Серия
Домът Деравенел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hairs of Ravenscar, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

37.
Кент

— Какъв чудесен огън си приготвил, Еймъс — зарадва се Грейс Роуз и го заобиколи, последвана от Бес. Двете гледаха огромната купчина дърва, клони и съчки, струпани на покрития с калдъръм заден двор на „Уейвърли Корт“.

— Как само ще пламне, когато го запалим.

Еймъс се засмя:

— Опасявам се, че не е моя заслугата, скъпа моя. Похвала заслужават градинарят Джоби, помощникът му Стю и ваксаджийчето, които направиха тази клада. Аз само стоях и ги гледах.

— Ще бъде най-чудесният празник, който някога сме имали — възкликна Бес и загърна вълнения си шал. — Гувернантката ни каза, че всички могат да дойдат, освен мъничкия Джордж, защото е само на една годинка и е още бебе. О, сети ли се да донесеш фойерверки, Еймъс?

— Разбира се, Бес. Огнени колела, бенгалски огън и какви ли още не.

— Благодаря ти. Ние помагахме на готвачката — весело заразказва тя. — Приготвихме сладкиш от овесени ядки и петмез, джинджифилови човечета, а готвачката опече картофи. Каза, че по-късно можем да ги затоплим в жаравата и ще има и печени кестени.

— Боже мили, чака ни цяло пиршество!

Чула гласа на Едуард, Бес се завъртя и се завтече през двора към баща си. Той здраво я прегърна, сложи ръка около раменете й и я поведе към бъдещия огън.

— Добър ден, господин Деравенел — поздрави Еймъс и му подаде ръка.

— Здравей, Еймъс — отговори Едуард и кимна. — Радвам се, че си тук. Кога пристигна?

— Преди час, сър. Докара ме Броудбент.

— Дано са се погрижили за теб и са ти предложили нещо освежително.

— О, да, сър. Готвачката бе много любезна. Приготви ми сандвич с ръжен хляб и ми запари чаша чай.

Едуард се усмихна и се обърна към Грейс Роуз, като я дари с топла и любяща усмивка. Тя веднага се доближи до него, той я прегърна и каза:

— Надявам се, че по-късно ще дойдат и родителите ти. Така ме увериха.

— О, да, чичо Нед, чакат с нетърпение празника, в никакъв случай няма да го пропуснат.

Бе ранна съботна вечер, пети ноември, деня на Гай Фокс[1], по-известен из цяла Англия като Нощта на огньовете, които палеха из цялата страна, както и чучела на великия размирник. След фойерверките всички ядяха печени картофи и кестени, джинджифилови човечета и сладкиш с петмез. Нощта на огньовете датираше от 1605 година, когато Гай Фокс и последователите му подготвили заговор да взривят Парламента.

Едуард заговори:

— Умът ми не побира защо Гай Фокс си е въобразявал, че ще успее. Доколкото помня от учебниците по история, не е имал достатъчно барут, нали?

Еймъс поклати глава.

— Май не е имал. Скрил го е в подземията на Парламента и ако правилно си спомням, част от него подгизнал. Поне това се сещам от уроците по история.

— Искал е да взриви и крал Джеймс — намеси се Бес. — Надявал се е да подбуди католиците към бунт, защото били разстроени от новите строги закони против религията им. Обичам историята, татко — сериозно заяви тя: — Следвам примера на Грейс Роуз.

Мъжете се засмяха, а после Нед рече:

— Налага се да вляза за малко вътре. Трябва да поговоря с Еймъс по някои въпроси — вдигна поглед към небето, видя, че слънцето е залязло и започва да се спуска здрач. — До половин час ще се стъмни и тогава ще излезем да се порадваме на огъня.

Едуард поведе Еймъс през задния вход на къщата към библиотеката. Затвори вратата зад тях и както обикновено застана пред камината.

— Настани се тук, до огъня — покани той Еймъс. — Знаеш, че обичам да се разхождам из стаята.

Бившият полицай кимна.

— Благодаря, господин Деравенел.

Едуард хвърли няколко цепеници в огъня, после тихо попита:

— Кога се върна от Масон?

— Тази сутрин. Качих се на нощния влак за Париж и хванах ферибота рано сутринта. Не ви се обадих, защото знаех, че ще се видим.

— Добре, Еймъс, не се безпокой. Как върви работата с лозята? — запита го той и сериозно го погледна.

— Всичко е мирно и спокойно, сър. Господин Джордж ми се видя твърде сърдечен и, когато пристигнахме с Оливери, децата и гувернантката им, показа, че е щастлив от присъствието им. По-късно същия ден сестра ви пристигна от Дижон и тя се зарадва, че ги вижда, особено съименничката си, малката Маргарет. Соланж приготви истински английски следобеден чай и всичко беше много приятно.

— Радвам се, че Мег е отишла там за няколко дни — промълви Едуард, за частица от секундата зарея поглед в далечината, после отново се обърна към Финистър и попита: — Той пие ли?

— Боя се, че да, господин Едуард. Пак е започнал, но сякаш не прекалява.

— Със сигурност ще внимава във ваше присъствие. Какво каза Венсан Мартел за лозята? Нещо особено?

— Нищо кой знае какво, като че всичко си върви по реда. Господин Джордж не създава неприятности.

— Засега — прекъсна го Едуард с кисела усмивка. — С Джордж никога не можеш да си сигурен, може изведнъж да го прихване. Ами Марсел Арно? Разбира ли се с брат ми?

— Не мога да кажа, сър. Господин Арно изглежда е тих и вглъбен в себе си. Оливери ме помоли да ви съобщя, че е убеден, че брат ви не го харесва. Останахме там само три дни, разбира се, но независимо от това събрахме достатъчно впечатления. Соланж смята, че господин Джордж се е превърнал в нещо като Казанова на околността: вече няколко жени се въртят около него. Освен това е предприел и няколко пътувания до Ница. Оливери се безпокои заради казината. Поръча ми да ви уведомя. Загрижен е, че господин Джордж може да е започнал да залага отново.

Едуард кимна.

— Спомена ли Венсан нещо за трудовите навици на брат ми? Научил ли е нещо за лозята?

— През първите няколко седмици очевидно е бил доста прилежен, но според Венсан Мартел напоследък се е поотпуснал.

— Значи не върши почти нищо… както винаги. Е, какво да очакваме? Мързелив е, Еймъс, и това е.

Едуард се приближи до прозорците, надникна навън, мислейки за Джордж. Беше непоправим, истински пройдоха, нямаше две мнения.

Обърна се, погледна отново Еймъс и заключи:

— Значи какво излиза: ходи по жени, отново пие и най-вероятно пътуванията му до Ривиерата са, за да играе комар в казината на Ница, Кан и Монте Карло — Едуард замълча, после присви очи и попита: — Но отваря ли си устата? Разпространява ли клевети за мен?

Еймъс вдигна очи към Едуард и миг-два остана смълчан. Не искаше да съобщава за гадостите, които Джордж Деравенел тръби за брат си, поне до утре. Тази нощ бе за децата да се веселят, пък и не искаше да разстройва Едуард. Но дългогодишната преданост и силната му привързаност не позволяваха на Еймъс да лъже, затова тихо отвърна:

— Да, сър, пак е подхванал старата песен.

— И на кого ги разправя, Еймъс?

— Засега на Венсан Мартел. Съмнявам се, че е говорил с когото и да е друг. Соланж надали се интересува, а не вярвам, че господин Арно разбира, нито че го е грижа. Самотник е горкият проклетник и няма с кого да се побратими. Научих, че Венсан много се ядосал, че брат ви говори врели-некипели за вас. Бил изумен и отвратен и ни го съобщи, защото преценил, че трябва да знаем. Верен ви е, сър.

— Зная.

— По наше мнение, мое и на Оливери, смятаме, че господин Джордж си е направил мечешка услуга, като е злословил пред Венсан Мартел. Преди Оливери да отпътува за Турция, ме помоли да ви осведомя за господин Джордж. Уведоми ме, че брат ви ви очерня и това силно го безпокои.

— Сигурен съм, че Оливери е прав за Венсан. От години се радваме на прекрасни взаимоотношения. Бе извънредно щастлив, когато преди години спасих лозето. Мадам дьо Поре бе овдовяла и не знаеше как да се справи сама. Бе истински благодарен — Едуард сви рамене и добави: — Утре пак ще поговорим, Еймъс, а сега нека преминем на нещо по-радостно, нека излезем при децата.

В този момент на вратата се почука и Едуард отговори:

— Влез.

Вратата се отвори и икономът Факстън пъхна главата си.

— Простете, че ви безпокоя, но господин и госпожа Форт пристигнаха заедно с лейди Фенела и господин Ледбетър и госпожа Деравенел слезе да ги посрещне.

— Благодаря, Факстън, веднага излизаме.

 

 

Едуард докосна рамото на Елизабет, после се приближи да поздрави Вики, Фенела, Стивън и Марк. След като приветства най-близките си приятели, се огледа наоколо и забеляза Джоби, градинаря, помощника му Стю и ваксаджийчето Илайъс. Всичките държаха големи кутии кибрити и чакаха да им нареди да запалят огъня.

Очите му хвърлиха бегъл поглед и към останалите от групата, сред които бяха готвачката, неколцина от домашните слуги и Факстън, който бързо бе напуснал къщата, за да се присъедини към останалите. После се насочиха към редицата деца, застанали пред него.

Едуард неимоверно се гордееше с децата си. Бес бе красиво момиче, високо за дванайсетте си години; до нея стоеше Едуард младши, хубаво осемгодишно момче и по-малкият му брат Ричи, сега на пет. Единайсетгодишната Мери стискаше ръчичката на Сесили. Златокоса като братята си, тя бе малко плаха, при все че бе на девет. Гувернантката държеше на ръце тригодишната Ан; а до тях стоеше любимата му Грейс Роуз. Рядка красавица на двайсет и една, обичана от всички. Дори и Елизабет напоследък бе мила с нея и явно се бе привързала към девойката.

Неговото семейство. Неговото многобройно семейство, което обичаше, обожаваше и ценеше. Не ги застрашаваше нищо, слава богу. С Елизабет бяха осигурили безопасността им чрез тайната си венчавка миналия август. Винаги щеше да й бъде благодарен, че отново се омъжи за него без излишен шум, но пък какъв друг избор имаше?

В ума му нахлуха неканени мисли за Джордж. Да се надяваме, че бе изолирал брат си и коварните му намерения. Ако не можеше да спре мълвата, какво значение имаше? Можеше да я опровергае, защото истината бе, че е законно женен за Елизабет.

Изведнъж Бес застана пред него и го откъсна от мислите му.

— Татко, време е да дадеш знак, да кажеш на Джоби и останалите да запалят огъня.

— Имаш право, Бес — пристъпи напред и извика: — Е, момчета, хайде. Дайте живот на огъня.

За секунди съчките и клоните пламнаха, огнените езици се заиздигаха към небето и подпалиха чучелото на Гай Фокс. Бес събра братята и сестрите си и хванати за ръце, затанцуваха около бумтящите пламъци и запяха старата песен:

Помнете, помнете пети ноември,

коварство, измяна и смут,

не зная причина взривът неуспешен

да остане скрит и нечут.

Гай Фокс си науми

краля и парламента да взриви

на шейсет бурета барут под тях.

Да докаже, че старата Англия е в пълен крах.

Когато песента на децата свърши, възрастните им заръкопляскаха и извикаха ура. Готвачката и няколко от по-младите слугини поднесоха табли с лакомства, а Факстън изнесе поднос с високи чаши, пълни с лимонада. А Илайъс, въоръжен с два дълги ръжена, подтичваше около огъня и вадеше горещи печени картофи, предварително поставени там, за да се стоплят. След като всички се почерпиха с традиционните лакомства и пиха лимонада, Еймъс раздаде бенгалския огън. Мъжете ги запалиха и ги подадоха на децата.

Хлапетата тичаха по двора, размахваха искрящите свещи във въздуха, смееха се и се веселяха.

Едуард стоеше при Елизабет и останалите възрастни. Мъжете пиеха уиски с вода, жените потапяха устни в чаши с шери и разговаряха на светлината на огъня.

Най-накрая дойде време за фойерверките. Бяха внимателно запалени от Стивън Форт, Марк Ледбетър, Еймъс Финистър и Едуард. Получи се фантастично представление от разноцветни искри и падащи звезди. Жените стояха по-назад, държаха децата под око и разменяха доволни погледи. Щастието и радостта, изписани на детските лица стопляха сърцата им.

Бележки

[1] Гай Фокс — участник в така наречения Барутен заговор. При 1605 група католически заговорници правят неуспешен опит да взривят Уестминстърския дворец и да убият Джеймс I и членовете на английския парламент. — Б.ред.