не му минаваше, че причината е у Серина. Но сега бе убеден, че в кръвта й плуват ледени кристалчета. Най-сетне разбра — семейство Болкън беше разяждано от раздори, а преобладаващото му чувство към нея бе раздразнение, а не обич. Дори беше започнал да копнее за съдържателката на кръчмата „Прасе и свирка“ в Костуълд, където имаше къща. Харесваше разкривените й зъби, едрите гърди и розовите, пламнали страни, когато му поднасяше бирата. Но преди всичко му допадаше топлотата й.

После се обади шефилдската му същност. Да не е луд? Та той живееше със Серина Болкън! Тя беше сред петдесетте най-привлекателни жени в класацията на списание „Пийпъл“, поне така бе прочел на щанда за вестници на летището. Естествено, бяха прави: тя бе поразително красива. Когато я зърна да чете някакъв сценарий на стъпалата на фургона си, стъпила боса на земята, с леко полюшвана от бриза коса, той си помисли, че това е най-изумителното създание, което някога е виждал. Не можеше да се насити да я гледа, но му бе дошло до гуша да я слуша — префърцунената интонация, безсъдържателното бърборене. Том се бе преборил в училище с високи изисквания, завършил беше университет, после Кралската академия за драматично изкуство, пробивайки си път със зъби и нокти, за да се усъвършенства, и му бе трудно да повярва, че живее с жена, която се осведомява за текущите събития от светските страници на „Венити феър“.

Замахна към мухата, която избръмча покрай лицето му. Тогава защо не можеше да я напусне?

Тази мисъл беше пробождала съзнанието му стотици пъти. Но когато си представеше живота без Серина, започваше да се люшка между крайно облекчение и ужасна несигурност. Какво щеше да стане с Том без Серина? Бяха неразделни като сиамски близнаци. Потрепери въпреки жегата.

— Том Арчър! Ела и се присъедини към останалите, немирник такъв.

Джолин Шуарц беше безцеремонна, силно потъмняла от слънцето тексаска на петдесет и няколко, която се бе омъжила по сметка и се беше развела още по-изгодно. Тя приближи наперено към него, въртейки обкичения си с къдрички чадър против слънце — същинска добре опечена Доли Партън.

— Идвам — извика Том и се изправи. — Тръгваме ли?

— Трябваше да се съберем в Голямата зала преди двадесет минути и да се отправим към яхтата. — Тя размаха показалец към него и същевременно му хвърли кокетна усмивка. — Ще се наложи да те сложа на коленете си.

Том установи, че без да съзнава, гледа краката на Джолин и неестествено гладките й колене — очевидно резултат на последния крясък на хирургията в Ню Йорк. Откъсна очи и й отвърна с измъчена полуусмивка.

— Тогава по-добре да тръгвам, нали?

Запътиха се към изхода толкова бързо, колкото им позволяваше горещото слънце. Навън ги очакваше един черен „Рейндж Роувър“. Том бе притиснат на задната седалка, покрита с кремава кожа, между Джолин и любовника на Роман, Патрик, красив, сивокос и вежлив архитект от Прованс.

— Е, с кого ще ме запознаете на яхтата? — Джолин попита закачливо Патрик, докато колата се запровира сред трафика към доковете. — Още не съм наясно кой е необвързан.

— Какво ще кажете за Фредерик? — шеговито предложи Патрик.

Тя избъбри:

— Но той е обратен! — Погледна към Патрик, чието присмехулно изражение се беше стопило. — Съжалявам, съжалявам. Страшно харесвам гейовете. Просто не искам да ходя по срещи с тях.

— Ами Майкъл Саркис? — попита Том. — Убеден съм, че не е от тази категория.

Джолин го погледна и се изкиска.

— Е, сладурче, тук слагам границата. В Ню Йорк му викат фустогонец. Все тича подир някоя — тя се засмя с дрезгавия смях на пушач. — Не познавам жена, с която да не е спал.

Патрик неловко се размърда на седалката си, докато Джолин му се усмихваше.

— Не, искам някой като този — заяви тя и стисна коляното на Том.

Забелязвайки притесненото му изражение, Патрик се опита да смени темата:

— Допаднали ви Карнак, Том? — попита той. — Нали си заслужаваше да напуснете яхтата заради него?

— Да, „Мамуния“ стана малко уморителна — отговори дипломатично Том.

— Разбирам — отвърна съчувствено Патрик. — Аз също съм по-необщителният в нашата двойка. Роман обича да организира празненства, дори и когато трябва да работи. Но аз… — Той замлъкна.

— Това ми прилича на нашите отношения — засмя се Том и опита да се отдръпне от бедрото на Джолин.

— Как върви живота ви с лейди Серина? — намеси се Джолин, която не търпеше да е встрани от разговора.

— Тя не е лейди.

— Така чух.

Том пусна тъничка усмивка.

— Не, в Англия към дъщерята на барон се обръщат с „почитаема“. Лейди е дъщерята на херцог или граф.

— Лейди или не, красива е — одобрително отбеляза Патрик. — Зная, че Роман няма да престане да й подарява тоалети. На нея всичко й стои изумително. Според мен тя ще стане вестителят на модната линия през тази година.

— Още тоалети — засмя се Том, поглеждайки през прозореца към безредно движещите се коли. — Къщата ни се пука по шевовете от дрехи! Знаете ли, че тя притежава почти хиляда чифта обувки! Имат си собствена стая, където са наредени на въртящи се поставки. Кому са нужни поставки за обувки?

— Ако бяхте жена, щяхте да знаете отговора — засмя се Джолин, докосвайки леко ръката му.

— Такъв е животът с красавица — сви рамене Патрик. — Прекрасен, но с много изисквания.

Том се засмя на себе си. Патрик не знаеше и половината. Серина беше без пукнат грош, той финансираше шеметния й начин на живот. Още преди години бе пропиляла малкия попечителски фонд, оставен от майка й, и по всичко личеше, че приходите на семейство Болкън са незначителни. Стари пари? По-скоро никакви, ако вярваше на слуховете за финансовите затруднения на Осуалд. И при все че Серина печелеше около два милиона лири годишно от договори за реклама и филмови роли, разходите й бяха чудовищни: къщата в Чейн Уок, шест хиляди лири годишно за козметика за коса от „Джон Фрида“, хонорарите на мениджъра и рекламния й агент, дрехите по поръчка от „Диор“, ежеседмичният маникюр и козметикът — списъкът беше безкраен, а предпочитанията й — разточителни. „Да сме едни гърди напред“, наричаше го тя. Но Том трябваше да урежда сметките за почивките на остров Некър^[1], чантите от „Ерме“, вечерите в „Сан Лоренцо“ и чисто новата й „Астън Мартин“. Беше израснал в дом, където всеки знаеше цената на насъщния, и не бе наясно накъде ще го отведе филмовата му кариера през следващите три до тридесет години, затова огромните разходи го безпокояха. Това беше наистина живот на високи обороти — и за двамата.

Когато пристигнаха на пристанището, слънцето се бе поснишило в небето, разливаше пурпур и оранж сред синевата и хвърляше дълги, сиви сенки по ореховата палуба на „Ла Мамуния“. Том премина по подвижното мостче, влезе вътре и веднага забеляза Серина сред гостите. Спря за миг да я погледа. Тя отметна глава и се засмя, а русата й коса се полюшна на гърба й. Едната презрамка на лятната рокля се бе свлякла от рамото й, излагайки го на показ обло и голо като топка сладолед. Той понечи да се усмихне, но забеляза, че ръката на Серина лежи на рамото на Майкъл, а пръстите на плейбоя хищнически се протягат към нея. Стомахът на Том се сви на топка. Цял следобед изпитваше смесени чувства — разкаяние, съжаление, тъга — сега всички изкристализираха в едно. Той грабна голяма чаша джин от минаващия наблизо стюард, изпи я на един дъх и се запъти към мястото, където Серина и Майкъл се заливаха от смях.

Щом Том приближи, Майкъл се отправи към бара.

— Къде беше? — на часа поиска да узнае Серина.

— В Карнак с Патрик и Джолин. Не че си забелязала, както си се лепнала за тоя богат безделник.

— О, беше ли прелестна пустинята, професоре? — саркастично го подразни Серина, леко заваляйки думите. — Непременно ми разкажи. — Очите й бяха оцъклени, а в гласа й се долавяше напрежението, което носеше кокаинът.

— Да се приберем в каютата — предложи той, като положи всички усилия да контролира гласа си. — Трябва да се преоблека.

— И защо да идвам и да те гледам? — запита насмешливо Серина. — Освен това разговарям с Майкъл, който ни носи напитки. — И двамата погледнаха към бара, откъдето милионерът тъкмо поемаше две високи чаши с „Кир Роял“^[2].

— Хайде, тръгваме — настоя Том, хвана я за ръката и я задърпа. Питието и горещината му бяха подействали и хватката му беше доста силна.

— Пусни ме — кресна Серина, издърпа ръката си и разтърка кожата. — Разговарям с Майкъл. Покани ни след пътуването с яхтата в луксозния си хотел в Долината на фараоните^[3]. Той поне притежава някакви маниери.

Том доближи лицето си до нейното.

— В никакви тъпи хотели повече няма да ходим — просъска той, — още по-малко в неговите. Знаеш, че в сряда имам среща в Лондон. Няма да я пропусна заради него.

Очите на Серина непокорно блеснаха.

— Аз пък искам да отида.

Том се изсмя горчиво.

— Обзалагам се, че искаш.

— Това какво означава?

— Искаш да спиш с него, нали?

— Какво каза? — изстреля невярващо Серина.

— Ти. Искаш. Да. Спиш. С него — повтори Том. Тонът му беше твърд и лишен от всякакво чувство.

Серина ахна, лицето й се изкриви от възмущение.

— Отвратителен си — тихо промълви тя, гласът й стихна до злостен шепот. — Не можеш от плебей да направиш благородник…

Сърцето на Том заби така яростно, сякаш щеше да се пръсне. Тя никога не му се бе виждала така превзета, тъй плитка, толкова грозна.

В този момент Майкъл се появи до нея, отпивайки от коктейла.

— Съобщи ли на Том за хотела ми? — попита той, сякаш това беше някаква малка тайна помежду им.

Том го изгледа от глава до пети — бялата риза и черните туфи косми, подаващи се над яката, потното тясно лице, издутите като въжета вени по слепоочията. Какво намираше тя в него? Запита се за миг, после го хвана яд заради самата мисъл.

— Хубаво, да вървим — хвана отново ръката на Серина. Този път тя се разгневи, изскубна се и се приближи до Майкъл. Том сдържа яростта си, като видя как пръстите на милионера докоснаха бедрото й.

— Нали ще дойдете за няколко дни? — попита Майкъл неразбиращо. — Ще бъде забавно.

— Не говорех на вас — отвърна Том, виеше му се свят.

Майкъл постави ръка на рамото на Том в успокоителен жест.

— Хайде, мястото е прекрасно, а съм сигурен, че ще харесате президентския апартамент.

— Оставете ме. Прибираме се в каютата си — изстреля Том и отново посегна към ръката на Серина.

Майкъл отстъпи, когато погледите на Том и Серина се срещнаха.

— Добре — промълви най-сетне Том и отдръпна ръката си, — върви, където искаш.

— Според мен тя желае да остане тук — обади се Майкъл и прекъсна безмълвната им битка.

— Пет пари не давам какво мислите — озъби му се Том, а гласът му кипеше от гняв.

— По-добре да дойдете с мен — обърна се Майкъл към Серина и я насочи към бара.

Преди да осъзнае какво върши, Том се извъртя и стовари страховит юмрук в лицето му.

Майкъл залитна, падна по гръб на палубата и чашата му се пръсна на парчета. Серина изпищя. За секунди около тях се струпа изумена тълпа. Оркестърът спря да свири и сред гостите се понесе смутен шепот. Роман Лефей си проби път през навалицата и клекна да помогне на Майкъл да се изправи. Обърна се и хвърли на Том поглед, пълен с разочарование.

— Съжалявам — прошепна актьорът, потърквайки натъртените кокалчета на ръката си. — Съжалявам.

— Смятам, че е по-добре да си тръгнеш — меко каза Роман.

Том отчаяно впери очи в Серина, но тя не отвърна на погледа му.

С усещане за самота, по-силна от всякога, той се обърна и тръгна към задната част на яхтата. Вкопчи се за парапета, изтегли се нагоре и отново обърна поглед към Серина. После скочи във водите на Нил.