Тасмина Пери
Любовта не се купува (25)

23.

Камила изруга сама себе си. Какво я бе прихванало да избере самотните второкласни шосета по обратния път към Лондон вместо магистралата? Идеята да пътува през китния Линкълншърски пейзаж вместо по натоварената Б1 я привлече, но вече бе изтощена. Всичко, което искаше, бе да се върне в апартамента си, да пропълзи под пухеника от патешка перушина и да потъне в сън. Перспективата изглеждаше далечна, когато спря наситено сивото си ауди на един самотен кръстопът и проточи врат, за да прочете табелата. По дяволите, дори Бедфорд беше чак на седемдесет и седем километра.

Стъмваше се, плътен мрак се спускаше над полята, простиращи се от двете й страни, ширнали се с километри към хоризонта. Свали прозореца с характерното му бръмчене и остави студения въздух да облъхне лицето й. Какъв ден, въздъхна тя и хвърли поглед към часовника на арматурното табло: осем и тридесет и пет вечерта. Струваше й се много по-късно. Камила бе свикнала с дългите, напрегнати дни на съдебни спорове, но това беше по-непосилно, по-лично. Денят за избиране на представител на торите в централния щаб в Мелтън Моубрей бе изтощителен — приличаше повече на психически тормоз, отколкото на обикновено пътуване извън града. Часове интервюта и психометрични тестове, за да проверят подходяща ли е за кандидат. Дали не се показа амбициозна и коравосърдечна? Самоуверена или нахална? Отговори откровено относно възгледите си за Европа, външната политика, образованието — но бяха ли те достатъчно близки до партийната линия? Това беше само първото стъпало на политическата стълбица, но то й се стори трудно постижимо. Имаше толкова много тъпи членове на Парламента — как бяха успели да преминат през всички изпитания?

Усети умора и жажда, пресегна се за шишето с минерална вода и го стисна между коленете си, за да отвинти капачката. Отпи дълга глътка, натежалите й клепачи се затвориха само за миг, докато облекчи, измъченото си гърло. Когато отново отвори очи, видя голям микробус бързо да се приближава зад гърба й, фаровете му пронизваха мрака. Докато се мъчеше бързо да завинти обратно капачката, шишето се изплъзна от ръцете й и се преобърна в скута й. Точно тогава микробусът тръгна да я изпреварва.

Шофьорът му не прецени добре ширината на платното и мина на сантиметри от аудито й. Тя инстинктивно завъртя волана в обратна посока, опитвайки се максимално да приближи колата си до банкета.

Когато колелата на колата се удариха в бордюра, шишето с вода се претърколи в скута й, изливайки студени струйки върху костюма й с панталон от „Ком де Гарсон“. Мамка му, каза си тя и изтръска водата от скъпия плат. Паникьосана и разсеяна, със заслепени от фаровете очи, прекалено късно забеляза, че пътят рязко завива наляво. Настъпи с все сила педала, но бе твърде късно. Колата заора право в един храст.

За частица от секундата от паметта й изплува спомен отпреди десет години. Друга нощ, друг селски път, друга кола извън контрол. Следи от кръв, изпоцапали предните фарове на старо рено. Очите на баща й гневно я фиксират. Не! Тя изкрещя силно, тялото й се удари във волана, а колата се плъзна и спря.

Отначало не почувства нищо. После случилото се рязко я засмука. Физически беше невредима. Колата беше помела страничните храсти и бе спряла в откритото поле. Но Камила се чувстваше раздробена на парчета. Споменът беше отключен, ужасната истина, осъзна тя, можеше да разруши бъдещето й. Започна да й се гади, с един замах отвори вратата и окаяно повърна на тревата. Никой нямаше да узнае какво беше станало тогава. Не беше работила толкова дълго и така усърдно, за да допусне това да я провали.

Една кола спря отстрани на пътя и възрастна жена се приближи до потрошеното й ауди.

— Добре ли сте, скъпа? — попита предпазливо тя, като заобиколи откъм страната на шофьора, където седеше Камила с глава, безпомощно увиснала между коленете.

Тя кимна едвам и избърса устата си с предложената й кърпичка, дълбоко въздъхна и разтърка очи, сякаш изтриваше образ, който не искаше да вижда. Погледна към жената, после се извърна, а погледът й се зарея към хоризонта, където небосводът потъваше в нощни краски.

— Ще се оправя — тихо отвърна Камила, а пръстите й се свиха в стегнат юмрук. — Ще се оправя.