Серия
Домът Деравенел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hairs of Ravenscar, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

28.

— Искам развод — тихо заяви Едуард, а сините му очи настойчиво се взираха в майка му.

Сесили Деравенел, стресната от думите му, за миг остана безмълвна. Изправи гръб на стола си и загледа най-големия си син.

— Значи дотам се стигна, Нед? Очаквах го.

— Боя се, че е така. С Елизабет просто… — той замълча, докато намери подходящия израз — е невъзможно да се живее. Освен това, по мое мнение, е и опасна. Склонна е да си измисля всякакви небивалици за мен, говори каквото й хрумне за Деравенел.

Сесили свъси вежди. Сиво-сините й очи, толкова подобни на тези на Ричард, добиха замислен израз. Обзе я силна тревога.

— Случило се е нещо, което дълбоко те е наранило, Нед. Виждам, че не можеш да разсъждаваш съвсем трезво. Още като пристигна, ми се видя разстроен. За какво е всичко? Сподели с мен, скъпи. Нека го обсъдим и решим кое ще бъде най-доброто за теб.

Едуард седна на канапето, кръстоса дългите си крака и пое дълбоко дъх.

— Разпространила е някаква абсурдна история за мен, която злепоставя Фенела. По всичко личи, че я е казала на една от сестрите си, най-вероятно на плиткоумната Айрис, която я повторила пред Мод Тилотсън, която пък от своя страна я разказала на трета, докато не лумнала като горски пожар, по думите на Вики.

— За теб и Фенела — промълви Сесили и присви очи. — Но вие никога не сте били повече от добри приятели. Защо ще напада жена като Фенела, която всички уважават?

— Не зная. Предполагам причината е следната. Фенела е обичана от всичките си приятели, дори и от хора, които не я познават достатъчно добре.

— Да не би да твърдиш, че Елизабет те обвинява, че… Фенела ти е любовница?

— Да, и то отдавна — той се приведе. — Има и по-лошо. — И Едуард разказа на майка си цялата история, както я бе чул предния ден от Вики Форт.

— Но това е възмутително — възкликна ужасена майка му, когато свърши. — Елизабет не разбира ли, че създава сериозни неприятности — поклати глава в крайно изумление. — Колко нелепо от нейна страна, и какво желание да нарани и навреди, бих добавила. — Сесили замълча и се загледа в огъня, а мозъкът й работеше както винаги бързо и ясно. Накрая отсече: — Стореното от нея, Нед, е наистина отвратително.

— И пагубно.

— Кога разбра? — тревожно попита Сесили, разстроена от безобразното поведение на снаха си.

— Днес следобед. Отидох с приятелката си на чай у Вики. Целта на посещението ми бе да дам на Вики чека за възстановителния център за ранени ветерани, който ще основат с Фенела. Разказах ти за него.

— Колко си щедър — отвърна майка му. — Значи научи го днес и се прибра вкъщи да вразумиш Елизабет. Така ли?

— Да. Тя се помъчи да отрича, но не й повярвах ни най-малко. Заплаших я, че ще я изпратя да живее на село, и то съвсем скромно. И сама… ако отново каже още нещо злепоставящо за мен или приятелите ми.

— Правилно си постъпил. Не би могла да го понесе — да живее скромно някъде в провинцията, изолирана от лондонското общество. То е нейният свят.

— Зная, но се питам дали няма да прекрачи границата. Ето защо възнамерявам да се разведа, да се отърва от нея по законен начин, та дойдох да поговорим.

— Наистина ли искаш развод, Нед? Помисли по-внимателно за последствията и не забравяй, че сме католици.

— Колко значи религията в наши дни, майко? — после безрадостно се изсмя. — Някога, преди няколкостотин години сме имали крал католик, който се опълчил на папата и Ватикана именно за да получи развод…

— Да, и станал протестант — прекъсна го Сесили и довърши.

— Самата истина, майко.

— Нека ти задам един деликатен въпрос — предпазливо започна тя, като се поразмърда на стола си и внимателно погледна сина си. — За госпожа Шоу ли се готвиш да се ожениш?

— Не зная. Обаче в тази насока няма да срещна разбиране. Почти съм сигурен, че Джейн не иска да се омъжва за мен и не би го сторила, дори и изведнъж да се окажа свободен.

— И защо не? — изненада се Сесили.

— Ако се оженим, ще си помисли, че мястото на любовницата остава свободно. Което не би понесла. Поне така ми се струва.

Майка му се усмихна, въздъхна, после притихна, затвори се в себе си и потъна в мислите си. След една-две секунди попита с много трезв и загрижен тон:

— Какво е подтикнало Елизабет да разпространява тази абсурдна история? Желанието да те уязви? Или от ревност, породена от Джейн Шоу?

— Според мен и заради двете… не е само за да ми причини болка, нито само от ревност към Джейн. Тя ревнува всяко същество с рокля, което се доближи до мен, без значение от възрастта.

Той стана, приближи се до камината, застана пред нея по обичайния си начин и след миг мълчание продължи:

— На Коледа дори ревнуваше от собствената си дъщеря, деветгодишно момиченце, за бога. Изпадна в истинска ярост, защото бях купил на Бес мъничка викторианска брошка. Бе изработена точно като за дете, толкова малка беше. Съвсем невинна — сребърна с няколко дребни диаманта. Не беше скъпа, но на Елизабет й се зловидя, представи си, затова че аз съм подарил брошка на собствената си дъщеря. Истинско безобразие.

— Да, разбирам, и на мен ми изглежда неестествено — съгласи се Сесили.

— Да вземем Грейс Роуз — продължи Едуард. — На моменти Елизабет жестоко ревнува и от нея, и от близостта ни. Както и твоята с момичето. Макар че съм убеден, че не ти е казала и думичка по този въпрос. През изминалите седмици съпругата ми не спира да говори със сарказъм за решението ми дъщерите ни да бъдат шаферки на Фенела — Едуард сви рамене, вдигна безпомощно ръце и озадачено поклати глава.

— Явно е прекалено ревнива по природа, а също и завистлива. Длъжна съм да призная, че го забелязвам от време на време… На Елизабет й призлява, покажеш ли любезност или интерес към други жени, колкото и да е платоничен — изтъкна Сесили. — Нед, това не е… нормално. Искам да кажа, че подобно поведение определено говори за самозаблуди, за безразсъдство и разкрива, поне за мен, болен мозък. Питам се как би окачествил съпругата ти проницателният доктор Зигмунд Фройд? — тя повдигна вежди.

— Това ли е мнението ти, майко? Че Елизабет има нужда от психиатър?

— Нищо чудно. Но да не се отплесваме от темата. Искам да ме изслушаш, и то много внимателно. Преди всичко, ако започнеш процедури по развода, ще изложиш себе си и семейството на нечувани неприятности и сплетни. Елизабет ще се разяри дотолкова, че ще направи всичко по силите си, за да те унищожи. Ще наеме най-добрите адвокати, които пред нищо не се спират и без никакви угризения ще те разпънат на кръст. Ще пуснат по петите ти частни детективи и те ще започнат да рият надълбоко. Ще проникнат до всяка част от живота ти. Ще погнат и госпожа Шоу. Вики и Грейс Роуз ще се превърнат в панаирджийски мишени. Ще се разрази грандиозен скандал, Нед, а ние не можем да си го позволим, нали?

— Не, не можем, майко, съзнавам, че си права. Не трябва да влизаме в устата на хората, няма нужда името ни да се очерня още повече след дълговете от хазарт на Джордж. Хубаво поне, че ги изплатих и го принудих да ми върне парите.

Сесили кимна, изгледа продължително сина си, но не направи никакъв коментар.

Едуард потъна в мълчание и безмълвно я загледа. Нямаше намерение да намесва в разговора името на Джордж, просто му се изплъзна. Ясно му бе, че по някаква причина майка му все защитаваше Джордж още откакто бяха деца. Предположи, че така ще бъде до деня, в който умре. Беше нейно право; можеше да постъпва, както желае.

Сесили тихо заговори:

— Убедена съм, че разводът е погрешно решение. При каквито и да е обстоятелства. Не си ли съгласен?

Той кимна, изпъшка и отговори с уморен тон:

— Какво да направя тогава? Как да живея с нея след тази чудовищна проява на… на злонамереност, както ти се изрази.

Майка му тихо отвърна с успокоителен глас:

— Вече си я изплашил до смърт, като си й казал, че ще я пратиш да живее в провинцията. Напразна закана ли беше, Нед, или се готвиш да я изпълниш?

— Естествено, че ще я изпълня. Нали разбираш, само така мога да постъпя. Да се отърва от нея, без да се развеждаме.

— Съгласна съм. Такъв е и моят съвет. Забрави за развода и поеми по този път. Продължи да живееш живота, на който си свикнал. Излизай повече, за да бъдеш сам със себе си, но сам. Предприеми пътувания с Уил Хаслинг или Ричард и продължавай да играеш своята си роля: бъди добър, грижовен, мил съпруг, неизменно щедър, който обаче има свой личен живот, както повечето мъже от твоята класа. Бъди дискретен. Особено по отношение на госпожа Шоу. С други думи, не си създавай проблеми. Действай по начина, по който си свикнал през годините, откакто си женен. И запомни, че можеш да изпратиш Елизабет да живее в провинцията винаги щом пожелаеш. Уверявам те, че няма да забрави заплахата ти. Ще я преследва до гроб.

— Ще те послушам, майко, и ще направя, както ме съветваш.

— Има още нещо — обади се Сесили. — Не бързай да й прощаваш, Нед. Дръж я на разстояние от себе си, колкото можеш по-дълго. Но моля те, не прави нищо прибързано и помни, че козовете са у теб. Освен това благосъстоянието й и положението й в обществото се дължат на теб и парите ти. Тя би предпочела да умре, отколкото да се лиши от тях.

— И тук имаш право. Посъветвай ме, да бъдат ли дъщерите ми шаферки на Фенела, или да отменя уговорката?

— Боже, Нед, иска ли питане? Разбира се, че не. Естествено, че ще й бъдат шаферки: тя, баща й, граф Танфилд, братята и сестрите й цял живот са били мои приятели. Да не чувам и нито звук от съпругата ти по този въпрос. Дадохме съгласието си, а думата на Деравенел не става на две. Още един въпрос: закъде се беше запътил по Чарлз Стрийт, когато се отби да потърсиш съвета ми? — попита Сесили с многозначителна усмивка, а в очите й блесна дяволито пламъче.

— Отивах към клуба си.

— Не ходи в „Уайтс“. Не и тази вечер. Клубът предлага оскъдна утеха, ако един мъж има семейни проблеми. По-добре навести приятелката си. Много по-добре ще се почувстваш и физически, и душевно, ако се радваш на любящи женски ласки.

 

 

Сесили Деравенел остана да седи край камината в малката всекидневна дълго след като синът й си отиде, мислите й продължаваха да го следват. Винаги бе знаела, че Елизабет Уилънд не е за Нед, от първия миг, когато я срещна.

Но бе твърде късно да му повлияе по какъвто и да е начин. Бе се оженил тайно и този импулсивен брак бе причина за раздора между Нед и Невил Уоткинс и бе отворил ужасна и нелечима рана в семейството. А след като Невил и Джон Уоткинс загинаха при страшната катастрофа при „Рейвънскар“, чак тогава жените в семейството се събраха, за да се утешават взаимно, и дойде краят на отчуждението.

Нед не бе щастлив от този брак, всички го знаеха и то се дължеше главно на характера и личността на Елизабет. Тя бе сребролюбива, амбициозна и болезнено ревнива. Сесили отдавна беше разбрала, че душата на снаха й е пуста и й липсва състрадание.

И все пак някак си успяваше да подмами в леглото Нед, да го държи чрез секса, в това нямаше съмнение. И от плътската им страст се раждаха прекрасни деца.

Мислите на Сесили се насочиха към внуците й — тези гальовни, красиви момиченца и момченца. За миг се спря на милата й Бес, която на девет бе повече от необикновена, не само с прелестна външност, но и с вътрешна красота. Разбира се, обичаше всичките, но у Бес имаше нещо неповторимо и Сесили очакваше от нея велики дела. Момиченцето бе практично, умно и находчиво, съвсем като майка си и баща си.

Когато преди малко Нед спомена думата развод, Сесили се втрещи. За първи път повдигаше този въпрос и самата мисъл я изплаши. Тя считаше, че е далеч по-добре за сина й да продължи да живее живота, на който бе свикнал през всичките години, откакто бяха женени, отколкото да си създава грижи, които неминуемо щяха да породят горчивина и обиди.

Елизабет не искаше да се развеждат, щеше да предизвика ужасни неприятности, Сесили бе убедена. Скандалът щеше да бъде чудовищен. А Нед никога нямаше да й се изплъзне, дори и да се разведат. Нищо нямаше да постигне. Длъжни бяха да мислят и за децата. Нуждаеха се от баща си, когото обожаваха, и копнееха за присъствието му, особено когато майка им ги изоставяше сами или с детегледачката, или с новата гувернантка госпожица Елиът.

Сесили се зачуди коя друга майка би изпратила сина си при любовницата му, както тя бе постъпила. Каза си, че и другите биха реагирали, ако са поставени при същите обстоятелства: синовете им да са обидени и отчаяни; ако и те знаеха, че любовницата е състрадателна и нежна жена, която никога не предявява никакви претенции.

Години поред си бе поставила за цел да научи всичко известно за Джейн Шоу и с облекчение разбра, че тя е втората жена в живота му. При нея той бе в сигурни ръце. Надяваше се да пренощува у Джейн, а не в клуба си, където щеше да пие с други мъже и да изпадне в още по-мрачни мисли. Не искаше той да подхранва нещастието и гнева си. Надяваше се някоя, която нежно го обича и може да понесе положението, да го утеши.