Тасмина Пери
Любовта не се купува (2)

Пролог

Коледа — наши дни

Той закъсняваше. Тиктакането на богато украсения салонен часовник им напомняше това. Никой никога не беше карал сестрите Болкън да чакат. Всяка поотделно погледна часовника си — „Картие“, „Ролекс“ и „Филип Патек“ — и се запита ще се появи ли изобщо посетителят им. Четирите момичета можеха да посветят времето си и на по-важни занимания. Баща им бе починал, предстоеше да организират погребението и собствения си живот — динамичен и бляскав.

Кейт Болкън гледаше през френските прозорци на замъка Хънтсфорд как в мрачния кабинет се спускат сенки и снегът се стеле по первазите. Забеляза, че по алеята за коли се приближават два кръга от светлина.

— Мисля, че пристигна.

Няколко секунди по-късно масивната дъбова врата на всекидневната се отвори със скърцане и влезе Дейвид Лофтъс, строен и жилав мъж с леко приближени очи.

— Господин Лофтъс — заговори Кейт и стана, за да стисне ръката му, хладна и суха, с пожълтели от тютюна пръсти. — Това е Дейвид Лофтъс, приятел на татко — представи го тя на останалите момичета. — Господин Лофтъс е писател. Доколкото ми е известно, току-що се е преместил в селото. Заповядайте, Дейвид, седнете.

Пренебрегвайки думите й, Лофтъс пристъпи към огромната камина, разтривайки ръцете си.

— Времето навън е ужасно — отбеляза той, кимвайки с глава към прозореца. — Колата едва пълзеше по алеята. Знаете ли, че при портала са се скупчили към дузина фотографи?

Вениша Болкън кимна.

— Поради някаква причина пресата счита, че смъртта на баща ни представлява новина.

— И това ви изненадва? — отвърна Лофтъс със саркастично изражение. — Вие сте знаменитости. Всеки вестникар в страната иска да бъде в тази стая днес.

Усмивката му помръкна, когато огледа великолепието на помещението. Старинната камина от дялан камък, стените, отрупани с подвързани с кожа книги. Очите му се насочиха нагоре към тавана, набразден като швейцарско сирене под боята. Напукан под великолепната си повърхност. Засмя се кисело: съвсем в стила на семейство Болкън.

— Е, вече сте тук, какво желаете? — троснато попита Серина Болкън, която бе особено нетърпелива. При все че беше актриса, доста драми й се насъбраха за една Коледа. На сутринта след празненството на Бъдни вечер именно тя откри тялото на баща си в рова около замъка, със зинала уста и ледена кожа, прорязана от пурпурни вени. Потрепери при спомена, докато Дейвид Лофтъс я наблюдаваше.

От плът и кръв беше не по-малко прекрасна, отколкото на екрана, каза си той. В действителност и четирите дъщери на лорд Осуалд Болкън се оказаха такива, каквито си ги беше представял. Руси и красиви, високопоставеното им положение ги обгръщаше като скъп парфюм. И колко високомерно се държаха: мислеха се за нещо необикновено. Но днес козовете бяха у него и той възнамеряваше да се наслади на всяка минута.

Без да му предложат, той си наля шотландско уиски от гарафата от шлифовано стъкло на масата и я завъртя над чашата. Самата тя адвокат, Камила Болкан разпозна този похват. Беше го използвала в съдебната зала стотици пъти: да кара присъстващите да чакат. Да ги притесни.

— Предполагам, че полицията ви е посетила? — попита Лофтъс, отпивайки едра глътка от питието си.

— Това влиза ли ви в работата? — попита Камила с остър, враждебен глас.

— Осуалд ми беше приятел — отговори Лофтъс. Капка уиски проблесна на горната му устна.

— Осуалд ни беше баща — твърдо отвърна Камила.

Лофтъс се приближи до прозореца. Земите на Хънтсфорд сега представляваха само форми и сенки в мрака.

— Неочаквана смърт? Това ли констатираха?

Момичетата се спогледаха, не знаеха колко да му съобщят.

— Точно така — най-после каза Камила, вперила поглед в огъня. — Падна от кулата. Гледаше фойерверките.

— Падна ли? — попита Дейвид, повдигайки вежда в мрачна дъга.

Камила го погледна.

— Намеквате…

Лофтъс я прекъсна.

— Известно ли ви е, че мнозина желаеха смъртта на баща ви?

— Той имаше малко труден характер — отговори язвително Кейт. — Но за подобно нещо едва ли някой би пожелал смъртта му.

— Труден? Така ли го наричате? — попита той, глътвайки на един дъх останалото уиски. — Половината от онези, които познаваха баща ви, го презираха. Не, не вярвам, че е паднал от покрива. Смятам, че е бил блъснат. Нарочно. — Той замълча. — Допускам, че баща ви е убит.

В дъното огънят съскаше и пукаше. Сестрите се вторачиха в Лофтъс, без да смеят да заговорят.

— И съм убеден, че го е убила една от дъщеричките му.