Серия
Домът Деравенел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hairs of Ravenscar, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

9.

Докато чакаше Чарли да се върне на масата, Еймъс плъзна поглед из ресторанта. Той се пълнеше с напредването на вечерта и глъчката растеше: гласове, смях, тракане на прибори и чинии, звънтенето на леда в чашите… всякакви шумове на място, където са събрани много хора.

Тази вечер сред вечерящите в „Риц“ цареше веселие и дух на празничност. Забеляза мнозина офицери със съпругите си, родителите и семействата си. Някои от тях бяха ранени и сърцето му го болеше за тях. Очите му още веднъж обходиха помещението и си помисли какъв късмет са извадили. Бяха живи, в безопасност и у дома, и Коледата тази година щеше да бъде щастлива за тях. В света цареше мир. А колко много бяха избити. Милиони. Цветът на английската младеж бе погинал, бе заличено едно цяло поколение.

На няколко пъти крадешком погледна майор Седрик Крофърд, който оживено разговаряше с Чарли. И двамата се радваха на срещата.

Еймъс осъзна, че трябва да подходи към ситуацията внимателно и деликатно. Известно му бе, че мъже, сприятелили се заради преживените премеждия в битките, остават неразделни, сякаш са кръвни братя. А Чарли и Крофърд бяха страдали от ужасните си рани през войната, бяха лежали заедно в болницата. Явно близостта между тях бе силна. Виждаше се от пръв поглед от ентусиазираните поздрави, които си размениха.

Еймъс извърна лице и се загледа към прозорците и панорамата на Грийн Парк, после забеляза, че Чарли куцука обратно към масата.

— Приятелят ти явно се зарадва да те види, Чарли — заговори Еймъс, докато по-младият мъж сядаше.

— Да, а и аз бях щастлив от срещата ни. Седрик е много сърдечен човек и винаги е бил мил с мен, крайно услужлив.

— Чудесно. Кажи ми, някоя от двете красавици съпруга ли му е?

— Не, и двете са му сестри. Тъмнокосата се нарича Роуина, всъщност е близначка на Седрик и не е омъжена. Русата е по-възрастна. Името й е Дафни. Другият мъж на масата е съпругът й, сър Малкъм Холмс, някакъв индустриалец.

— Чувал съм го. Излиза, че Седрик произхожда от уважавано семейство.

— И то много, Еймъс — накланяйки се към него, Чарли му довери с широка усмивка. — Ще наградят Седрик с кръст за храброст на кралица Виктория. Само си представи. Каква чест… Сестра му Роуина току-що ми каза. Страшно е горда.

— Да, много впечатляващо, наистина. Той е най-високото признание за смелост и доблест пред лицето на врага, което могат да връчат на героя. Известно ли ти е?

Чарли поклати глава.

— Не, но той категорично го заслужава, чувал съм, че е извършил чудеса от храброст в битката при Сома, непосредствено след Вердюн. Спасил е мнозина от хората си, като се е изложил на сериозен риск.

— Той ли ти разказа за героичните си подвизи? — очите на Еймъс изпитателно се впиха в Чарли. Същевременно се питаше дали няма двама с името Седрик Крофърд, но пък то се срещаше доста рядко. Едва ли и друг се наричаше така, но знае ли човек. Нищо чудно. „Не — реши той. — Гвардейският офицер и комарджията отпреди войната и Седрик Крофърд със сигурност бяха един и същ човек.“

Чарли възкликна:

— Не, не би се хвалил със смелостта си, не и такъв като него. Научих за случилото се от хирурга в болницата в Хъл. Очевидно славата на Седрик го е последвала и там. Лекарят ми разказа как измъкнал седмина от хората си изпод непрекъсната немска бомбардировка, отвел ги на сигурно място, после се върнал, извлякъл един ранен войник, после и друг. Случило се през 1916, лятото, когато генерал Хейг изпрати британски щурмоваци в помощ на французите. През първия ден двайсет хиляди англичани бяха убити, Еймъс, двайсет хиляди. Още четирийсет хиляди били ранени или изчезнали. На втория ден Седрик успял да спаси хората си.

Еймъс кимна, без да каже и дума, поразен от размера на загубите. Бе невъобразимо… шейсет хиляди души ранени или избити. Изправи гръб и погледна Чарли, който все още разказваше за Седрик.

— След онова кошмарно лято замина да се бие при Ипр. Странно, и двамата сме се били при Пасендел, но не сме се познавали. Клането през 1917 беше нечувано. Над онези от нас, които се измъкнаха живи, сигурно е бдял ангел — хранител.

Еймъс успя само да кимне, питайки се как, по дяволите, да повдигне въпроса за Седрик Крофърд, да намекне, че той е мъжът, с когото е имала връзка Табита Джеймс. Струваше му се, че става дума за две различни личности. Но пък какво всъщност знаеше за Седрик Крофърд? Не много. Разполагаше само с откъслечните спомени на Грейс Роуз, четиригодишно момиченце по онова време, в допълнение към сведенията на жена, за която се предполага, че е била приятелка на Табита, но недостатъчно осведомена и която не си е дала достатъчно труд да я спаси.

— Потънал си в мисли, Еймъс. Изглеждаш разтревожен. Какво те безпокои?

Еймъс се загледа в младия мъж, към когото открай време изпитваше топли чувства, и се зачуди откъде да започне. Изкашля се и небрежно запита:

— Приятелят ти военен от кариерата ли е?

— Не вярвам, но навремето е служил в гвардията. Не зная защо е напуснал. За кратко е живял в Париж, после заминал за Америка. Знаеш ли, гледал ни е на Бродуей и ако щеш вярвай, ни помнеше с Мейзи. В шоуто на Били Роуз, едно прекрасно представление.

— Обича ли да залага?

— На надбягванията ли? Или в казиното?

— Последното.

— Предполагам, но слушай, за какво е всичко това? Какви са тези въпроси за Седрик, Еймъс?

„Сигурен съм, че мога да му имам доверие“, помисли си бившето ченге и рече:

— Искам да поговорим за нещо поверително.

— Знаеш, че можеш. Давай, каква е работата?

— Според мен приятелят ти Седрик Крофърд е възможно да е бил любовник на Табита Джеймс, истинската майка на Грейс Роуз.

— Стига, Еймъс, не говориш сериозно!

— Напротив. Зная, че изглежда невероятно, но Табита наистина е познавала мъж със същото име. Вярваш ли да има двамина Седрик Крофърд в Лондон?

— Не зная, но силно се съмнявам — Чарли поклати глава. — Все пак не е като да се казва Джон Смит — премести се по-близо до Еймъс. — Поосвежи ми паметта… казвал си ми, че си намерил Грейс Роуз в Уайтчапъл при ужасни обстоятелства.

— Спеше в някаква каруца, май беше захвърлена от продавач на зеленчуци в една задънена уличка и бе облечена като момче.

— Точно така! Сега си спомням, разказа ми, когато за първи път се върнах с Мейзи. Завел си я при лейди Фенела в „Хадън хаус“ и когато я съблекли, за да измият мръсотията от нея, разбрали, че е момиченце. Как е тя?

— Имаш удивителна памет, Чарли. Тя е добре. Когато я намерих, ми каза, че майка й е мъртва, но по-късно една стара нейна приятелка на име Софи Фокс Ланигън разказала на лейди Фенела, че Табита Джеймс живеела с някакъв мъж на име Седрик Крофърд, гвардейски офицер и комарджия. И че когато един ден отишла да види Табита, тя била изчезнала. Нямало никого. Сторило й се доста странно.

Чарли се намръщи, изведнъж разтревожен.

— Искаш да го попиташ дали е той?

— Ами, да. Разбираш ли, дори не знаем къде е погребана Табита, което винаги ме е притеснявало, както и лейди Фенела. Грейс Роуз, ми каза също, че майка й е погребана в „Потърс Фийлд“[1], но никой не й вярваше, виждаше ни се нередно. Оказа се, че не е истина, когато проверихме. Хубаво ще е да разберем къде е, най-вече заради Грейс Роуз… само толкова, обещавам ти, Чарли.

— Допускаш ли, че знае?

— Може би. Може и да не знае. Възможно е просто да се е изнесъл и да е изоставил Табита Джеймс, преди тя да умре.

Чарли си пое дълбоко дъх, после въздъхна.

— Не ми се иска да го тревожа, Еймъс, толкова много е преживял.

— Разбирам, не бих създавал никакви главоболия. Но държа да поговоря с него. Можеш ли да го уредиш?

— Предполагам — отговори Чарли с неохота.

— Но ще го сториш ли?

Младият човек кимна.

— Стига да подходиш миролюбиво.

— Имаш честната ми дума. Не му казвай за какво искам да говорим, нека не безпокоим човека, да не го караме да мисли, че го обвинявам за Табита. Защото не е така. Уверявам те.

— Преди да си тръгнем, мога да го поканя да вечеря утре с нас…

— Утре не мога, Чарли — прекъсна го Еймъс. — Ще гостувам на семейство Форт, двойката, която осинови Грейс Роуз. Но като изключим това, нямам други ангажименти.

— Какво ще кажеш за петък?

— Тогава ми е удобно.

— И къде ще отидем? Пак тук ли? Или предпочиташ някъде другаде?

— Можем да вечеряме, където пожелаеш, Чарли, ти избери ресторанта, но нека сме наясно, че аз ви каня и аз ще платя.

Чарли се ухили.

— Нека се срещнем тук. Допада ми, удобно е и за мен, и за Седрик. Той живее на Куин Стрийт. Със сестра си Роуина.

— Когато си тръгнем, ще резервирам маса. И запомни, Чарли, без много шум. Няма нужда да знае защо.

— Имаш думата ми.

Бележки

[1] Така наричали гробищата, където погребвали бедняци и неидентифицирани мъртъвци. — Б.пр.