Включено в книгата
Оригинално заглавие
Barchester towers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Глава седемнадесета
Премерване на силите

През всичкото това време в двореца не беше много спокойно. Намеците, подхвърлени на епископа от мистър Слоуп, не бяха отишли напразно. Негово преосвещенство чувствуваше, че ако се реши да се противопостави някога на почти непоносимия вече деспотизъм на жена си, сега е моментът за това: ако искаше да остане господар в собствената си епархия, да не говорим за собствения му дом, трябваше веднага да предприеме нещо. Щеше да му бъде по-лесно, ако беше го направил още в деня на ръкополагането си за епископ, отколкото сега, но по-добре сега, отколкото когато мисис Прауди съсредоточи в ръцете си всички нишки на управлението на епархията. А и помощта, предложена от мистър Слоуп, беше добре дошла — една неочаквана и неоценима помощ. Досега той беше гледал на двамата като на верни съюзници, чиито обединени сили му се струваха непобедими. Започна даже да мисли, че единственото му спасение е да даде на мистър Слоуп някоя богата енория по-надалеч от Барчестър. Но сега изглеждаше, че един от неговите врагове (наистина по-малко опасният от двамата, но все пак достатъчно внушителен) проявяваше склонност да премине в неговия лагер. А с помощта на мистър Слоуп нищо не му изглеждаше невъзможно. Епископът се разхождаше в малкия си кабинет, почти повярвал, че не е далеч денят, когато ще може да вземе за своя собствена употреба голямата стая на горния етаж, която е била постоянен кабинет на неговия предшественик.

Той беше отдаден на тези мисли, когато му връчиха писмо от архидякон Грантли, който молеше негово преосвещенство да му направи честта да го приеме утре — може би негово преосвещенство би бил така любезен да определи часа? Доктор Грантли би желал да обсъди завръщането на мистър Хардинг на длъжността управител на барчестърското старопиталище. След като прочете бележката, епископът беше уведомен, че слугата на архидякона чака долу за отговор.

Пред него се откриваше великолепна възможност да действува самостоятелно, но той си спомни за своя нов съюзник и заповяда да повикат мистър Слоуп. Оказа се, че мистър Слоуп не е в двореца, и тогава епископът прояви невероятна смелост, като написа на своя глава отговора до архидякона, с който му съобщаваше, че ще го приеме, и посочи определен час. След като се убеди лично през прозореца на кабинета си, че пратеникът отнесе благополучно писмото от дома му, той започна да обмисля следващата си стъпка.

Утре трябваше да заяви пред архидякона, че мистър Хардинг или ще получи назначението, или няма да го получи. Епископът чувствуваше, че няма да е честно да отхвърли Куивърфулови, без да уведоми за това мисис Прауди, и взе трудното решение да влезе в леговището на лъвицата и да й съобщи, че обстоятелствата го принуждават да назначи мистър Хардинг, Той не смяташе, че ще хвърли сянка върху новопридобитото си мъжество, ако обещае на мисис Прауди, че първата овакантена длъжност ще бъде дадена на Куивърфул като компенсация за сегашното му разочарование. Ако с тази залъгалка успееше да смекчи гнева на лъвицата, щеше да бъде наистина щастлив, че първият му опит се е увенчал с пълен успех!

Епископът се озова в будоара на мисис Прауди не без тежки предчувствия. Първата му мисъл беше да изпрати да я повикат. Но не беше изключено тя да изтълкува превратно този жест, а освен това присъствието на дъщерите му можеше да се окаже в негова полза. Той завари жена си наведена над своите сметки — тя гризеше молива, явно погълната от паричните проблеми, смутена от безкрайните дворцови разходи и негодуваща против огромните суми за поддържане на епископското достолепие. Дъщерите й се бяха разположили около нея. Оливия четеше роман, Огаста пишеше писмо до една близка приятелка от Бейкър Стрийт, а Нета пришиваше дантели към ръба на една фуста. Ако епископът успееше да вземе връх над жена си в сегашното й настроение, щеше да бъде истински мъж. Такава победа можеше да бъде смятана за окончателна. Та нали в подобни случаи спорът между мъжа и жената се решава също както между две момчета от един клас, между два петела в един курник или между две армии на един континент. Победилият веднъж си остава победител завинаги. Решаващ е престижът от победата.

— Хм, мила — започна епископът, — ако не сте заета, бих искал да ви кажа две думи.

Мисис Прауди постави внимателно молива до последната събрана цифра, запечата в паметта си получената сума и едва тогава вдигна доста кисела физиономия към своя спътник в живота.

— Ако сте заета, може и друг път — продължи епископът, чието мъжество, подобно на мъжеството на Боб Ейкърс[1], се изпари веднага щом се озова на бойното поле.

— За какво става въпрос, епископе? — осведоми се жена му.

— Ами… за тези… Куивърфулови… Но виждам, че сте заета. Може да поговорим после.

— За Куивърфулови ли? Разбрахме се, мисля, че те ще получат старопиталището. Това не подлежи на никакво съмнение, нали? — Тя не изпускаше от пръстите си здраво притиснатия до колоната с цифри молив.

— Знаете ли, мила, има една трудност…

— Трудност ли? — каза мисис Прауди. — Каква трудност? Мястото е обещано на мистър Куивърфул и той трябва при всички обстоятелства да го получи. Вече е подготвил всичко. Писал е на един младши свещеник да поеме Пудингдейл, споразумял се е с аукциониста за продажбата на фермата, конете и кравите — и изобщо смята мястото за свое. И той непременно трябва да го получи!

Ах, епископе, бъди твърд и призови цялото си мъжество! Помни колко много е заложено на карта. Ако отстъпиш сега, никакъв Слоуп няма да ти помогне после. Как може този, който захвърля собственото си знаме при първия мирис на барут, да разчита на верността на съюзниците си! Ти сам търсеше сражение — щом си на бойното поле, бий се доблестно! Смелост, епископе, смелост! Свъсените вежди не са убедили никого и тежките думи не чупят кости. В края на краищата на теб принадлежи санът! Тя не може да назначава управители, да раздава бенефиции и да избира капелани. Само остани верен на себе си! Напред, човече, бъди мъж и й дай да се разбере!

Такива слова нашепваше един малък наставник, скрит в гърдите на епископа. Но в него имаше и друг наставник, който му даваше други съвети. Не забравяй, епископе, тя е жена и ти много добре знаеш каква жена! Една словесна битка с нея ще бъде цяла катастрофа. Щом ти е притрябвало да воюваш, няма ли да е по-добре за теб да водиш войната от собствената си маса в своя собствен кабинет? Нима петелът не се бие най-добре на своето бунище? А тук са и твоите дъщери, залог за твоята любов, плод на твоите чресла — хубаво ли ще бъде да те видят в часа на твоята победа над майка им? Ами ако те видят в часа на твоето евентуално поражение! А и как може да избереш тази минута без всякаква следа от твоята пословична прозорливост! Ами ако се окаже, че си прав не ти, а твоят враг — че наистина си поел едно задължение, а сега се опълчваш срещу жена си само защото тя иска от теб да удържиш думата си! Нима ти не си християнски епископ и нима словото ти не е свято въпреки всички възможни последици? Върни се, епископе, в своето светилище на долния етаж и отложи войнствените си намерения за друг случай, когато ще можеш да се сражаваш без такова решително превъзходство на противника.

През цялото време на тази вътрешна борба мисис Прауди продължаваше да стиска здраво молива, а сумата оставаше запечатана в скрижалите на нейната памет. „Четири фунта, седемнайсет шилинга и седем пенса“ — каза на себе си тя.

— Разбира се, мястото трябва да получи мистър Куивърфул — заяви на висок глас тя, обръщайки се към своя съпруг и повелител.

— Само исках да споделя с вас, мила, че според мистър Слоуп общественото мнение ще се опълчи против нас, ако постът не бъде даден на мистър Хардинг, а и вестниците могат да се заемат с този въпрос.

— Според мистър Слоуп! — произнесе мисис Прауди с тон, който показа ясно на епископа, че той е бил прав да подозира настъпването на разрив. — А какво общо има мистър Слоуп с всичко това? Надявам се, милорд, че вие няма да допуснете да станете маша в ръцете на един капелан. — Тя се увлече и изгуби мястото, до което беше стигнала в своите сметки.

— Разбира се, мила. Това е абсолютно изключено. Но мистър Слоуп би могъл да ни бъде полезен, когато трябва да узнаем откъде духа вятърът, и аз наистина помислих, че ако предложим на Куивърфулови подходяща замяна…

— Глупости! — отсече мисис Прауди. — Ще минат години, докато се появи нещо, което изобщо да е сравнимо с това място. А що се отнася до вестниците, общественото мнение и тъй нататък, недейте забравя, че всяка история може да бъде разказана поне по два различни начина. Ако мистър Хардинг е толкова глупав, че да започне да се оплаква, ние имаме какво да му отговорим. Мястото беше предложено първо на него и той сам се отказа. Тогава то бе дадено на друг, и толкоз. Поне аз мисля така.

— Е, мила, сякаш имате право — промълви епископът и се измъкна тихичко от стаята. По пътя към своя кабинет той се чудеше какво да каже на архидякона утре. Не се чувствуваше особено разположен и си помисли, че утре може да бъде задържан в леглото от някоя жлъчна криза. За нещастие той страдаше често от жлъчни смущения.

— Мистър Слоуп! Ще му дам аз един Слоуп! — с негодувание заяви достопочтената дама пред своето потомство. — Не зная какво му става на мистър Слоуп. Той май си е въобразил, че е самият Барчестърски епископ само защото му протегнах ръка и убедих баща ви да го вземе за капелан.

— Той винаги се е държал нагло — каза Оливия. — Веднъж вече ви се оплаках, мамо. (Но Оливия не го бе намерила за нагъл, когато й бе предложил да я направи мисис Слоуп.)

— Така ли, Оливия, аз пък си мислех, че го харесваш — заяви Огаста, която имаше в момента зъб на сестра си. — На мен той винаги ми е бил неприятен, тъй като го намирам за непоносимо вулгарен.

— Тук се заблуждаваш — каза мисис Прауди. — Той съвсем не е вулгарен, а е един много красноречив и дълбоко вълнуващ проповедник. Но трябва да се научи къде му е мястото, ако иска да остане в този дом.

— Той има най-отвратителните очи, които съм виждала — каза Нета. — И освен това е невероятно лаком. Видяхте ли как изгълта вчера почти целия кекс със стафиди?

Когато мистър Слоуп се върна в двореца, той скоро узна от епископа — не толкова от думите му, колкото от цялото му държане, — че нарежданията на мисис Прауди във връзка със старопиталището трябва да бъдат изпълнени. Доктор Прауди вметна някои фрази като „само в този случай“ и „запазвам си правото да решавам лично всички въпроси във връзка с бъдещите назначения“. Но той беше много категоричен по отношение на мистър Хардинг, а тъй като мистър Слоуп не искаше да настройва срещу себе си и прелата и неговата благоверна, не му оставаше друго, освен да се подчини.

Той отбеляза само, че ще изпълни стриктно нарежданията на епископа, и подчерта увереността си, че ако епископът се доверява винаги на собствените си преценки, работите на епархията ще тръгнат много добре. Мистър Слоуп знаеше, че неуморните удари с чука неизбежно ще доведат до забиването на гвоздея.

Вечерта мистър Слоуп седеше сам в стаята си, когато на вратата се почука леко и преди да успее да отговори, тя се отвори и на прага се появи неговата покровителка. Лицето му разцъфна веднага в усмивка, която обаче не срещна взаимност. Все пак мисис Прауди прие предложения й стол и започна обвинителната си реч с думите:

— Мистър Слоуп, никак не ми хареса вашето държане с онази италианка на приема. Всеки би могъл да си помисли, че сте неин любовник.

— Какво говорите, госпожо! — възкликна ужасено мистър Слоуп. — Та тя е омъжена!

— Не зная, не зная! — отговори мисис Прауди. — Във всеки случай поне обича да минава за такава. Но независимо от това вниманието, с което я бяхте обградили, беше съвсем неуместно. Не мога да повярвам, че нарочно сте искали да проявите неуважение към приемната ми, но моето лично достойнство и достойнството на моите дъщери ме принуждава да ви изкажа своето неодобрение.

Мистър Слоуп отвори широко огромните си изпъкнали очи с добре изиграно учудване.

— Но, мисис Прауди — каза той, — аз само й донесох нещо за хапване, когато тя каза, че е гладна.

— А сега й правите посещения! — продължи тя, пронизвайки престъпника с погледа на таен полицай, който се готви да се легитимира.

Мистър Слоуп почувствува голямо изкушение да заяви открито на тази мегера, че има право да посещава, когото си иска и да се държи както си иска, но си спомни, че положението му в Барчестър не е още много сигурно, и реши да укроти гнева й.

— Да, аз наистина бях у доктор Станъп и наистина се срещнах с мадам Нерони.

— При това насаме! — заяви епархиалният Аргус.

— Не отричам — отвърна мистър Слоуп, — но това стана само защото в стаята нямаше никой друг. Не е моя вината, че всички бяха излезли.

— Да кажем, че е така, но позволете да ви уверя, мистър Слоуп, че вие ще паднете много ниско в моите очи, ако разбера някога, че сте били уловен в мрежите на тази жена. Аз познавам жените по-добре от вас, мистър Слоуп, и можете да ми повярвате — тази синьора, както тя се нарича, не е подходяща компания за един млад неженен свещеник с твърди християнски принципи.

С какво удоволствие би се изсмял в лицето й мистър Слоуп, само ако смееше! Но той не посмя и се задоволи да каже:

— Уверявам ви, мисис Прауди, че тази дама не означава нищо за мен.

— Надявам се, че е така, мистър Слоуп. Сметнах все пак за свой дълг да ви предупредя. Има още нещо, за което ми се струва, че трябва да поговоря с вас, а именно за вашето отношение към епископа.

— За моето отношение към епископа ли? — каза мистър Слоуп, този път наистина изненадан и недоумяващ какво иска да каже неговата събеседница.

— Да, мистър Слоуп, за вашето отношение към епископа. То съвсем не е такова, каквото би ми се искало да бъде.

— Споменал ли е епископът нещо, мисис Прауди?

— Не, епископът нищо не е споменавал. Той вероятно смята, че е по-уместно аз да се заема с този въпрос, тъй като именно аз обърнах вниманието на негово преосвещенство върху вас. Всъщност, мистър Слоуп, вие често пъти се нагърбвате с прекалено много неща.

Мистър Слоуп почервеня от гняв и доста усилия му бяха нужни, за да се овладее. Все пак той успя и продължи да слуша мълчаливо укорите на мисис Прауди.

— Много млади хора във вашето положение правят същата грешка, затова епископът е склонен да се покаже снизходителен засега. Вие без съмнение скоро ще разберете какво влиза във вашите задължения и какво не. Но послушайте съвета ми и не се намесвайте във въпросите, свързани с разпределянето на вакантните длъжности. Ако негово преосвещенство има нужда от съвет, той знае към кого да се обърне. — И след като добави още няколко банални забележки как трябва и как не трябва да се държи един млад неженен свещеник с твърди християнски принципи, мисис Прауди се оттегли, оставяйки капелана насаме с неговите мисли.

А те се свеждаха до заключението, че в епархията без съмнение няма място за разгръщане на неговата собствена енергия и на енергията на мисис Прауди, затова трябва час по-скоро да се изясни на чия енергия е писано да вземе връх.

Бележки

[1] Боб Ейкърс — действуващо лице от комедията на Ричард Шеридан (1751–1816) „Съперниците“. Страхлив селски благородник, който трябва да се бие на дуел, но по всякакъв, начин се старае да избегне срещата с противника. — Б.авт.