Серия
Домът Деравенел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hairs of Ravenscar, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

3.

— Господин Деравенел пожела незабавно да ви заведа горе — съобщи Джесъп на лекаря, след като прибра шапката и палтото му в дрешника в коридора. — Оттук, моля.

— Благодаря ти, Джесъп — отговори Питър Лейтън, последва го с изправени рамене и прекоси дългата галерия към главното стълбище.

Преди да се качат на етажа с детските стаи, Едуард, вече чул гласовете им, застана на горната площадка и нетърпеливо ги зачака.

— Добро утро, доктор Лейтън — възкликна той и добави: — Благодаря, Джесъп. — С кратко кимване освободи иконома, който забърза надолу по стълбите. Лекарят стигна до площадката, протегна длан и се ръкува с Едуард. — Добро утро, господин Деравенел. Разбирам, че младият Едуард е зле.

— Така е. Съпругата ми се опасява, че е испански грип. Има треска и раздираща кашлица. Тя ми се оплака, че видяла петънца кръв по носната му кърпичка. Както се досещате, ужасно сме разтревожени. Мога само да допълня, че е истински късмет, че този уикенд се случи да гостувате на семейство Дънбар, чиято къща е така близко до нашата.

— Щастлива случайност, наистина — отговори доктор Лейтън, после запита: — Как са другите деца? Проявяват ли някакви симптоми на инфекция?

— Не, но бих искал да ги видите, след като прегледате Едуард младши.

— Естествено, естествено, разбира се от само себе си, господин Деравенел — доктор Лейтън се усмихна окуражително на Едуард и продължи: — Боя се, че испанският грип е особено опасен, както несъмнено знаете от вестниците и радиото, но не поразява деца или по-възрастни. Този нов вирус изглежда засяга предимно младежите. И най-вече между двайсет и трийсет. Когато паркирах колата си в двора пред конюшните, срещнах брат ви и е редно да отбележа, че той може да стане жертва на вируса. Мисля, че трябва да го прегледам, преди да си тръгна — после лекарят завърши едва чуто: — За нещастие, като че ли няма лекарство против испанския грип. Никой не знае как да се борим с него.

Забелязал безпокойството, помрачило лицето на Едуард, докторът постави ръка на рамото му:

— Вижте, няма смисъл да усуквам, господин Деравенел, наложително е да знаете фактите. Но нека се надяваме, че малкият ви син не е прихванал ужасната болест и че или страда от тежка простуда, или има бронхит. И те не са леки заболявания, зная, но поне са лечими. Има цяр за тях.

— Разбирам, моля, не се извинявайте, че ми съобщавате истината. Колкото и неприятна да е тя, предпочитам да чуя най-лошото, за да зная с какво си имам работа. Мразя неизвестността. Да влезем в стаята на Едуард младши, какво ще кажете? Ще го прегледате и после ще хвърлите око и на останалото домочадие.

Когато миг по-късно влязоха в спалнята, Елизабет и Сесили се обърнаха, учтиво поздравиха лекаря и после се отдалечиха от леглото.

— Ще отида да нагледам другите деца — заяви Сесили. — Не желая да ви преча, доктор Лейтън.

Той кимна, усмихна й се с благодарност и Сесили излезе. Елизабет се приближи до съпруга си, който стоеше до вратата на спалнята, хвана го за ръка и се притисна до него.

Младата жена обясни на лекаря:

— Кашлицата като че понамаля, доктор Лейтън, след като свекърва ми успя да му даде отвара от малинов оцет.

Питър Лейтън я погледна и поклати одобрително глава.

— Често тези стари лекове действат най-успешно — после извади стетоскопа от чантата си и се надвеси над Едуард младши, забелязвайки веднага, че момчето има треска и погледът му е изцъклен. Преслуша гърдите му, след това постави в устата му термометър и го задържа там няколко секунди.

Погледна колко сочи и рече:

— Температурата му е доста висока, но е редно да се очаква. Ще го обърна настрани, госпожо Деравенел. Искам да преслушам дробовете му.

— Трябва ли ви помощ, докторе? — попита тя, очите й не се откъсваха от лицето му, изпълнени с тревога.

— Не, няма нужда. — Доктор Лейтън положи момченцето настрани, надигна пижамата му, допря слушалката до гърба му и съсредоточено се заслуша. След това отново обърна детето и го покри със завивките. Внимателно отвори устата му с помощта на дървена шпатула, натисна езика му и надникна в гърлото на Едуард младши.

Когато най-после се изправи и се обърна към Едуард и Елизабет, доктор Лейтън заговори поуспокоен:

— Страда от бронхит. Не е испански грип.

Майката закри с трепереща ръка устата си и сподави тих стон. Погледна към съпруга си, сълзи на облекчение трепнаха на русите й мигли, опита се да се усмихне, но без особен успех.

— Сигурен ли сте? — попита тихо Едуард.

— Напълно, господин Деравенел. Налице са всичките симптоми. Нека обясня. Бронхитът пречи на дробовете да вдишат въздуха и да го издишат навън и възпрепятства преминаването на кислорода в кръвта и оттам е раздиращата кашлица. Трахеята е възпалена и болезнена и е пълна със секрети. Понякога след силно откашляне от напрежението в нея се отделят капчици кръв. Ще телефонирам на аптекаря в Скарбъроу и ще предпиша отличен сироп, както и средство за откашляне и прахчета против треската, които ще помогнат да свалим температурата. Аптекарят ще ви изпрати лекарствата по сина си. Докато чакате, продължете да му давате отварата от малини.

— Благодаря ви, доктор Лейтън. С какво друго можем да облекчим състоянието му? — намеси се Елизабет.

— Дръжте го на топло, но да не му бъде горещо. Освен това нека си почива. Давайте му много течности, най-добре телешки бульон или пилешка супа — топлите течности са най-полезни — довърши лекарят.

Едуард се прокашля, погледна го и попита:

— Ами храната? Какво да яде?

— Не допускам много да изгладнее, господин Деравенел, но ако има апетит, давайте му съвсем леки храни… плодови желета, оризов пудинг, кекс от палмово брашно, крем от нишесте, крем карамел, рохко сварени или бъркани яйца, всичко лесно смилаемо. И да се гълта лесно, понеже гърлото му също е възпалено. — Той хвърли последен поглед към Едуард младши, взе чантата си и поведе родителите му навън от стаята.

— Някой трябва да стои при момчето, за да го обслужва при нужда — посъветва ги той. — Зная, че ще предпочетете да го сторите лично, госпожо Деравенел, но нека бъда откровен: изглеждате ми бледа и преуморена. Нужна ви е почивка, не бива да допускаме да се разболеете. Какво ще кажете за Ейда, младата жена, която помага на гувернантката? Винаги ми се е струвала особено сръчна.

— Ейда има златни ръце, но гувернантката се справя и сама, убедена съм — Елизабет се засмя за първи път през този ден и добави: — А деветгодишната Бес тези дни е истинска майка орлица, така че ще държи по-малките си сестри под око. Освен това дойката е още с нас, грижи се за бебето. Не сме сами, доктор Лейтън.

— Отлично. Сега защо не идем при другите деца, госпожо Деравенел. Нека ги прегледам.