Серия
Домът Деравенел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hairs of Ravenscar, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

34.
„Рейвънскар“

Вечерта бе прохладна, при все че бе август, но пък за северното крайбрежие времето бе обичайно. Над „Рейвънскар“ изгря пълната луна, къпеща със сребърната си светлина древната каменна къща и пътеката, която водеше към параклиса. Той се издигаше в съседство с няколко високи дървета, малко встрани от основната постройка. Старият храм бе построен заедно с къщата.

Едуард хвана ръката на Елизабет и я поведе към параклиса. Тук бяха кръстени той, братята и сестрите му, бе отслужена заупокойната литургия за баща му и брат му Едмънд, толкова отдавна, преди седемнайсет години. „Как лети времето“, помислили той. Хвърли поглед около себе си и си припомни колко много Едмънд обичаше малкия параклис, изграден от светъл йоркширски камък. Имаше прозорци със стъклописи, пейки от резбовано дърво и красив олтар.

Отец Майкъл О’Конър ги чакаше и забърза да ги посрещне, докато вървяха по пътеката между пейките. Бе весел и общителен човек, на лицето му грееше усмивка, когато ентусиазирано ги посрещна. Обърна се към Елизабет:

— Прекрасно нещо ще извършите тази вечер, госпожо Деравенел, наистина прекрасно.

Тя се усмихна в отговор и тихо отговори:

— Реших, че ще бъде чудесно да подновим брачните си клетви, отче. Благодаря ви, че дойдохте в параклиса в този час.

— Нищо не ми пречеше, съвсем нищичко. Щастлив съм да изпълня церемонията — отвърна свещеникът. Той ги поведе към предната част на църквата, където се намираше олтарът.

Застанаха пред него и отец О’Конър на светлината на свещите произнесе венчалните клетви, те ги повториха и той ги обяви за съпруг и съпруга.

— За втори път — добави той с напевния си, ирландски глас, когато ритуалът свърши. След като ги благослови, ги изпрати по живо по здраво и ги проследи с поглед от стъпалата на параклиса.

Едуард поведе Елизабет през градините към разрушения замък и няколко минути останаха заедно в мълчание, загледани в Северно море. То блестеше като метална ризница на лунната светлина и двамата почувстваха спокойствието, лъхащо от древните руини. Не проговориха дълго време, просто стояха, потънали в собствените си мисли; и на двамата им олекна, че се ожениха така лесно и бързо.

След време Едуард промълви:

— Сега наистина сме законно женени. Ти си ми съпруга и аз съм ти съпруг. Вовеки веков. И децата са ни законни.

Един продължителен миг тя остана безмълвна, неспособна да произнесе и дума. Все още се бореше с гнева и негодуванието, които чувстваше дни поред след ужасната сцена пред къщата в Кент. Сцена, която никога нямаше да забрави. По-късно той се постара да укрепи връзката им, като опита да я люби през онази отвратителна съботна вечер. Бе го отблъснала и не го допусна в леглото си. Трябваше да му се признае, че реагира като истински джентълмен. Просто си излезе и я остави сама в стаята й.

Лека въздишка се изтръгна от устните й и най-после тя призна, че той е победил. Беше победил, защото тя нямаше друг избор. Нямаше как да не се ожени за него. Чрез новата венчавка тя бе спасила семейството, бе избавила и Нед от катастрофата, от която се страхуваше.

Ако си признаеше честно, част от нея бе доволна, че са заедно, че венчавката се беше състояла. Обичаше го, малцина бяха като него. В допълнение към красотата, атлетичното му тяло и огромния му сексапил, той бе изключително мил човек. Бе безкрайно щедър и прекрасен баща. За нещастие, Джейн Шоу също присъстваше в живота му, но, от друга страна, тази жена не създаваше никакви проблеми.

Тя пое дълбоко дъх и се облегна на него. Съзнавайки внезапното й успокоение, Едуард наклони лицето й към себе си и я целуна по бузата.

Тя разбираше, че той няма да предприеме нищо повече, не и след последната съботна нощ, когато го отхвърли, затова го прегърна и се взря в красивото му лице.

Доловил мислите и настроението й, той сведе глава и я целуна по устните. Елизабет отвърна с необичаен плам, притисна тяло към неговото и за дълго остана прилепена към него, докато се целуваха с изгаряща страст.

След няколко секунди Едуард се отдръпна.

— Всичко ще се оправи.

— Обещаваш ли?

— Кълна ти се.

Бе ред на Елизабет да се отдръпне и когато погледна дълбоко в очите му, потръпна от желание. Бе невероятно красив мъж. Тази вечер очите му бяха тъмносини, почти с цвета на нощното море, пълни със страст, която тя споделяше.

Той полека я подкани:

— Да влезем вътре, да си лягаме.

Тя кимна. Отдалечиха се от крепостта, когато тя внезапно стисна ръката му и заговори:

— Нед, Джордж си остава. Как ще се справиш с него? Знаеш, че е опасен за нас.

— Известно ми е. Ще се справя със ситуацията, не се безпокой. Няма да го оставя така.

— При все че вече сме истински женени, трябва да го спреш да не клевети теб и децата. Нас.

— Ще направя необходимото.

— Кога?

— Ще се заема с Джордж в момента, в който се върна в Лондон. Нека си лягаме сега. Днес е първата ни брачна нощ, госпожо Деравенел, и животът ни отново започва.

 

 

Къщата беше тиха.

Готвачката отдавна си бе легнала и когато тръгнаха към параклиса, Едуард съобщи на Джесъп, че излизат на разходка и ще се върнат до половин час.

Щом прекосиха фоайето, икономът се появи от кухненското помещение, килна глава и попита:

— Нуждаете ли се от нещо, госпожо Деравенел? — обърна се и към Едуард. — А вие, сър?

— Не, благодаря ти, Джесъп. Можеш да заключиш. Лека нощ.

— Лека нощ, сър, лека нощ, госпожо Деравенел.

— Лека нощ, Джесъп.

Когато стигнаха в спалнята, Едуард я обърна към себе си и докосна нежно с пръст страната й.

— Благодаря ти, Елизабет, благодаря ти, че ми помогна да оправим… кашата — настъпи кратка пауза, след което той се усмихна. — Мога ли да остана в леглото ти тази нощ?

— Да — последва миг колебание, преди тя тихо да добави: — Много добре съзнаваш, че победи, Нед.

— Разбрах, че загърби тревогите ни още на крепостта. Но не съм безочлив и ти, повече от всеки друг, е редно да си го разбрала. Като ме целуваш страстно и ме притискаш до себе си не означава задължително, че ще ми разрешиш да те любя. Или да спя в леглото ти до теб. Което всъщност желая.

— Можеш да споделиш леглото ми — отвърна тя с по-спокоен глас и с неочаквано безгрижие прекоси стаята. Съблече бледосинята си шифонена рокля, събу обувките си и бавно свали бельото си. После посегна към белия сатенен халат, оставен на стола.

Той жадно я наблюдаваше, възбуден, обзет от огнено желание към нея, докато тя се събличаше. Обърна се, влезе в собствената си спалня и бързо се върна, облечен с морскосин халат.

Елизабет стоеше до прозореца и се взираше в мастиленото море и тъмното небе, обсипано с проблясващи звезди. Той се приближи и застана зад нея, прегърна я и зарови лице в шията й. Тя се извърна към него и прошепна:

— Съгласих се, защото нямах друг избор, Нед. Зная, че сме длъжни да запазим съюза си и да узаконим децата си. Сторих го заради тях.

Той не отговори. Хвана я за ръката и я поведе към леглото, където и двамата легнаха с лице един към друг.

— Все пак мисля, че е редно да консумираме брака си, а ти? Вече наистина сме съпруг и съпруга — покоряващата му усмивка озари лицето му, сините му очи блеснаха.

Вгледана в лицето му, тя се усмихна и развърза колана на халата си, после го разтвори и се доближи до него.

Той се надвеси над нея, целуна я дълго и страстно, погали гърдите й и допря устни към едното й зърно. Плъзна другата си ръка към бедрата й и я остави помежду им. След миг тя изпусна възторжена въздишка и обгърна с длан члена му. Миг по-късно той се надигна на лакът и съсредоточено я погледна.

— Но отстъпи и заради нас… заради възхитителния секс, който правим, без който не можем четиринайсет години. Зная, че не мога без теб… в леглото. Признай си, че и ти не можеш.

— Не мога — очите й се изпълниха с желание. — Вярно е.

Той се смълча, не промълви нищо повече и отново започна да я гали, докосвайки я навсякъде, като си мислеше колко е прекрасна. А тя чувстваше несравнимата му сила и мъжественост. Скоро се сляха, както винаги досега.

— Да — прошепна тихо той, докато проникваше в нея, привлечен от тялото й, а страстта му растеше. — О, да, Елизабет — простена. — Съпруго моя…

Той започна да се движи и тя откликна на мига, а тялото й се изви в екстаз. Притиснати един до друг, сякаш плуващи в синхрон и безупречна хармония, заедно стигнаха кулминацията. Той остана да лежи неподвижен отгоре й. Тя също не помръдваше. Останаха така дълго време.

В този момент той разбра, че никога няма да я остави и се зачуди как изобщо му е хрумнало да иска развод. Самата идея бе абсурдна. Бе роб на тялото й. И по нейния си начин, тя го ощастливяваше.

Сякаш прочела мислите му, тя попита:

— Правя ли те щастлив, Нед?

Вместо отговор, той отново започна да я целува, после вдигна глава и я погледна.

— Когато съм с теб, изпитвам чист възторг. И ти, нали?

— Да — отговори тя и бе искрена.

Той я прегърна, притисна я до себе си и така останаха да спят цяла нощ.